Определение по дело №2211/2019 на Районен съд - Разград

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     30                              

                                    19.01.2021г., гр.Разград

 

                             В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                             състав

на деветнадесети януари                               две хиляди и двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№ 2211 по описа за 2019г.

       

          Депозирана е молба от НБПП за присъждане на изплатени разходи за правна помощ в размер на 100лв.

          Съдът намира молбата за неоснователна. ЗПП е в сила от 01.01.2006г. и регламентира ред за предоставяне на правна помощ, определяне на адвокат, неговото назначаване, контрол и проверка на извършената работа, определяне на конкретния хонорар, и т.н., който е задължителен, както за наказателните, така и за гражданските и административните дела. В този смисъл ЗПП се явява общ закон. Според чл.2 и чл.4 правната помощ се финансира от държавата със средства от държавния бюджет. В измененията на закона в ДВ бр. 15/2013 г. за първи път се сочи, че някои от видовете правна помощ е безплатна - тази по чл.21 т.1 и 2 ЗПП, а за тази по чл.21 т.3 липсва такова уточнение. Също така е въведен чл.27а, според който в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски.

         ГПК регламентира правната помощ по граждански дела като безплатна – чл.94. Това е принципът, който се отнася за гражданските дела, единствено в хипотезата на  чл.97 ГПК при лишаване от предоставената правна помощ, страната следва да заплати определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат. По този начин в рамките на гражданското правораздаване се постига целта, посочена в чл.2 ЗПП- равен достъп на лицата до правосъдие. Още повече, че за разлика от наказателното правораздаване, където има хипотези на задължителна адвокатска защита, то в гражданския процес такива няма и правната помощ за процесуално представителство се допуска когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, а желае да има такъв и интересите на правосъдието налагат това – чл.23 ал.2 ЗПП. Преценката дали лицето разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение по гражданско дело се извършва по критериите на чл.23 ал.1 т.1-7 ЗПП, които съвпадат с тези за освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.2 ГПК. Затова, е напълно несъответно на разума на закона, след като е установено, че лицето не разполага със средства и поради това му е предоставена правна помощ, то да дължи нейното заплащане, ако загуби делото. Такова разбиране е в разрез с прогласения от ГПК безплатен характер на правната помощ и целите, които преследва нейното предоставяне в гражданския процес.

         В настоящия казус е предоставена правна помощ на ответника, като искът спрямо него е уважен. Съгласно чл.27а ЗПП в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. такъв закон е ГПК и в чл.78 ал.7 ГПК е посочено, че ако претенцията на лицето получило правна помощ е уважена, то дължи на НБПП изплатеното адв. възнаграждение. В случая разпоредбата е неприложима с оглед изхода от спора.

           В резултат на горните разсъждения се налага извода, че при осъществена правна помощ за процесуално представителство по граждански дела, когато изхода на производството е неблагоприятен за лицето, получило правната помощ, то не следва да възстановява на Националното бюро за правна помощ направените разноски за възнаграждението на адвокат, а заплатеното от НБПП адвокатско възнаграждение остава за сметка на републиканския бюджет и не се възстановява с акт от съда. Изискването на чл.25 ЗПП органът, ръководещ процесуалните действия, да разяснява задължението за плащане на адвокатската защита при осъждане на лицето, не се отнася до граждански дела.

          При гореизложеното, съдът

 

                                       О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОТХВЪРЛЯ искането на Национално бюро за правна помощ – гр. София, ул. "Развигор" № 1 за присъждане на сума от 100лв., представляваща разноски за предоставена правна помощ на К.Б.Л., от възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адвокат адв.М.Е. по гр.д.№2211/19г. по описа на РРС.

           Определението подлежи на обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от съобщението на молителя.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: