РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На двадесет
и трети септември Година две хиляди двадесет и
първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария
Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №4999 по описа на
съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В.И.В., против НП № 03-009245/16.03.2018год. на Директор на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на В.И.В. е наложено адм. наказание Глоба в
размер на 1500лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушаване разпоредбата на
чл.11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от Наредба РД 07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В жалбата си въззивникът твърди, че
НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи, че НП било постановено
при неизяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и неправилна
преценка на събраните такива. В съдебно заседание процес. представител на
въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактите отразени в НП,
а във фазата по същество моли последното да бъде отменено с основен аргумент,
че въззивникът не е имал качеството на работодател по отношение на лицето
посочено в НП и този факт бил установен с влязло в сила решение на АС Варна.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Процес. представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП
като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано. Оправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с настъпил инцидент на
13.02.2018год. служители на Дирекция „ИТ“ Врана сред които и св. И. извършили
проверка в ПИ 1013.5401.2580, находящ се в гр.Варна, СО „Боровец-Север“,
собственост на въззивника. В имота проверяващите заварили полицейски служители,
както и пет лица сред които и лицето П.З.. Въззивникът не бил на обекта. Там
бил Преслав Петков – негов зет. От обясненията на лицата проверяващите разбрали,
че те са отишли да леят етажна плоча на строящата се в имота сграда. Посочили,
че към 12:00ч. бетона дошъл и бетон-помпата започнала да лее. След около
15-20м. помпата пропаднала и завлякла П.З. на плочата. Отишли да видят дали е
добре, видели че кракът му бил ударен и се обадили на 112. Постигната била
уговорка между проверяващите и Преслав Петков на следващия ден въззивникът да
бъде доведен в сградата на Дирекция „ИТ“ Варна. На следващия ден въззивникът не
се явил. Явил се Преслав Петков с пълномощно от негово име. На 19.02.2018год.
на Преслав Петков била връчена призовка по чл. 45, ал.1 от АПК адресирана до
въззивника като работодател за явяване и представяне на редица документи в това
число документи свързани с провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работещите по ЗБУТ (инструктажна книга, заповеди, програми, удостоверения и
други), документация свързана с работното време, както и пълните трудови
досиета на няколко лица в това число и на П.З..
На 26.02.2018год. въззивникът,
Преслав Петков и Гинка Петкова дали писмени обяснения, изискана била информация
от компетентните институции досежно строежа в имота на въззивника. На
06.03.2018год. Преслав Петков декларирал, че не е представил изисканите с
призовката документи.
На същата дата св. И. съставил Акт за
спиране на СМР в имота на въззивника.
Св. И. приел, че въззивникът е
работодател на лицата (в това число на П.З.), които са участвали в изливането
на бетон в неговия имот и на 07.03.2018год. св.И. съставил срещу въззивника и
АУАН бл.№ 009245 в който посочил, че той като работодател е допуснал до работа
лицето П.Д.З. да изпълнява трудови функции на „общ работник“ преди да е
документирано провеждането на начален инструктаж, съгласно приложение №1.
Нарушението било извършено на 13.02.2018год. в гр.Варна, кв. „Аспарухово“ СО
„Боровец – Север“ ПИ 1013.5401.2580. като нарушена законова норма в АУАН била
посочена нормата на чл. 11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от Наредба РД 07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът бил предявен и
връчен на Преслав Петков – пълномощник на въззивника.
В срока по чл.
44 от ЗАНН въззивникът подал писмено възражение срещу акта, в което оспорвал
качеството си на работодател по отношение на лицето П.З.. Сочел че не го
познава, никога не го е виждал и не му е възлагал да извършва каквато и да било
работа.
На
16.03.2018год. директорът на Дирекция „ИТ“ Врана издал процесното НП като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивникът
като работодател е нарушил разпоредбата на чл. 11,ал.5, вр. чл. 12, ал.1 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на
основание чл.413, ал.2 от КТ му наложил адм. наказание глоба в размер на
1500лв.
Като свидетели в хода на съдебното
следствие са разпитани Н.И. (актосъставител) и П.З., който в показанията си
пред съда възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка през 2018год.
и констатациите от същата, както и обстоятелствата при които е бил съставен
АУАН.
В показанията си пред съда св. И.
сочи, че по време на проверката на място всички лица заварени в обекта били
заявили, че били наети на работа от въззивника В.., както и че по време на
проверката била поискана книга за инструктаж, но такава не била представена.
Пред съда св. З. сочи, че не познава
лицето В.В./жалбоподател/. Твърди, че е бил нает на работа от лице на име Васил
Григоров по прякор Капанеца. Мислел , че собственик на обекта бил Преслав
Петков.
От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства съдът не кредитира показанията на св.
И. в частта в която сочи, че на обекта всички били наети от въззивника В., тъй
като в тази им част показанията му са изолирани и са в пълно противоречие с
целия останал събран по делото доказателствен материал – обяснения от Преслав
Петков, обяснения от самия въззивник дадени в хода на проверката, обяснения от
Гинка Петкова, свидетелските показания на П.З.-кредитирани от съда. В
обясненията си дадени пред контролните органи Преслав Стефанов сочи, че имота е
собственост на тъст му В.В., но той му го е предоставил за ползване. Сочи, че
къщата в имота се нуждаела от неотложен ремонт и той предприел действия в тази
насока Сочи, че е имал уговорка с друго лице Васил Григоров, което да извърши
ремонта като двамата се били уговорили устно да му плати за свършената работа.
Сочи, че момчетата с които Григоров бил дошъл в имота на 13.02.2018год. не ги
познава и е нямал е отношения с тях, не им е казвал какво да правят, не им е
плащал. Имал уговорка само с Григоров.
В обясненията
си дадени в хода на проверката въззивникът е посочил, че е собственик на имота,
но го е предоставил за ползване на зет си, които пожелал да направи ремонт на
съществуващата постройка. Сочи, че знае, че зет му бил започнал ремонта, но не
го бил информирал какви действия е предприел и на какъв етап е ремонта.
В обясненията
дадени от Гинка Петкова същата сочи, че имота е на баща (въззивника) й но той
изцяло бил упълномощил съпруга й (Преслав Петков) да извършва ремонтни работи в
него както намери за добре. Сочи, че съпругът и имал уговорка с Васил С.
Григоров да извърши ремонта срещу заплащане. На 13.02.2018год-. Васил довел
момчетата да работят по къщата като за това съпругът й предварително му бил
платил.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни (изключая показанията на св. И. в
коментираната по-горе част), които се кредитират от съда изцяло и преценени
поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване, поради което същата е допустима и е приета от
съда за разглеждане. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по
следните съображения:
При проверка на
приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН, така и НП
са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство във
фазата по издаване на АУА и НП е било допуснато съществено нарушение на процес.
правила състоящо се в пълна неяснота за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността на въззивника.
Както в АУАН
така и в НП като нарушена норма е посочена тази на чл. 11, ал.5 вр. чл. 12,
ал.1 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
Първата норма
указва, че инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за
инструктажи съгласно приложение № 1, а втората норма указва, че
началният инструктаж се провежда в деня на постъпване на работа по
утвърдена от работодателя програма. Нормите не вменяват забрана за допускане до
работа. Такава забрана е вменена в друга разпоредба от наредбата.
В случая в
обстоятелствените части на АУАН и НП липсват факти свързани с поведение на
въззивника относимо към това той да не е документирал проведен инструктаж. Там
се сочи, че той бил допуснал до работа лице преди да е документирано (от кого
не е ясно) проведен инструктаж.
В края на
краищата за какво е ангажирана отговорността му за това, че не е документирал
проведен инструктаж (в каквато насока са посочените като нарушени норми) или за
това че е допуснал лицето да работи преди такъв инструктаж да е документиран,
не е ясно, може само да се гадае.
На следващо
място в обст.част на акта и НП липсват каквито и да било факти, свързани с
наличието на трудово правоотношение между него и лицето посочено в НП,
съответно факти обуславящи качеството на въззивника на работодател. Посочено е
само, че той като работодател е допуснал до работа лицето П. З.. Дали обаче
такова качество е налице е правен извод, които следва да бъде обусловен от
конкретни факти и обстоятелства, каквито липсват в АУАН и НП.
Съдът намира,
че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и
са достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като водят до
грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти за да организира защитата си срещу повдигнатото
обвинение. Още повече, че още изначално преди съставянето на АУАН, а и след
това въззивникът е твърдял, че той не е работодател на лицето, не го познава,
не го е виждал и пр. Горното е налагало задължително в обст. части на АУАН и НП
да се съдържат обстоятелства и факти обуславящи качеството на въззивника на
работодател.
Според
легалната дефиниция на §1 т.1 от КТ, "работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма
пречка физическо лице да бъде работодател, но не всяко физическо лице,
заплащащо на друго лице извършването на определена работа, е работодател по силата на закона. За да има
качеството работодател, следва физическото лице да е наело друго лице „по
трудово правоотношение“. Т.е. без да има трудово правоотношение не може да има
качеството работодател. За да е налице трудово правоотношение следва да има
между страните договорени работно време и почивки, работно място, трудово възнаграждение,
следва да има повторяемост на трудовите задължения. Не всяко заплащане на труд
е плащане по трудово правоотношение, като не следва да се изключва утвърденото
в правния мир наличие на редица възмездни договори като договор за поръчка,
договор за изработка и др. Нормата на КТ относно задължителната възмездност на
труда се отнася единствено до трудовото правоотношение и същата не изключва
оказването на помощ между физически лица.
Не
на последно място, до настоящия момент АНО не е ангажирал каквито и да било
доказателства за това, въззивникът В. да
е наемал лично работници и в частност П.З., или да е упълномощил трети лица от
негово име и за негова сметка да наемат работници за извършване на ремонт на
обекта.
В случая
неяснотата във волята на АНО досежно това за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността на въззивника води до невъзможност и за съда да изрази
становището си по същество. Доколкото обаче с НП на въззивника е наложено
наказание на основание чл. 413, ал.2 от КТ съдът след преценка на събраните по
делото доказателства счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон
по следните съображения:
С НП на
въззивникът е наложена санкция на основание чл. 413, ал.2 от КТ. Посочената
разпоредба предвижда санкция за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Видно от
нормата е че субект на това нарушение може да бъде само лице (ФЛ и ЮЛ)
притежаващо качеството работодател.
По делото
липсват каквито и да било доказателства, които да установят, че между
въззивника и лицето посочено в НП П. З. е имало възникнали трудовоправни
отношения в частност, че въззивникът е бил работодател на това лице.
Напротив
всички събрани доказателства, в това число и показанията на самия П. З. установят, че такива отношения
между двамата е нямало.
Безспорно П. З.
се е намирал в деня на проверката в имота на въззивника и е участвал в
полагането на бетон. Само този факт обаче сам по себе си не може да обуслови
извод за наличие на трудови правоотношения между двамата. Последните
предполагат наемане на работа, уговорена заплата, отпуски, почивки, йерархична
зависимост и пр., каквито факти в случая не са установени по делото. Противното би довело до парадокса
всяка помощ от приятел или близък роднина при осъществяване на каквато и да
било дейност да се приеме за престиране на труд по смисъла на КТ, а отношението
между лицето което оказва помощта безвъзмездно и това на което се помага да се
квалифицира като трудово правоотношение. И след като въззивникът няма
качеството на работодател, той изобщо не може да бъде субект на нарушение по
чл. 413, ал.2 от КТ. В тази смисъл НП се явява издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Нещо повече
според настоящия съд конкретното НП би било незаконосъобразно дори и
въззивникът да притежаваше качеството на работодател по отношение на П. З. и ако се предположи, че волята на АНО е
била да ангажира отговорността на въззивника за недокументиране на начален инструктаж на същия (с оглед
посочените като нарушени в НП норми от Наредба № РД—07-2). И това е така защото
както актосъставителя, а след това и АНО са определили неправилно субекта на
административно нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал.1 от Наредбата начален инструктаж се провежда на
лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5.
Съгласно чл.
11, ал.5 от същата наредба инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират
в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при
работа, а според ал. 2 на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия,
определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява,
че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа.
Тоест документирането на проведения
инструктаж е вменено в задължение не
на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. В
горната насока е и константната практика на АС Варна – Решение по КНАД №
3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год., Решение по КНАХД №
2189/2016год.; решение по КНАХД № 2540/2016год.; Решение по КНАХД № 284/2017год.,
Решение по КНАХД № 3134/2016год., Решение по КНАХД № 2971/2018год., Решение по
КНАХД №800/2019год.; Решение по КНАХД № 2216/2019; Решение по КНАХД
№82/2019год. Решение по КНАХД № 3394/2018год., Решение по КНАХД № 81/2020 ;
Решение по КНАХД №167/2020 ; Решение по КНАХД №3335/2019; Решение по КНАХД
№3408/2019 и мн. др.
В контекста
на горното, ако и да се приеме, че въззивникът е притежавал качеството на
работодател (факт, който не установен по делото) той би могъл да носи
отговорност по наредбата в случай че
изобщо не е определил лице да провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1)
или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от
Наредбата).
На следващо
място според настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж, за каквото
деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. В тази
връзка следва да се посочи, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 413,
ал.2 от КТ изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на инструктажа,
макар и недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е бил запознат
с всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както
бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил
проведен. В случая обаче такова фактическо обвинение не е повдигнато на
въззивника. От фактическа страна в НП е посочено че той е допуснал до работа
лице за което не е документиран проведен инструктаж. Следва да бъде отбелязано
и това, че задължението за документиране на начален инструктаж възниква само
в случай, че инструктаж е бил проведен, а такива доказателства (за проведен
начален инструктаж на конкретния работник) не са ангажирани от страна на
въззиваемата страна върху която и лежи тежестта на доказване в
адм.наказателното производство.
Ако пък се
приеме, че волята на АНО е била да накаже въззивника за това, че като
работодател е допуснал до работа П. З. без наличие на документиран проведен
начален инструктаж, то НП пак би било незаконосъобразно първо защото посочените
като нарушени норми не вменяват такава забрана и второ защото забрана за
работодателя да допуска до работа лице е въведена само в случай, че лицето не е
било инструктирано – чл. 3 от Наредбата. Забрана за недопускането да работа на
инструктирано лице (както се сочи в НП –
недокументиран проведен
инструктаж) няма.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение както на
процесуалния така и на материалния и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни в процеса – както от
въззивника, така и от въззиваемата страна като последната е формулирала и
искане съобразно нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на
ответната страна в по-нисък размер.
По
искането на въззиваемата страна.
С
оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес.
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
По
искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на
делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая
въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350лв. В тази насока е представения договор за
правна защита и съдействие между въззивника и адв. К.К.. Видно от същия в него
е договорено възнаграждение в размер на 350лв. като е налице и изявление, че
сумата е платена в брой. Налице са и подписи на упълномощител и упълномощен в
договора за правна защита, поради което и в тази част договора има характер на
разписка и съобразно константната съдебна практика, в това число и такава със
задължителен за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява,
че страната не само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение.
Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение
надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела
определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.2
от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес възнаграждението
при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В
случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300лв.- 335
лв. /изчислено по горепосочената формула/.
Съдът като
взе предвид, че договореното и заплатено от въззивника адвокатско
възнаграждение надвишава незначително минималния размер на адвокатското
възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба – едва с 15лв., прецени,
че така договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно. Същото
съответства на фактическата и правна сложност на делото и активността на процесуалния представител на въззивника в
производството посредством изготвяне на въззивна жалба, участие в съдебно
заседание и представяне на писмени доказателства и то такива от съществено
значение за решаване на делото. В контекста на горното съдът счете, че
направеното от процес. представител на въззиваемата страна възражение в тази
насока се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски в пълен размер – 350лв. В случая съдът намира за нужно да отбележи, че
нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН не задължава съда автоматично да присъжда адв.възнаграждение
в минимален размер. Адвокатското възнаграждение трябва да
е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали
съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер
следва да се намали при спазване на определения минимум в разпоредбата на чл.
63, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият случай не е такъв.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03-009245/16.03.2018год.
на Директор на Дирекция " Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на В.И.В. е
наложено адм. наказание Глоба в размер на 1500лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушаване разпоредбата на чл.11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от Наредба РД
07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Варна да
заплати на В.И.В. ЕГН ********** ***, сумата от 350лв. представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: