Р Е Ш Е Н И Е

 

Град МОНТАНА, 28.05.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА,ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в следния състав:            

                                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ

 

при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия Колев гр.дело № 70135 по описа за 2010 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е осъдителен и е с правно основание чл.143,ал.1 и сл. от СК.

Ищцата Г.Й. Й. моли съда да осъди ответника да заплаща на нея в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й. сумата от по 150 лева ежемесечна издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, както и да присъди изплащането на сумата за издръжка за една година, предхождаща датата на подаване на исковата молба, ведно с начислена върху нея мораторна лихва за забава.

         Ответникът Ц.А.Й. лично и чрез своя пълномощник оспорва изцяло иска за заплащане на издръжка за минал период, както и в частта му, с който се претендира заплащане на месечна издръжка от датата на подаване на исковата молба над сумата от 60 лева до претендираната от 150 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото са писмени и гласни.

СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК,приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Видно от приложеното към делото удостоверение за сключен граждански брак страните са встъпили в такъв на 15.02.1997 година. От брака си имат родено едно дете – Й. Ц. Й., родена на xxx година, което е видно от приложеното по делото удостоверение за раждане към акт за раждане № 2 от 07.04.2005 година. Установява се,че родителите на детето живеят разделени, като детето живее при майка си, а ответника отделно от тях и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети основно от майката. По тези факти между страните няма спор и същите се установяват от събраните по делото доказателства.

По делото възникна спор по два основни въпроса: Полагал ли е грижа ответника за детето за период от година, предхождаща датата на предявяване на исковата молба в съда и то в какъв размер и какъв размер издръжка следва да заплаща на малолетната си дъщеря  ответникът и кой е началният момент за това.

По делото се установи, че ищцата работи по трудов договор във фирма “МАС” ООД град Монтана и реализира средномесечни доходи в размер на 273 лева нетно възнаграждение.Установява се, че ищцата няма допълнителни доходи, няма декларирана недвижима собственост или движима такава, от която би могла да получава доходи, живее в град Монтана на квартира, подпомагана е финансово единствено от сестра си, като тази помощ се изразява в предоставяне на парични кредити, които ищцата при възможност връща на своята сестра.

За доходите на ответника е налице писмено доказателство – служебна бележка от Бюро по труда – Община Я., от която е видно, че той от 01.01.2010 година е регистриран в Бюро по труда, като търсещ работа. Отделно от това от разпита на свидетеля В.А.Й., брат на ответника се установи, че свидетеля, извършващ дейност, като земеделски производител почти постоянно през годината и особено в период на земеделска кампания наема брат си и му заплаща положения труд.

И за двамата родители няма данни да имат задължения за издръжка към други лица от същия ред,както и да са във временна или продължителна нетрудоспособност.

 Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С тази разпоредба законодателят е приел, че това задължение е безусловно. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници,установени от Министерския съвет. Тези граници в абсолютно число са фиксирани в чл.1 от ПМС № 38/1985г. (посл. изм. ДВ, бр.117 от 2002г.) от 30 лева до 80 лева месечно. С оглед обективните данни по делото съдът намира, че в процесния случай не са налице условията за определяне на дължимата издръжка под минималния, както и над максималния  законоустановен размер.

Към настоящият момент детето Й. Й. е с навършени шест години, посещава детска градина и и предстои постъпване в предочилищна група на детската градина, а след това и в първи клас. С оглед на възрастта си несъмнено детето има нужда от храна, облекло, обувки, учебници и учебни помагала, които се заплащат допълнително от родителите. По делото постъпиха данни, че детето има късогледство и астигматизъм, което предполага и известно ниво на по-специални нужди, изискващи и повече средства за издръжка на детето, но не и такива покриващи изискването на ал.4 на чл.143 от ГПК.

Като съобрази горните обстоятелства, взе предвид нуждите на детето и с оглед установените възможности на родителите да дават издръжка, съдът намира, че за задоволяване на най-необходимите потребности, без луксозните такива, към настоящия момент ще са необходими по 200  лева на месец, от които суми ответника би могъл да участвува с по 100 лева месечно в рамките на общо дължимата от тях издръжка. Останалата сума ще бъде осигурявана от майката, която реално ще полага и непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето.

По отношение на претенцията по чл.149 от СК, т.е. претенцията за присъждане на издръжка за минал период съдът намира същата за частично основателна. Законодателят е предвидил възможността да се търси издръжка за минал период най-много една година, предхождаща датата на предявяване на исковата молба. По делото се установи, че ответникът макари спорадично и понякога не лично, а чрез помощта на своите майка и брат е участвал финансово в издръжката на детето. Установи се също, че детето е живяло през зимата на 2009 година в дома на своя баща в село Я., обл.Монтана. Въпреки това чл.143,ал.1 от СК задължава всеки родител съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като това задължение предполага постоянство на полаганата грижа, а не откъслечни и изолирани действия. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде уважен частично и искът по чл.149 от СК за период от шест месеца, предхождащ датата на депозиране на исковата молба в съда. 

Ето защо и предвид гореизложеното настоящият иск, следва да бъде уважен до размер от 100 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на детето Й. Ц. Й., считано шест месеца назад от деня на предявяване на иска, т.е. от 16.09.2009 година.

По отношение на претенцията на ищцата за присъждане на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД върху уважения размер на иска по чл.149 от СК съдът намира същата за недопустима. Съобразно разпоредбата на чл.146,ал.1, изр. второ върху присъдената издръжка се дължи законна лихва, без значение дали се касае до издръжка присъдена за напред или такава за минало време. В тази връзка в частта, с която се претендира присъждане на мораторна лихва производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на иска.

Върху уважения размер на иска от 100 лева ежемесечна издръжка, следва да бъде присъдена законна лихва върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане и то до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.

Съдът намира, че в останалата част над уважения размер, предявения иск се явява завишен и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 72 лева върху размера на присъдената издръжка, както и сумата от 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата разноските по делото съобразно уважената част.

Водим от гореизложените мотиви настоящият състав на Районен съд Монтана

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА Ц.А.Й.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на Г.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й. Ц. Й., родена на xxx xxx ЕГН xxxxxxxxxx по 100,00 лева месечна издръжка, считано от 16.09.2009 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ  иска над уважения размер до предявения от 150 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Ц.А.Й. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА  държавна такса върху присъдената издръжка в размер на сумата 72 лева, както и сумата от 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, но същото може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: