№ 274
гр. А., 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20225310100776 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, чл.22 от ЗПК и чл. 143
от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Т. Т. АТ., чрез пълномощник адв. Г.М., против “ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1324, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис
40-46, представлявано от управителя Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1324, ж.к. „Люлин 7”, бул „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2,
офис 40- 46, представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов. Ищцата Т. Т. АТ.
твърди, че на 30.06.2020 г. в гр. А. е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за
потребителски кредит № 3863127, по силата на който и били предоставени в собственост
заемни средства в размер на 800 лева, за срок от 34 седмици, при фиксиран годишен лихвен
процент по заема 35.00 %, и годишен процент на разходите - 40.50 % . Твърди, че съгласно
чл. 4 от договора се е задължила в срок до три дни, от сключването му, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да предостави служебна бележка от работодател
за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния доход да е в
размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да
няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус, не по лош от „Редовен“; 2. Банкова гаранция с бенефициер –
1
заемодателя за сумата от 900.32 лева, срок на валидност 30 дни, след крайния срок за
изплащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от Заемодателя дружество-поръчител,
предоставящо гаранционни сделки. Твърди, че на 30.06.2020 г., веднага след подписването
на договора за паричен заем, е сключила с „Файнешъл България“ ЕООД отделен договор за
предоставяне на поръчителство № 3863127, като със същия се е задължила да изплати на
дружеството - поръчител „Файнешъл България“ ЕООД сумата в размер на 476.68 лева,
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 28.04 лева, дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Твърди, че практиката да поставят на кандидатстващите за кредит лица
изисквания на които те не могат да отговорят, фирмите за бързи кредити заобикалят
материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че с
договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 %, се нарушават добрите
нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика
на финансова услуга, тъй като същата надхвърля повече от три пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение,
установени в обществото, поради което е налице нищожност на уговореното
възнаграждение. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е
различен от посочения в договора, довел до неравноправност на уговорката за ГПР и оттам
до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК, а
именно: нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че
заемодателят не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е
предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 800
лв. с посочен лихвен процент от 35.00 % и ГПР 40.50%, с общ размер на всички плащания -
900.32 лева. Ищцата твърди, че по този начин е била лишена от възможността да вземе
информирано решение, съобразено с финансовите й нужди и възможности, дали да сключи
кредитната сделка, като неинформираността й е довела до неравнопоставеност в кредитното
правоотношение. Намира, че клаузата на чл. 15 от договора, не отговоря на изискванията на
чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, което води до нейната недействителност съобразно разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че на собствено основание е нищожен и
сключения договор № 3863127 за предоставяне на поръчителство от 30.06.2020 г., и че
уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни последици,
тъй като поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на
лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.
Твърди, че поставяйки й изискване да сключи договор с дружеството - поръчител,
кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла
на чл. 22 ЗЗД. Намира, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се
заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, тъй като в същия се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, т. е., не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
2
кредиторът плаща вземането сам на себе си. Твърди, че със сключването на договора за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено
с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЕПК, което води до недействителност на
договора за поръчителство, респ. на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на основание чл. 26, ал.1, пр. 2, връзка с чл.19, ал.4 от ГПК. Ето защо моли,
да бъде прогласена спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, нищожността на договор за
потребителски кредит № 3863127 от 30.06.2020 г., като противоречащ на императивните
изисквания чл. 10а, чл. 11, т.9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, както и на общите разпоредби на ЗЗД,
ЗЗП и ЗПК. Моли, да бъде прогласена спрямо „Файненшъл България“ ЕООД, нищожността
на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № 3863127 от 30.06.2020 г., на
основание чл. 26, ал.1, връзка с чл.19, ал. 4 от ЗЗД, като лишен от правно основание,
уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и не
породил правни последици, както и на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна
сделка. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал.1 о т Г П К е постъпил отговор от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който счита, предявените искове за допустими, но неоснователни.
Оспорва твърдението на ищеца, предвидените в чл. 4 от договора за паричен заем
обезпечения, целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се цели допълнителна
печалба за небанковите финансови институции. Твърди, че уговорения лихвен процент не се
свежда единствено до възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е
цена на услугата по предоставяне на паричния заем, която цена не може да бъде приравнена
на възнаградителна лихва и не следва да бъде обсъждано съответствието на размера й с
добрите нрави. Оспорва твърденията, че са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Липсвали нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК и възможност за промяна на ГПР,
поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Твърди, че
задължението по договора за предоставяне на поръчителство не е обвързано с договора за
паричен заем. Оспорва твърденията за недействителност на договора за поръчителство.
Оспорва твърденията за нарушаване на разпоредбата на чл. 143. т. 19 от ЗПК. Ето защо
моли, предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски. Оспорва направените от ищеца доказателствени искания и моли, да бъдат
оставени без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който счита, предявените искове за допустими, но неоснователни.
Оспорва твърденията за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство.
Счита за неоснователно твърдението, че договорът между ищцовата страна и „Файненшъл
България“ ЕООД е бил лишен от правно основание и сключен в противоречие с добрите
нрави. Оспорва твърдението за нищожност на договора за поръчителство на основание чл.
143, ал. 2, т.19 от ЗЗП, като сключен при неспазване на нормите на ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК,
3
като неподкрепен с аргументи и доказателства. Ето защо моли, предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски. Моли, да бъде задължен ищеца да
предостави информация относно притежавана банкова сметка. Оспорва направените от
ищеца доказателствени искания и моли, да бъдат оставени без уважение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не се спори между страните, че на 30.06.2020 г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и
ищцата е сключен договор за паричен заем № 3863127, по силата на който на Т.А. е
предоставена сумата от 800 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 26.02.2021 г. на 17
двуседмични вноски ведно с лихва от 35 % годишно и ГПР 40.50 %. Общо дължимата сума е
900.32 лева. Освен това кредитополучателят е поел задължение в тридневен срок от
подписване на договора да предостави обезпечение, което може да бъде: поръчителство на
две физически лица, банкова гаранция или поръчителство от одобрено от заемодателя
дружество. В изпълнение на същото на 30.06.2020 г. е сключен договор и Т. Т. АТ. е
възложила на „Файненшъл България“ ЕООД да сключи договор за поръчителство с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговоря солидарно с нея за задълженията по
описания договор за кредит. В него е уговорено, че потребителят дължи възнаграждение за
това в размер на общо 476.68 лева, платимо разсрочено на вноски от 28.04 лева с падеж,
падежът на вноските по договора за паричен заем.
Сключеният договор за паричен заем е потребителски и следва да отговаря на
изискванията на ЗПК. За извършване на преценката дали договорената между страните
лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството
и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е
обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението
между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от
предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените
на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период
от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е
обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд
/решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да
се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0.0 %, съответно размерът на
законната лихва е +10 пункта или 10 %, а уговореният – 35 %. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не
съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за
договорната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити. В случая не би могло да се приеме, че кредитът
е обезпечен, тъй като не са представени доказателства, че е сключен договор за
4
поръчителство между двамата ответници. Поради това клаузата, с която е уговорен размера
на договорната лихва, е нищожна. Разпоредбата на чл.26, ал. 4 от ЗЗД предвижда, че
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните й части. В настоящия случай липсват повелителни
норми на закона, които уреждат размера на възнаградителната лихва, като същевременно
сделката не би била сключена без недействителните й части – клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва, тъй като „Изи асет мениджмънт“ АД е търговско дружество и не би
сключило безвъзмездна сделка. Ето защо и по аргумент за противното от цитираната правна
норма договорът за заем, сключен между ищцата и първия ответник е нищожен. Договорът
за предоставяне на поръчителство по своята същност е договор за поръчка, тъй като с него
ищцата е възложила на „Файненшъл България“ ЕООД извършването на правно действие –
сключване на договор за поръчителство, като се е задължила да му заплати възнаграждение.
Основателни са доводите, че то съставлява "скрито" възнаграждение за кредитора по
договора за потребителски кредит. Този извод се налага, тъй като сумата се дължи на вноски
с падеж, съвпадащ с падежа на главните - задължения към кредитора, включен е в
погасителната вноска, с която се връща получената сума по договор за кредит и съгласно
уговореното и общите условия се заплаща именно на кредитодателя (а не на третото лице).
Същевременно „Изи Асет мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД. Ето защо целта на сключения договор за предоставяне на
поръчителство е да се заобиколи ограничението н а чл. 33 от ЗПК, доколкото реалната
последица от него е оскъпяване на кредита. Всичко това води до нищожност на клаузите
смисъла на чл.21 от ЗПК. Освен това води и до недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, тъй като на практика същият не съдържа реално приложения ГПР,
а с това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 7 и т.10 от ЗПК. По изложените
съображения всички доводи, на които се основават предявените искове са основателни.
Предвид диспозитивното начало следва да се уважи предявения иск за обявяване на
нищожност на договора за паричен заем и на договора за поръчителство.
На основание чл. 78, ал.1 ответниците дължат на ищцата, направените по делото
разноски в размер общо на 100 лева: или по 50 лева, заплатена държавна такса за всеки един
от исковете.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е
уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите,
когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА
и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно
представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния
размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията. Уважените претенции са с цена от 800 лева и 476.68 лева, съответно
5
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева по първия иск и 300 лева
по втория. Ето защо „Изи Асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД следва да
бъдат осъдени да заплатят сумата от по 300 лева, на адвокат Г.М. – адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата Т.А..
Поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на договор за паричен заем № 3863127 от 30.06.2020 г.,
сключен в гр. А. между Т. Т. АТ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“Х.Б.“ № 22, ет.4, ап.10, и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от
Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджаров.
ОБЯВЯВА нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 3863127 от
30.06.2020 г., сключен в гр. А. между Т. Т. АТ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“Х.Б.“ № 22,
ет.4, ап.10, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджаров, да заплати на Т. Т.
АТ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“Х.Б.“ № 22, ет.4, ап.10, сумата от 50 лева (петдесет),
направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов, да заплати на Т. Т. АТ., ЕГН ********** от
гр. А., ул.“Х.Б.“ № 22, ет.4, ап.10, сумата от 50 лева (петдесет), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджаров, да заплати на
адвокат Г.Л. М., БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Йоаким Груев“ № 41, сумата
от 300 лева (триста), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита
и съдействие на Т. Т. АТ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“Х.Б.“ № 22, ет.4, ап.10, по гр.д.№
776/2022 г. по описа на А.ския РС.
6
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов, да заплати на адвокат Г.Л. М., БУЛСТАТ
********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Йоаким Груев“ № 41, сумата от 300 лева (триста),
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Т. Т.
АТ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“Х.Б.“ № 22, ет.4, ап.10, по гр.д.№ 776/2022 г. по описа на
А.ския РС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
7