РЕШЕНИЕ
№ 12469
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110105439 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма” АД срещу Ж. Д.
И..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 21662.89 лв. – главница, представляваща
неплатена сума по констативен протокол, за който е издадена фактура №
(номер)/21.05.2020г. за периода от 20.02.2020г. до 20.05.2020г. и сумата от 2846.26 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 02.06.2020г. до 24.09.2021г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
по гр. д. № 59928/2021г. на 35 с-в, срещу която ответникът възразил. Ищецът претендира и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който оспорва предявения
иск. Твърди, че ищецът служебно е открил партида на негово име без да има основания за
това. Поддържа, че трето лице – наемател, е ползвало имота. Оспорва да е бил уведомен за
извършената проверка.
Третото лице помагач изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
Като доказателство по делото е приета фактура № 000(номер)/21.05.2020г., от която
се установява начислената за плащане сума на ищеца след корекцията.
По делото е представен констативен протокол № (номер)/20.05.2020г., видно от който
същият е съставен в присъствието на двама свидетели. На протокола липсва поставен
подпис за потребител. Ищецът е уведомен за съставения протокол от 20.05.2020г., както и че
ще бъде извършена метеорологична експертиза на СТИ, като видно от представените по
делото обратни разписки ответникът е търсен два пъти на посочения адрес, като пратката се
е върнала като непотърсена.
На ищеца е била изпратена фактурата и справка за преизчислените количества ел.
енергия. Това писмо е изпратено на ответника, видно от представената по делото обратна
разписка, като същото не е могло да бъде доставено поради липса на достъп.
Представени са общи условия на ответника, ведно с доказателства за публикуването
им в съответните ежедневници.
Като доказателство по делото е приет нотариален акт, видно от който собственик на
електроснабдения имот е „фирма” ЕООД с управител ответникът по настоящето дело.
Установява се от договор за наем от 27.08.2019г., че обектът е отдаден под наем на третото
лице помагач „фирма” ЕООД за период от една година, като с констативен протокол от
01.09.2019г. имотът е предаден на ТЛП.
Представена е кореспонденция между ответника и ищцовото дружество, жалба от
ТЛП, както и постановление за спиране на наказателно производство.
Видно от заявление от 23.10.2019г. ответникът е заявил желание за сключване на
договор за продажба на ел. енергия за електромер с фабричен № (номер). Представена е и
декларация от собственика на обекта „фирма“ ЕООД, че е съгласен правата и задълженията
като потребител на ел. енергия да бъдат упражнявани от Ж. И..
Приета е СТЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно, пълно и обективно
изготвена, от която се установява, че видно от констатациите в констативния протокол е
осъществен нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на ел.
измервателната система, което води до неотчитане на потребената ел. енергия чрез
присъединението. Установява се, че преизчислението на сметката в представената фактура е
извършено по действащите за периоди цени на ел. енергия, утвърдени от ДКЕВР.
По делото е разпитан св. Павликянов, който твърди, че работи в „фирма“ АД към
отдел „Н. з.”. Извършил проверката на обекта. Когато пристигнал на мястото на проверката
вече било установено неправомерното ползване на ел. енергия, извършено чрез
възстановяване на предишна схема на ел. захранване на обекта. Присъединението било
извършено чрез три броя проводници. В една от касетите намерили два кабела в паралел,
които отивали в обекта с биткойн фермата. Потърсили абоната на обекта, но там имало само
една жена и дете. От полицията обяснили, че са отишли на проверка по техен случай,
констатирали напрежение в обекта, при положение, че е изключен главният прекъсвач на
2
трафопоста. След приключване на проверката установили неправомерното присъединяване
и възстановили нормалната схема на захранване.
Разпитан св. В. К. твърди, че е присъствал на проверката в качеството си на
независим член на Федерацията за защита на потребителите. По време на проверката
установили, че има неправомерно ползване на ел. енергия, която захранва хижата. На
проверката абонатът не присъствал, въпреки че бил потърсен. Имало само една и жена и
дете в хижата. Установило се, че електромерът на хижата се намира на трафопоста.
Функционирала само хижата,в която били биткойните. В присъствие на свидетеля показали
неправомерното свързване от транфроматора към ШКД 1, то се намирало върху
транформатора, във вид на сандвич, върху първичното захранване бил сложен друг кабел на
ниската страна на трансформатора отвън. Когато отишли на мястото на проверката
компютрите били изключени, но топли.
Св. А. А. участвал в проверката в качеството си на разследващ полицай. При огледа
било установено, че в сграда № * има поставени капачки за биткойн валута. Със съдействие
на служители на ответника се установило, че сградата е захранена с незаконно изградена ел.
мрежа от трафопоста в м. „местност”, който е само един, като са поставени кабели преди
средството за търговско измерване, след трансформатора, като по този начин потребената
ел. енергия не може да се отчита. Последователно били прекъснати трите фази на
трафопоста, за да се установи дали сградата има захранване. Установило се, че сградата е
захранвана с ел. енергия и след прекъсването на трите прекъсвача на трите фази. Служебно
известно му е, че за производството на биткойните се използва много голямо количество ел.
енергия.
Разпитан св. К. Кр. поддържа, че бил пазач на вила № *. В района има само един
трафопост. Електромерът на вила № * се намирал на трафопоста, който е отворен.
Свидетелят го връзвал с тел, защото там ходели и деца. В района имало и около други
двадесетина обекта, които представляват къщи. Те разполагали с електрозахранване и табла
точно до вилите. Единствено електрозахранването на блок № * било на трафопоста, на
който таблата са отворени. Не е присъствал на проверката на 20.05.2020г.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже съществуването на такова договорно правоотношение, съдържанието на което
включва възникнало в негова полза право за коригиране размера на отчетената електрическа
енергия, предпоставките за неговото упражняване /наличието на неизправност в средството
за търговско измерване, довело до неизмерване на ел. енергия/, както и че размерът на
сумата съответства на договорения механизъм.
3
Съдът намира, че ищецът е материално легитимиран да води настоящите искове.
Съгласно приетото в Решение № 60269/27.05.2022г. на ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о.
„Материализираната уредбата в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на
общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.
183, чл. 200 ЗЗД/, която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.
Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение
преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на
съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползвателя /чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ/.
Самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо
доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по - висока степен. В този смисъл
становище са изразили състави на ВКС /напр. по гр. д. № 1844/21 г на ІV г. о. и по гр. д. №
1855/2021 г. на ІІІг. о. /”.
Ответникът спори да е материално легитимиран да отговаря по предявените искове.
В подаденото от ответника заявление за продажба на ел. енергия – л. 145 от делото е
посочено, че същият приема общите условия на договорите за продажба на „фирма” и ОУ на
„фирма” АД /с променено наименование „фирма” АД.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на
чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца „фирма“ АД е предвидено, че
потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че
облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови
нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим
имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на
приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
Съгласно общите условия на „фирма” АД /актуализирани на страницата на
дружеството след промяна на неговото наименование/ страни по общите условия са
ищцовото дружество и собственик или титуляр на вещното право на ползване на обект,
присъединен към ел. мрежата и който е приел общите условия за продажба на крайния
снабдител или има договор за продажба на ел. енергия с друг доставчик. Съгласно чл. 5, ал 1
от ОУ правата и задълженията на клиент може временно да упражнява и друго лице, при
условие, че собственикът на имота е представил изрично писмено съгласие това лице да
бъде клиент за определен срок. Съгласно чл. 15 от ОУ клиентът подава писмено заявление
по образец за встъпване в договорни отношения.
Действително от представения нотариален акт се установява, че собственик на обекта
4
е „фирма”, но с подаденото заявление за продажба на ел. енергия – л. 145 и декларацията
съгласие - л. 146 облигационното правоотношение е възникнало с ответника, а не с
юридическото лице собственик.
В заявлението /л. 145/ е посочен електромер с фабричен № 1(номер). Това е номерът
на електромера, посочен и в констативния протокол, тоест именно за него е възникнало
облигационното правоотношение и по отношение на него е извършена проверката.
Нещо повече, в отговора на исковата молба, а и в подадената писмена защита,
ответникът признава, че е титуляр на партида с абонатен № (номер). Същият абонатен №
(номер) е посочен и в констативния протокол – л. 29 от делото, справката за преизчислени
количества ел. енергия – л. 32 от делото, в писмото, с което ответникът е уведомен, че е
извършена проверка и ще бъде извършено преизчисление на количествата ел. енергия – л.
33 от делото, в поканата за плащане на фактурата – л. 37 от делото.
Ето защо, по делото беше установено, че проверката е извършена именно за
електромера на ответника и за абонатния номер, чиито титуляр е ответникът, поради което
И. следва да отговаря за задълженията по съставения констативен протокол.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът следва да търси сумите от
третото лице помагач, доколкото по делото не е установено, договор за наем между
собственика и „фирма” да е бил представен пред ищцовото дружество. Липсва и заявление
за продажба на ел. енергия от ТЛП, нито има представена декларация от собственика на
обекта титуляр на партидата да бъде наемателят.
По делото е приета СТЕ, от която се установява, че видно от констатациите в
констативния протокол е осъществен нерегламентиран достъп и въздействие, което е довело
до неотчитане на потребената ел. енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
За процесния отчетен период от време са приложими Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ предвижда в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по - краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
5
предхождащи датата на констатиране на неизмерване, да се извършва корекция на
измерените количества в различните хипотези. В б .а“ е предвидено, че при средство за
търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала
електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с установената
грешка, като се отчита класът на точност на СТИ.
В чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде осъществено
преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано
обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората хипотеза – е при
субективно въздействие върху измервателната система. И в двете хипотези се съставя
констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от
заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели.
Втората визирана група обхваща случаите, при които при извършената проверка е
установено нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната система,
добавяне на чужд елемент – обстоятелства, които предполагат наличието на външна намеса,
при която се променя схемата на свързване, като извършената промяна е довела до
неотчитане на потребената от абоната електрическа енергия за обекта.
Както се установи от констативния протокол за извършената проверка на СТИ,
свидетелските показания и от СТЕ, се касае за нерегламентирано присъединяване към СТИ,
което води до неизмерване на количествата потребената ел. енергия, чрез изменение на ел.
схема на нормално измерване през електромер, което е дало основание на дружеството да
направи законово предвидената корекция, като изготви необходимата справка за коригиране
на сметката и да издаде корекционна фактура. При липса на доказателства за предходно
извършена проверка на уреда за търговско измерване, както е в случая, периодът на
корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена
възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението,
предвид вероятността неизмерената или неточно измерената електрическа енергия да е,
както за малък период от време преди констатацията, така и в пъти повече от 90 дни.
Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал.1 ПИККЕ не въвежда
санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено неточно
отчитане на СТИ между страните по доставките на електрическа енергия.
В Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г.; Решение № 173 от 16.12.2015
г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014
г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о., ТК е прието,
че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е предвидено законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия. Предвидена е възможност за едностранна корекция на сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
6
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия.
Ето защо, в настоящия случай съдът приема за безспорно установено съществуването
на фактическото и правно основание за начисляването на корекционна сметка на ищеца за
процесния период. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно
корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение,
поради което неоснователни са и тези възражения на ответника.
С оглед на изложеното, съдът, намира за установено, че е налице неправомерно
въздействие върху СТИ. Ищецът е бил уведомен за извършената проверка, видно от
представената по делото обратна разписка.
Видно от приетата по делото СТЕ коригиращата сума е правилно изчислена.
Съгласно възприетото в Решение №118/18.09.2017 по дело №961/2016 на ВКС, ТК, II
т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, крайният снабдител на електрическа енергия не
дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр.54/2012г., в сила
от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия.
Ето защо, предявения иск следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва.
Съгласно чл. 32 от ОУ редът и начините за преизчисляване при неизмерена ел.
енергия, се уреждат в ПИКЕЕ. По силата на чл. 11 от ОУ в случаите на преизчисления на
количествата ел. енергия по реда на чл. 32, клиентите заплащат директно на "фирма"
дължимата сума. Доколкото в общите условия не е определен срок за плащане на фактурата,
издадена във връзка с преизчисляване на неизмерена ел. енергия, се дължи след покана.
Такава в случая е била отправена – л. 37 до л. 40 от делото, но видно от върната обратна
разписка е върната като недоставена поради липса на достъп на 28.05.2020г.
Съгласно чл. 71, ал. 3 от ОУ в случай, че при посещение на адреса поради отсъствие
7
препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена и след неявяване на клиента за
получаване на пратката, се счита, че пощенската пратка е доставена на адреса за
кореспонденция. Ето защо, съдът намира, че поканата е достигнала до ответника на
28.05.2020г. Нещо повече, видно от представената от самия ответник жалба – л. 77 от
делото, третото лице помагач е посочило, че м. 06.2020г. е бил уведомен от наемодателя за
извършената на 20.05.2020г. проверка. Макар че наемодателят е собственикът – юридическо
лице „фирма”, то юридическото лице се представлява от неговите органи на управление, а
управител на „фирма” е именно физическото лице – ответник по настоящето дело. Ето защо,
съдът приема, че на ответника му е било известно за съставения констативен протокол и
изпратената покана.
В поканата – л. 37 е посочено, че срокът за плащане на сумата е посочен в
приложената към писмото фактура – до 01.06.2020г. – л. 38 от делото, поради което от
следващия ден ответникът е изпаднал в забава.
Ето защо искът е основателен за периода 02.06.2020г. до 24.09.2021г. За така
посочения период дължимата лихва възлиза на 2888.38 лв., изчислена по реда на 162 ГПК, с
интернет калкулатор. С оглед на диспозитивното начало, искът за лихва следва да бъде
уважен до предявения от ищеца размер – 2846.26 лв.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство в размер общо на 1080.18 лв., от които 490.18 лв. държавна такса, 400 лв.
депозит за СТЕ, 90 лв. депозит за свидетели и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
На ищеца се дължат и направените в заповедното производство разноски в размер на
540.18 лв. , от които 490.18 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Д. И., ЕГН **********, с
адрес (град), (адрес), че дължи на „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 сумата от 21662.89 лв., начислена по констативен протокол №
(номер)/20.05.2020г., за която е издадена фактура № (номер)/21.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.10.2021г. до окончателното заплащане на сумата,
8
както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 2846.26 лв., представляваща законна лихва за забава за периода до
02.06.2020г до 24.09.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 59928/2021г. на СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА Ж. Д. И., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), да заплати на „фирма“
АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 1080.18 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
както и сумата от 540.18 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 59928/2021г. на
СРС, 35 с-в разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9