№ 340
гр. Сливен, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201435 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба срещу електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 4880587 на ОДМВР гр. Сливен, с който жалбоподателя Г. ИЛ. ИЛ.
за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в
размер на 400.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа
жалбата, моли електронният фиш да бъде отменен.
Административнонаказващият орган, редовно призован не се представлява в
с.з. Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства
- поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа
обстановка: На 30.04.2021 г. в 14.01 ч. жалбоподателят И. управлявал лек
автомобил "Ауди А4" с рег. № СВ 1187 РР, по главен път I-6 км.363+500, в
област Сливен. Собственик на автомобила била фирма „ФЕХУ
ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД, чийто представител бил И.. Посредством
автоматизирано техническо средство "TFR1 - М 584 било установено, че
управляваният от жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост от 101
км/ч., при максимално разрешена 60 км/ч. Движението на автомобила било
заснето. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане
на глоба, серия К № 4880587, в който било отразено, че за констатираното
1
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Петкова, на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 400,00 лева. Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е
основателна. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на
МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно
определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните
пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от своя страна
посочва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от
описанието на нарушението в издадения ел.фиш липсва посочване, че на
мястото на извършването - главен път I-6 км.363+500 е имало поставен пътен
знак, забраняващ движението със скорост по-висока от означената, както и
каква е била максимално разрешената за движение скорост. Остава неясно как
е установено от административнонаказващия орган, че разрешената стойност
на скоростта е именно 60 км/ч, за да бъде санкциониран жалбоподателят за
нейното превишаване и защо след като не е посочено, че на мястото на
извършване на нарушението има въведено ограничение на скоростта с пътен
знак, то жалбоподателят е санкциониран именно за такова нарушение – чл.
21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Недопустимо е, тъй като съществено нарушава
правото на защита на санкционирания, този извод – за наличието на пътен
знак, неговия вид и ограничениято, които той налага, да бъде извеждан от
приложените едва в хода на съдебното следствие писмени доказателства –
протокол за използване на АТСС. Съдът намира, че обжалваният електронен
фиш не съдържа основен елемент от описанието на нарушението, а именно
липсва посочване, че на мястото на извършване на нарушението има поставен
пътен знак за ограничение на скоростта, както и каква е максимално
разрешената съобразно него скорост, което от една страна не позволява на
съда да осъществи контрол върху посочената като нарушена правна норма и
съответстващата й санкционна такава, а от друга не позволява на
2
жалбопадателя адекватно да организира защитата си. Предвид посоченото
съдът прие, че атакуваният ел.фиш е незаконосъобразен, поради което следва
да бъде отменен. Процесуалните представители на жалбоподателя са
претендирали заплащане на разноски – адвокатско възнаграждение. В
приложения по делото договор за правна защита и съдействие изрично е
посочено, че правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, какъвто е настоящия случай предвид
изхода на спора – отмяна на атакуваното наказателно постановление,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от
съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Доколкото относно
разноските в този вид производства се прилагат разпоредбите на ГПК, а
съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК се заплаща възнаграждение за един адвокат, то
съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
адв. М.Я. и адв. В.Б., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.2, вр. чл. 18, ал.
2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, сума общо в размер на 300 лева, което е
следващото се минимално възнаграждение за един адвокат.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К 4880587 на ОДМВР гр. Сливен, с
който жалбоподателя Г. ИЛ. ИЛ. ЕГН **********, като представител на
„ФЕХУ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от
ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 400.00 лева на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.И. Я. от АК
Пазарджик, с личен номер в ЕРБА ********** и на адв. В. Г. Б. от АК София
с личен номер в ЕРБА ********** сумата от общо 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие пред РС Сливен.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4