№ 317
гр. Шумен, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Г.
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско
дело № 20233600500467 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №254 от 06.10.2023 г. по гр. дело №631/2023 г., НПРС е отхвърлил като
неоснователна и недоказана молбата на Н. М. К. за допускане при условията и по реда на чл.
19, ал. 1 от ЗГР на промяна на собственото име на молителя от „Н.“ на „Н.“.
Недоволен от така постановеното решение останал молителят, който го обжалва
изцяло. Излага се, че в противоречие със събраните в хода на производството
доказателства, първоинстанционният съд приел, че по делото не се установява наличието на
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които да обуславят промяна на
собственото му име. Съдът пренебрегнал гласните доказателства, които с категоричност
доказвали, че молителят е известен не само сред своите близки, но и в обкръжаващата го
среда не с името Н., а с името Н., с което име и самият той се идентифицирал. Показанията
на разпитаните по делото свидетели били неправилно интерпретирани, което довело до
погрешен правен извод на съда. Обстоятелството, че молителят се идентифицирал с името
Н. и в своето обкръжение също разпознаваем с това име, била достатъчна важна причина,
налагаща исканата промяна. Категорично било изяснено по делото, че името Н., което
никой не използвал за обръщение към него, било чуждо и неприемливо за молителя. Не бил
съобразен и факта, че при неговото раждане родителите му имали желание да го кръстят на
неговия дядо, който се казвал Н., но вместо това избрали името Н., което молителят не
възприемал като реално продължение на традицията да носи името на дядо си. Моли
1
решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата му бъде
уважена.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Заинтересованите страни община с. Никола Козлево и страна община Нови пазар не
вземат становище по жалбата. В първа инстанция също не са изразили становище по
основателността на молбата.
Представителят на ШОП взема становище по неоснователността на жалбата.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното: Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №0057/06.02.1984 г., молителят е роден на .....1984 г. в гр. Нови пазар, от майка:
А.П.Д.
Съгласно представеното заверено копие на лична карта №********* молителят е записан
също с имената Н. М. К..
Съгласно показанията на свид. А.П.Д. /майка на молителя/, откакто е роден молителят,
се обръщали към него с името Н., като Н. бил само по документи и никой не го познавал
като Н. и не се обръщал към него с това име. При раждането баща му го записал с името Н.,
но молителят никога не употребявал това име и винаги искал да е на името на дядо си Н..
Свид.Р.М.К.. /брат на молителя/ заявява, че брат му е кръстен на дядо им Н. и откакто се
помни е все Н. и не е чувал да го наричат по друг начин, макар по документи да е Н..
Молителят се припознавал с името Н., като името Н. било нетипично за него, но баща им
навремето решил и записал молителя с името Н..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Депозирана е молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, с искане за промяна на
собственото име на молителя от „Н.“ на „Н.“, като първоинстанционният съд е отхвърлил
молбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо, или обществено неприемливо,
или са налице важни обстоятелства, които да налагат промяната. В случая молителят се
позовава на последната хипотеза, сочейки, че името Н. било избрано от родителите му,
които имали желание да кръстят детето си на неговия дядо по бащина линия, който се казвал
Н., като още от раждането родителите му започнали да се обръщат към него с името Н. и
самият той възприел това име за свое и започнал да се представя с него пред своите близки,
съученици, учители и приятели.
Законът не дефинира кои обстоятелства се определят като важни, но във всички случаи
значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай.
Важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени
обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно
2
или неподходящо.
В настоящия случай не се установи наличието на такива обстоятелства. Като причина
за промяна на собственото си име молителят изтъква желанието то да е в съответствие с
действителното фактическо положение. Същият не посочва да се срамува от истинското си
име, не твърди то да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Не представя
и доказателства за наличието на такива обстоятелства. Молителят счита, че желанието му
да носи името Н., тъй като всички се обръщат към него с това име и самият той възприел
това име за свое и започнал да го използва, за важни обстоятелства, налагащи промяната.
Настоящият състав приема, че промяната на имената на едно лице не следва да е самоцел и
не трябва да зависи от субективното отношение. Такава промяна следва да бъде допусната
от съда само ако се установи по делото наличието на важни обстоятелства, които да налагат
това. Действително, от понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва
субективното желание на лицето да носи определено име, но когато това е свързано със
съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно
самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в
заблуждение, но процесната хипотеза не е такава. Важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в
обществото, включително и с държавните институции, но тези важни обстоятелства не
трябва обаче да са в нарушение на изискванията на ЗГР или други законови разпоредби и
исканата промяна да няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или
определени институции.
Настоящият случай, обаче, не е такъв, а просто молителят не иска да го свързват с името
Н.. Такова „важно обстоятелство“, което да налага промяната на името, законът не
предвижда. Отделно от горното по делото не се събраха достатъчно доказателства, които да
подкрепят твърденията на молителя за необходимостта от промяната на собственото му име.
Действително се установява, че родителите на молителя са го кръстили на името на неговия
дядо по бащина линия Н., поради което избрали за негово Н.. Става ясно също така, че от
раждането му те се обръщат към него с името Н., което е един от общоприетите съкратени
варианти на името Н. и е логично обкръжението му да го нарича така. Не са налице
доказателства за това, че името Н. му създава дискомфорт. Показанията на свидетелите/и
двамата в близка родствена връзка с молителя/ са свързани с това, че всички го наричат Н. и
че самият той се представя с това име, като няма не само категорични данни, няма дори
индиции, че името Н. му създава неудобство. От показанията на свидетелите се установява
единствено субективното желание на молителя да носи името Н., което е собственото име
на неговия дядо. Това, че е избрал да се нарича по определен начин/в случая с
общоприетият умалителен вариант на името Н. – Н./ само по себе си не се счита за важно
обстоятелство, което да налага промяната на имената. Не се събраха и каквито и да е
доказателства името Н. да е неприемливо за молителя и да поражда недобри асоциации или
затруднения при общуването в обществото или държавни институции, нито му създава и
затруднения, свързани с произнасянето, изписването или със словесното обозначение на
3
името му в документите му за самоличност. Съдът отчита и обстоятелството, че молителят
не представи на виждане, въпреки дадените му указания, паспорта си (ако има такъв) в
оригинал, което би разсеяло всякакви съмнения, че с търсената промяна на собственото му
име не се цели злоупотреба с права или въвеждане в заблуждение на органите на реда.
Мотивиран от горното съдът намира, че не са налице сочените предпоставки за
промяна на собственото име на молителя, поради което молбата му следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Шуменският окръжен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №254 от 06.10.2023 г. по гр. дело №631/2023 г. на НПРС.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4