№ 397/19.5.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито
съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ КОЛЕВА 2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Даниела Петърнейчева |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
Мариана Шотева
|
|
|
КАНД дело № 61 по описа на съда за
2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на ОД на МВР - Пазарджик против решение
№ 738/28.11.2021 г., постановено по АНД № 1428/2021 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик.
С обжалваното решение е отменен електронен фиш Серия К № 5044751, издаден от
ОДМВР – Пазарджик, с който на Б.Г.К. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е наложена
глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева, като незаконосъобразен, и е оставено
без уважение искането на адв. Т.Т. за присъждане на минимално адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата, като
неоснователно.
С
подадената от ОД на МВР - Пазарджик касационна жалба се иска атакуваното
решение да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като
вместо това бъде постановено друго, с което да бъде потвърден обжалваният
електронен фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. В писмена защита с вх. №
3209/11.04.2022 г. юрк. П. излага съображения за неправилност на
процесното решение, моли касационната жалба да бъде уважена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба – Б.Г.К., редовно призован, представлява се от адв. Т., който счита, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Ответникът
в настоящата касационна инстанция е санкциониран за това, че на
17.10.2020 година в 16,21 часа, на АМ „Тракия“, км. 86+400, в посока гр. София,
е управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора“ с ДК № ***, като се е движил с превишена
скорост от 157 км/ч., при максимално допустима за движение по автомагистрала от
140 км. час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство:
стационарна радарна система тип „MULTA RADAR“ № 00209D32F68B. Системата отчела движение
със скорост от 162 км. /час, т. е. превишение на скоростта с 22 км. /ч., но от това
превишение били извадени 3%, т. е. 4,86 км/ч., закръглено на 5,00 км./ч., каквато
е била възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане
на движение със скорост над 100 км./час, което е в полза на жалбоподателя. Така
се формирало превишението с 17 км. /час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният пред първа
инстанция електронен фиш.
При така установеното от фактическа страна районният съд
е приел, че съвкупната преценка на нормите на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, във връзка
с чл. 39, ал. 2 от ЗАНН; чл. 85а от ЗАНН; чл. 189, ал. 4 и ал. 13 от ЗДвП, налагат
извода, че законодателят е предвидил, реда за издаване на електронни фишове да е
приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв., поради което процесният
електронен фиш е бил издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която според
първоинстанционния съд има императивен характер и неспазването ѝ винаги ще
е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане
на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. В контекста на разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН, решаващия
съд е посочил, че „.... макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, имайки
предвид обявяването на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП за противоконституционна
през 2012 година, то е бил налице безспорно „маловажен случай“, като по правилата
на цитираните по-горе законови разпоредби в тази хипотеза редът за санкциониране
е този с фиш (но не електронен такъв), а при отказ, т. е. липса на съгласие е следвало
да се състави АУАН, след което да се издаде НП...“
Настоящият касационен състав не споделя изложените от
първоинстанционния съд съображения.
В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е установеното правило, според
което, за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването
им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат
да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба
се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя,
мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът
се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата,
и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение.
На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата, а според
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети
с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Нормата
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН следва да се тълкува в единство с нормата на чл. 39,
ал. 2 от ЗАНН и просто разширява приложението на последната, като дава
възможност да се налагат глоби в размер над необжалваемия минимум в случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, като се издава електронен фиш. Това не означава, че не могат да се
налагат глоби с електронен фиш и под необжалваемия минимум, както неправилно
счита първоинстанционния съд. Напротив, чл.
189, ал. 4 от ЗДвП изрично предвижда случаите, при които не се издава електронен
фиш при нарушения, установени и заснети с АТСС, а именно при нарушения,
за които е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки. Настоящият случай не попада
в посоченото изключение, с оглед на което не е допуснато визираното от първоинстанционния съд нарушение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 738/28.11.2021 г., постановено по АНД № 1428/2021 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 5044751, издаден от ОДМВР –
Пазарджик, с който на Б.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е наложена
глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Б.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на областна дирекция на МВР- гр.
Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80,00 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)