О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 4.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав
в закрито заседание на 4 април 2019 година, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Добрева
гражданско дело № 1374 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното
производство е по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение в частта за
разноските.
Образувано е по
молба вх. № 1005 от 26.02.2019г. на ищеца П.В.М., ЕГН ********** ***, с която
иска съда да измени решение № 48 от 19.02.2019г., в частта за
разноските, като присъди на пълномощника на ищеца адвокат М.С. още и възнаграждение
за процесуално представителство и по насрещния иск в размер на 300.00 лева.
С молба вх. №
1132 от 05.03.2019г. пълномощника на ищеца адвокат М.С. е поискал и друго
изменение на решение № 48 от 19.02.2019г., в частта за разноските, като
му бъде присъдено възнаграждение за всеки от исковете поотделно.
Ответната страна
не е подала отговор на молбите за изменение на решението в частта за
разноските.
За да се произнесе по основателността на молбите,
съда взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Гр.дело
№1374/2018г. по описа на РС-Козлодуй е образувано по искова молба на П.В.М.,
ЕГН**********,*** подадена чрез адвокат М.С., с която е предявил против ”Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
членовете на управителния си съвет - Жанна Василева Пехливанова, Кремена
Стоянова Стоянова и Карел Крал, обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване
за установено, че не дължи сумата от 1444.25 лева главница, представляваща
задължение по издадени фактури за доставена електрическа енергия в имот,
находящ се в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул. „Калина“ № 46, с клиентски №
300239227829, за периода от 25.02.2000г. до 30.03.2005г. и обезщетение за
забавено плащане – лихва в размер на 1643.70 лева, поради изтекла погасителна
давност.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства, в това число и адвокатско пълномощно
/л.34/ на адвокат М.С. ***, като възнаграждение
не е договорено, поради наличие на предпоставките визирани в чл. 38, ал.1, т.2
ЗА. С исковата молба е поискано от съда да освободи ищеца от заплащането на
държавни такси и разноски, като е представена декларация за имотното му
състояние.
С определение от
3.10.2018г. съдът е уважил искането на ищеца за освобождаване от плащането на
държавна такса и разноски за образуване на делото.
В срока по
чл.131 ГПК ответника "Ч.Е.Б."АД е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете. Предявил е и насрещен иск срещу ищеца П.В.М. за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на главница от 2615.31 лева за
периода от 15.11.2015г. до 14.11.2018г. в размер на 768.93 лева, както и законната лихва върху неизплатената
главница за период от депозиране на насрещния иск до окончателното й изплащане,
или до датата на влизане в сила на съдебното решение по насрещния иск, в
зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи първо.
С решение №48/19.02.2019г.
постановено по гр.дело №1374/2018г. РС-Козлодуй е уважил изцяло предявените
искове, като е приел за установено, че ищеца П.М. не дължи на ”Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете
на управителния си съвет - Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова
Стоянова и Карел Крал, сумата от 1444.25 лева главница, представляваща
задължение по издадени фактури за доставена електрическа енергия в имот,
находящ се в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул. „Калина“ № 46, с клиентски №
300239227829, за периода от 25.02.2000г. до 30.03.2005г. и обезщетение за
забавено плащане – лихва в размер на 1643.70 лева, поради изтекла погасителна
давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Отхвърлил е изцяло насрещния иск. Със
същото решение, в полза на адвокат М.С. като пълномощник на ищеца е присъдил на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение
в размер на 452.73 лева. Решението е връчено на адвокат
С. на 21.02.2019г.
С молба вх. №
1005 от 26.02.2019г. ищеца П.В.М., ЕГН ********** *** е поискал съда да измени решение
№ 48 от 19.02.2019г., в частта за разноските, като присъди на
пълномощника на ищеца адвокат М.С. още и възнаграждение за процесуално
представителство и по насрещния иск в размер на 300.00 лева.
С молба вх. №
1132 от 05.03.2019г. пълномощника на ищеца адвокат М.С. е поискал и друго
изменение на решение № 48 от 19.02.2019г., в частта за разноските, като
му бъде присъдено възнаграждение за всеки от исковете поотделно.
При така установеното от фактическа страна, съда
намира за редовни и основателни молбите за изменение на решението в частта за
разноските предвид следните съображения:
На първо място разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК
предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни и измени решението си за разноските.
Решението
подлежи на обжалване и както съда посочи по-горе е връчено лично на адвокат С.
като пълномощник на ищеца на 21.02.2019г. Така молбите вх. № 1005 от
26.02.2019г. и вх. № 1132 от 05.03.2019г. на ищеца и пълномощника му са
подадени в срока и от надлежна страна.
На следващо
място, съгласно чл. 38, ал. 2, Закон за адвокатурата, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в
случаите по чл.38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за
разноски. Възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и
се присъжда директно на адвоката. Следователно, за да възникне правото на
адвоката на възнаграждение в тази хипотеза, предпоставките са две - да е
оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл.38, ал. 1, т. 1-3 от
ЗА и в съответното производство насрещната страна да дължи заплащането на
разноски. Нито адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето
на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА
категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ и в
него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА –
така определение №135/17.09.2016г.на ВКС, ІІ г.о. по гр.дело №1235/2016г..
В настоящия
случай безспорно са налице посочените изисквания – налице е договор за правна
помощ /л.34/, в който изрично е посочено, че се оказва безплатна адвокатска
помощ на лице по чл. 38, ал.1, т. 2
ЗА. От друга страна с определението си от 3.10.2019г. съдът е
освободил изрично ищеца П.М. от заплащането на държавна такса и разноски при
образуване на делото. Следователно, с оглед уважаването на предявените искове,
съдът е задължен да определи адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да осъди
ответника да заплати това възнаграждение на упълномощения адвокат. В този
смисъл, като е осъдил ответника да заплати директно на адв.С.
адвокатско възнаграждение, съдът е приложил правилно материалния закон.
Съдът обаче намира, че неправилно е
определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията се определят в зависимост от размера
на материалния интерес, а разпоредбата
на чл.2, ал.5 от Наредбата предвижда, че възнаграждение се дължи за всеки иск
поотделно. В разглеждания случай са предявени искове за недължимост на главница в размер на общо 1444.25 лв.,
за недължимост на мораторни лихви
в размер на общо 1643.70 лв. и насрещен иск за дължимост на лихва в
размер на 768.93 лева. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, възлиза на сумата от 331.10 лв. по
отношение на претенцията за главница от общо 1444.25 лв.Минималното адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, възлиза на
сумата от 345.06 лв. по отношение на претенцията за лихви за забава от общо 1643.70
лв., а по отношение насрещния иск /предвид изхода по него, като е отхвърлен/, от
768.93 лв. възлиза на сумата от 300 лв., на основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата. При така определения размер
на минималното адвокатско възнаграждение за всеки от исковете, то общия размер
на възнаграждението, което следва да бъде определено на адвокат М.С. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, е в размер на 976.16
лв. По тази причина и с оглед изложените съображения за начина, по който
следва да бъде изчислено дължимото адвокатско възнаграждение, съда ще следва да
измени решението си в частта му, относно адвокатското възнаграждение на адвокат
М.С..
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 48 от 19.02.2019г. по
гражданско дело № 1374/2019г., в частта за разноските, с която на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата „Ч.Е.Б.”АД, ***, е осъдено да
заплати на адвокат М.С. адвокатско
възнаграждение, както следва:
ОСЪЖДА ”Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете на управителния
си съвет - Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова и Карел
Крал, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.С. с ЕГН ********** дължимо на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение,
включително за отхвърления насрещен иск в размер на общо 976.16 лева.
Определението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
Районен
съдия: