Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 226
Гр.
Пловдив,19.01.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на двадесети
декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 8152 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от С.В.К., чрез пълномощника си адв. А.М., срещу
„Инфраструктурна компания“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл.128, т.2 КТ, чл.177 КТ, чл.40, ал.5 КСО, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ за осъждане на ответника да му заплати
следните суми:
-
на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 4 163,92 лева, представляващи
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците юни, юли, август и
септември 2015 г., ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането;
-
на основание чл. 40, ал. 5 КСО, сумата от 704,68
лева, представляваща дължима от работодателя нетна сума за временна
неработоспособност за месеците юни, юли и септември 2015 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането;
-
на основание чл. 177 КТ, сумата от 933,35
лева, представляваща дължима от работодателя нетна сума за начислен, но
незаплатен платен отпуск за месеците юни, юли и август 2015 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2016 г.
до окончателното изплащане на вземането.
-
на основание чл. 221, ал. 1 КТ, сумата от 2 102,61 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно
със законната лихва от 15.06.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането;
-
на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 500,60
лева, представляваща дължима от работодателя сума за неизползван платен
отпуск за пет работни дни, ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди да е работил по трудово правоотношение (ТПО) с ответното дружество.
Основната му месечна заплата по ТД била 1850 лева за 8 часов работен ден, към
която се начислявало и процент в размер на 23.20 % като допълнително трудово
възнаграждение. На основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ ищецът със заявление от
23.09.2015 г. прекратил ТПО, за което от работодателя била издадена заповед от
23.09.2015 г. В заповедта е упоменато и, че се дължат на ищеца обезщетения по
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.
Ето
защо моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми дължими за
периода м. юни – м. септември 2015 г., ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба до окончателното плащане върху всяка една от главниците.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът
„Инфраструктурна компания“ АД не подава отговор на исковата молба, не се явява
в съдебно заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. Ответникът е редовно уведомен за последиците по чл.238 ГПК със съобщението, с което му е връчен препис от исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, намира
за установено следното:
Съгласно
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, за да може да бъде постановено
неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по
делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
В
случая в открито съдебно заседание от 20.12.2016 г. се е явил процесуалният
представител на ищцата, който е заявил, че желае съдът да се произнесе с
неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован по реда на чл. 50 ал. 4 ГПК,
не е изпратил представител. Предвид изявлението на пълномощника на ищцата съдът
с протоколно определение от 20.12.2016 г. е приел, че всички посочени по-горе
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице, поради което
е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение по чл.239 ГПК.
Посочените
по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице:
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото
да се разглежда в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение; от писмените доказателства по делото може да се
направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми да
бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главниците от 15.06.2016 г. до окончателното плащане. Следва да се уважи и
искането на процесуалния представител на ищеца за издаване на изпълнителен
лист, доколкото решението е неприсъствено.
По разноските:
С
оглед изхода от делото ищцата има право на разноски. По делото обаче няма
доказателства такива реално да са направени. На л. 47 от делото е представен договор
за правна защита и съдействие от 09.06.2016 г., видно от който страните са
уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, платими в брой. В
договора обаче не е отбелязано, че сумата е заплатена, няма и представени нарочни
документи за заплащането на тази сума от ищцата, поради което и разноски не се
следват (в този смисъл Тълкувателно
решение № 6 от 6 ноември 2013 г. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ПРС сумата 400,66 лева – държавна
такса.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Инфраструктурна компания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Неофит Рилски“ № 32 да заплати на С.В.К.,
ЕГН **********,***, следните суми:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от
4 163,92
лева, представляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение
за месеците юни, юли, август и септември 2015 г., ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 40, ал. 5 КСО, сумата
от 704,68 лева, представляваща
дължима от работодателя нетна сума за обезщетение за временна неработоспособност
за месеците юни, юли и септември 2015 г., ведно със законната лихва от
15.06.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането;
- на основание чл. 177 КТ, сумата от 933,35 лева, представляваща дължима от
работодателя нетна сума за начислен, но незаплатен платен отпуск за месеците
юни, юли и август 2015 г., ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
- на основание чл. 221, ал. 1 КТ, сумата
от 2 102,61
лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва от 15.06.2016 г.
до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата
от 500,60 лева, представляваща
дължима от работодателя сума за неизползван платен отпуск за пет работни дни,
ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Инфраструктурна
компания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ул. „Неофит Рилски“ № 32, да заплати по сметка за държавни такси на
Пловдивски районен съд сумата от 400,66
лева – държавна такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен
лист за посочените суми на С.В.К..
Решението
в частта, в която се разпорежда издаване на изпълнителен лист, има характер на
разпореждане и подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на
ищцата, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
В
останалата част решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала.
ЛШ