Решение по дело №73/2019 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 132

 

гр. Велико Търново, 24.06.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                           

при участието на секретаря В.Г.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело № 73 по описа на АСВТ за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

           

Образувано по жалба подадена от „БИ.СИ.СИ. 1997“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Климент Охридски“ № 31, вх. А, чрез ***.Й.от ВТАК срещу Ревизионен акт № Р-04000418001286-091-001/18.10.2018 г., поправен с РАПРА № П-04000418190161-003-001/23.10.2018 г., потвърден по административен ред с Решение № 07/08.01.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Велико Търново.

Според жалбоподателя РА е нищожен за данъчен период м.01.2015 г. за установената с него сума над 48 178.75 лв. Съображенията за това са, че настоящата ревизия е втора по ред, след като с Решение № 45/26.02.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Велико Търново е отменен като незаконосъобразен РА № Р-0400016003202-091-001/01.12.2018 г. на ТД на НАП – гр. Велико Търново. С отменения РА е отказано частично право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 178.75 лв. по фактура № 21/19.01.2015 г. издадена от „Импорт 2014“ ЕООД. С обжалвания РА в разрез с императивните норми на ДОПК е влошено положението на жалбоподателя, като за м.01.2015 г. по същата фактура вече е отказано пълното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 59 999.80 лв. Настоява, че при обжалване на РА №Р-0400016003202-091- 001/01.12.2018 г. на ТД на НАП – гр. Велико Търново (първа ревизия) сумата в размер на 11 821.05 лв. не е обжалвана поради липса на правен интерес и обжалваният РА е влязъл в законна сила. Отделно излага съображения, че РА е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие на приложимите материалноправни разпоредби. Твърди, че органът по приходите не се е съобразил с всички представени доказателства, като излага подробни възражения по доставчици. Отделно от това е посочил, че когато съществуват редица доказателства, които показват, че между лицата има реално сключена сделка, по която е налице изпълнение, а липсват само документи представени от доставчиците, тъй като същите не са открити от органите по приходите на декларираните от тях адреси или са прехвърлили фирмите си на трети лица, което е извън нашите възможности да контролираме и предвиждаме, то трябва да се направи извод за наличието на сделка и реално извършена доставка. Позовава се на произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и С-142/11 ( Mahageben kft срещу Nemzeti Adoes Vamhivatal Del-dunantuli Regionalis Ado Foigazgatosaga (C-80/11), и Peter David срещу Nemzeti Adoes Vamhivatal Eszak-alfoldi Regionalis Ado Foigazgatosaga (C- 142/11)). Даденото разрешение от Съда на Европейския съюз следва да бъде съобразено изцяло в конкретния казус, с оглед неговия задължителен характер. Посочва, че при тези обстоятелства на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56-61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата - така т. 45 от Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и С-142/11. По нататък в т. 47 - 49 е посочено, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива не допуска данъчнозадължено лице - което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС - да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60). Всъщност, установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище ( вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., С?3 84/04, Recueil, стр. 174191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, С7271/06, Сборник, стр. 17771, точка 23). Доколкото отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от коментираното решение, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, то данъчният орган е този, който трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа оспорването в съдебно заседание и доразвива аргументите за отмяна на РА в представени по делото писмени бележки. Допълнително сочи, че РА е изцяло нищожен, тъй като е издаден в нарушение на сроковете по чл. 114 от ДОПК. От съда се иска да прогласи за нищожен РА в частта, за която за данъчен период м.01.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер над 48178.75 лв. и съответните лихви и да отмени изцяло РА и да присъди сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице твърдяните основания за нищожност на РА. Твърди законосъобразност и правилност на оспорения ревизионен акт, с позоваване на мотивите на потвърдителното си решение по чл. 155, ал. 1 от ДОПК и допълнителни съображения, изложени в хода на устните състезания и в представени по делото писмени бележки. Моли жалбата срещу РА да бъде отхвърлена, претендира разноски в размер на 4 069,01 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес по делото.   

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Намира, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да обори фактическите констатации и правните изводи в РА. С тези съображения предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На „Би.Си.Си. 1997“ ООД е извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново за установяване на задължения за ДДС за данъчните периоди м.01, м.06 и  м.07.2015 г. и м.04.2016 г.

Ревизията е възложена във връзка с Решение № 45/26.02.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Велико Търново, с което е отменен като незаконосъобразен РА № Р-04000416003202-091-001/01.12.2017 г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за данъчните периоди м.01, м.06 и м.07.2015 г. и м.04.2016 г. В тази връзка е издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000418001286-020-0101/06.03.2018 г., издадена от н-к сектор „Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Велико Търново, връчена по електронен път на 06.03.2018 г. Първоначалната ЗВР е изменена с последващи ЗВР № Р-04000418001286-020-002/31.05.2018 г. и № Р-04000418001286-020-003/04.07.2018 г., с които е удължен срокът за приключване на ревизионното производство. В хода на ревизията от органите по приходите е бил съставен Ревизионен доклад  № Р-04000418001286-092-001/20.08.2018 г., връчен електронно на 21.08.2018 г. Срещу РД е подадено възражение, заведено с вх. № 15773/05.10.2018г. по описа на ТД на НАП – гр. Велико Търново, към което са приложени документи. Ревизията е завършила с издаването на РА № Р-04000418001286-091-001/18.10.2018 г., поправен с РАПРА № П-04000418190161-003- 0 01 /23.10.2018 г., с който за данъчните периоди м.01, м.06 и м.07.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 111 045.84 лв., в резултат на което и предвид внесеният от лицето ДДС в размер на 7678.18 лв., за посочените периоди е установен ДДС за внасяне в размер на 103 367.66 лв. и лихви - 38 530.49 лв., а за данъчен период м.04.2016 г. са начислени само лихви в размер на 4324.21 лв.

За да достигне до крайните изводи и констатации, ревизиращия екип и извършил следните процесуални действия:

На жалбоподателя са връчени общо 3 бр. искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, с които са изискани относими доказателства за установяване на задълженията му по ЗДДС. Извършени са насрещни проверки на издателите на процесиите фактури, както и на други лица, свързани с доставките на стоки по еъщите фактури. Приобщени са документи, събрани в ходана предходната ревизия, както и от данъчно-осигурителните досиета на лица, свързани с процесиите доставки. Във връзка с доставката по фактура № **********/19.01.2015 г. издадена от „Импорт 2014“ ЕООД и в отговор на връченото на жалбоподателя ИПДПОЗЛ № Р-04000418001286-040-001/13.03.2018 г. е представен договор от 05.12.2014 г., в който е посочено, че въз основа на заявка за количество и вид, и потвърждение на същата с договорена и потвърдена цена от 05.12.2014 г., „Импорт 2014“ ЕООД /продавач/ се задължава да доставя и продава суровини и млечни продукти на купувача - „Би Си Си Хандел“ ООД /предишно наименование на „БИ. СИ. СИ. 1997“ ООД/ на цена, посочена в проформа фактура. В договора от 05.12.2014 г. е посочено също, че цената се заплаща по банков пьт в срок до 30 дни от датата на издадената фактура, като собствеността на стоката преминава върху купувача в момента на предаване на стоката. Представена е фактура № **********/18.12.2014 г., издадена на „Би Си Си Хандел“ ООД от „Импорт 2014“ ЕООД  с предмет кашкавал „Калиата“ - 42857 кг с единична цена 7.00 лв. на стойност 359 998.80 лв. /данъчна основа 299 999.00 лв. и ДДС - 59 999.80 лв./. В представено от жалбоподателя Споразумение № 1/19.01.2015 г. към договор от 05.12.2014 г. е посочено, че при преглед на стоката, предмет на договора, купувачът в присъствието на представител на продавача е установил несъответствия във вида и качеството на стоката, които са различни от договорените. Предвид това в споразумението е посочено, че страните са съгласни и приемат купувачът да получи в замяна други стоки от същия вид, качество и количество, а именно - кашкавал с наименование „Калиата“ в количество 42 857 кг, при единична цена 7.00 лв. на обща стойност с ДДС - 359 998.80 лв. със срок на изпълнение на доставката 2 месеца и място на изпълнение - млекопреработвателното предприятие на купувача в гр. Елена с транспорт на продавача. В споразумението е посочено още, че поради неосъществена сделка по прехвърляне на правото на собственост върху договорената стока, следва да се издаде кредитно известие към фактура № **********/18.12.2014 г. В тази връзка е представено Кредитно известие № **********/19.01.2015 г. към фактура № **********/18.12.2014 г. с предмет кашкавал „Калиата“ – 42 857 кг с единична цена 7.00 лв. на стойност 359 998.80 лв. /данъчна основа 299 999.00 лв. и ДДС - 59 999.80 лв./. В представеното споразумение № 1/19.01.2015г. е посочено също, че за да се изпълни изискването на банката на купувача, за наличие на основание - фактура за извършване на нареждане за плащане, продавачът издава фактура за авансиране на договорената със споразумението цена на доставката. В тази връзка е представена и процесната фактура № **********/19.01.2015 г. с предмет „Аванс по договор“ на стойност с ДДС 359 998.80 лв. Съгласно представени от ревизираното лице 5 бр. вносни бележки, по банкова сметка *** „Импорт 2014“ ЕООД са внесени следните суми: на 05.02.2015 г. - 18 100.00 лв., на 13.02.2015 г. - 9 900.00 лв., на 18.02.2015 г. - 24 000.00 лв., на 20.02.2015 г.-21 140.00 лв. и на 11.03.2015 г. -1200.00 лв., или общо 74 340.00 лв., като в първата вносна бележка от 05.02.2015 г. за основание е посочено, че вноската е по фактура № **********/18.12.2014 г., а в останалите 4 бр. вносни бележки, че вноските са по фактура - № **********/19.01.2015 г.

От страна на жалбоподателя е представено Споразумение № 2/03.04.2015г. към договора от 05.12.2014 г., в който е посочено, че купувачът /жалбоподателят/ поради внезапно възникнали затруднения от налагане на запор върху банковите му сметки, не е извършил банков превод в деня на издаване на фактура № **********/19.01.2015 г. със стойност 359 998.80 лв., като е наредил парични преводи /посочени са горецитираните 5 бр. вноски на обща сума в размер на 74 340.00 лв. В споразумението е посочено също, че „Би Си Си Хандел“ ООД е доставило на „Импорт 2014“ ЕООД краве сирене на обща гойност 70 926.30 лв. /има се предвид посочената по-горе фактура № 9107/31.03.2015 г./, както и извършеното прихващане с посочения по-горе протокол за прихващане от 31.03.2015 г. В споразумение № 2/03.04.2015 г. е посочено още, че след извършено намаление на дължимата сума в размер на 359 998.80 лв. със сумите от 74 340.00 лв. - от извършените вноски и 70 926.30 лв. - от извършеното прихващане, получената разлика представлява дължима от купувача /жалбоподателя/ сума в размер на 214 732.50 лв. /359 998.80 - 74 340.00 - 70 926.30/. В същото споразумение № 2/03.04.2015 г. е предвидено, че за уреждане на възникналите финансови отношения след извършената дерегистрация по ЗДДС на продавача същият няма правно основание за издаване на кончателна данъчна фактура с ДДС при прехвърляне на собствеността върху същата или на кредитно известие към процесната фактура № **********/19.01.2015 г. при разваляне на сделката /„Импорт 2014“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 01.04.2015 г./. Посочено е още и че продавачът се задължава да предприеме незабавни мерки за възстановяване на регистрацията си по ДДС. Според раздел II, т.4 от същото споразумение № 2/03.04.2015 г. продавачът се задължава да изпълни задълженията си за доставка на договорените стоки, а купувачът - да изпълни задължението си за плащане на остатъка от цената в размер на 214 732.50 лв. не по-късно ог деня, следващ датата на възстановяване на регистрацията на продавача по ЗДДС, а според т. 5 - в случай, че договорената стока бъде доставена преди датата на регистрация по ЗДДС на продавача, купувачът се задължава да плати разликата от 214 732.50 лв. в деня, следващ деня, в който стоката по договора са приема без рекламации. В представеното от жалбоподателя Споразумение № 3/11.01.2016 г. към договора от 05.12.2014 г. е посочено, че „Импорт 2014“ ЕООД е предприело действия за вьзстановяване на регистрацията си по ЗДДС, но е получило отказ, както и действия за представяне на обезпечение за вдигане на запорите върху банковите му сметки, наложени от НАП, като в споразумението е посочено също, че купувачът потвърждава наличието на задължение към продавача на сумата в размер на 214 732.50 лв., която ще бъде изплатена след извършване на доставка и прехвърляне на правото на собственост вьрху договорените количества млечни продукти. От жалбоподателя е представено и Споразумение № 4/19.12.2016 г. към договора от 05.12.2014 г., в който е посочено, че след като са взети предвид подписаните по-рано 3 бр. споразумения, „Импорт 2014“ ЕООД и „Би Си Си Хандел“ ООД определят 2017 година като последна за приключване на доставката по договора от 05.12.2014 г., като продавачът се задължава да възстанови регистрацията си по ЗДДС и да достави стоката предмет на договора, както и да вдигне запорите, наложени от НАП, за да могат да бъдат преведени паричните средства от купувача в размер на 214 732.50 лв. В същото споразумение е посочено, че ако условията на не бъдат изпълнени до края на 2017г., въпросът ще бъде отнесен за решаване по съдебен път. С връченото на жалбоподателя ИПДПОЗЛ № Р-04000418001286-040-003/20.07.2018 г. са изискани обяснения и документи относно наличието на последващи действия и обстоятелства по горепосочените споразумения в изпълнение на договора от 05.12.2014 г. В представеното писмено обяснение, заведено с вх.№ 12595/06.08.2018 г. в офис Плевен при ТД на НАП - В.Търново е посочено, че от страна на „БИ.СИ.СИ. 1997“ ООД не са предприемани последващи действия по погасяване на задължението към „Импорт 2014“ ЕООД, тъй като от страна на това дружество не са изпълнени задълженията, договорени в сключените споразумения № 2/03.04.2015 г., № 3/11.01.2016 г. и № 4/19.12.2016 г.

При извършена в хода на ревизията насрещна проверка на „Импорт 2014“ ЕООД, документирана с ПИНП № П-22221418053806-141-001/30.04.2018 г., е връчено  ИПДПОЗЛ, с което са изискани конкретно посочени в искането документи, относими кьм настоящия случай, в т.ч. въпросния договор от 05.12.2014 г., споразуменията към него и издадените към жалбоподателя фактури и кредитно известие. Изискани са и документи, удостоверяващи реално извършена доставка на стока по процесния договор ог 05.12.2014 г. като приемо-предавателен протокол, документи за извършено т занспортиране на стоката /товарителници, пътни листи, фактури за извършени т занспортни услуги/, документи за наличието на превозно средство с данни за същото, документи за назначени шофьори с индивидуализиращи данни за същите, търговски документи, притежавани лицензни за складиране и превоз на стоките, счетоводни документи за отразяване на доставките, хронология на счетоводни сметки 304, 4532, 411, гр.70, оборотна ведомост и главна книга за периода на издаване на фактурите, справка за стоковия поток, документи за наличието на технически, технологичен и кадрови ресурс за осъществяване на доставките и др. В отговор на връченото искане са представени документите, представени и от ревизирания субект, посочени по-горе, както и извлечения от банкови сметки във връзка с направените плащания. В представено от управителя на „Импорт 2014“ ЕООД писмено обяснение е посочено, че доставка на стока по договора от 05.12.2014 г. не е могла да бъде осъществена, както и че фирмата е имала лек финансов проблем, поради което е бил наложен запор на банковите сметки. Посочено е също, че са предприети мерки за предотвратяване на проблема и връщане на фирмата към дейност, както и че имало проблем със счетоводството, поради което не са зиложени хронологии на счетоводните сметки, като към момента имало ново счетоводство, което работи по въпроса за възстановяване дейността на фирмата и нормализиране на взаимоотношенията с доставчиците и клиентите. В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка в Информационната система на НАП, в резултат на която е установено, че поледната подадена от „Импорт 2014“ ЕООД годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е за 2014 г., като за следващите отчетни периоди от 2015 г., 2016 г. и 2017 г. не са издавани декларации по чл. 92 от ЗКПО.

В хода на ревизията са изискани данни от трето лице - Областна дирекция по безопасност на храните София град за наличието на обекти за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход, както и за издаде на „Импорт 2014“ ЕООД разрешения за обекти за съхранение и търговия с храни, в т.ч. и за конкретно посочен в искането обект с точен адрес. От представените отговори се установява, че на „Импорт 2014“ ЕООД не са издавани разрешения за регистрация на обекти, както и че дружеството не е регистрирано като наемател.

Във връзка с фактурите, издадени от „Българска консултантска агенция“ ЕООД с Протокол № Р-04000418001286-ППД-001/14.03.2018 г. са приобщени документи, събрани в хода на предходното ревизионно производство на жалбоподателя, в т.ч. представените в отговор на връченото му ИПДПОЗЛ № Р- 00000416003202-040-002/07.09.2016 г. заверени копия на процесните 6 бр. фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи, складови/стокови разписки, пътни листи, счетоводна справка на движение по счетоводна сметка 304 „Стоки“, както и Спогодба от 19.06.2015 г. между „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД, „Българска консултантска агенция“ ЕООД и „Серафи трейдинг“ ЕООД за уреждане на финансови взаимоотношения между тзите дружества чрез прихващане на суми, дължими от ревизирания субект на „Българска консултантска агенция“ ЕООД по спорните фактури, със суми, дължими от „Серафи трейдинг“ ЕООД на жалбоподателя във връзка с издадени от „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД на „Серафи трейдинг“ ЕООД фактури за доставка на стоки.  Със същият протокол са приобщени и документи, представени от „Българска консултантска агенция“ ЕООД при извършената му в хода на предходната ревизия насрещна проверка, сред които са заверени копия на процесиите фактури, приемо-предавателни протоколи, складови/стокови разписки и спгодбата от 19.06.2015 г., както и извлечения от счетоводни регистри, по които са отразени доставките по спорните фактури. В хода на настоящата ревизия на ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ № Р- 01000418001286-040-001/13.03.2018 г., с което относно процесиите фактури, издадени от „Българска консултантска агенция“ ЕООД са изискани доказателства относно скючената спогодба за уреждане на финансови взаимоотношения между трите дружества - „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД, „Българска консултантска агенция“ ЕООД и „Серафи трейдинг“ ЕООД и за заплащане на разликата от 2694.24 лв. съгласно уговорката в спогодбата, както и сертификат за качество на хранителните продукти, предмет на спорните фактури. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ е представена Спогодба от 19.06.2015 г., според която „Серафи трейдинг“ ЕООД дължи на БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД сума от 249 300.00 лв. по посочени в спогодбата 2 бр. фактури, а „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД дължи на „Българска консултантска агенция“ ООД 251 994.24 лв. по процесните 6 бр. фактури, които задължения не са погасени към датата на подписване на спогодбата. Предвид това в спогодбата е посочено, че страните уреждат финансовите си взаимоотношения като „Серафи трейдинг“ ЕООД се съгласява да прехвърли дължимата на „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД сума към „Българска консултантска агенция“ ЕООД, за да покрие задълженията на „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД към „Българска консултантска агенция“ ЕООД в размер на 249 300.00 лв., като разликата от 2694.24 лв. остава дължима от „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД на „Българска консултантска агенция“ ЕООД. Представена е Спогодба от 22.01.2018 г., сключена между „БИ.СИ.СИ. 1997“ ООД, „Българска консултантска агенция“ ЕООД и „Елемаг“ ООД. Според тази спогодба, „БИ.СИ.СИ. 1997“ ООД се съгласява да покрие задължение на „Българска консултантска агенция“ ЕООД към „Елемаг“ ЕООД, с което се погасява задължението му по фактура № **********/11.06.2015 г. Представено е платежно нареждане от 20.03.2018 г. за преведена от „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД на „Елемаг“ ЕООД сума в размер на 2694.24 лв. От страна на ревизираното лице са представени и 6 бр. търговски документи с номера 0354, 0355, 0356, 0357, 0358 и 0359, в които е посочено, че са издадени от „Българска консултантска агенция“ ЕООД към процесните 6 бр. фактури, като изброените в тях стоки са предназначени за човешка консумация и са произведени съгласно регламентите на ЕС_, касаещи безопасността на хзаните от животински произход. Според данните, посочени в представените от жалбоподателя търговски документи, производители на стоките по процесиите фактури а „SM Mlekovita“ Poland, ***и „Хелиос Милк“ ЕООД. В тази връзка, в хода на предходната ревизия са извършени насрещни проверки на ***и „Хелиос Милк“ ЕООД, документирани съответно с ПИНП № П-03001717171381-141-001/25.10.2017 г. и № П-02000217171220-141-001/26.10.2017 г., приобщени към обжалвания в настоящото производство PA с посочения по-горе Протокол № Р- 0000418001286-ППД-001/14.03.2018 г. При насрещните проверки на ***и „Хелиос Милк“ ЕООД са връчени ИПДПОЗЛ, с които са изискани доказателства за произведени артикули краве сирене от партидните номера, посочени в търговските документи, справки за издадени фактури, за заприхождаване и за изписване на произведените продукти, търговски документи и др. В отговор на връченото искане от страна на ***е представено писмено обяснение, в което е посочено, че артикули краве сирене от посочените в търговските документи партидни номера не са произвеждани от предприятието на ЕТ, като е представено и копие на производствен дневник, от което е видно, че последната издадена от него фактура за продажба е от м. юни 2014 г., както и копие на нотариален акт за продажба на мандрата от м.юни 2014 г., поради което същият не притежава материална база за произвеждане на краве сирене. В потвърждение на представените писмени обяснения са приложени издадена от едноличния търговец фактура № 588/25.06.2014 г. и дневник за продажбите за данъчен период м.06.2014 г., от които е видно, че последната по хронология фактура, отразена в него е именно фактура № 588/25.06.2014 г. От страна на „Хелиос Милк“ ЕООД също е представено писмено обяснение, в което е посочено, че дружеството не е извършвало продажби на краве сирене от посочените в търговските документи партиди, разфасовки и дати. Представени са стокови разписки с посочени в тях продадени количества краве сирене на различни клиенти, от които е видно, че на „Българска консултантска агенция“ ЕООД и на сочения за предходен доставчик - „БКА“ ЕООД, не са извършвани продажби на краве сирене. Към обжалвания РА са приобщени и представени от „Българска консултантска агенция“ ЕООД в хода на предходната ревизия 6 бр. търговски документи с издател „БКА“ ЕООД, в които за производители отново са посочени ***, „Хелиос Милк“ ЕООД и „SM Mlekovita“ Poland..

В хода на настоящата ревизия е извършена насрещна проверка на „Българска консултантска агенция“ ЕООД, документирана с ПИНП № П-22221018054890-141-001/14.05.2018 г. В хода на проверката е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, отговор на което не са представени доказателства. Според посоченото в протокола, фактурите са декларирани от „Българска консултантска агенция“ ЕООД с предмет „продажба на услуга“. При извършена в хода на настоящата ревизия насрещна проверка на „БКА“ ЕООД, документирана с ПИНП № П-22221018079270-141-001/21.05.2018 г., е връчено  ПДПОЗЛ, с което са изискани относими доказателства за извършена доставка на стока кьм „Българска консултантска агенция“ ЕООД, в т.ч. фактура № 4 *********/01.06.2015 г., договори за наем на складова база, издадени разрешения за обект за съхранение и търговия с храни, търговски документи, сертификати, дневници 31 входящ контрол, договор за консигнация № 1/04.01.2015 г., сключен с „Българска консултантска агенция“ ЕООД, пътни листи, товарителници, приемо-предавателни документи, оборотна ведомост и аналитична оборотна ведомост на счетоводна сметка 304 „Стоки“ за периода от м.01 до м.06.2015 г., данни за транспортните средства, с които е осъществен превоза и за шофьорите, с кого е осъществен контакт, водена ли е кореспонденция и др. От страна на „БКА“ ЕООД са представени - фактура № *********/01.06.2015 г., издадена към „Българска консултантска агенция“ ЕООД, 6 бр. тьрговски документи с посочен в тях издател „БКА“ ЕООД, Договор за наем от 01.07.2013 г. и Анекс от 16.09.2013 г. към договора от 01.07.2013 г., Договор за наем от 23.10.2014 г., 6 бр. търговски документи /представени от „Българска консултантска агенция“ ЕООД и посочени по-горе/ и оборотна ведомост за периода от м.01 до 06.2015 г. Представените 6 бр. търговски документи с посочен в тях издател „БКА“ ЕООД, съдържат данни относно артикул, количества, партидни номера, производител и др., идентични с данните, посочени в представените от „Българска консултантска агенция“ ЕООД тьрговски документи, като освен това в тях е посочено, че са издадени кьм Договор за консигнация. Според представения Договор за наем от 23.10.2014 г.,  П.А.в качеството и на ЕТ е отдала под наем на „БКА“ ЕООД недвижим имот - хладилен склад 10, находящ се в град София, ул. „Витиня“ № 2 за безсрочно ползване. Според другия представен Договор за наем от 01.07.2013 г. „Симбиотикс“ ЕООД отдава од наем на „БКА“ ЕООД помещение от 92 кв. метра, находящо се в сградата на комбината, като в договора е посочен адрес на производствена площадка - КК „Пейфил“ гр.София, кв.Горубляне - Индустриална зона. Относно така представените два договора за наем, в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на лицата, посочени за наемодатели, като са изискани документи за предоставени под наем обекти на „БКА“ ЕООД, за платени наеми и др. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ от страна на П.Н.Г.е представен Договор за наем от 01.10.2014  г., според който П.А.в качеството на ЕТ е отдала под наем на „БКА“ ЕООД недвижим имот - склад хладилен 60 кв. метра, находящ се в Складова база в гр. София, ул. „Витиня“ № 2.

При извършена в хода на ревизията насрещна проверка на „Серафи трейдинг“ ЕООД, документирана с ПИНП № П-22221018079279-141-001/20.06.2018 г., е връчено ИПДПОЗЛ № П-22221018079279-040-001/30.04.2018г., с което са изискани доказателства относно представената от жалбоподателя Спогодба от 19.06.2015 г. за уреждане на финансови взаимоотношения между трите дружества - „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД, „Българска консултантска агенция“ ЕООД и „Серафи трейдинг“ ЕООД, както и доказателства за реално получена доставка на стоки от „Серафи трейдинг“ ЕООД по издадените му от „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД фактури, посочени в спогодбата от 19.06.2015 г. От името на проверяваното лице са представени спогодба от 19.06.2015 г., договор за продажба на стоки между „Серафи трейдинг“ ЕООД и „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД, 2 бр. фактури /посочените в спогодбата/, документ за произход на закупеното сирене и кашкавал, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки за стоката, закупена от „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД. На 15.06.2018 г. в деловодството на ТД на НАП София, Офис Център е представена обяснителна записка от Емил И. Милов, в която същият е декларирал, че от името на „Серафи трейдинг“ ЕООД и в качеството си на негов управител никога не е подписвал спогодби с „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД и „Българска консултантска агенция“ ЕООД. В хода на ревизията е изпратено ИПДПОТЛ № Р-04000418001286-041-001/10.07.2018 г. до Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ за предоставяне на данни относно издадени разрешения за обекти за съхранение и търговия с храни и документи за входящ и изходящ транспорт, издадени на Българска консултантска агенция“ ЕООД и на „БКА“ ЕООД. Според представения отговор, вх.№ 12452/02.08.2018 г., на „Българска консултантска агенция“ ЕООД е издадено Удостоверение за регистрация № 2643/12.09.2011 г. за обект: склад наемател в складова база „Еврофриго“ АД, находяща се на ул. „Малашевска“ № 1, а на „БКА“ ЕООД са издадени Удостоверение № 6720/01.11.2013 г. за товарен автомобил „Пежо партнер“ СА 6975 ТМ за превоз на хранителни продукти от животински произход; Удостоверение № 15276/24.08.2012 г. за обект: склад наемател в складова база „Еврофриго“ АД, находяща се на ул. „Малашевска" № 1 и Удостоверение № 21452/19.09.2013 г. за обект: склад наемател в складова база „Симбиотикс“ ЕООД находяща се в кв. Горубляне, индустриална зона КК „Пейфил“. До ОДБХ София е изпратено второ ИПДПОТЛ № Р-04000418001286-041-003/20.07.2018 г. относно наличието на издадени разрешения/удостоверения за обект за съхранение и търговия с храни и документи за входящ и изходящ транспорт, находящ се гр. София, ж.к. „Суха река“, ул. „Витиня“ № 2 – склад, за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. В представения отговор е посочено, че на адрес гр. София, ж.к. „Суха река“, ул. „Витиня“ № 2 има регистрирана складова база, собственост на ЕТ „Пенка Гълъбова“, в която „БКА“ ЕООД и „Българска консултантска агенция“ ЕООД не са регистрирани като наематели.

Към обжалвания РА е приобщено и представено от жалбоподателя в хода на редходната ревизия писмено обяснение, в което е посочено, че превозът на стоките по зоцесните фактури е извършен за сметка на „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД. При извършена хода на предходната ревизия проверка в информационната система на НАП – Програмен продукт „Справка за превозни средства /Данни от КАТ/“ е установено, че „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД притежава превозните средства, посочени в представените пътни листи. Във връзка с това, при предходната ревизия са извършени насрещни проверки на посочените в пътните листи четири лица - шофьори, назначени по трудови договори в „БИ.СИ.СИ. Хандел“ ООД. В отговор на връчените им ИПДПОЗЛ, лицата са представили писмени обяснения, в които са посочили, че са извършвали превози на хранителни стоки с посочените в пътните листи товарни автомобили до складовете на дружеството в гр.  Елена, ул, „Трети март“ 19 по различни маршрути, в т.ч. и от гр. София, като са подписвали стокови разписки, фактури, приемо-предавателни протоколи, пътни листи и др. документи.

На жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000418001286-040-001/13.03.2018 г. относно фактурите, издадени от „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД. В представеното от жалбоподателя писмено обяснение е посочено, че с процесиите фактури са били закупени следните рекламни материали: писалки, химикалки, еко папки, блокнот, тефтери, дипляни и брошури, като върху тях е било поставено логото на Би Си Си Хандел - Млекимекс. Рекламните материали са били използвани за рекламна кампания на нови млечни продукти, пуснати на пазара от м.08.2015 г. до края на 2015 г., както и за коледни и овогодишни реклами на клиенти на дружеството, като към момента налични били финични екземпляри, останали в офисите на дружеството. В отговор на връчено второ ИПДПОЗЛ е представено писмено обяснение, идентично с посоченото по-горе обяснение, представено в отговор на първото връчено като е добавено, че рекламните материали не са били обект на продажби. С Протокол № Р-04000418001286-ППД-001/14.03.2018 г. към обжалвания РА е приобщен Протокол № П-22002317135696-141-001/08.09.2017 г. от извършена в хода на предходната ревизия насрещна проверка на „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД. В резултат на така извършената насрещна проверка са били събрани копия на следните документи: аналитични салда на счетоводна сметка 3041 „Стоки на склад“ за м.07.2015 г., процесиите 4 бр. фактури с описи, приемо-предавателни протоколи, ЧМР и ПКO към тях. Представено е и писмено обяснение от управителя на „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД, в което е посочено, че стоките по процесните фактури са внос от Гърция, във връзка с което са представени инвойс фактури /4 бр./, опаковъчен лист /4 бр./, ЧМР /4 бр./ и ордери за разплащане на задължение към предходния доставчик /5 бр./, както и че в кл.19 на представените ЧМР относно условията на доставката е посочено CIF, т.е. разходите за транспорт са включени в продажната цена и са за сметка на продавача, а мястото на доставка на стоката е гр. Елена. Представени са още копия на дневник за продажбите и справка-декларация по ЗДДС за м.07.2015 г. с уведомление за представянето им, главна книга на счетоводна сметка 4011 „Доставчици - партида RENT IT АЕ“, справка за стоковия поток за м.07.2015 г., като посочените в обяснението документи - пакинг лист и ордери за разплащане на задължение не са били представени с превод на български език. Според представените ЧМР, превозът на стоките от Гърция  до България е извършен от „Експорт импорт комерс“ ЕООД, с ЕИК ********* с автомобил с регистрационен номер СА 7525 АВ. В отговор на изискани при предходната ревизия данни относно собствеността на автомобила с цитирания номер, органите на МВР са представили доказателства, от които се установява че собственик на товарния автомобил - Мерцедес 207 Д с регистрационен номер СА 7525 АВ е Г.И.Ф... В тази връзка са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, като Филин или негов представител не са открити. Извършена е проверка в информационната система на НАП, в резултат на която ревизиращите са  установили, че няма данни за подадена от Г.И.Ф.. годишна данъчна декларация за 2015 г., а по справка за „Декларирани пътни превозни средства" няма данни за този товарен автомобил.

В хода на предходната ревизия е извършена насрещна проверка и на „Експорт импорт комерс“ ЕООД, документирана с ПИНП № П-22221017144781-141-001/08.09.2017 г., при която е връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани доказателства относно извършен превоз на стоки по представените ЧМР от „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД, в т.ч. фактури за закупено гориво, документ за собственост на автомобила с регистрационен номер СА 7525 АБ, договор за наем на същия автомобил, идентификационни данни за лицата, приели и предали стоките, фактури за извършените транспортни услуги, издадени на „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД и др. В отговор на връченото искане са представени свидетелство за регистрация на МПС, в което за собственик е посочено лицето Г.И.Ф.., Свидетелство за управление на МПС, издадено на Г.Д.К., 4 бр. ЧМР /представени и от „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД/, както и 4 бр. пътни листи, в които са посочени следните данни: за водач и издал пътния лист е посочено лицето Г.Д.К. /същият е управител на „Експорт импорт комерс“ ЕООД/; за маршрут - Солун-Елена с данни за час на тръгване и пристигане, а за автомобил -  Мерцедес с регистрационен номер СА 7525 АВ. При извършена от органите проверка в информационната система на НАП - VАТ 14 е установено, че в дневниците за продажби ьа „Експорт импорт комерс“ ЕООД няма отразени фактури за услуги, издадени към ,,ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД.

В  хода на настоящата ревизия е извършена насрещна проверка на Г.И.Ф.., документирана с ПИНП № П-22221718079163-141-001/03.08.2018 г. От съставения ПИНП е видно, че с цел връчване на ИПДПОЗЛ са извършени две посещения на постоянния адрес на лицето и едно посещение на настоящия му адрес, при които Г.И.Ф.. или негов представител не са открити.

С Протокол № Р-04000418001286-П73-003/24.07.2018 г. към обжалвания РА, ревизиращите са приобщили документи от данъчно-осигурителното досие на „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД, в това число PA № P-22002315009050-091-001/16.09.2016 г., издаден във връзка c извършена ревизия нa „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД за определяне на задълженията по ЗДДС за периода от 01.06.2015 г. до 30.09.201 5г. /т.е. периода включва и м.07.2015 г., когато са издадени процесните фактури/.

С процесния РА, след анализ и съпоставка на събраните в хода на ревизията доказателства, на „БИ.СИ.СИ 1997“ ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на на 111 045.84 лв., в резултат на което и предвид внесеният от лицето ДДС в размер на 7678.18 лв., за посочените периоди е установен ДДС за внасяне в размер на 103 367.66 лв. и лихви - 38 530.49 лв., а за данъчен период м.04.2016 г. са начислени само лихви в размер на 4324.21 лв. Органът по приходите е приел, че не са налице доказателства за реално осъществени доставки на стоки към жалбоподателя, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и данъчно събитие по чл. 25 от същия закон, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит с мотив за констатирана липса на реалност на доставките по 6 бр. фактури издадени от „Българска консултанска агенция“ ЕООД, с предмет „краве сирене и кашкавал“ и 4 бр. фактури, издадени от „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД с предмет „рекламни материали по опис“. По отношение на фактура № **********/19.01.2015 г., издадена от „Импорт 2014“ ЕООД с предмет „аванс по договор“ е направено заключение, че в случая не са налице доказателства за настъпване на данъчно събитие, което да валидира процесната фактура, която е с предмет авансово плащане по договор, поради което същата се явява издадена без шование. В този смисъл, при липса на реално настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. от ЗДДС, принципно не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит и за извършеното преди това авансово плащане.

Ревизионният акт, в частта му, определяща изброените задължения, е обжалван от ревизираното лице по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Велико Търново, който със свое Решение № 7/ 08.01.2019 г., го е потвърдил. Решението е връчено по електронен път на 11.01.2019 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез ответната администрация, като видно от дадения й входящ номер същата е постъпила в деловдството на ответника на 25.01.2019 г.

В съдебната фаза на производството от жалбоподателя са представени писмени доказателства по опис /молба на л. 137 от делото/.

По делото е изслушано и прието заключение на основна и допълнителна счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице и по двете експертизи, като отговарящо в пълнота на поставените въпроси, е прието от съда и се цени заедно с останалите събрани доказателства. Мотиви относно оспорването на допълнителната ССЕ от ответната администрация, в частта касаеща изводът за реализация на цялото количество сирене, така както и по останалите събрани доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора в съответната част на решението.

От страна на ответника по делото са представени и приети писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка - 10 броя папки, както и представените на оптичен носител (CD-R) електронни документи - ЗВР № Р-04000418001286-020-001/06.03.2018 г., ЗИЗВР № Р-04000418001286-020-002/31.05.2018 г., ЗИЗВР № Р-04000418001286-020-003/04.07.2018 г., Ревизионен доклад № Р-04000418001286-092-001/20.08.2018 г., Ревизионен акт № Р-04000418001286-091-001/18.10.2018 г., РАПРА № П-04000418190161 -003-001/23.10.2018 г., Удостоверения по чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 16 и чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ - така както са посочени в придружително писмо с изх. № 281/12.02.2019 г. на ЦУНАП, Д“ОДОП, ТД на НАП, гр. Велико Търново.

Във връзка с направено от процесуалния представител на ответника оспорване на истинността на документи, посочени в молба  на лист 67 от делото, а именно автентичност на положените подписи, цитирани в представената молба, бе открито производство по реда на чл. 193 от ГПК.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, относно автентичността на подписите в оспорените документи, по искане на жалбоподателя са назначени единична и тройна съдебно-графическа експертизи. Заключенията на вещите лице и по двете експертизи, като отговарящи в пълнота на поставените въпроси, е прието от съда и се цени заедно с останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, срещу частта на ревизионния акт, обжалвана пред и потвърдена от решаващия орган, след изчерпване на фазата на административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният РА е валиден, като издаден от компетентни органи - органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията съгласно приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, при спазване на формата, предвидена в чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Ревизията е възложена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени със Заповед № 6/ 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново /папка 1, л. 132 от адм. преписка/, а издаденият РА е валиден такъв, подлежащ на контрол за законосъобразност. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен доклад № Р-04000418001286-092-001/20.08.2018 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от ДОПК /удостоверение в папка 1, л. 122 от преписката/.

В съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, в приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент (ЕС) № 910/2014/, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ само квалифицираният електронен подпис всякога има обвързващото всички значение на саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. От своя страна разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ в различните им приложими при провеждането и приключването на процесната ревизия редакции, създават задължения за доставчика на удостоверителни услуги, по искане на титуляра да издава удостоверение за квалифициран електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. При проверката на електронните документи /РА, РД и др./, представени на СД като файлове, при помощта на DSTool /свободно разпространявана програма за проверка на електронни подписи за Windows базирана операционна система на PC/, се установи, че същите са издадени като електронни документи, подписани са от органи по проходите, посочени за техни автори с квалифициран електронен подпис /КЕП/, които подписи са били активни в период на валидност към момента на подписване на съответния документ. Същото се потвърждава от извършената служебно от съда проверка в публичния регистър, поддържан от съответния за периода доставчик на удостоверителната услуга. Предвид тези данни, съдът приема, че издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД, процесният РА и РАПРА са  подписани с КЕП, което прави същите валидни актове и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

Следва да се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на хартиен носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях.

Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

От събраните по делото доказателства не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на ревизията. На дружеството-жалбоподател е била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения, от която то се е възползвало в степен, която е намерило за необходимо. Жалбоподателят е бил редовно уведомявани както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и в подробности за исканите от тях доказателства за счетоводната отчетност на търговеца, и тези от значение за установяване размера на данъчните му задължения. Относимостта и значението на събраните доказателства за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, е въпрос по съществото на спора и дори и да се приеме, че са допуснати пропуски в ревизионното производство при събирането и/или обсъждането на доказателствата, за ревизираното лице е съществувала процесуалната възможност да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда. По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът в настоящото производство е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите констатации, и от правните изводи на органите по приходите, следва да реши въпроса дължи ли се определеният с РА данък и ако да, дали в посочения размер. Не се установява нарушаване от ревизиращите органи по приходите и на основните принципи в данъчно-осигурителното производство, които като краен резултат да правят обжалвания ревизионен акт незаконосъобразен. Предвид изложеното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения РА № Р-04000418001286-091-001/18.10.2018 г., поправен с РАПРА № П-04000418190161-003-001/23.10.2018 г. на ТД на НАП – гр. Велико Търново, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са допуснати процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт.

Настоящият състав не споделя поддържаните възражения за нищожност на РА. Практиката на съдилищата до този момент относно това дали при отмяна на първоначално издаден РА и връщане на преписката за извършване на ревизия, съобразно дадените от горестоящия орган указания към органите по приходите, е константна в смисъл, че когато директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП с решение по чл. 155, ал. 4 от ДОПК отмени ревизионния акт не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по отменения с решението ревизионен акт за надлежно издаване на нов такъв. Така е независимо от порока, довел до повторна ревизия. Производството по издаване на втория ревизионен акт съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК започва от онова незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за административна отмяна по чл. 155, ал. 4 от ДОПК на първия. Несъмнено производството по първата ревизия и това по втората са интегрирани в единно общо ревизионно производство, което във всички последователни етапи се води за задължения на „БИ.СИ.СИ.1997“ ООД по ЗДДС за съответните данъчни периоди, в идентични обективни и субективни предели. Повторението на ревизията се налага за санирането на пропуските от първото й извършване (непълнота на доказателства и/или допуснати съществени процесуални нарушения), без да води до две отделни, независими ревизионни производства. Ето защо, установеното по време на втората ревизия данъчно задължение в размер на 59 999,80 лв., за данъчен период м.01.2015 г. не представлява влошаване положението на жалбоподателя. Нещо повече, разпоредбата на чл. 155, ал.8 от ДОПК, конкретизира, че с решението си решаващият орган, не може да изменя актът във вреда на жалбоподателя, което не кореспондира с настоящата хипотеза, при която решаващият орган се е възползвал от правомощията си по чл. 155, ал. 4 от ДОПК. Все в тази връзка, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че първоначално издаденият РА №Р-0400016003002-091-001/01.12.2017 г. на ТД на НАП – гр. Велико Търново е влязъл в сила за сумата от 11 821.05 лв. Тази сума представлява разлика от установеното с първоначалния РА за данъчен период м.01.2015 г. – 48 178.75 лв. и вторият РА, поправен с РАПРА – 59 999.80 лв., поради което и процесният РА не би могъл да е влязъл в сила в тази си част, още по – малко жалбоподателят е имал възможност да я обжалва, тъй като последната е част от стойността на задължението разглеждано в настоящото производство.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт, тъй като не е спазен срокът за извършване на ревизията, предвиден в разпоредбата на чл. 114 от ДОПК. Според изложените от него аргументи в хода на съдебните прения, при отмяната на ревизионния акт и връщането на преписката по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията следва да бъде продължен със заповед, издадена па основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП.

В случая срокът за извършване на ревизията, регламентиран в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е спазен, а виждането на жалбоподателя, че срокът за извършване на настоящата ревизия следва да бъде продължен по реда на чл. 114, ал. 4 от ДОПК със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор, не е основано на разпоредби от приложимия процесуален закон - ДОПК.

Няма спор, че настоящото ревизионно производство е второ по ред, след като с Решение № 45/26.02.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Велико Търново е отменен като незаконосъобразен PA № Р-04000416003202-091-001/01.12.2017 г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за данъчните периоди м.01, м.06 и м.07.2015 г. и м.04.2016 г. В чл. 155, ал. 4 от ДОПК изрично е предвидено, че когато решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК отмени ревизионния акт, преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, с което се запазва компетентността му и при повторното ревизионно производство. Съобразно мотивите на решението по чл. 155, ал. 4 от ДОПК и дадените със същото задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт, със заповед, издадена при условията на чл. 113 от ДОПК, от същия се определят параметрите, при които новата ревизия следва да бъде извършена. Съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, в случаите на отмяна на ревизионния акт по реда на административното оспорване, производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на ак та. Това обаче не означава, че новата ревизия следва да бъде извършена в рамките на сроковете на провеждане на първоначалната ревизия, каквато теза се поддържа от жалбоподателя. Както вече бе посочено, в ДОПК липсва разпоредба, на която се основава искането на процесуалния представител на „Би.Си.Си. 1997“ ООД, и неизпълнението на която да обуславя като процесуален резултат нищожност на РА. В същия смисъл е и отговорът на идентични възражения, даден в Решение № 5827 от 20.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4791/2019 г., VIII отд. на ВАС.

Само за пълнота следва да се посочи, че в изпълнение на Решение № 45/26.02.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Велико Търново е издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000418001286-020-001/06.03.2018 г., връчена по електронен път на 06.03.2018 г., с която е определен срок за извършване на ревизията от три месеца /3 месеца от 06.03.2018 г. до 06.06.2018 г./. ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р- 04000418001286-020-002/31.05.2018 г. и № Р-04000418001286-020-003/04.07.2018 г., с които срокът за извършване на ревизията е продължен съответно до 06.07.2018 г. /с 1 месец/ и до 06.08.2018 г. /с още 1 месец/. От изложеното е видно, че срокът по чл. 114, ал. 1 и 2 от ДОПК за извършване на ревизията е спазен.

Съдът намира РА и за материално законосъобразен - като постановен при правилно прилагане на ЗДДС, по следните мотиви:

С обжалвания РА за данъчен период м.01.2015 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 7и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер на 59 999.80 лв. по фактура № **********/19.01.2015 г., издадена от „Импорт 2014“ ЕООД, с предмет „Аванс по договор“. По силата на този договор, „Импорт 2014“ ЕООД /продавач/ се задължава да доставя и продава суровини и млечни продукти на купувача - „Би Си Си Хандел“ ООД /предишно наименование на „БИ. СИ. СИ. 1997“ ООД/ на цена, посочена в проформа фактура. В договора от 05.12.2014 г. е посочено също, че цената се заплаща по банков пьт в срок до 30 дни от датата на издадената фактура, като собствеността на стоката преминава върху купувача в момента на предаване на стоката. В Споразумение № 1/19.01.2015 г. към този договор е посочено, че при преглед на стоката, предмет на договора, купувачът в присъствието на представител на продавача е установил несъответствия във вида и качеството на стоката, които са различни от договорените. Предвид това, страните са съгласни и приемат купувачът да получи в замяна други стоки от същия вид, качество и количество, а именно - Кашкавал с наименование „Калиата“ в количество 42 857 кг, при единична цена 7.00 лв. на обща стойност с ДДС -359 998.80 лв. със срок за изпълнение на доставката 2 месеца и място на изпълнение - млекопреработвателното предприятие на купувача в гр. Елена с транспорт на продавача. В същото споразумение  е уточнено, че за изпълнение на изискването на банката на купувача за наличие на основание - фактура за извършване на нареждане за плащане продавачът издава фактура за авансиране на договорената със споразумението цена на доставката. В тази връзка е издадена и фактура № **********/19.01.2015 г. с предмет „Аванс по договор“ на стойност с ДДС 359 998.80 лв.

В хода на ревизията, ревизираното лице е представило Протокол за прихващане от 31.03.2015 г., в който е осочено, че „Импорт 2014“ ЕООД като клиент на „Би Си Си Хандел“ ООД към 31.03.2015 г. дължи сумата от 70 926.30 лв. по фактура № 9107/31.03.2015 г. /същата фактура с предмет „Краве сирене“ е представена/, а от друга страна „Би Си Си Хандел“ ООД дължи на „Импорт 2014“ ЕООД сумата от 285 658.80 лв. /359 998.80 - 74 340.00/ по фактура № **********/19.01.2015 г., поради което страните се споразумяват да се извърши прихващане в размер на 70 926.30 лв.

 Съобразно горното съдът приема, че по същество не се твърди, че има извършено плащане (като размяна на парични престации между страните по договора), а се претендира и доказва извършено прихващане на насрещни вземания като способ за погасяване на задължението до размера на по-малкото. Според съда, понятието „плащане“, употребено в създадената законова фикция за данъчно събитие по чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, изисква да е налице погасяване на паричното задължение по всички познати в гражданското и търговско право способи за това, както чрез плащане чрез размяна на суми в брой или по сметка, така и чрез прихващане, уредено в разпоредбите на чл. 103 – чл. 109 от ЗЗД. Т.е. авансово плащане по доставката може да стане и чрез прихващане, когато са налице насрещни изискуеми и ликвидни вземания между страните, тъй като прихващането е способ за погасяване на задължение, равнозначен като икономически резултат на плащането. обратното би означавало да се позволи двойно данъчно облагане, което е недопустимо. Правните последици на съглашението, постигнато със Споразумение № 1/19.01.2015 г. към  договора от 05.12.2014 г. обаче, се проявяват при приложение на чл. 104, ал. 2 от ЗЗДС - само ако действително съществуват две насрещни и изискуеми вземания. Факта на самото плащане (погасяване) обаче, не е достатъчен за да се признае изискуемост на данъка за него. Това е така, защото ЗДДС не облага принципно финансови потоци, а фингира към правните последици на данъчното събитието само предварителното (авансово) плащане, което е свързано с последваща доставка. Това е така, защото чл. 25, ал. 7 от ЗДДС предвижда, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Нормата създава фикция на данъчно събитие преди реалното осъществяване на такова. Но това означава, че трябва да се докаже, че става въпрос за авансово (предварително) плащане по доставка, което ще рече, следва да се докаже последващата доставка на кашкавал.

Наличието на последваща доставка от „Импорт 2014“ ЕООД на жалбоподателя е било изрично оспорено от ответника - т.е. по настоящето дело се оспорва наличието на същинското данъчно събитие - доставката на кашкавал. Именно за това и съдът е указал на жалбоподателя, че следва да докаже в рамките на настоящето производство наличието на такава последваща доставка на стоката. Както вече се каза, никакви доказателства в тази насока не са ангажирани. Същевременно в хода на ревизията са събрани достатъчно косвени такива за липсата на доставка. Нещо повече, в решението си по дело С-419/02, СЕС изрично посочва, че на облагане с ДДС подлежат доставките на стоки и извършването на услуги, а не плащанията, извършени като тяхна насрещна престация. В този смисъл, от значение за определянето на предварителното плащане като авансово плащане, е съществуването на реална възможност за доставчика, за изпълнението на доставката. Такава възможност ще е налице, тогава когато към момента на предварителното плащане доставчикът разполага със стоките от вида и количествата на договорените или е установил вече контакти с конкретни контрагенти, които му ги доставят. Именно по този начин е изпълнено изискването за точното определяне на договорената стока, тъй като купувачът знае за стока с какви характеристики плаща - от какъв вид, качество и производител. Такива доказателства в случая няма.

Отделно от изложеното в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че в материалите по делото не се установяват налични регистри на „Импорт 2014“ ЕООД, от които може да се види осчетоводяването на стопанските операции при доставчика, както и погасяване на задължението. От друга страна, обстоятелство, че стоките не са били доставени и към момента на приключване на ревизията, като произволно и недоказано дори се твърди, че срокът за доставката им е променян със сключени споразумения, но и в този дори срок няма доставка, а не са ангажирани доказателства по делото стоката да е доставена и към настоящия момент дори, води до обосновано съмнение, че „БИ. СИ. СИ. 1997“ ООД, както към момента на извършените плащания, така и впоследствие действително е желал фактическото настъпване на данъчното събитие по въпросния договор. След като това е така съдът намира, че не е доказано както точното определяне на договорената стока към датата на авансовото плащане, така и последващата доставка на стоката, поради което и извършеното плащане не е авансово.

По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че процесното предварително плащане чрез прихващане, няма характер на авансово плащане по смисъла, която се влага в това понятие съобразно ЗДДС и Директивата за ДДС. Това означава, че е налице неправомерно начисляване на ДДС върху процесните предварителни плащания, което е основание да се откаже данъчния кредит на платеца им във връзка с издадената му фактура за авансовото плащане от „Импорт 2014“ ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Ето защо РА в тази му част е законосъобразен, а жалбата против него - неоснователна.

За данъчен период м.06.2015 г. по 6 бр. фактури, издадени от „Българска консултантска агенция“ ЕООД с предмет „краве сирене и кашкавал“, с РА е отказано право па данъчен кредит общо в размер на 41 999.04 лв.

Спорен въпрос между страните е дали издадените от „Българска консултантска агенция“ ЕООД на „БИ. СИ. СИ. 1997“ ООД фактури документират действително извършени доставки с посочения във фактурите предмет.

Както вече се посочи, при извършената насрещна проверка са били представени отстрана на доставчика описаните по-горе документи. Фактурите, приемо-предавателните протоколи, складови/стокови разписки, търговски документи, спогодба от 19.06.2015 г., пътни листи, са оспорени от ответника по отношение на тяхната автентичност. В откритото производство по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът е допуснал единична и тройна СГЕ. Заключенията и по двете експертизи са идентичини, а именно – в 6 бр. фактури, подписите за „съставител“ не са положени от Ан.Я., а за „получил“ няма подписи. Идентично е заключението и при останалите оспорени документи, като подписът на Янев не е положен и в складови/стокови разписки, търговски документи и спогодба от 19.06.2015 г. По тези причини съдът намира, че липсват доказателства за автентичността на положените подписи за доставчик във всички оспорени книжа от ответника, и тъй като не е доказано подписването им от законови или упълномощени представители или от трети лица, без представителна власт, но със знанието на доставчикът, всички тези книжа представляват едностранно подписани частни документи само от жалбоподателя, които като такива не могат да се кредитират като редовни писмени доказателства в подкрепа на твърдените от него изгодни факти, удостоверени с тях - по същество изпълнението на доставките. Дори и да се кредитират цитираните търговски документи, в хода на ревизионното производство, не са представени специфични такива, които обичайно съпътстват търговията със стоки от животински произход, съставени съгл. Закона за ветиринарномедицинската дейност, Закона за храните и приложимите подзаконови нормативни актове. В този смисъл, не са изпълнени изискванията на европейското и българското законодателство, свързани с регламентирането дейността а лицата, извършващи производство и търговия с храни от животински произход - регламент /ЕО/ № 178/2002 на Европейския парламент и Закона за храните - чл.21а, ал. 1, в който е посочено, че производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик и за лицата, на които доставят храни. Косвена индиция в подкрепа на този извод е и информацията от приложения и приобщен като доказателство по делото РА № Р-22221015005967-091- 001/18.04.2016 г., издаден след извършена ревизия на "Българска консултативна агенция“ ЕООД /стр. 3 и сл., папка 5 от адм. преписка/ видно от който е, че не се установява през посочените периоди "Българска консултативна агенция“ ЕООД да е разполагала с претендираните количества сирене и кашкавал.

 Съдът намира, че фактът на осъществяване на доставка на стоки по издадените фактури не е доказан. Не може само и единствено въз основа на издадени фактури и счетоводното им отражение, да бъде направен обоснован извод за наличието на доставка и оттам за условията на признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Обосновано приходната администрация приема, че липсват достоверни данни за придобиването и движението на стоките, както и за реалното им доставяне по издадените фактури. Не е налице и хипотеза на транзитна продажба по смисъла на чл. 329, ал. 1 от ТЗ, при която страните уговарят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице, т.е. договорка продавачът да престира не на купувача, а на посочено от него трето лице. Видно от процесните фактури става въпрос за родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с предаването на стоката - арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Вярно е твърдението, че за наличието на тези обстоятелства специални нормативни разпоредби не изискват съставянето на приемо-предавателни протоколи, нито пък наличието или липсата им е част от фактическия състав, регламентиращ възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая обаче, такива документи са налице между жалбоподателя и доставчика, които обаче, по данни от две съдебно-графологични експертизино са неавтентични. От друга страна и предвид характера на стоката – хранителен продукт, предназначен за човешка консумация, изследването на произхода на стоката позволява да се направят категорични изводи относно реалността на доставката, която представлява първостепенно и задължително условие, обуславящо възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Това означава да се наблюдава веригата на формиране на новосъздадената стойност /т. нар. принадена стойност/, т.е. да се контролира механизма на функциониране на ДДС и да се предотвратява или пресича ощетяването на бюджета, което е част от целта на ЗДДС. В случая ревизиращите органи са осъществили необходимите проверки на счетоводните документи и другите относими към спора доказателства, представени от доставчика, дейност която категорично не е вменена в тежест на ревизираното дружество - да извършва такива проверки и да доказва, че неговият доставчик е разполагал със стоките, предмет на доставките. Не се касае и за проследяване произход на стоката от предходни доставчици, а за установяване на правнорелевантните за спора факти, а именно, че доставчикът е разполагал със съответния вид и количество стока и я е предал на получателя, като по този начин е прехвърлил собствеността върху нея. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било, съдът, да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки.

Неоснователно е и позоваването от страна на жалбоподателя на практиката на СЕС. По цитираните от жалбоподателя решения и много други СЕС стига до извода, че търговците, които предприемат всички предпазни мерки, които може разумно да се изискват от тях да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама /било то с ДДС измама или друга измама/, трябва да могат да разчитат на законността на тези сделки без да загубят правото си на приспадане на данъчен кредит. Недоказаният по делото факт обаче е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка /обратното не е установено по делото/ нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стоки в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11.

За данъчен период м.07.2015 г. по 4 бр. фактури, издадени от „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ********* с предмет „рекламни материали по опис“, с РА е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 9047.00 лв.

В хода на ревизията от жалбоподателя е представено писмено обяснение, в което е посочено, че с процесиите фактури са били закупени следните рекламни материали: писалки, химикалки, еко папки, блокнот, тефтери, дипляни и брошури, като върху тях е било поставено логото на Би Си Си Хандел - Млекимекс. Посочено е също, че рекламните материали са били използвани за рекламна кампания на нови млечни продукти, пуснати на пазара от м.08.2015 г. до края на 2015 г., както и за коледни и новогодишни реклами на клиенти на дружеството, като към момента налични били финични екземпляри, останали в офисите на дружеството. В допълнително представено писмено обяснение е добавено, че рекламните материали не са били обект на продажби. Във връзка с доставката по тези фактури в хода на предходната ревизия са приобщени представени от страна на ревизирания субект заверени копия на процесиите фактури, ведно с описи с посочени в тях видове стоки, приемо-предавателни протоколи, и фискални бонове, издадени през м.08.2015 г.

В съдебна фаза на производството във връзка с направеното от ответника оспорване на основание чл. 193 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, е открито производство по оспорване автентичността на фактурите, описите към тях, приемо-предавателните протоколи, ПКО и ЧМР. В тази връзка, в хода съдебното производството са назначени единична и тройна СГЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени. И двете експертни заключения потвърждават, че в приемо-предавателните протоколи към фактурите издадени от „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД подписите за „приел“ са положени от Ст.Н.В., но подписите за „предал“ не са положени от Г.Б.Н.. Същото лице не е полагало и подписи в описите към ПП, ПКО за получени суми от „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД, както и в четири броя ЧМР /останалите подписи в ЧМР не се установява на кого са/. По тези причини съдът намира, че липсват доказателства за автентичността на положените подписи за доставчик във всички оспорени книжа от ответника, и тъй като не е доказано подписването им от законови или упълномощени представители или от трети лица, без представителна власт, но със знанието на доставчикът, всички тези книжа представляват едностранно подписани частни документи само от жалбоподателя, които като такива не могат да се кредитират като редовни писмени доказателства в подкрепа на твърдените от него изгодни факти, удостоверени с тях - по същество изпълнението на доставките.    

 

Тук е мястото да се посочи, че оспорените документи са частни и като такива принципно нямат материална доказателствена сила (т.е. не се считат за верни по отношение на фактите посочени в тях). Същите обаче, с успешното оспорване от ответника по реда на чл. 193 от ГПК, като неавтентични са лишени и от формална доказателствена сила - т.е. не е доказано действително да са изходящи от доставчикът, поради което доказват само факта, че едностранно жалбоподателят е съставял такива, но не и съпричастност на доставчикът към този процес.

Не може да се пренебрегне и фактът, че с Протокол № Р-04000418001286-П73-003/24.07.2018 г. към обжалвания РА са приобщени документи от данъчно-осигурителното досие на „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД, в т.ч. PA № P-22002315009050-091-001/16.09.2016 г., издаден във връзка c извършена ревизия нa „ЧАЗ-ГРУП“ ЕООД за определяне на задълженията по ЗДДС за периода от 01.06.2015 г. до 30.09.2015 г., видно от който, в хода на ревизията на „ЧАЗ- ГРУП“ ЕООД не са били представени документи, включително счетоводни такива за отразяване на доставките на стоки по процесните фактури.

Следва отново да се напомни, че правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице възниква при кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, той включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Трайна е съдебната практика, че издаването на фактура само по себе си не установява действителното извършване на обективираната в нея доставка, а осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ревизираното лице, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по назначената ССЕ, не е достатъчно да удостовери факта на получаване на стоките в изпълнение на спорните доставки, като установяването на това обстоятелство може да е само допълнителен аргумент за признаване на правото на данъчен кредит. Необходимостта от установяването на действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за възникване на претендираното право.

Независимо, че договорът за търговска продажба е неформален, то изводът за реално осъществена доставка по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е предпоставен от доказване на изпълнението на поетото облигационно задължение за прехвърляне на получателя на правото на разпореждане със стоката като собственик. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, „Евита-К“ ЕООД, СЕС сочи, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието „доставка на стоки“ по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, С-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, С-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, С-643/11, точка 57).

Гореизложеното сочи, че реалното осъществяване на доставката е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за нейното извършване. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано. В случая, по делото не са ангажирани никакви доказателства за транслиране на правото на разпореждане със стоката, като собственик от издателя на фактурата към жалбоподателя. Както вече се отбеляза, представените приемо-предавателните протоколи, ПКО и ЧМР са успешно оспорени от ответника. Действително ЗДДС и практиката на СЕС не поставят изискването да бъде изследван произхода на стоката, но в процесния случай с оглед установените данни в хода на ревизията за неоткриване на доставчика при ревизията, липсата на обективни данни за предаване на описаните материали при доставчика на получателя обосноват правилният извод за материална законосъобразност на РА в посочената му част.

По отношение на начислената с РА лихва в размер на 4324.21 лв.

На жалбоподателя ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на кредитно известие КИ № **********/04.04.2016 г., както и данни във връзка с коя фактура е издадено същото, основанието за издаването му и в кой период е отразено в дневника за покупки на жалбоподателя. Ревизираното лице е представило копие на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 28.03.2016 г., според който „Младост 2002“ ООД продава на „Би Си Си Хандел“ ООД недвижим имот, находящ се в гр.Търговище за сумата от 790 625.00 лв. без ДДС, като чл.3 от договора е посочено, че купувачът се съгласява да заплати по банков път 80 % от договорената сума в срок до 10 календарни дни от датата на подписване на договора. В тази връзка е представено копие на фактура № **********/31.03.2016 г. с данъчна основа 132 500.00 лв. и ДДС 126 500.00 лв., издадена на жалбоподателя от „Младост 2002“ ООД с предмет „Аванс по договор“. Представено е и копие на Протокол от 04.04.2016 г., в който е посочено, че „Младост 2002“ ООД и „Би Си Си Хандел“ ООД съставят протокола в изпълнение на Договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 28.03.2016 г. за следното: не е постигнато споразумение между „Райфайзенбанк" АД и ,,Младост 2002“ ООД за освобождаване на задълженията по договорената цена между двете дружества и невъзможността „Би Си Си Хандел“ ООД да придобие имотите без тежести. В протокола от 04.04.2016 г. е посочено също, че двете страни по него се съгласяват да се издаде данъчно кредитно известие към фактурата за аванс. В тази връзка от жалбоподателя е представено копие на издаденото от „Младост 2002“ ООД КИ № **********/04.04.2016 г. към фактура № **********/31.03.2016 г. с данъчна основа 632 500.00 лв. и ДДС 126 500.00 лв. От страна на жалбоподателя е представено и копие на дневника му за покупки за данъчен период м.08.2016 г., от което е видно, че в него е стразено КИ № **********/04.04.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. Кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки.  

 

 

 

Съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.  

 

 

 

Очевидно ревизираното лице не е отразило получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, поради което, ревизиращите органи правилно са начислили лихва в размер на 4324.21 лв. за периода от 16.05.2016 г. до 14.09.2016 г.

След като не се намират основания за коригиране на установените в ревизионния акт задължения, дължимостта на определените лихви върху тези задължения и техният размер, също следва да бъдат потвърдени предвид характера им на акцесорни задължения.

 

 

 

 

Оспореният ревизионен акт е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби и не страда от посочените от жалбоподателя пороци. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

 

 

 

При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

На ответника - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Велико Търново, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в размер на 4 069.01 лв., определен съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Би.Си.Си. 1997“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Климент Охридски“ № 31, вх. А, срещу Ревизионен акт № Р-04000418001286-091-001/18.10.2018 г., поправен с РАПРА № П-04000418190161-003-001/23.10.2018  г., потвърден по административен ред с Решение № 07/08.01.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Велико Търново, с който за данъчни периоди м.01, м.06 и м.07.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 111 045.84 лв., в резултат на което и предвид внесеният от лицето ДДС в размер на 7678.18 лв., за посочените периоди е установен ДДС за внасяне в размер на 103 367.66 лв. и лихви - 38 530.49 лв., а за данъчен период м.04.2016 г. са начислени само лихви в размер на 4324.21 лв.

 

 

 

 

ОСЪЖДА „Би.Си.Си. 1997“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Климент Охридски" № 31, вх. А, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 4 069,01 лева /четири хиляди шестдесет и девет лева и една стотинка/.

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

                                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: