О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...01.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №2095 по описа за 2019г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 във
вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
вх. №87693/26.11.2019г., подадена от И.И.Р., с адрес гр. Варна, чрез пълномощник адв. Р.Данков – ВАК, срещу разпореждане № 50622/13.11.2019г., постановено по ч.гр.д. №18202 по описа
за 2019 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя
за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изп.лист.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
неправилно. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда, че нито
има солидарна отговорност между издателите на записа на заповед, нито от всеки
от тях може да се претендира половината сума. Моли да бъде
отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за претендираното вземане.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване
и в законовия срок за това, поради
което и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира
частната жалба за основателна
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №18202/2019г. на Районен съд - Варна, е образувано по заявление на
И.И.Р., с адрес гр. Варна, чрез пълномощник адв. Р.Данков – ВАК за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.И.Р. и К.С.Р. за сумата от 1000 лева, дължима по запис
на заповед от 26.06.2019г., с падеж 31.07.2019г. В отговор на указанията на
съда заявителят е уточнил, че поради липсата на изрично уговорена солидарна
отговорност сумата се претендира поравно – по 500 лв. от всеки от тях.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение с аргумента, че от текста на
документа не са налице основания да се приеме, че издателите са се задължили
поравно, нито че е налице солидарна отговорност.
Съобразно
задължителната практика на ВКС документът по чл.417 от ГПК следва да съдържа достатъчна
информация за претендираното вземане. Преценката на документа по
чл.417 от ГПК се извършва за редовност от външна
страна, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. При проверка на процесния запис на заповед се установява, че съдържа
предвидените в чл.535 от ТЗ реквизити, поради което следва да се приеме за
редовен от формална страна.
Падежът на ценната книга е
изрично определен на конкретна дата, на която сумата е платима, т.е. падежа е определен
в съответствие с чл.486, ал.1, т.4 ТЗ, текстът не води до извода за
уговорка на друг падеж по
смисъла на чл.486, ал.1,
т.1 ТЗ, именно поради наличието на фиксирана
дата, която изрично изключва приложението на този текст. Записът на заповед
съдържа и текста „срещу представяне на този Запис
на заповед да платим…”, което обаче не води
до извода, че падежите са
два – по чл.486 т.1 ТЗ и
чл.486 т.4 ТЗ, доколкото предявяването
на конкретна дата всъщност възпроизвежда
падежа по т.1 на чл.486 ТЗ и предявяването не е обуславящо настъпването му, съобразно изричното
разграничение в т.3 на ТР №1/2005г. В текста на ценната книга липсва друг - предхождащ или следващ по
време горепосочената дата на плащане
падеж, за да може да
се прави констатация за наличие на
„последователни падежи”, а оттам и извод за
нищожност на въпросния менителничен ефект. В този смисъл са разрешени сходни казуси по т.д.№515/2011г.,
ч.т.д.№678/2011г. и ч.т.д. №882/2011г.
на I ТО. Съобразно Определение № 531 от 25.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 352/2019 г., I
т. о., ТК подобни
записвания в текста следва да се
възприемат не като кумулативно посочен и друг падеж " на предявяване", а като логично относими към гарантиране обичайно последващо плащането унищожаване на документа, респ.
предаването му на длъжника - издател
/чл. 492, ал. 1 ТЗ/ и към необходимото съдействие на кредитора
за изпълнение задължението на длъжника, при настъпила
изискуемост, съобразно иначе ясно определения
в ценната книга падеж.
По въпроса дали
издателите са задължени солидарно или отделно за половината от общата сума
следва да се съобрази, че съдът се произнася съобразно диспозитивното
начало в рамките на подаденото заявление. С уточнителна
молба заявителят изрично е посочил, че отправеното искане е да се издаде
заповед за изпълнение срещу всеки от длъжниците за половината от сумата по
записа на заповед – по 500 лв. Безспорно от разпоредбата на чл.513, ал.1 от ТЗ
произтича основание за солидарна отговорност на задължените по менителницата
лица, но доколкото заявителят не се е позовал на наличието на солидарност,
съдът следва да се произнесе в рамките на заявлението. При липса на основание
за солидарност задължението е разделно, като се счита дължимо поравно от
двамата длъжници, при липса на уговорка в друг смисъл.
Поради несъвпадане крайните
изводи на двете инстанции, разпореждането на ВРС следва да бъде отменено, а
искането за издаване на заповед за изпълнение уважено, като се присъдят и
направените разноски за заповедното производство, вкл.25 лв. д.т. и 150 лв. адв. възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗАдв.
и 15 лв. д.т. по настоящото производство.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.11.2019г. по ч.г.д.№18202/2019г.
на ВРС, с което е отхвърлено искането за издаване за заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за СУМАТА в размер на 1000 лв. – по 500 лв. от всеки от длъжниците Н.И.Р. и К.С.Р.,
дължима по запис на заповед от 26.06.2019г., с падеж 31.07.2019г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на
И.И.Р., ЕГН **********,
с адрес гр. Варна срещу Н.И.Р.,
ЕГН ********** и К.С.Р., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, за СУМАТА 1000 лв. – по 500 лв. от всеки от длъжниците Н.И.Р.
и К.С.Р., дължима по запис на заповед от 26.06.2019г., с падеж 31.07.2019г.,
както и 190 лв. разноски в заповедното производство.
ВРЪЩА делото
на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: