№ 299
гр. Габрово, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело
№ 20254200500582 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6215 от 04.08.2025 г. на
Прокуратурата на Република България срещу Решение № 307 от 21.07.2025 г.
по гр. д. № 449/2025 г. по описа на РС-Габрово в частта, в която
Прокуратурата е осъдена да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Въззивникът оспорва решението като неправилно. Излагат се
съображения за необоснованост на решението в частта относно присъдения
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че негативното
отношение у семейния и приятелския кръг, както и у колегите и сред
обществото, спрямо Д. К. е в резултат на споделяне на информация за
наказателното производство от самия него. Излага се, че прокуратурата не е
разгласила информация за воденото наказателно производство спрямо него,
поради което при определяне на справедливия размер на обезщетението не
следва да се взема предвид като критерий негативните изживявания,
причинени от споделянето на информация в тази връзка от самия въззиваем
/ищец в първоинстанционното производство/. Наред с това, неправилен бил и
извода на съда относно проявеното особено упорство и непримиримост от
прокуратурата при воденето на наказателното производство, тъй като
извършените действия й били вменени като задължение. Счита, че
претърпените болки и страдания от въззиваемия не отговарят на присъденото
му обезщетение. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като
1
недоказан.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК въззиваемият, ищец в
първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната
жалба.
При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че
жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материално правна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и
допустимо. Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1
ГПК на правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно
правомощията си.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени
осъдителни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на
Република България за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК – закана с убийство,
както и сумата от 4 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 1 НК – закана с убийство.
С решение № 307 от 21.07.2025 г. по гр. д. № 449/2024 г., РС-Габрово е
уважил в цялост предявените претенции.
Установено е, че Д. К. /ищец в първоинстанционното производство/ е
бил привлечен като обвиняем по образуваното на 13.10.2022 г. ДП № 17523
ЗМ 452/2022 г. по описа на РП-Габрово с постановление на наблюдаващия
прокурор от 12.12.2022 г.
В хода на досъдебното производство, Д. К. е бил разпитван в качеството
си на обвиняем. С постановлението за привличането му в качеството на
обвиняем, му е била взета най-леката по своя интензитет на въздействие
срещу личността на обвиняемия, мярка за неотклонение "Подписка".
Прокуратурата е внесла обвинителен акт против Д. К. за престъплението
по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, по който на 16.02.2023 г. е образувано НОХД №
150/2023 г. по описа на РС-Габрово. В съдебната фаза на производството, пред
първоинстанционният съд делото е било разгледано в рамките на провеждане
на общо три открити съдебни заседания, като по делото са били извършени
процесуални действия за събиране и проверка на доказателствата /разпити на
свидетели; изслушване на експертно заключение/. Д. К. не е бил осъждан,
2
видно от изисканата справката за съдимост по НОХД № 150/2023 г. от
първоинстанционния съд. С първоинстанционната присъда, постановена на
13.09.2023 г., Д. К. е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Против нея е подадена въззивна жалба от дата 27.09.2023 г.
Във фазата на въззивното производство делото е разгледано в рамките
на провеждане на едно открито съдебно заседание, като са изслушани
обяснения от Д. К., свидетелски показания, както и е възпроизведен
аудиозаписът от обаждането до тел. 112. На 10.01.2024 г. въззивната
инстанция е постановила оправдателна присъда, с която Д. К. е признат за
невиновен в извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, за
което му е повдигнато обвинение. Срещу същата е подаден касационен
протест, който е върнат с разпореждане на въззивната инстанция, срещу което
е подаден частен протест, който е оставен без уважение с Определение №
224/26.04.2024 г. по ч. д. № 318/2024 г. на ВКС, на която дата е влязла и
въззивната оправдателна присъда в сила.
Горепосочените обстоятелства се установяват по безспорен начин от
приложените като писмени доказателства - досъдебно производство,
първоинстанционно съдебно производство и въззивно съдебно производство
със съответни номера.
От изслушаните свидетелски показания на св. И. Б., колега-педагог на Д.
К. се установява, че следствие на обвинението К. се променил – станал
затворен, умислен, спрял да комуникира с колегите и се самоизолирал.
Свидетелят разбрал от други колеги за проблеми на К. с правосъдието и го
попитал, при което К. потвърдил, че има повдигнато обвинение за закана с
убийство. Авторитета на К., който бил награждаван учител, се сринал, а
учениците почнали да шушукат зад гърба му и да му репликират. Свидетелят,
който бил приятел с К., се отдръпнал от него, заради проблемите му с
правосъдието, а и за да не го огорчава и смущава, държейки се
жизнерадостно. След оправдаването му, настъпила положителна промяна у
К., но не се върнал напълно към старото си „аз“.
От изслушаните свидетелски показания на св. Н. Т., сестра на Д. К., се
установява, че същият преживял тежко обвинението. След постановяването на
осъдителната присъда от първоинстанционния съд, Д. К. рухнал. По време на
наказателното производство, баща им бил във влошено здравословно
състояние, което изисквало полагането на грижи. Д. К. не бил в състояние да
се грижи за друг човек, поради проблемите му с правосъдието, поради което
св. Т. поела грижите за баща им. К. започва да се оплаква от главоболие.
Изпадал в депресивни състояния, бил подтиснат заради това, че на работа
колегите му разбрали за случая. Главоболието му било системно и постоянно.
Отдръпнал се от близките си и през цялото време бил подтиснат и угрижен.
Случаят го променил като човек, тъй като част от живота му пропаднала. След
като бил оправдан не се върнал към стария си живот, а продължил да е
подтиснат. Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на двамата
свидетели. Св. И. Б. познава Д. К. от дълго време, колеги са, и има преки
впечатления от отражението, което процесният случай е оказало върху Д. К.,
както и от отражението, което воденото наказателно производство срещу К., е
оказало върху колегите и учениците на последния в отношението към него.
Показанията му са логични, последователни, без вътрешни противоречия. Св.
Н. Т., която е сестра на Д. К., също има преки впечатления от въздействието на
незаконното обвинение спрямо брат й, като показанията й са логични,
3
вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
От така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна
инстанция формира следните правни изводи:
От приетото за установено от фактическа страна се формира единствено
възможния правен извод за наличието на елементите на фактическия състав на
обективната отговорност на държавата /Прокуратурата на РБ/ съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. предл. първо ЗОДОВ, обуславящи възникването на правото
на обезщетение у ищеца в първоинстанционното производство: 1) повдигнато
обвинение за извършено престъпление; 2) лицето да е признато за невиновно в
извършване на така повдигнатото му обвинение с влязла в сила оправдателна
присъда; 3) претърпени вреди; 4) пряка причинна връзка между вредите и
деянието, извършено от правозащитните органи.
Установи се от събраните по делото доказателства, че от привличането
на ищеца към наказателна отговорност в качеството му на обвиняем за
престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, което представлява тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, за което е предвидено наказание
„лишаване от свобода до шест години“, до оправдаването му по повдигнатото
обвинение с влязъл в сила съдебен акт, същият е търпял емоционални
неразположения, морални страдания и пр., изразяващи се в главоболие,
безпокойство, потиснатост, самоизолация и нарушения в социалното
общуване, както и че същите са в причинно следствена връзка с воденото
наказателно производство. Нормално е повдигането на обвинение срещу
ищеца за тежко умишлено престъпление и воденото наказателно общ характер
дело, да са му причинили притеснения, неудобства, стрес и негативни
преживявания, за установяване наличието на които ищецът не и необходимо
да провежда нарочно доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК, доколкото
същите се презюмират като уронващи личната самооценка и достойнство на
човека, причиняват негативни емоции, стрес, неудобства и притеснения в
социален аспект, проявлението на които се презюмира поради опитните
правила и нормалната житейска логика. В случая обаче се установява от
събраните гласни доказателства по делото, че Д. К. е претърпял вреди по-
големи от обичайните - уронване на доброто име в обществото и сред
колегите му педагози. Същият е имал успешна професионална кариера, а
повдигането и поддържането на обвинението срещу него, я е уронило и е
подкопало учителският му авторитет пред учениците.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съобразно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, справедливият размер на обезщетението за претърпените от Д. К.
неимуществени вреди, е в размер от 5 000 лв. За да формира своите правни
съображения относно така определения размер на обезщетението, съдът
съобрази от една страна, както хронологическата продължителност на
воденото наказателно производство /и в двете му фази около 1 година и 5
месеца/, естеството на действията на разследващите органи спрямо
подсъдимия, бързината на воденото разследване, сравнително ниската степен
на процесуална принуда, която е била упражнена спрямо ищеца с налагането
му на мярка за неотклонение „Подписка“. Съдът взе предвид още, че Д. К. не е
бил осъждан, от което следва, че повдигането и поддържането на обвинение за
тежко престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода до шест години“
спрямо уважаван човек и педагог на неговата възраст оставя ярък негативен
отпечатък върху психоемоционално му състояние. Съдът отчита
4
обстоятелството, че също мярката за неотклонение е взета спрямо лице, срещу
което не е водено до момента наказателно преследване, от което следва, че
дори такава мярка за неотклонение се отразява негативно върху
емоционалното му състояние. При определяне на справедливия размер, съдът
взе предвид и същността на настъпилите неблагоприятни изменения, както
бяха изложени по-горе, в неговия психоемоционален и обществен статус.
Неоснователно е възражението на Прокуратурата, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди не следва да
се взема предвид и да се вменява в нейна вина формираното негативно
отношение у колегите на Д. К. спрямо него, тъй като Прокуратурата не е
оповестявала официална информация по воденото наказателно производство
спрямо него. Вярно е, че същата не е разгласявала информация, но
отговорността, която носи държавата за вреди, причинени от незаконно
обвинение, е обективна. Не е необходимо да е налице виновно поведение от
страна на правозащитния орган, а е достатъчно да е налице противоправно
поведение, което причинява вреди. В случая, макар и Прокуратурата да не е
разгласявала информация, такава е станала известна на колегите и приятелите
му, като св. И. Б. изрично посочва, че не знае как колегите му са разбрали,
както и че след като са обсъдили с колегите случая, той е решил да попита Д.
К., който му потвърдил. Предвид това не може да се приеме, че самият К. е
разгласил пред професионалния му кръг за воденото наказателно
производство спрямо него.
Неоснователно е и възражението на Прокуратурата, че не следва да се
ангажира отговорността й за целия период на наказателното производство, тъй
като предявяването и поддържането на обвинение, както и обжалването на
актовете на съда, при наличие на основание за това, са нейни задължения, а не
форма на упорство и непримиримост. Първоинстанционната осъдителна
присъда е била отменена по реда на инстанционния контрол, с постановяване
на нова оправдателна присъда, срещу която е подаден касационен протест,
който е върнат като нередовен, като срещу това разпореждане на въззивната
инстанция е подаден частен протест. Този ход на делото обаче не променя
обстоятелството, че единствено в правомощията на прокуратурата, вменени й
от процесуалния закон, е да прецени дали да повдига и да поддържа
обвинението, включая дискрецията да протестира постановените присъди.
Именно по този ред се е стигнало до поддържаното в продължение на около
година и пет месеца незаконно обвинение. Щом лицето е оправдано, без
правно значение е дали осъщественото от Прокуратурата е било процесуално
законосъобразно. От гледна точка на материалното гражданско право, то е
противоправно, поради което следва да бъде ангажираната обективната
отговорност на държавата за вредите, причинени от правозащитния орган, за
целия му период.
Предвид всичко гореизложено и съвпадението на изводите на двете
съдебни инстанции, първоинстанционният съдебен акт, предмет на
настоящото въззивно производство, следва да бъде потвърден в обжалваната
му част по отношение на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. В останалата си част, решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция и
направеното искане за присъждане на сторените разноски пред въззивната
инстанция, на въззиваемата страна следва да се присъдят такива. Същата е
5
направила разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатен адвокатски
хонорар за осъщественото процесуално представителство във въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 307 от 21.07.2025 г. по гр. д. № 449/2025
г. по описа на РС-Габрово в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Н.
К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „******, сумата от 700
/седемстотин/ лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6