Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Илияна К.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 178 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по предявен от “А.” ООД, ЕИК********, против ответниците “П.С.2.” ЕООД, ЕИК ********,
и “У.” ЕООД, ЕИК ********иск
с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 27, том І, рег. № 1603, дело № 20/2013 г. на
Нотариус с рег. № 536 на НК, с район на действие – СРС, вписан под акт № 191,
том ХVІІІ, вх.рег. № 7952/28.02.2013 г. на Службата по вписванията - София, в частта за следните недвижими
имоти: МАГАЗИН 9А, с площ от 23,50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4360.177.6.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок B” в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “********и МАГАЗИН 9Б, с площ от 23,50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4360.177.6.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок B” в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “********както и предявен от ищеца против ответниците “У.” ЕООД и “О.Б.” АД, ЕИК *********, иск
с правно основание чл. 135, ал. 1
от ЗЗД за обявяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 197, том І, рег. № 7336, дело № 174/2015
г. на Нотариус с рег. № 536 на НК, с район на действие СРС, вписан под акт № 184,
том ХХ, вх.рег. № 47271/07.08.2015 г. на Службата по вписванията - София, в частта за гореописаните
недвижими имоти - МАГАЗИН 9А и
МАГАЗИН 9Б.
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 8551/2012 г. по описа на Софийски градски съд е уважен иск са правно основание чл.135 от ЗЗД и е обявена относителната недействителност по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 122, том І, рег. № 22658, дело № 97/2012 г., в частта, с която “Е.” ЕООД прехвърля на ответника “П.С.2.” ЕООД гореописаните два недвижими имота. Твърди, че след завеждане на гр.д. № 8551/2012 г., но преди вписването на исковата молба, на 28.02.2013 г. “П.С.2.” ЕООД е продало имотите на ответника “У.” ЕООД, съгласно представения по делото нотариален акт за продажба на самостоятелни обекти в сграда № 27, том І, рег. № 1603, дело № 20/2013 г. на Нотариус с рег. № 536 на НК, с район на действие – СРС, на продажна цена от 290 000 лева за общо седем недвижими имота, като в нотариалния акт било отразено, че продажната цена ще бъде заплатена от купувача на продавача в срок от пет работни дни от датата на сделката по банков път. Твърди, че ответникът “У.” ЕООД е бил конституиран като трето лице помагач в производството по гр.д. № 8551/2012 г. по описа на Софийски градски съд. Ищецът твърди, че тази сделка му е непротивопоставима, тъй като продажната цена не е платена и сделката прикрива дарение, както и че третото лице “У.” ЕООД е недобросъвестно, а “Е.” ЕООД, “П.С.2.” ЕООД и “У.” ЕООД са свързани лица, които осъществуват съвместен бизнес. Твърди, че има правен интерес да поиска обявяването на относителната недействителност на сделката, по силата на която “У.” ЕООД е придобило права върху процесните имоти преди вписването на исковата молба за обовяване на недействителноста на първата по време сделка между продавача “Е.” ЕООД и купувача “П.С.2.” ЕООД, тъй като е взискател с несъбрано вземане по изпълнително дело № 1034/2012 г. по описа на ЧСИ М.Ц., по което длъжник е “Е.” ЕООД, а втората по време сделка е пречка да упражни правата си по влязлото в сила съдебно решение и да удовлетвори вземането си чрез изпълнение върху процесните имоти. Твърди, че е кредитор на “Е.” ЕООД, за което е образувано изпълнително дело, като същото е възникнало преди сделката, която се оспорва. Твърди, че договорът за покупко-продажбата на имотите, сключен между “П.С.2.” ЕООД и “У.” ЕООД не му е противопоставима, тъй като е безвъзмездна, защото за осъществената сделка не е платена цена и прикрива дарение, и е осъществена по отношение на трето лице, което е недобросъвестно.
Ищецът сочи, че договорната ипотека е учредена от “У.” ЕООД в полза на “О.Б.” АД на 07.08.2015 г., т.е. след вписването на исковата молба по предявените искове срущу “Е.” ЕООД и “П.С.2.” ЕООД, при знание на банката – кредитор за съществуването на исковата молба и възможните последици, които могат да произтекат от това. Сочи, че ипотеката е учредена от недобросъвестен ипотекарен длъжник в полза на недобросъвестен кредитор. Твърди, че учредяването на договорната ипотека е действие, което уврежда ищеца, защото обременява двата имота с ипотечна тежест и поставя банката – кредитор в привилегировано положение при евентуално бъдещо изпълнение по отношение на имотите, спрямо които ищецът вече е провел успешно исково производство по чл. 135 от ЗЗД. Твърди, че банката е недобросъвестна при сключването на сделката, защото поредността на вписванията по имотните партиди на двата имота оповестяват вписаната искова молба на ищеца преди вписването на договорната ипотека.
Ищецът претендира разноски по делото.
В дадения срок ответниците “П.С.2.” ЕООД и “У.” ЕООД не са подали отговор на исковата молба.
Ответникът “О.Б.” АД представя отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения срещу него иск. Съдът не приема
оспорването от ответника “О.Б.” АД на иска, предявен от
ищеца срещу ответниците “П.С.2.” ЕООД и “У.” ЕООД, доколкото ответникът “О.Б.” АД не е страна по първата процесуална
връзка.
Ответникът “О.Б.” АД оспорва наличието на предпоставките на иска, предявен срещу него. Сочи, че ищецът “А.” ООД не е кредитор на прехвърлителя “П.С.2.” ЕООД и последното дружество не е длъжник на ищеца. Твърди, че ипотекарният длъжник “У.” ЕООД е добросъвестен приобретател на имотите, тъй като е придобил процесните имоти по силата на нотариален акт от 28.02.2013 г., а исковата молба по т.д. № 8551/2012 г. по описа на СГС е вписана на 24.03.2015 г. и “У.” ЕООД е конституирано като трето лице-помагач по това дело на 07.10.2014 г., т.е. след сключването на прехвърлителната сделка. Сочи, че процесната сделка е възмездна по своя характер и продавачът е прехвърлил правото на собственост върху процесните имоти срещу уговорена продажна цена, което е следвало да бъде изплатена от купувача “У.” ЕООД в уговорения от страните срок, поради което са неоснователни доводите на ищеца, че покупко-продажбата е симулативна и прикрива дарение. Ответникът “О.Б.” АД сочи, че “У.” ЕООД като добросъвестно лице, чиито права не са засегнати от обявената за относително недействителна сделка между “Е.” ЕООД и “П.С.2.” ЕООД, е учредило в полза на банката договорната ипотека за обезпечаване на вземанията й по договор за кредитна линия № ЛО-1-ОМ/06.08.2015 г., съгласно гореописания нотариален акт за учредяване на ипотека върху самостоятелни обекти в сграда, включително и процесните имоти. Оспорва твърденията на ищеца, че банката е знаела за вписаната искова молба към момента на учредяване на договорната ипотека. Сочи, че учредяваното на договорната ипотека в полза на банката от страна на собственика на имотите - “У.” ЕООД, чиито права не са засегнати от обявената за относително недействителна покупко-продажба между “Е.” ЕООД и “П.С.2.” ЕООД (последното като праводател на “У.” ЕООД) не води до увреждане на интереса на ищеца. Сочи, че оспорената ипотека е действителна, същата е учредена от собственика на имотите, по предвидения в закона ред и не са налице посочените основания за обяването й за недействителна по отношение на ищеца “А.” ООД.
Ответникът “О.Б.” АД претендира разноски по
делото.
С определение от открито съдебно заседание,
проведено на 11.12.2018 г., съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение по иска с правно основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД, предявен от ищеца против ответниците “П.С.2.” ЕООД и “У.” ЕООД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представено е от ищеца Решение от 06.10.2016 г. по в.т.д. № 5560/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, влязло в сила на 22.12.2016 г., с което е отменено решение № 1391/24.08.2015 г. по т.д. № 8551/2012 г. по описа на СГС, ТО-8 състав, и вместо него е постановено обявяване на основание чл.135, ал. 1 от ЗЗД и по иск на “А.” ООД за относително недействителен по отношение на “А.” ООД договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между “Е.” ЕООД и “П.С.2.” ЕООД, и обективиран в нот. акт № 122, том І, рег. № 22658, дело № 97/2012 г. на нот. с рег. № 595 на НК, в частта, в която на “Е.” ЕООД е прехвърлило на “П.С.2.” ЕООД правото на собственост върху следните недвижими имоти: МАГАЗИН 9а с площ от 23,50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.177.6.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок В” в гр. София, ж.к. Л., ул. ********МАГАЗИН 9б с площ от 23,50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.177.6.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок В” в гр. София, ж.к. Л., ул. ********ГАРАЖ № 7 с площ от 16,80 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.177.6.102 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок В” в гр. София, ж.к. Л., ул. ********ГАРАЖ № 8 с площ от 16,80 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.177.6.103 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок В” в гр. София, ж.к. Л., ул. ********ГАРАЖ № 9 с площ от 24,80 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.177.6.104 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок В” в гр. София, ж.к. Л., ул. ********
По делото е представен от ищеца Нотариален акт за продажба на самостоятелни обекти в сграда № 27, том І, рег. № 1603, дело № 20 от 28.02.2013 г. на нотариус Н.Л.с рег. № 536 на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, вписан под акт № 191, том XVIII, дело № 6134/2013 г., вх.рег. № 7952/28.02.2013 г. на Служба по вписвания – София, по силата на който ответникът “П.С.2.” ЕООД като продавач продава на ответника “У.” ЕООД като купувач недвижими имоти, включително процесните два имота – магазин № 9А и магазин № 9Б, срещу обща продажна цена за всички имоти в размер на 290 000 лева без ДДС, която сума ще бъде платена по банков път от купувача в срок от пет работни дни, считано от датата на подписване на нотариалния акт.
По делото е
представен от ищеца Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
самостоятелни обекти в сграда № 197, том І, рег. № 7336, дело № 174 от 07.08.2015
г. на нотариус Н.Л.с рег. № 536 на Нотариалната камара, с район на действие -
Софийски районен съд, вписан под акт № 184, том XХ, дело № 34308/2015 г., вх.рег. № 47271/07.08.2015 г. на Служба по вписвания
– София, по силата на който ответникът “У.” ЕООД учредява в полза на ответника “О.Б.” АД като кредитор, за
обезпечаване на вземанията на банката, произтичащи от договор за кредитна линия
№ ЛО-1-ОМ/06.08.2015 г. и който и да е анекс към него, върху недвижими имоти,
находящи се гр. София,
включително процесните имоти - магазин № 9А и магазин № 9Б.
От приложена справка на Служба по вписванията - София за имоти - магазин 9А и магазин 9Б е видно, че с пореден номер по справката 5, с вх. рег. № 15628 от 24.03.2015 г., № от дв.вх.рег. 15387, акт 242, том 3, № по описна книга 11041 от 24.03.2015 г., книга вписвания, е вписана искова молба със страни - ищец: А. и ответници: Е. и П.С.2.
Представена е по делото молба, подадена от ищеца “А.” ООД, с вх. № 20272/29.10.2012 г. по описа на ЧСИ М.Ц., за
образуване на изпълнително дело срещу длъжниците “Е.” ЕООД и П.М.И., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
11.09.2012 г. по гр.д. № 38060/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 120
състав, за сумата от 47 205,64 лева, ведно със законната лихва за периода
от 10.08.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 769,40
лева – разноски по делото за държавна такса.
Представено е по делото от ищеца удостоверение с изх. № 17584/14.02.2018 г. по изпълнително
дело № 20188380400349 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд, от което се установява, че срещу “Е.” ЕООД по молба на “А.” ООД и въз основа на гореописания
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 201284000401034 по описа на
ЧСИ М.Ц., което по молба на “А.” ООД е предадено на ЧСИ М.Б.
за продължаване на изпълнението по него и е преобразувано под изпълнително дело
№ 20188380400349.
Удостоверено е от ЧСИ М.Б., че по
делото има присъединени взискатели и че към момента на издаване на
удостоверение няма данни за постъпили и изплатени на взискателите суми.
По делото е представена
от ответника “О.Б.” АД уведомление, изпратено
от ответника “У.” ЕООД до банката, че цената на закупените
имоти по нотариалния акт от 28.02.2013 г. е платена изцяло на продавача “П.С.2.” ЕООД по банков път на 19.04.2013 г.
По делото е представена
от ответника “О.Б.” АД извадка по сметка на “У.” ЕООД за периода 01.02.2013 г. –
30.04.2013 г., от която е видно извършен на 19.04.2013 г. превод към “П.С.2.” ЕООД на сума в размер на 559 230
лева с посочено основание: “по
договор”.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С., съгласно което по предоставена информация от С. И., която се била представила се като бивш счетоводител на “П.С.2.” ЕООД, “П.С.2.” ЕООД е издало фактура № 302 от 28.02.2013 г. на стойност 290 000 лева без ДДС/348 000 лева с ДДС на “У.” ЕООД за продажба на имоти – магазин № 9А, магазин № 9Б и още три имота.
Вещото лице дава заключение, че в резултат на извършените проверки и от
доказателствата по делото не се установи извършено плащане от “У.” ЕООД на “П.С.2.” ЕООД
за закупуване на процесните два имота – самостоятелен обект магазин № 9А и
самостоятелен обект магазин № 9Б по нотариален акт № 27, том І, рег. № 1603,
дело № 20 от 2013 г.
По делото е изслушано,
неоспорено от страните и прието допълнително заключение на Съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Р.С.. Вещото лице дава заключение, че сумата по
фактура с № 302 от 28.02.2013 г. е в размер на 290000 лева без ДДС/348 000
лева с ДДС, съгласно установеното в основното заключение.
Вещото лице дава
заключение, че установеното плащане от “У.” ЕООД на “П.С.2.” ЕООД
е в размер на 559 230 лева,
извършено на дата 19.04.2013 г., като за основание на същото, наредителят на
плащането “У.”
ЕООД е посочил: “по договор”.
Вещото лице дава заключение, че поради липса на първични счетоводни документи и документи, съпътстващи плащането на 19.04.2013 г., не може да се даде еднозначен отговор, че сумата от 348 000 лева с ДДС/290 000 лева без ДДС - по фактура с № 302 от 28.02.2013 г. е част от установеното от вещото лице плащане с размер 559 230 лева на 19.04.2013 г. Вещото лице дава заключение, че в случай, че бъде прието твърдението на “У.” ЕООД по Уведомлението на дружеството до “О.Б.” АД (на л.109 от делото), то цената на процесните имоти по процесния нотариален акт в размер на 290 000 лева без ДДС/348 000 лева с ДДС е платена с установеното плащане на 19.04.2013 г., на сумата от 559 230 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. По своята същност отменителният иск е средство за защита на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия длъжник.
За да бъде
уважен предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, следва да са налице следните
кумулативни препоставки на сложния фактически състав: ищецът да има качеството на кредитор по отношение
на длъжника прехвърлител; да е извършено действие, което
уврежда кредиторовия интерес; длъжникът
да е знаел за увреждането при продажбата на имота на третото лице; третото лице
да е знаело за увреждането на кредитора, тъй като се касае за възмездна сделка.
В случай, че се докаже, че ответникът и третото лице са свързани лица,
недобросъвестността се предполага съгласно въведената
с чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция. Тежестта за оборване на презумпцията по чл.
135, ал. 2 от ЗЗД се носи от ответниците.
По иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от “А.” ООД против ответниците “П.С.2.” ЕООД и “У.” ЕООД:
Съдът намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав- ищецът е материално-правно легитимиран да предяви иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът се явява кредитор на “Е.” ЕООД, който е прехвърлител по първата увреждаща сделка, сключена с първия ответник “П.С.2.” ЕООД, която е обявена за относително недействителна по отношение на него касателно процесните два имота с Решение от 06.10.2016 г. по в.т.д. № 5560/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, влязло в сила на 22.12.2016 г. Атакуваната последваща сделка уврежда кредиторовия интерес, доколкото се осуетява осъществяването на притезателното право на ищеца. В този случай целеният от длъжника краен резултат се постига с осъществяването на последващото действие или сделка. Поради това кредиторът може да претендира обявяването за недействителни на поредицата действия или сделки, които го увреждат като кредитор (така относно поредицата от увреждащи сделки в мотивите на Решение № 45 от 15.06.2016 г. по гр.д. № 2456/2015 г. по описа на ВКС, Г.К., ІІІ Г.О.).
Видно от представеното удостоверение с изх. № 17584/14.02.2018 г. по изпълнително дело № 20188380400349 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, вземанията на ищеца са възникнали преди датата на атакуваната сделка от 28.02.2013 г. Този извод следва от удостовереното в представеното удостоверение, че изпълнителното дело е образувано въз основа изпълнителен лист, издаден на 11.09.2012 г. по гр.д. № 38060/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав.
Относно наличието на знание у ответника “П.С.2.” ЕООД за увреждането на кредитора следва да се зачете приетото в мотивите на влязлото в сила Решение от 06.10.2016 г. по в.т.д. № 5560/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, по водения предходен процес между ищеца и ответника “П.С.2.” ЕООД.
Въпросът относно възмездността, респективно безвъзмездността на сделката, е предпоставен от въпроса за делението на сделките на такива, предоставящи имотна облага, и такива, непредпоставящи имотна облага.
Възмездна сделка е тази, при която има еквивалентно изменение в състава
на имуществото на страните по нея - това, което едната страна дава, се прави
заради имуществената облага, която другата страна е предоставила, предоставя
или ще предостави - налице е съответствие между даденото от двете страни, без
да е необходима да съществува пълно равенство между разменените престации.
Сделките, които не са възмездни са безвъзмездни такива.
В търговското право господства принципът на възмездността. Безспорно е, че ответниците “П.С.2.” ЕООД и “У.” ЕООД са търговци предвид правноорганизационната форма – еднолични дружества с ограничена отговорност. Сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, е търговска, като при съмнение се смята, че извършената от търговеца дейност е свързана с неговото занятие, на основание чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 от ТЗ.
В случая е уговорено в нотариалния
акт от 28.03.2013 г. между ответниците “П.С.2.” ЕООД и “У.” ЕООД, че недвижимите имоти,
включително процесните магазини, се прехвърлят при обща цена в размер на
290 000 лева. Следователно следва да се приеме, че сключената сделка е
възмездна. Дали е платена цената по тази сделка е въпрос на изпълнението й, а
не на определянето й като безвъзмездна.
Ищецът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа, че атакуваната покупко-продажба е симулативна, както и че същата прикрива дарение, т.е. безвъзмездна сделка. Изводът на съда относно характера на сделката определя фактите, по отношение на които ищецът носи доказателствена тежест съгласно изложеното по-горе.
За пълнота на изложението, от изслушаните основно и допълнително заключения
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по информация от бившия
счетоводител на ответника “П.С.2.” ЕООД дружеството е издало
на “У.” ЕООД фактура №
302 от 28.02.2013 г. на стойност 290 000 лева без ДДС/ 348 000 лева с ДДС,
за продажба на имоти – магазин № 9А, магазин № 9Б и още три имота. Установява
се от експертизата, че на 19.04.2013 г. е извършено плащане от “У.”
ЕООД на “П.С.2.” ЕООД в размер на 559 230 лева, като за основание на същото, наредителят на
плащането “У.”
ЕООД е посочил: “по договор”.
Не се установи от ищеца и твърдяната свързаност между ответниците по атакуваната сделка от 28.02.2013 г., както и знание на третото лиза за увреждането на ищеца кредитор, тъй като се касае за възмездна сделка.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от “А.” ООД против ответниците “П.С.2.” ЕООД и “У.” ЕООД иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от “А.” ООД против ответниците “У.” ЕООД и “О.Б.” АД:
Поради отхвърлянето на първия предявен иск, следва да бъде отхвърлен и втория предявен иск – последващата договорна ипотека, учредена от ответника “У.” ЕООД в полза на ответника “О.Б.” АД за обезпечаване на вземанията на банката по договор за кредит.
За пълнота на изложението, дори да се приеме, че не е налице функционална обвързаност между разглежданите два иска, то предявеният иск е неоснователен. При прехвърляне на недвижимия имот от третото лице на друго лице преди вписване на исковата молба и при наличие на решение, уважаващо иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД спрямо прекия длъжник, какъвто е настоящият случай, кредиторът преценява реализирането на правата си по решението в изпълнителното производство. Конкуренцията между правата на кредитора, по отношение на който е уважен иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу неговия длъжник, и последващия обезпечен кредитор с вписана ипотека върху процесните имоти следва да се съобрази при евентуално насочване на изпълнението от съдебния изпълнител върху тези имоти и при разпределение на сумите от такова принудително изпълнение.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от “А.” ООД против ответниците “У.” ЕООД и “О.Б.” АД иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът “О.Б.” АД претендира разноски в размер на 100 лева – депозит за вещо лице и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Предвид направеното искане от ответника “О.Б.” АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответното дружество следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение, което не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева. Като взема предвид искането на ответника “О.Б.” АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, както и извършените от юрисконсулта процесуални действия, броя на съдебните заседания и материалния интерес по иска, настоящият състав намира, че на ответника “О.Б.” АД следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 300 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора по предявения срещу ответника ответника “О.Б.” АД иск, на същия следва да бъдат присъдени разноски в производството в общ размер на 400 лева.
Останалите ответници не претендират разноски по делото и не представят доказателства за извършването на такива, поради което разноски по делото не им се присъждат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.” ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** индустриална зона – Модерно предградие –
Обеля”, ул. “************, против “П.С.2.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, и “У.” ЕООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.135, ал. 1 от ЗЗД
за обявяване за недействителен
спрямо ищеца “А.” ООД на договор за покупко-продажба, по силата на
който “П.С.2.” ЕООД прехвърля на “У.” ЕООД правото на
собственост върху недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 27, том І,
рег. № 1603, дело № 20/2013 г. на Нотариус с рег. № 536 на НК, с район на
действие – СРС, вписан под акт № 191, том ХVІІІ, вх.рег. № 7952/28.02.2013 г.
на Службата по вписванията - София, в частта
за следните недвижими имоти: МАГАЗИН 9А, с площ от 23,50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4360.177.6.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок B” в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “********и МАГАЗИН 9Б, с площ от 23,50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4360.177.6.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок B” в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “********като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** индустриална зона – Модерно предградие – Обеля”, ул. “************, против “У.” ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, и “О.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца “А.” ООД на договор за учредяване на договорна ипотека, по силата на който “У.” ЕООД учредява в полза на “О.Б.” АД ипотека върху недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 197, том І, рег. № 7336, дело № 174/2015 г. на Нотариус с рег. № 536 на НК, с район на действие – СРС, вписан под акт № 184, том ХХ, вх.рег. № 47271/07.08.2015 г. на Службата по вписванията - София, в частта за следните недвижими имоти: МАГАЗИН 9А, с площ от 23,50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.177.6.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок B” в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “********и МАГАЗИН 9Б, с площ от 23,50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.177.6.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в “Жилищно-административна сграда-блок B” в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “********като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “А.” ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:*** индустриална зона – Модерно предградие – Обеля”, ул. “************, да заплати на “О.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 400 лева
(четиристотин лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :