Определение по дело №10/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

СРешение 66/20.12.2012г., постановено по гр.д. N101/2012г., Ардинският районен съд еотхвърлил искът с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Р. Х. Р. от С., О. против Ш. Х. М. от с.с., за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху 1/4 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на село С., О., обл.К.: с ЕКАТТЕ 65646, представляващи: УПИ /парцел/ 1-16, УПИ /парцел /11-16 и УПИ /парцел/ III - 16 от квартал 8, с площ 1860, заемащи част от имот с кадастрален №16 по ПУП на С., одобрен със заповед №502/15.11.1988г., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 67.50 кв.м. и разгъната застроена площ от 135 кв.м., при граници на имота: североизток - УПИ IV от квартал 8, югоизток - част от имот с кадастрален №16 от квартал 8, запад - земеделски земи и север - улица и имот с кадастрален №8. С решението е отхвърлен и иска на Р. Х. Р. с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на НА № 175, том I, дело № 218/ 2008г. на Служба по вписванията при PC- А., и са присъдени деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивника Р. Х. Р., който чрез пълномощника си го обжалва. Сочи, че решението е неправилно и неоснователно. Излага подробни съображения. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание въззивника не се явява, не се представлява.

Въззиваемата Ш. Х. М. оспорва жалбата чрез пълномощника си. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Р. Х. Р.. Ищецът твърди, че е наследник на Х. Р. С. и И. Н. С.. Освен него, наследници били и двамата му братя Д. Х. С., който се изселил и живеел в Т. и А. Х. C., който живеел в гр.А., както и ответницата Ш. Х. М., негова сестра. Ищецът твърди, че след смъртта на родителите им те наследили процесния недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на село С., О., обл.К., с ЕКАТТЕ 65646, представляващи УПИ /парцел/ 1-16 /римско едно - арабско шестнадесет/, УПИ /парцел/11-16 /римско две -арабско шестнадесет/ и УПИ /парцел/ III - 16 /римско три - арабско шестнадесет/ от квартал 8 /осем/, с площ 1860.00 кв.м. /хиляда осемстотин и шестдесет квадратни метра/, заемащи част от имот с кадастрален №16 /шестнадесет/ по ПУП на С., одобрен със заповед №502/15.11.1988г., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 67.50 кв.м. /шестдесет и седем цяло и петдесет квадратни метра/ и разгъната застроена площ от 135.00 кв.м. /сто тридесет и пет квадратни метра/, при граници на имота: североизток - УПИ IV /четвърти/ от квартал 8 /осем/, югоизток - част от имот с кадастрален №16 /шестнадесет/ от квартал /осем/, запад - земеделски земи и север - улица и имот с кадастрален №8 /осем/. Сочи се в ИМ, че до 1985 година, когато се сменили имената им, ищецът живял в този имот. По време на т.нар. възродителен процес заминал за Т., а майка му останала да живее в него. След като тя починала, там се преместила сестра му - ответницата Ш. Х. М.. Твърди, че продължавал да посещава бащината си къща и всяка година по няколко дни през лятото и есента оставал да живее там. Всички наследници съзнавали, че това е наследствен имот, оставен от родителите им. Сестра му също съзнавала това и не се противопоставяла ищецът да остава в имота за колкото време пожелаел. През 2008 година отново посетил сестра си и пожелал да остане в наследствения им имот за десетина дни, но ответницата му заявила, че тя е станала собственик на имота, и го изгонила. По- късно разбрал, че отв. М. се снабдила и с нотариален акт №175 том I, дело № 218, издаден на 16.03.2008 година от съдията по вписванията при РС-Ардино, който удостоверявал, че е придобила правото на собственост върху посочения по-горе недвижим имот по давностно владение. Счита, че ответницата не е придобила по давностно владение този имот, тъй като живеела самостоятелно в недвижимия имот едва от 2008 година и че снабдявайки се с документ за собственост за целия недвижим имот на основание давностно владение, с това оспорвала правото му на собственост в размер на 1/4 идеална част от къщата - една стая, и 1/4 идеална част от дворното място. Ответницата владеела имота и не го допускала до същия. Владението й било неправомерно, без правно основание, тъй като не била собственик на посочения по-горе имот. Не можели доброволно да решат възникналият между тях спор, поради което за него възниквал правен интерес от предявяването на настоящия ревандикационен иск.

Ответницата по иска го оспорва.

От фактическа страна се установява следното:

Не се спори по делото относно това, че ищецът Р. Х. Р., ответница Ш. Х. М., и техните братя Д. Х. С., и А. Х. C. са наследници на Х. Р. С., бивш жител на С., общ, А., починал на 20.06.1983г., и на И. Н. С., бивша жителка на С., починала на 25.12.1989г.

Безспорно е и това, че с НА № 175, том I, дело № 218/ 2008г. на Съдия по вписванията при PC- А., съставен на 16.09.2008г., ответницата Ш. Х. М. е призната за собственик на процесния недвижим имот. За 2012г. ответницата по иска заплатила дължимия данък за него. Приобщени са доказателства, че имотът не е актуван като общинска или държавна собственост.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е живял в процесната къща до изселването си в Турция през 1989г. Къщата и дворното място били на родителите на страните, като ответницата заживяла в къщата след 1990г., където се грижела за майка си. Свидетелските показания са еднопосочни - при идванията си в България през годините ищецът не е оставал в бащината си къща, а при роднини на своята жена в гр.А. Свидетелите твърдят, волята на майката на страните била имотът да остане на ответницата за това, че последната се грижела за нея. Посочват, че между страните е имало спор за къщата, като ответницата заявявала, че имотът е неин, оставен й от майка й; ползвала го като свой, и правила ремонт в него.

От правна страна съдът съобрази следното:

Ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е средство за правна защита на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на веща. Т.е., за да е основателен иска, следва да се докаже, че ищецът е собственик на процесната вещ, че същата се намира във владението на ответника, и че последният я владее без правно основание.

В настоящия казус ищецът не проведе успешно доказване на твърдените с ИМ факти. С оглед събраните гласни и писмени доказателства, въззивният съд намира, че не се доказва по делото, че ответницата Ш. Х. М. владее без правно основание ј ид. част от процесния имот – земя и жилищна сграда, които се претендират от ищеца като негови по наследство. Напротив, след съпоставка на посочените по-горе доказателства се установява безспорно, че след като заминал за Т. през 1989г., където живее и към настоящият момент, ищецът се завръщал в Б. по няколко пъти в годината, но никога не е живял в имота, не го е ползвал, и не е демонстрирал, че проявява интерес към него. Обратното, в къщата през цялото време е живяла ответницата заедно със своето семейство, тя го владее, ползва го, ремонтира го и плаща данъци за него и до настоящия момент. Ищецът не е противопоставил на ответницата своите собственически претенции, съобразявал се с узнатото от него собственическо отношение на ответницата върху имота, което тя е демонстрирала явно.

Т.е., за ответницата е из‗екъл съответен давностен срок за придобиване на собственост на това основание. Ответницата е осъществявала действия на трайна фактическа власт върху целият имот, и това е продължило повече от 10 години - от 1989г. до 2008г., когато е била призната за собственик върху целият имот.

По тези съображения предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди с произтичащите от това последици относно деловодните разноски – такива се следват за второинстанционното производство в полза на въззиваемата.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 66/20.12.2012г., постановено по по гр.д.N 101/2012г. по описа на Ардинския районен съд.

ОСЪЖДА Р. Х. Р., с ЕГН *, да заплати на Ш. Х. М., с ЕГН *, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 250лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.