Р Е Ш Е Н И Е
260271/11.6.2021г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На осми юни ,
през две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №44 по описа на ШРС за 2021год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
За да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.50 от ЗЗД,
във вр. с чл.52 от ЗЗД. Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Й.
С. Н. ЕГН **********, пост. адрес:г*** срещу Л. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищеца излага, че на ***г.
около 8,30 часа се разхождал в между
блоковото пространство в близост до блок ***ул. „Т.“в гр. Шумен и приемната на районния инспектор при РУ
Шумен. Покрай него минала Л. Г. Г., която разхождала кучето си без поставен
намордник. В момента на преминаването, без да прави
нищо, нито да провокира по някакъв начин животното или стопанина му, кучето го
захапало за прасеца. Почувствал остра болка в резултат на ухапването и
установил три разкъсни рани, множество охлузвания и драскотини в областта на
дясната подбедрица с хематом около уврежданията. Обадил се на тел. 112 и
пристигнал екип на полицията , като бил съставен на Л. Г. Г. протокол -
предупреждение.Била му поставена инжекция против тетанус от личния лекар
и издадено направление за хирург.Посетил д-р Г.,
където му направили нужните манипулации, изписани му били лекарства и поставени
превръзки-компреси които прилагал повече от месец. ***г. посетил и
съдебен лекар и му било издадено мед. удостоверение .
Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде осъдена ответницата, да му заплати сумата от 1 000лв. / хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди -причинени
болки и страдания от ухапването от кучето, собственост на ответницата, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – ***г. до окончателното
изплащане. Претендират се и
съдебните разноски в производството.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок бил депозиран писмен
отговор. В отговора се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорват се
фактическите твърдения на ищеца изложени в исковата молба. Ответницата заявява с отговора, че на ***г.
около 8,30 часа се връщала с кучето си
след разходка от поляната на Т. квартал.
Внезапно отстрани на пътечката излязло
друго куче с водачът си и нейното куче
тръгнало към него, а в това време между тях на пътечката се намирал ищецът. Поради проявена агресия от
ищеца към второто куче нейното куче го ухапало.Заявява, че търсеното
обезщетение е завишено и обезщетение в
по-нисък размер би довело до репариране
на моралните вреди. В съдебно заседание ищеца не се явява лично изпраща упълномощен представител – В. от ШАК, като
поддържа изцяло предявения иск, а ответницата се явява лично и поддържа отговора
си и прави доказателствени искания .
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът живее в гр.Шумен,кв. Т.. На ***г. год. около 8.30 часа разхождал в междублоковото пространство в близост до
бл. 3 на кв.Т. и приемната на районния
инспектор при РУ Шумен. Срещу него в противоположна посока се движела ответницата Л. Г. Г. ЕГН **********,
с адрес: ***, която
разхождала куче неустановена порода без
поставен намордник, собственост на сина й, за което полагала грижи. В момента
на преминаването покрай ищеца, кучето
без причина или провокация от страна на
пострадалия, го захапало за прасеца на
дясна подбедрица.
В резултат на това ищеца
получил три разкъсни рани, множество охлузвания и драскотини
в областта на дясната подбедрица с хематом около уврежданията. Обадил се
на телефон 112 и пристигнал екип на
полицията, като бил съставен акт за административно нарушение на ответницата. Същият ден ищеца посетил
личния си лекар който му поставил
инжекция против тетанус. По късно същият
ден, поради прекарания инфаркт
преди месец, посетил кабинет в
болницата в гр. Шумен, където му били направени превръзки на раните и му
били изписани лекарства и били назначени компреси на раните . ***2г
посетил съдебен лекар който издал МУ № ***
/ ***г за причиненото временно
разстройство на здравето и причинените
травматични увреждания.
Вследствие ухапването
ищецът, се нуждаел от ежедневни промивки и превръзки на раната и приемана на медикаменти предвид прекарания инфаркт преди месец.
Била
подадена жалба до РП-Шумен, по която била образувана преписка с вх.№***/***г.
по описа на ШРС. Последната е приключила с Постановление на ШОС от 16.12.20г.за отказ да се образува
наказателно производство.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Д.П.
, А.П., М.Й. и А.К., от приетите като писмени доказателства по
делото: заверени копия от: Епикриза – ******г.;
Катетеризационен протокол № 915/***г.; Епикриза от ***5***г.; Катетеризационен
протокол № ***/***г.; Амбулаторен лист № ***/******г.; Амбулаторен лист № ***/***г.;
Съдебномедицинско удостоверение № ***/***г.; Пълномощно на Н. В. и
Постановление от 16.12.***г. на РП - Шумен и Експертно решение от „МБАЛ –
Шумен“ АД – Шумен № *** от 22/ ***г.
.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от животно отговаря
собственика или лицето, под чийто надзор то се намира, като тези лица отговарят
дори когато животното е избягало или се е изгубило.
В настоящия
случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, а и не се
спори между страните, че ответницата е
собственик на куче, неустановена порода и че последното е ухапало ищеца, като е нанесло три разкъсноконтузни травматични увреждания, множество
охлузвания и драскотини в областта
на дясна подбедрица с хематом около уврежданият . В подкрепа на този извод са показанията на
свидетелите П., А.П., осъществили контакт с пострадалия непосредствено
след инцидента. Вследствие ухапването на ищеца са били нанесени множество
травматични увреждания, които са подробно описани в приложеното като писмено
доказателство по делото Съдебномедицинско удостоверение №***/*** год. и
представляват три разкъсноконтузни рани,
множество охлузвания и драскотини в
областта на дясната подбедрица с хематом
около уврежданията , които са и причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.съдебният лекар е посочил че общата фигура на уврежданията
може да бъде получена от съзъбие на куче.
В тази
връзка съдът не кредитира твърденията на ответницата, изложени в отговора на
исковата молба, че пострадалия е проявил агресия към друго куче и с това е допринесъл за съпричиняване на вредоносния
резултат. По делото няма данни с
поведението си пострадалия да е
предизвикал кучето или друго куче, или да
предприел каквито и да е действия, които да представляват провокация или
някаква заплаха, предизвикваща ответно поведение от страна на животното. В
същото време ответницата, поради факта,
че не е наблюдавала непрекъснато воденото от нея животно, не е успяла да
предотврати ухапването или своевременно да издърпа същото, за да ограничи
щетите от ухапването.
Показанията
на св. М.Й. съдът
кредитира частично, относно заявеното от нея в с.з. „…………Бях на около 10 метра от
мястото на инцидента. Имаше разправия. Застанах малко по - назад. Разправията
беше между нея и мъжа. Чух: „Сега ще ми дадеш 20 лв. за анцуга“. Не съм видяла
как кучето го е захапало. Чух разправията, след като се предполага, че кучето
го е ухапало. Кучето не е агресивно. Няма определена порода, но това е кучето, за което тя полага грижи…..“.В останалата част-
относно изявлението ,че е очевидец на инцидента, намира показанията й за противоречиви и не ги
кредитира .
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че по делото се установиха всички кумулативни
предпоставки от фактическият състав на чл.50 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на ответницата, спрямо увредения ищец за обезщетение на причинените
вреди. За ангажиране отговорността на ответника на основание посочения законов
текст е необходимо да се установи, че ответника е собственик на кучето или е
лице, под чийто надзор е било животното; че са причинени вреди на ищеца и
техния вид; че кучето е причинило тези вреди (причинно-следствена връзка между
причинените вреди и бездействието на лицето, под чийто надзор се е намирало
животното по време на инцидента). Както се
установи от показанията на св. А.К. –син на ответницата и собственик
на това куче е ,че към сочения момент кучето е било под неин надзор и тя е
полагала грижи за него, което налага извода, че ответницата под чийто надзор е
животното не е положила достатъчна грижа или необходимото за опазване на
животното, като по такъв начин се премахне възможността да причини другиму
вреди, в което се изразява и вината й. Не се ангажираха категорични
доказателства ищеца да е провокирал или предизвикал реакцията на кучето. Ето
защо, поради изложеното и доколкото са налице елементите, включени във
фактическия състав на чл.50 от ЗЗД, настоящият състав намира, следва да бъде
ангажирана отговорността на ответницата за непозволено увреждане.
По отношение
претенцията за заплащане на неимуществени вреди съдът установи, че причинените
на пострадалия травматични увреждания са довели до значителни болки и страдания.
В тази връзка видно от материалите по делото – съдебномедицинско удостоверение
№***/*** год., амбулаторен лист от ***г., амбулаторен лист от ******г.,
вследствие травматичните увреждания, които са му били причинени се е наложило да
му бъде назначено да приема медикаменти
поради прекарания скоро инфаркт . В подкрепа на този извод са
показанията на свидетелите П. и А.П., които имат
пряко наблюдение на състоянието на пострадалия след инцидента и свидетелстват,
че същия е бил силно притеснен от инцидента.
При
изследване въпроса за причинените на ищеца неимуществени вреди съдът намира, че следва да бъде отчетен и
факта, че видно от приложените по делото като писмени доказателство Експертно
решение №***/029/*** год. и Епикриза № *** на лицето Й. С. Н. и
катетеризационен протокол № 915/***г. и
Епикриза № *** и катетеризационен
протокол № ***8***г. се установява, че ищеца
е страдал от сърдечно съдово заболяване и преди инцидента и е бил подложен на лечение за
остър
коронарен синдром.
При преценка
на размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди
съдът съобрази и обстоятелството, че на ищеца се е наложило да прилага превръзки и
компреси на десния крак в период около един месец..
С оглед на
така описаните претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени болки и страдания и данните за периода, в който същите са
продължили, съдът намира за справедливо на ищеца да бъде определено обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 700 лева, като в
останалата част от пълния предявен размер искът е неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен за разликата
над 700лв. до предявения размер от 1000лв.
При
определяне размера на обезщетението, съдът съобрази освен събраните в хода на
настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства, заявеното за имущественото
състояние от ответницата и константната съдебна практика при определяне
на размера на такъв род обезщетения за неимуществени вреди. В този смисъл съдът
съобрази Решение №134 от 01.03.2010 год. на ВКС по гр.дело №529/2009 год., ІV
г.о., ГК, което има за цел уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане
на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, както и Постановление №7 от
1959 год. на Пленум на ВС, Постановление
№4 от 23.XII.1968 год. на Пленум на ВС, Решение №249 от 24.09.2012 год. на ВКС по гр.д. №1450/2011 год., III г.о., ГК, Определение №220 от 4.12.2009 год. на ВКС по гр.д.
№1761/2009 г., III г.о., ГК, Решение №646 от 17.09.2005 год. на ВКС по гр.д.
№234/2003 год., IV г.о., Решение №527 от 18.06.2009 год. на ВКС по ч.гр.д.
№1112/2008 год., IV г.о., ГК и др.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски
в настоящото производство съразмерно уважената част в размер на 315 лева,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска .
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Л. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Й. С. Н. ЕГН **********, пост. адрес:г***, чрез адв.В.
от ШАК сумата от
700,00лв. (седемстотин
лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
ухапване от куче на *** год. с правно основание чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл.52
от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – ***г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска в
останалата част за разликата над 700
лева до пълния предявен общ размер от 1000 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Л. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Й. С. Н. ЕГН **********, пост. адрес:г***, чрез адв.В.
от ШАК сумата от
315,00лв. (триста и петнадесет) лева, представляваща
направени от ищеца разноски, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: