П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 24
април 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 21 състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
април две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
АТАНАС Н. АТАНАСОВ |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Силва Абаджиева |
|
|
Прокурор |
ИВАН КАДЕВ |
|
сложи за разглеждане докладваното
от съдия АТАНАСОВ
НЧД № 1253 по описа за 2020 г.
На
именното повикване в 15.50 часа се
явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Ц.П.В. редовно уведомен, не се
явява лично в съдебната зала.
Със
същия е осъществена видеоконферентна връзка посредством Затвора град София, където
се намира.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА В.: Не съм си упълномощил защитник.
Не
желая да бъда представляван от защитник.
ЗА НАЧАЛНИКА
НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ се явява инспектор М.М., който отново ще участва в настоящото
производство чрез реализираната видеоконферентна връзка от Затвора град София.
За
СГП се явява прокурор КАДЕВ.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ
СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
Ц.П.В.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, осъждан,
ЕГН **********.
СЪДЪТ
разясни на лишения от свобода правата, които има в настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Разбрах правата, които имам.
Отводи
няма да правя.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме възражения, искания и отводи.
СЪДЪТ
докладва делото с прочитане молбата на лишения от свобода за условно-предсрочно
освобождаване.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Поддържам молбата.
Нямам
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за събиране на доказателства.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания, счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ИНСПЕКТОР
М.: Становището на началника на Затвора град София е, че по отношение на осъдения
Ц.В. са налице и двете предпоставки, както по отношение на първата предпоставка
за изтърпяната част от наложеното наказание, както и по отношение на втората
предпоставка за поправяне на лицето. Смята, че целите и задачите на наказанието
са изпълнени, рисковете от рецидив са в ниски стойности, дефицитът по установените
проблемни зони е преодолян успешно, с добри ресурси за ресоциализация.
С
оглед на което, моля да уважите молбата му и при постановяването на съдебния
акт да съобразите и пробационните мерки за целия изпитателен срок посочени в
доклада за пробационен надзор.
ПРОКУРОРЪТ:
Намирам молбата на лишения от свобода Ц.П.В. за основателна, с оглед на ангажираните
по настоящото дело доказателства.
На
първо място в приложената справка от началника на Затвора град София е посочено,
че е налице първата от двете кумулативно предвидени задължителни предпоставки за допускане на условно-предсрочно
освобождаване, а именно лишеният от свобода В. е изтърпял повече от половината
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Същото е било в размер на 12 години, като търпимият
остатък към момента е 2 години и 5 месеца.
На следващо
място са ангажирани доказателства и по отношение на втората кумулативно предвидена
предпоставка в чл.70, ал.1 НК, а именно
налице са данни за поправката и превъзпитанието на осъдения в рамките на
пенитенциарното заведение.
Целите
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ по чл.36 НК са изпълнени в своята
цялост. Същият е участвал активно в изпълнението на плана към присъдата, а рискът
от рецидив е значително намален, същият от 37 в момента е на 27 точки, което
обуславя като такъв в ниските стойности.
Отчетена
е положителна промяна по отношение на уменията му за мислене, както и към извършеното
правонарушение.
Лишеният
от свобода В. е бил награждаван многократно по време на изтърпяване на наказанието
си „лишаване от свобода“ в Затвора град София.
Отчетени
са и добрите възможности за ресоциализация при евентуално уважаване на молбата.
В този
смисъл считам, че следва да бъде отчетена и възрастта на лишения от свобода В.,
а също така посочените данни за здравословното му състояние в доклада изготвен от
инспектор ИСДВР при ЗО „Кремиковци“, където в момента същият е при „общ“ режим,
а именно в касае се за лице, което е преживяло два сърдечни удара и с наличието
на други хронични и придружаващи заболявания, посочено е, че В. е бил освидетелстван
от ТЕЛК.
В този
смисъл, моля съдът да се произнесе с определение, с което да допусне условно-предсрочно
освобождаване по отношение на лишения от свобода В..
В
случай, че определението на съда бъде положително, моля да бъдат съобразени и
предложените пробационни мерки от инспектор „Пробация“ при Затвора град София, а
именно задължителни периодични срещи с пробационен служител в рамките на остатъка
или т.н. изпитателен срок.
СЪДЪТ
предостави право на лична защита на лишения от свобода В..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА В.: Осъзнал съм вината си, това няма да се повтори никога.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА В.:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА В.: Моля да освободен условно-предсрочно.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ,
като взе предвид наличните по делото доказателства и съобрази становищата на страните,
прие за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437 НПК.
Образувано
е по молба на лишения от свобода Ц.П.В. с
искане за условно-предсрочно освобождаване
Понастоящем
осъденият Ц.П.В. изтърпява едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години,
определено му по НОХД № 490/2011 г. по описа на Софийски окръжен съд за престъпления
по чл.116, ал.1, т.3 НК и чл.339 НК.
Към
днешна дата същият е изтърпял фактически 9 години, 5 месеца и 4 дни, от работа
2 месеца и 15 дни или всичко 9 години, 7 месеца и 19 дни, като му остава за изтърпи
още 2 години, 4 месеца и 11 дни. С тази констатация
съдът намира, че е налице първата формална предпоставка на закона за поисканото
условно-предсрочно освобождаване.
Следва
да се прецени доколко е налице и втората кумулативно предвидена предпоставка, а
именно наличието на доказателства за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното
заведение.
Преди
да пристъпи към анализ на доказателствата по същество съдът дължи да отбележи,
че институтът на условното-предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип,
че наказанието „лишаване от свобода“ се изтърпява в неговата цялост и трябва да
се прилага ограничително, единствено и само когато са налице достатъчно по своя
обем и значимост доказателства, от които може да се направи несъмнен и категоричен
извод за поправяне на дееца.
Поправяне
на лишения от свобода по смисъла на закона е налице тогава, когато същият се е
поправил и превъзпитал към спазване на законите и добрите нрави, когато е претърпял
своеобразно пречистване и самоусъвършенстване, когато е надградил своите морални
и етични разбирания и възгледи и е осъзнал, че следва да бъде различен човек,
достоен и готов за интегриране в обществото.
Формалното
признаване на вината, респективно осъзнаване на последиците от извършеното
престъпление, не биха могли да обусловят
в пълна степен извод за поправяне на едно лице. Тоест, критерият в случая
следва да бъде значително по-висок, като от осъдените лица се изисква ясна и
несъмнена демонстрация на промяна във всяко едно отношение – мислене, възгледи,
морални ценности, осъзнати и достъпни възможности за интеграция извън затвора, без
конфликт с останалите членове на обществото и т. н..
За
да се приеме, че даден лишен от свобода се е поправил, то следва да са налице
обективни данни и доказателства за това, че същият действително е променил изначално
своето мислене, своите възгледи, преосмислил е изцяло стореното от него и е
готов да поеме по нов път.
Съдът
се разграничава от становището на затворническата администрация, като счита, че
в случая такива доказателства не са налице или поне не са достатъчни.
Съдът
счита, че мнението на затворническата администрация е формално и не е подкрепено
реално от обективни данни, като се базира основно на това, че лишеният от
свобода е спазвал режимните правила и не е създавал излишни проблеми.
Прави
впечатление, че въпреки значимия период от време, който лишеният от свобода е
изтърпял фактически в затвора, близо десет години, същият има отработени и приспаднати
едва 2 месеца и 15 дни, което показва, че осъденият на практика почти не е
полагал трудова дейност и то въпреки своята трудоспособност, както и предходна
трудова ангажираност, имайки предвид времето преди задържането му.
В
тази връзка търпи критика доклада, изготвен за лишения от свобода, където е посочено, че по отношение на трудовата
заетост същият се е справял успешно със своите задължения. Очевидно е, че след
2016 година и до настоящия момент липсват каквито и да е било сведения за
упражняване на някаква трудова дейност, а такива като цяло почти не са налице.
На
следващо място съдът счита, че по отношение на осъдения все още продължават да са
налице определени макар и гранични проблемни зони като отношение към правонарушението,
умение за мислене и начин на живот и обкръжение, макар в доклада да са посочени
като преодолени. Доскоро, ако се погледне предходния доклад, лишеният от
свобода дори не е приемал и осъзнавал вина за извършеното от него убийство,
като е продължавал да има затруднения с осъзнаването на своите прояви и
последиците, до които те водят.
От
изготвения по делото доклад по никакъв начин не става ясно при едно евентуално предсрочно
освобождаване на осъдения как същият ще се ресоциализира в обществото, какво ще
работи, как ще се прехранва, каква подкрепяща среда ще има, още повече че е
направена констатация за отсъствие на близки и приятели извън затвора. По
никакъв начин не е обоснована констатацията за променено мислене, възгледи,
нагласи, конкретни планове за бъдещето и всички останали характеристики, които
влияят на поведението на лицето.
Дадените
заключения са формални, общи, без никаква конкретика, а това е от особено значение,
имайки предвид констатациите в предходни докладни за лишения от свобода, където
е посочено, че същият допреди само няколко месеца е продължавал да има определени
проблемни зони, в това число е злоупотребявал с алкохол и е бил емоционално
нестабилен.
Ето защо,
съдът счита, че без конкретни доказателства и ясна визия за това до каква
степен лишеният от свобода е променил своите възгледи, мислене, нагласи за
живота навън и при отсъствие на подкрепяща социална среда навън, на практика е
чисто гадаене първо дали същият се е поправил в достатъчна степен и второ как би
му понесъл живота на свобода.
Накрая,
но не на последно място, следва да бъде посочено, че дадените позитивни
резултати имат нужда от своето затвърждаване, тоест необходимо е да има
известна устойчивост и трайност на постигнатото, постоянство, което е
действителен критерий за промяна, а не формално поведение с цел извличане единствено
на облага, без постигната реално промяна.
Всичко
това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че лишеният от
свобода не е подготвен за свободния живот, не е дал доказателства за своето
пълно поправяне и не заслужава да бъде привилегирован с предсрочно
освобождаване.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Ц.П.В. за условно-предсрочно
освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на обжалване и протест в
7-дневен
срок от днес пред САС.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: