РЕШЕНИЕ
Номер 261217 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 09.11
Година 2020
В публично заседание на 12.10.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 20730 по описа на съда за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл128, т.2 във връзка с чл.245,
ал.1 и ал.2 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Ц.И.С. *** моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да й заплати сумата 131, 71 лева,
представляваща неизплатено на ищцата брутно трудово възнаграждение за 28.12.2018
г.; сумата 257, 40 лева, представляваща разликата между изплатено и
действително дължимо на ищцата обезщетение за неспазен едномесечен срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение, и сумата 760, 50
лева, представляваща разликата между изплатено и действително дължимо на ищцата
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016, 2017 и 2018 г. – 65 дни,
заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба
и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът „Летище Пловдив“ ЕАД – с. К., оспорва обективно
съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани,
по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства е видно, че действително
ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като „******“,
от 07.01.2010 г., до 28.12.2018 г., считано от която дата трудовото й
правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ – поради
сключване на нов Договор за възлагане на управлението на ответното дружество и възложената
за изпълнение с него бизнес програма от страна на новия Изпълнителен член на
Съвета на директорите в дружеството, със Заповед № ***** г. на Изпълнителния
директор на ответното дружество, връчена на ищцата на 28.12.2018 г. – като със
самата Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетения по
чл.224 от КТ за 65 дни и по чл.220 от КТ.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства (л.249 и л.250 и л.257-л.284 от делото) и показанията на разпитаната
по делото свидетелка А. М., действително на 28.12.2018 г. ищцата е била на
работното си място и е изпълнявала трудовите си задължения до връчването на
Заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Както се установява
обаче от заключението от 01.10.2020 г. на вещото лице по ССЕ М.М., ответникът е
изплатил изцяло дължимите на ищцата трудово възнаграждение за месец декември
2018 г. (включително и за 28.12.2018 г.), обезщетение за неспазен едномесечен
срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение (в брутен
размер 2 400 лева) и обезщетение за
65 дни неползван платен годишен отпуск за 2016 – 2018 г. (в брутен размер
7 090, 91 лева), като вещото лице е изчислило дължимите размери на
изплатените на ищцата обезщетения на база последното получено от нея брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец (ноември 2018 г.), съобразно
разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ – с оглед на което и предвид разпоредбата на
чл.18 от НСОРБ съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи, че
към брутното й трудово възнаграждение следвало да бъде добавено и периодично
изплащаната добавка за „поевтиняване на храна“ в размер на 13 лева на ден, а
оттук – че размерите на обезщетенията следвало да бъдат изчислени на база БТВ с
включена тази добавка и поради невключването й ищцата получила обезщетения в
по-малък размер от действително дължимия (доколкото тази добавка няма постоянен
характер).
При така установената фактическа обстановка, предвид
изплащането от ответника на ищцата на всички дължими суми за трудово
възнаграждение и за обезщетения в действително дължимите им размери, съдът
намира, че обективно съединените искове се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да се отхвърлят.
С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на
ответника направените разноски за производството по делото в размер общо на 720
лева – платени адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ц.И.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адв. Д.А.,*** ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: *****, със съдебен адрес:***,
адв. Т.Д., обективно съединени искове с правно
основание чл128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата 131, 71 лева,
представляваща неизплатено на ищцата брутно трудово възнаграждение за 28.12.2018
г.; сумата 257, 40 лева, представляваща разликата между изплатено и
действително дължимо на ищцата обезщетение за неспазен едномесечен срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение, и сумата 760, 50
лева, представляваща разликата между изплатено и действително дължимо на ищцата
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016, 2017 и 2018 г. – 65
дни, заедно със законната лихва върху трите главници, както и направените
разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ц.И.С., с посочените ЕГН, адрес
и съдебен адрес,*** ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 720 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.