№ 443
гр. Стара Загора, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500217 по описа за 2022 година
Обжалвано е разпореждане № 223 от 14.01.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 3679/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е
отхвърлено заявлението на „Ю.Б.“ АД против А.А.К.. от с. Я., *** за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в частта, в която се претендират
вземания за разходи за уведомяване в размер на 96 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно. Излага съображения за това, че в чл.10а, ал.1 ЗПК е
предвидена възможност за кредитора да събира от кредитополучателя такси и
комисионни за допълнителни услуги, като се твърди, че претендираната такса
е именно такава, а не такса, свързана с управлението на кредита. Излагат се
съображения за необходимостта предсрочната изискуемост на дълга да бъде
обявена на длъжника. Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното
разпореждане и да се произнесе по същество.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Производството по делото е образувано пред Районен съд - Казанлък по
заявление на Ю.Б.“ АД против А.А.К.. от с. Я., *** за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за вземане в размер на
1595,49 лв. - главница; 819,91 лв. такси; 96 лв. – нотариални такси, 332,51 лв.
застраховки и законната лихва, считано от датата на заявлението до
изплащането му. Посочено е, че вземането произтича от договор за издаване
на кредитна карта от 13.06.2003 г. Посочено е и това, че кредитът е обявен за
предсрочно изискауем. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с
уведомление, връчено му от ЧСИ. Твърди се, че във връзка с предсрочната
изискуемост на кредита и обявяването й с връчване на уведомление банката е
платила 96 лв. такси.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението
1
за издаване на заповед за изпълнение, в частта му в която се претендира
заплащане на разходи за уведомяване в размер на 96 лв. като неоснователно.
Съдът е приел, че искането на заявителя за издаване на заповед в тази част е
неоснователно като се позовава на чл.10а, ал.2 ЗПК, който текст забранява да
кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Приел е, че уговарянето
на плащането на такса за връчване на уведомление заобикаля правилото на
чл.33, ал.1 от ЗПК.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми за разходи
за уведомяване противоречи на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, обявяването на
предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са
действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да
събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението
на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Задължението
за уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
вземането тежи изцяло върху кредитора. От друга страна, със заплащането на
това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1
ЗПК, касаеща ограниченията за кредитора да търси при забава на потребителя
друго, освен лихва за времето на забавата.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Неоснователно плащането на таксата е
свързано със задължението за уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост на вземането. Както е посочено и по-горе, това е задължение за
кредитора, а как той ще го изпълни, е без значение за размера на
задължението.
Предвид на изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 223 от 14.01.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 3679/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3