№ 222
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000961 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба ЗД „Б. И. „АД, вписано в
Търговския регистър ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори са дружеството чрез пълномощника си по делото адвокат Ал. И.
от САК против Решение № 260107 от 06.10.2021 г.,постановено от
Хасковският окръжен съд по търг.дело № 186 /2020 г.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част на постановеното
решение, с която предявеният от ищцата Д. И. И. ЕГН: **********,
представлявана от адвокат М.Т. от АК- Х. против Застрахователно
дружество „Б. И.“АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за
разликата над 30 000 лева до 45 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта
на Д. Т. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2016 г.
Обжалваемият интерес е в размер на 15 000 лева.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че присъдения
размер на обезщетението е завишен и не съответства на реално претърпените
1
от ищцата болки и страдания. Жалбоподателят счита, че ищцата не е
провела пълно и главно доказване на твърдяната „особено близка връзка „ с
починалия Д. Д.. Връзката помежду починалия и доведената му дъщеря е
била кратка и е продължила едва 12 години,т.е. за това време не е могло да
се създаде такава дълбока и емоционална връзка.
Второто оплакване, което се прави във въззивната жалба е за
неправилно приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД като според жалбоподателя
съдът е определил степента на съпричиняването от страна на пострадалия в
размер на 10 %.
Тази степен е занижена и не отчита факта , че пострадалият е допринесъл
за настъпването на процесното ПТП , тъй като е управлявал автомобила си
със скорост от 61 км/ ч, с което е допуснал нарушение на чл.21 от ЗДв.П.
Наред с това пострадалият не е бил с поставен технически изправен
предпазен колан. Поради това ,при отчитане на механизма по който е
настъпило процесното ПТП следва да се приеме, че степента на
съпричиняване от страна на пострадалия следва да се определи на 50%.
Претендира се за отмяната на решението в обжалваната осъдителна част
и за постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата
на което да се отхвърли иска по чл.432,ал.1 от КЗ за сумата над 30 000 лева
до 45 000 лева, до който размер е уважен иска.
Въззиваемата страна Д. ИВ. ИВ., представлявана от пълномощника си
адвокат М.Т. от АК-Х. поддържа писмен отговор, съгласно който жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният е главен иск по чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от
ЗЗД - за присъждане на застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени от смъртта на Д. Т. Д., причинена в резултат на ПТП,
настъпило на 18.07.2016 г.
Предявен е и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху претендираната главница, считано от 04.09.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
2
В самото начало на изложените следва да се отбележи, че в позицията
на дружеството –жалбоподател е налице противоречие.
В жалбата се посочва, че ответника обжалва решението в
осъдителната му част и конкретно в частта, с която искът по чл.432,ал.1 от
ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за
разликата над 30 000 лева до 45 000 лева, до който размер е уважен иска.
По този начин е формулиран и петитума на жалбата, като се претендира
отмяната на решението за разликата над 30 000 лева до 45 000 лева. Това
означава, че искът се признава до размер на 30 000 лева.
В молбата –становище вх.№ 1264/ 15.02.2022 г. дружеството –
жалбоподател излага само доводи, с които по същество се оспорва
активната материално –правна легитимация на ищцата като правоимащо
лице. Конкретно оспорва ищцата да е установила, че е създадена „ трайна и
дълбока емоционална връзка „ с починалото лице.
Въззивният съд обаче е обвързан от петитума на въззивната жалба, с
която искът се признава като основание,а по отношение на размера – се
признава за сумата от 30 000 лева. Предмета на въззивно обжалване е ясно
очертан и това е осъдителната част на решението, с която искът е уважен за
разликата над 30 000 лева до 45 000 лева.
С оглед на този предмет на спора следва да се приеме, че ответното
застрахователно дружество признава иска като основание, но го оспорва
като размер.
По делото е безспорно установено ,че с влязла в сила присъда № 20
от 17.04.2019 г.,постановена от Хасковският окръжен съд по НОХД №
185/2018 г. прекият причинител на увреждането/ деликвента/ М. И. К. е
признат за виновен в извършване на транспортно престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343,ал.1,б.“в“ от НК.
Последният е бил водач на автобус „И.“, при управлението на който е
нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно разпоредбата на
чл.50,ал.1от ЗДв.П, тъй като на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство не е спрял и и не е пропуснал пътно
превозно средство, което се е движело по пътя с предимство. В резултат на
това по непредпазливост е причинил смъртта на водача на лекия автомобил
3
марка „В** ****“- Д. Т. Д., починал при ПТП на 18.07.2016 г. Присъдата на
наказателния съд е влязла в сила на 24.06.2020 г., която на основание чл.300
от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Основният спорен въпрос по делото е относно степента на
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като
според изложеното във въззивната жалба съдът неправилно е приел, че
съпричиняването е в размер на 10%. Жалбоподателят счита, че ако се отчете
реалната обстановка, при която се е стигнало до процесното ПТП,то приноса
на пострадалия би следвало да се определи „ поне на 50%“. Конкретния
механизъм по който е настъпило процесното ПТП е изяснен подробно и
задълбочено от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, приета от съда, без страните да са я оспорили.
Конкретно автоексперта инж.Н. А. е установил,че водачът на автобуса „И.“
с рег. № ******** е приближавал кръстовище между улиците Г.С. и ул. „С.
С.“ в град С. със скорост от 66 км/ ч. Непосредствено преди да навлезе в
кръстовището / преди стоп линията/ е намалил скоростта на 18/км.ч и с тази
скорост, но без да спре е преминал през кръстовището, правейки завой
наляво. Основната причина за настъпването на процесното ПТП е
нарушението на разпоредбата на чл.50,ал.1 от ЗДв.П, допуснато от водача
на автобуса „И.“, който не е осигурил предимство на лекия автомобил марка
„В** ****“, който се е движел по път с предимство на кръстовището, на
което пътят с предимство е сигнализиран. Същият се е движел в населено
място със скорост от 66 км./ в час, с което е превишил максимално
допустимата скорост за движение в населено място, която е 50 км/ ч. Вярно е
,че водачът на автобуса плавно е намалявал скоростта и в кръстовището е
навлязъл с около 18 км/ в час,но не е спрял и не е осигурил предимство. Ако
бе изпълнил задължението си по чл.50,ал.1 от ЗДв.П и бе задействал
аварийно спирачната система за да осигури предимство – ударът би бил
избегнат.
Следва да се отбележи,че видимостта и на двамата водачи, както тази
на водача на автобуса, така и тази на водача на лекия автомобил един към
друг е била ограничена от ограда, изградена от ламаринени плоскости с
4
височина от 1.70 метра, намираща се в югозападната част на кръстовището.
От друга страна водачът на лекия автомобил „В** - ****“ е
управлявал автомобила със скорост над разрешената за населено място, като
автоекспертът е определил, че скоростта преди произшествието е била 63.9
км.в час. Технически съобразената скорост , съобразена с конкретната пътна
обстановка според вещото лице е била 61.2 км/ч. или много малко е било
необходимо за да се избегне удара. Но все пак следва да се отчете, че лекият
автомобил е бил управляван с превишена скорост, но по път с предимство.
Едва ли би могъл да предвиди, че предимството му ще бъде отнето от
автобус на градския транспорт, при това управляван от професионален
шофьор, който е преминавал многократно през процесното кръстовище и е
бил наясно, че там точно видимостта е ограничена от поставената ограда.
Основната причина за процесното ПТП е на водача на автобуса, вината на
който за настъпването на удара е призната с влязла в сила присъда на
наказателния съд.
С оглед на това и въззивният съд приема, че пострадалият е
допринесъл за настъпване на този резултат, но степента на съпричиняване
следва да се определи на 1/3, а не в размер на 10 %, както е приел
първоинстанционния съд. Общият размер на дължимото обезщетение според
ПАС е в размер на 90 000 лева, от която сума следва да се приспадне сумата
от 30 000 лева, която е паричната равностойност на 1/3, която е степента на
съпричиняване от страна на пострадалия. Искът за присъждане на
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан
до размер на 60 000 лева, но няма жалба от страна на ищцата.
По отношение на активната материална легитимация на ищцата като
правоимащо да получи обезщетение за неимуществени вреди лице от
смъртта на близък – въззивният съд споделя становището на първата
инстанция, че тази легитимация е установена по делото. Събраните по
делото доказателства позволяват да се направи извода, че между ищцата и
Д.И. и починалия Д. Т. Д. – нейн доводен баща се е създала една трайна и
дълбока емоционална връзка по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №
1 от 21.06.2018 г. на ВКС, постановено по тълк.дело №1/2016 г. на ОСНГТК.
Вярно е ,че покойният Д. Д. не е биологичен баща на ищцата Д.И.,
чийто рожден баща е починал. Д. е била на 7 години към 1993 година,
5
когато майка й и Д. Д. са сключили граждански брак. От тогава и до 2005 г.
или в продължение на 12 години тя е живяла в едно семейство и е
възприемала Д. Д. като свой баща, към когото е изпитвала обич и
привързаност.
Отношенията между нея и баща й са се изградили трайно като
отношения между роден баща и дъщеря, създала се е силна духовна и
емоционална връзка. Много показателни са в това отношение показанията на
св. Д. Д. Д., който е доведен брат на ищцата. Този свидетел е установил, че
до 2005 г. родителите и децата са живеели като нормално семейство, но през
тази година родителите са се развели. Въпреки че родителските права са
били предоставени на майката, то и двете деца, включително и Д. са останали
да живеят при бащата в село Г.Д.о. Рождената им майка е напуснала Б. и е
продала семейното жилище в град Х., но бащата Д. Д. е продължил да се
грижи за тях, все едно че е рожден баща на ищцата Д.. Според св.Д. Д.,
който вече е на 26 години и е преосмислил семейния живот на родителите си
е категоричен в преценката си „ сигурен съм, че и Д. го обичаше като роден
баща“, така както покойния му баща е възприемал Д. като родна дъщеря.
Според свидетеля Д. Д. баща му никога не е делял обичта си между децата
си и свидетелят е установил, че самият той чувства Д. като родна сестра.
Съдът кредитира показанията на св.Д. Д., който има непосредствени
впечатления от живата на семейството си и по убедителен начин установява
силната и дълбока връзка на обич между неговия починал баща и ищцата Д..
Тази връзка се е създавала в продължение на 12 години и е продължила и
след 2005 г., след която починалия Д. Д. е бил не само баща, но и майка за
Д.. След 2005 г. рождената й майка е напуснала Б. и практически е
преустановила връзката си с дъщеря си Д..
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че в случая е
установената дълбока и трайна емоционална връзка между ищцата, която е
доведена дъщеря и починалото лице . Поради което е напълно справедливо
последната да получи обезщетение за болките и страданията, които е
изпитала след като е научила новината за смъртта на човека, който винаги е
припознавала като роден баща. Настоящият случай е добра илюстрация за
това, че не винаги биологичната връзка е така силна и духовна и животът
непрекъснато ни дава примери за това.
6
Тези мотиви са по-скоро за пълнота на изложението, тъй като
жалбоподателят все пак признава иска като основание, но го оспорва само
като размер, като признава, че искът е доказан до размер на 30 000 лева .
Както вече бе коментирано въззивната
инстанция приема, че общият размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи на 90 000 лева. От тази сума следва да се
приспадна съпричиняването от страна на пострадалия в размер на 1/3 или
паричната равностойност е 30 0000 лева. Искът е доказан до размер на
разликата от 60 000 лева, но поради липса на жалба следва да се потвърди
решението в обжалваната му част, с която съдът е присъдил сумата от 45 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди от смъртта на починалия Д. Т. Д., починал при ПТП,
настъпило на 18.07.2016 г.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
адвокат М.Т. от АК –Х. сумата от 1692 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА- за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата Д. ИВ. ИВ. пред
настоящата въззивна инстанция.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260107 от 06.10.2021г., постановено от
Хасковският окръжен съд по търг.дело №186/2020 г.в обжалваната му част,
с която предявеният от Д.И. И. с ЕГН:********** против ЗД „Б. И.„АД ЕИК
********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над 30 000 лева до
45 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на лицето Д. Т. Д., причинена при ПТП, настъпило на 18.07.2016 г.
около 13.15 часа в град С., на кръстовището между улиците „С. С.“ и
7
„Г.С.“,причинено от водача на автобус „И. М.“ с рег.№ ******** М. И. К. с
ЕГН: **********, вината на който е установена с влязла в сила присъда № 20
от 17.04.2019 г,постановена от Хасковският окръжен съд по НОХД №
185/2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 45 000 лева,
считано от 09.09.2020г. до окончателното й изплащане.
В останалата осъдителна част за сумата от 30 000 лева решението е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“АД –С ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Т.
Т. сумата от 1692 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА- за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата Д. ИВ. ИВ. пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8