Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 23.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Радомирският
районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН А.
с участието на
секретаря Марияна Маркова, като разгледа АНД № 354/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на В.А.З., с ЕГН: **********, с адрес: *** против наказателно
постановление № 09-20/09.11.2020 г. на началник отдел „Рибарство и контрол - Западна
България“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с което на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на
чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза
на Държавата 1 бр. въдица „Sarfix” и 1 бр. макара „Solaga“.
По
изложени в жалбата и в съдебно заседание правни доводи жалбоподателят моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си
представител - юк. А., по подробно изложени в пледоарията правни доводи, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Районна
прокуратура - Перник, Териториално отделение – Радомир, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като
прецени процесуалната допустимост на жалбата, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
против подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с правен интерес.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
В АУАН от 01.10.2020
г. е описано от фактическа страна, че на 01.10.2020 г. в 14,00 ч., при обход на
яз. Пчелина (Лобош) в землището на с. Поцърненци, св. С.Т. и Д.Д. са установили,
че жалбоподателят В.А.З. извършва любителски риболов с една въдица, потопена
във водата на язовира и контролирана от него. Констатирано е уловена риба – 1
бр. каракуда, с тегло 2 кг и 1 бр. шаран, с тегло 3 кг, която е пусната обратно
във водите на язовира.
В срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено
възражение срещу издадения акт от страна
на жалбоподателя.
Въз основа на
така съставения АУАН административнонаказващият орган е издал наказателно
постановление НП № 09-20/09.11.2020 г., с което е наложил на З. административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на
чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата 1 бр.
въдица „Sarfix” и 1 бр. макара „Solaga“.
По делото са
разпитани в качеството им на свидетели актосъставителят Д.В.Д. и свидетелят по
акта С.А.Т., според които на процесната дата при извършване на проверка на яз.
Пчелина (Лобош) са констатирали, че в багажника на автомобила, притежаван от
жалбоподателя, се намират завързани в плик 1 бр. каракуда и 1 бр. шаран,
уловени от жалбоподателя. Сочат, че за процесния язовир е действала заповед на
министъра на земеделието, храните и горите, която разрешава извършването на
улов на водоема, след което уловената риба следва да бъде пусната обратно във
водата.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Съдът намира, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални
нарушения, които са накърнили правото на защита на жалбоподателя, от което
следва, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на
формално основание, поради следното:
Съгласно чл. 30,
ал. 3, т. 1 ЗРА министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с
министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и
любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или
отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми.
Със заповед № РД 09-69/05.02.2019 г. министърът на земеделието, храните и
горите е забранил извършването на риболов през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в
редица рибностопански обекти и зоните около тях по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от
ЗРА, сред които в т. 4.1 от заповедта за обектите, находящи се в област Перник,
са посочени яз. Студена, езеро Байкал – ЗМ „Чокльово блато“ и горното течение
на реките Матница, Кладнишка и Струма, преминаващи през територията на Природен
парк Витоша до вливането им в яз. Студена.
Заповед № РД
09-69/05.02.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е изменена и
допълнена със заповед № РД 09-424/28.05.2020 г., по силата на която е забранен
риболовът и на яз. Пчелина, но единствено в участъка от устието на р. Струма,
включващ посочените в заповедта заливи.
Според чл. 70,
ал. 1 ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл.
30, ал. 3, т. 1 и ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
В описанието на
процесното нарушение, от обективна страна, следва да намерят отражение фактите
и обстоятелствата от изпълнителното деяние, в това число в нарушение на какви
изисквания извършителят лови риба или други водни организми. Това е така,
защото сам по себе любителският риболов не означава непременно извършване на
нарушение, ако не е осъществен на забранено място, в забранен период или със
забранени средства. В случая, изведената от наказващият орган правна
квалификация сочи, че следва да е налице период на временна забрана за улов на
риба, поради което за обосноваване наличието на вменения състав на нарушение,
следва ясно и точно да е посочен периодът от време, през който действа забраната,
съответно съпоставим с датата на констатираното нарушение, за да се твърди, че
такова е извършено. В случая от показанията на разпитаните свидетели, както и
от съдържанието на двете заповеди, издадени от министъра на земеделието,
храните и горите, безспорно се установява, че за участъка от яз. Пчелина, в
който жалбоподателят е извършвал риболов, не е действала забраната, въведена на
основание чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, тъй като свидетелите са категорични, че в
процесния участък от язовира риболовът е бил разрешен, но е важало изискването
уловената риба да не се задържа и да бъде върната обратно във водоема.
В случая, на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 70, ал. 1
ЗРА, според която се налага административно наказание на лице, което лови риба
и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5
и чл. 32, ал. 1. Видно е, че процесното административно нарушение не е сред
тези, които се санкционират на основание чл. 70, ал. 1 ЗРА, тъй като за
процесния участък от язовира не е действала забрана за извършване на риболов. С
прилагането на неотносима към казуса санкционна норма АНО е нарушил принципа за
законоустановеност на административното наказание, което нарушение е съществено
и неотстранимо. Съгласно чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова
деяние, което е обявено за наказуемо с административно наказание. От своя
страна правната норма, описваща състава на нарушението, е единство от хипотеза,
диспозиция и санкция. В тази връзка предназначението на санкционната разпоредба
е да посочи освен вида и размера на приложимото наказание, то също и субекта,
спрямо когото може да бъде наложено това наказание. Без значение е причината за
неправилно посочената санкционна разпоредба. Дори и да се касае за техническа
грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на наказания – да
разбере какво е наложеното му наказание, на какво основание се налага и на кое
нарушение съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да
организира адекватно и в пълен обем защитата си. Административнонаказателното
производство е строго формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а
гаранция за законосъобразното развитие на процеса. Съблюдаването на установените
гаранции е необходимо, тъй като при налагането на административно наказание
държавата упражнява репресивната си функция, която дейност се осъществява при
предварително определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната
практика, че в рамките на въззивното производство съдът не разполага с
правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да положи
необходимата грижа да установи и приложи релевантната спрямо извършеното
административно нарушение санкционна норма, съобразно което да прецизира
диспозитива на наказателното постановление. Вместо това е допуснато явно
несъответствие между нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, и
наложената от АНО санкция. Недопустимо е обаче извличането по тълкувателен път
на волята на наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да
направи това предвиждане. Неправилното определяне на основанието за налагане на
санкцията се цени от съда за съществено процесуално нарушение, което опорочава
издаденото НП, влече неговата незаконосъобразност и представлява самостоятелно
основание за неговата отмяна.
В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че макар процесният участък от язовира да
попада в обхвата на забраната по т. 4.2 от заповед № РД 09-424/28.05.2020 г.,
според която в периода от 2019 г. до 2021 г. се забранява при извършване на
любителски риболов задържането на улов от речна (балканска пъстърва) и
македонска пъстърва, то уловената от жалбоподателя риба (каракуда и шаран) не е
сред изричното посочените в заповедта видове, за които е въведена забрана за
тяхното задържане, поради което не може да се приеме, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на забраната, въведена с процесната заповед.
Предвид горните
съображения, районният съд намира, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и в същият смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
09-20/09.11.2020 г., с което началник отдел „Рибарство и контрол - Западна
България“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е наложил на В.А.З.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА административно наказание глоба в размер на
1500,00 лева за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА и на основание
чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата 1 бр. въдица „Sarfix” и 1
бр. макара „Solaga“.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала,
Секретар:/И.С./