№ 125
гр. Разград, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело
№ 20223300500067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕРХ. Н. М., представляван от авд.
Е.К. против Решение № 260154 от 13.12.2021 г. по ГД № 436/2020 г. по описа
на РС Исперих, с което съдът на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил ЕРХ. Н. М.
да заплати на М. С. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, от нанесени обиди на 01.05.2018 г. в гр. Исперих, за които
лицето е било признато за виновно с Решение № 39/14.06.2019 г. постановено
по АНД № 156/2018 г. по описа на Районен съд – Исперих, влязло в сила на
15.06.2018 г. в размер на 700 лв., ведно със законната лихва от датата на
непозволеното увреждане – 01.05.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата. За горницата над 700 лв. до първоначално предявения размер от 2 000
лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С решението страните взаимно са
осъдени да си заплатят разноските по делото пропорционално на изхода на
същото.
След извършена въззивна проверка на материалите по делото по реда на
чл. 267 от ГПК, въззивният състав достигна до извода, че исковата молба и
въззивната жалба са нередовни. Аргументите за това са следните:
Относно нередовност на исковата молба:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от М. С. С. с
ЕГН ********** против ЕРХ. Н. М. от гр. Исперих, ул. „Беласица“ № 15, с
1
искане за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане, извършено на 01.05.2018 г. около 10,30 ч
в гр. Исперих, изразяващо се в унизена чест и достойнство от отправените от
ответника към ищеца обидни думи – „боклук и селяндур“, псувни „ще ти еба
майката“ и закани и заплахи, в размер на 2 000 лв. ведно със законната лихва
от датата на причиняване на вредите – 01.05.2018 г., до окончателното
изплащане. Първоинстанционният съд не е събрал държавна такса за
образуване на гражданско дело. В своите актове районният съд никъде не е
посочил, че приема, че ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса най-вероятно на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК поради наличието
на решение по УБДХ. Като не е събрал държавна такса за образуване на
делото, а го е насрочил и го е разгледал, първоинстанционният съд е
постановил съдебен акт по нередовна искова молба.
Съгласно т. 15 от мотивите към Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК „ понятието
„присъда”, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 ГПК следва да се тълкува
като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за
виновно в извършването на престъпно деяние“. Решението по Указа за борба
с дребното хулиганство (УБДХ) няма характеристиките на „присъда“ по
смисъла на цитираните в предходното изречение правни норми. Съгласно
съдебната практика на ВКС съдебното решение, с което по реда на УБДХ
посоченият в последващ граждански спор ответник по чл. 45 от ЗЗД е бил
признат за виновен в извършване на непристойна проява, изразяваща се в
обиди и заплахи по отношение на пострадалия ищец, не обвързва
гражданския съд по иска за обезщетение на вреди от същата проява със
задължението по чл. 300 от ГПК (в този смисъл Решение № 166 от 3.08.2011
г. по ГД № 1065/2010 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 1773 от
28.04.2014 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 16338/2013 г., Решение № 6768 от
31.10.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 2579/2018 г., Решение № 495 от 27.12.2019
г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 698/2019 г.). Решението по УБДХ не попада и
в актовете по чл. 413 от НПК. Аргументи за противното не може да се
извлекат от мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по
тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ВКС, ОСНК. В това тълкувателно решение е
прието, че производството по УБДХ е наказателно производство по смисъла
на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и следва да се приеме, че влязлото в
2
сила решение на съда, постановено по реда, предвиден в УБДХ, представлява
абсолютна пречка за образуване, провеждане и санкциониране на дееца в
друго наказателно производство за същото деяние, ако то съдържа
признаците на престъплението хулиганство по чл. 325 от НК. Тези
разсъждения се отнасят единствено до прилагането на принципа за ne bis in
idem, който касае главно фактите, но не и към други правни институти.
Аргументите на ОСНК не може да се приложат по аналогия към института на
освобождаване от държавни такси по чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК или на
правните последици на влязлата в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК.
За тези гражданскоправни институти си важи съдебната практика на
гражданските съдилища.
Следователно неправилно районният съд не е събрал държавна такса за
образуване на гражданско дело и е постановил съдебно решение по нередовна
искова молба. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 2 000 лв., което представлява цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 1 от
ГПК. Държавната такса следва да бъде определена по чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). Тя възлиза на 4% от цената на иска или на общо
80 лв., които следва да бъде задължен ищецът в съдебноопределен срок да
внесе по сметка на Районен съд Исперих, като бъде предупреден, че ако
не ги внесе в съдебноопределения срок, може да бъде издадено
определение по чл. 77 от ГПК за принудителното им събиране.
Относно нередовност на въззивната жалба:
Подадената въззивна жалба е нередовна по няколко съображения.
На първо място, петитумът на въззивната жалба е неясен на основание
чл. 260, т. 4 от ГПК. Въззивникът иска отмяна на първоинстанционното
решение и решаване на делото по същество, като последното е правен
резултат от въззивната проверка на решението по реда на чл. 271 от ГПК.
Въззивникът следва да изложи петитум с фактически твърдения, в
съответствие с наведените във въззивната жалба указания в какво се
състои порочността на обжалваното решение и да представи пред
първоинстанционния съд уточнение на въззивната жалба в тази връзка.
На второ място, към въззивната жалба не е представено пълномощно за
3
процесуално представителство пред Окръжен съд Разград в отклонение на чл.
261, т. 2 от ГПК. Приложеното пълномощно (стр. 32 от делото на РС
Исперих) не е общо пълномощно пред съд, а касае предоставена
представителна власт от ответника в полза на адвокат за извършване на
процесуално представителство само за първоинстанционното гражданско
дело пред РС Исперих (по арг. от чл. 34, ал. 4 от ГПК). Това пълномощно е
издадено от адвокатския кочан, като полето, което касае представителство
пред една или повече съдебни инстанции, не е попълнено. Следователно
въззивният съд счита, че пълномощното важи само за една съдебна инстанция
– Районен съд Исперих, и упълномощителят е уговорил „друго“ съгласно чл.
34, ал. 4 от ГПК. В тази връзка на въззивника следва да бъдат дадени указания
дали потвърждава действията без представителна власт – а именно
подадената въззивна жалба от адв. Кралева, и да представи
доказателства в тази връзка. Ако въззивникът реши, че му е необходима
адвокатска защита пред въззивната инстанция, то следва да се представи
пълномощно за процесуално представителство пред Окръжен съд Разград в
полза на съответния адвокат.
На трето място, районният съд е задължил въззивника да внесе
държавна такса в размер на 14 лв. (стр. 13 от делото на ОС Разград). Този
размер на държавната такса е неправилно определен и е налице нередовност
по чл. 261, т. 4 от ГПК. Въззивникът обжалва решението на районния съд в
частта, с която е осъден да заплати 700 лв. на ищеца по делото. Това е
обжалваемият интерес, върху който се изчислява държавната такса по чл. 18,
ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съдът обаче не е отчел правилото,
че за всяко първоинстанционно дело се събира минимална такса в размер на
50 лв. (по арг. от чл. 1, in fine от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Следователно минималната такса за въззивно обжалване винаги е 25 лв., ако
обжалваемият интерес е до 1250 лв., какъвто е конкретният случай. При
обжалваем интерес над 1250 лв. държавната такса за въззивно обжалване е
над 25 лв. В тази връзка на въззивника следва да бъдат дадени указания да
довнесе по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер на
11 лв. за образуваното въззивно дело и да представи доказателства за
това.
4
На въззивника следва да бъде даден срок за отстраняване на
посочените нередовности на въззивната жалба, като в същия срок да
представи и посочените по-горе доказателства пред Районен съд Исперих за
отстраняване на нередовностите по въззивната жалба. Както и да бъде
предупреден, че при неизпълнение на нередовностите, въззивната му жалба
ще бъде върната.
Горните нередовности на исковата молба и въззивната жалба обуславят
необходимостта от администриране на въззивната жалба от
първоинстанционния съд по реда на чл. 262 от ГПК, поради което настоящото
производство следва да се прекрати и делото да се върне на районния съд.
След администриране на въззивната жалба и отстраняване на нередовностите
по исковата молба и въззивната жалба, районният съд следва да изпрати
делото в Окръжен съд Разград за продължаване на съдопроизводствените
действия и произнасяне по въззивната жалба.
Водим от горното и на основание чл. 267 от ГПК, настоящият състав на
Окръжен съд Разград
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ВГД № 67/2022 г. по описа
на Окръжен съд Разград.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Исперих за администриране на
въззивната жалба и исковата молба съобразно гореизложеното в мотивите на
настоящото определение, след което делото да се върне на Окръжен съд
Разград за произнасяне по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5