Решение по дело №888/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 28 август 2019 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20191720200888
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  446 /22.07.                          Година 2019                                         Град   Перник

 

                                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IV – ти наказателен състав

На девети юли                                                                                               Година 2019

 

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Цветелина Малинова

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело №00888  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            С наказателно постановление №19-1158-001530 от 17.05.2019г., изд. от  Началник Сектор “ПП” при ОД МВР – Перник, на М.К.Г. от с. В., са наложени  административни наказания, както следва:

·        глоба, в размер 500 /петстотин/ лв., на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП; и

·        глоба, в размер 10 /десет/ лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП,

за това, че на 08.05.2019г., в 00.15 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, на път I-1,  в района на кръстовище „Драгичево“, като водач на товарен  автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. № ********, собственост на „********“ ЕООД, движейки се  в посока град София, не съобразява движението си с ПЗ В18 като се движи в зоната на действието му, както и за това, че не носи контролен талон към СУМПС -  нарушения съответно на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от М.Г.. В нея същият оспорва  законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, като излага доводи за това, че отразените в акта и постановлението фактически обстоятелства не отговарят на действителната пътна обстановка, че същите са оценени неправилно от контролните органи, както и че не взети предвид направените от него възражения. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

На същата позиция остава и в съдебните прения.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 08.05.2019г., около 00.15 часа, М.  Г. управлявал  товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. № ********, собственост на  „********“ ЕООД, движейки се в посока от ПВ „Даскалово“ към град София. С автомобила превозвал фракция, като строителният материал следвало да достави  на обект на ЕТ „********“ в с. В., съгласно  договор  между  посочената фирма и „********“ ЕООД – работодател на жалбоподателя. В района на кръстовище Драгичево, в посоката му на движение, бил поставен ПЗ В18. Въпреки забранителния знак, М.Г. продължил по същия път в посока гр. София. Движението му било възприето от служители на сектор ПП при ОД МВР Перник – свидетелите П.В.С. и Н.Г.Х., които го последвали. Водачът бил спрян  до бензиностанция „Лукойл“ – В.. 

При преглед на изисканите от него документи контролните органи констатирали, че не представя контролен талон към СУМПС, нито заменящ липсата му друг документ /акт или наказателно постановление/.

Въз основа на констатациите си и в присъствието на Г., свидетелят П.С. образувал срещу него административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №Д797375/08.05.2019г. като приел, че виновно е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал предявения му акт и приел връчения  препис.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил правото си на писмени възражения.

Впоследствие, при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган  приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което наложил на В наказателно постановление 19-1158-001530 от 17.05.2019г., изд. от  Началник Сектор “ПП” при ОД МВР – Перник, в частта, с която на М.К.Г. ***, с ЕГН ********** М.К.Г. административно наказание глоба за всяко от горепосочените нарушения на правилата за движение.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.В.С., Н.Г.Х., както и от приетите писмени доказателства: АУАН №Д797375/08.05.2019г. договор за покупко-продажба на инертни материали от 01.04.2019г. и приложение към него, товарителница №000331 от 07.05.2019г., кантарна бележка от 07.05.2019г.,  трудов договор  №12 от 22.02.2019г., заверено копие на заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

По  отношение  нарушението по т.1 от н.п., при извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност и отмяна на постановлението в тази му част.

Съображенията са следните:

М.Г. е привлечен към отговорност за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП като му е вменено, че като водач на МПС – товарен автомобил,  се  движи в зоната на действие на ПЗ В18.

Тази лаконична констатация в акта и издаденото въз основа на него  наказателно постановление не съответства на законовото изискване в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението, което изисква посочване на всички факти, относими към фактическия състав на  нарушението, както и излагане на обстоятелствата, при които същото е  осъществено.

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП  по императивен начин предписва, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Пътен знак В18 е от групата на  въвеждащите забрана, като забранява влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената.

            От описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление изобщо не е ясно каква е била означената с пътен знак В18 допустима маса с товар на ППС, нито е посочено каква е била същата на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя. Тези обстоятелства са пряко относими към елементите от обективната страна на състава на нарушението, тъй като предпоставят самата преценка нарушена ли е забраната въведена с пътния знак,  а оттук - законосъобразно ли нарушителят е привлечен към отговорност и му е наложена административна санкция за установеното  нарушение. Извличането им по пътя на формалната или правната логика, или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка, е недопустимо, тъй като законът изисква да са изложени ясно и конкретно в обстоятелствената част на акта и  постановлението .

Констатираната незаконосъобразност нарушава императивното изискване в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението с излагане на всички факти, имащи значение за преценка на съставомерността му. От своя страна горното възпрепятства и проверката правилно ли установените факти са подведени под съответната санкционна норма, респ. съответно ли е наложеното административно наказание на описаното нарушение. Визираните недостатъци са съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да узнае всички факти, въз основа на които е ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред и  да проведе адекватна защита.

Допуснатите процесуални нарушения при съставянето на акта и при издаване на наказателното постановление са съществени и не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на производството, което обуславя извод за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт в тази му част като незаконосъобразен.

В останалата част, относно нарушението по т.2 от наказателното постановление, в развилото се срещу жалбоподателя  административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт, поради което в тази част се дължи разглеждане на спора по същество.

Вмененото на М.Г.  административно нарушение – че като водач на моторно превозно средство не е носил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС, съгласно задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, съдът приема за безспорно доказано. Писмените и гласните доказателства в тази насока са непротиворечиви, взаимно се подкрепят и съдът ги кредитира с доверие. Вмененото нарушение не се оспорва и от жалбоподателя, защитата на когото, видно от  доводите в жалбата му и тези изложени в съдебните прения, е насочена спрямо първото описано в н.п.. По отношение разглежданото нарушение, нито в акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, нито в съдебното производство Г. е направил възражения включително такива нарушението да е резултат от причини извън неговото поведение. При липсата на събрани каквито и да било доказателства, изключващи виновното поведение на жалбоподателя, респ. на такива, установяващи различна от изложената в акта фактическа обстановка, съдът приема, че формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради което законосъобразно М.Г. като водач на МПС, е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

С наказателното постановление административно-наказващият орган е наложил за извършеното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер 10 лв. на основание административнонаказателната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Това наказание е определено от закона в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена и наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази му част,.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление 19-1158-001530 от 17.05.2019г., изд. от  Началник Сектор “ПП” при ОД МВР – Перник, в частта, с която на М.К.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба, в размер 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 19-1158-001530 от 17.05.2019г., изд. от  Началник Сектор “ПП” при ОД МВР – Перник, в частта, с която на М.К.Г. ***, с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено  административно наказание глоба, в размер 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

        Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ