№ 1129
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100103428 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени вреди / неимуществени такива/ от ПТП,
настъпило на 16.09.2022г. в гр.София, причинено виновно от водач на застраховано
при ответника МПС.
Ищецът твърди, че на посочената дата около 13:30 часа, в гр. София, по ул.
Димитър Пешев, с посока на движение от бул. Искърско шосе към бул.
Цариградско шосе, ищецът Х. С. П. управлявал мотоциклет Марка БМВ, модел 900
РТ с per.№ *******. Пътното платно в този участък се състои от две ленти във
всяка посока на движение, разделени с пътна маркировка - „Единична
непрекъсната линия“ - Ml, като в дясната част, гледано в посока към Цариградско
шосе има банкет с голяма ширина. По същото време от пътния банкет - крайпътна
територия, срещу блок № 510, към ул. Димитър Пешев, Г.А.З. привел в движение
лек автомобил марка Волво, модел в 70 с per.№ ******* , за да се включи в
движението по ул. Димитър Пешев с посока към бул. Искърско шосе, при маневра
ляв завой. в района на блок № 510, водачът на лекия автомобил Г.З. не пропуснал
движещия се по път с предимство мотоциклет, управляван от ищеца, и въпреки
пътната маркировка действаща в района, а именно „Единична непрекъсната
1
линия“ - Ml, същия предприел маневра ляв завой като препречил и двете пътни
ленти с управлявания от него автомобил, при което настъпил удар с управлявания
от ищеца мотоциклет. Твърди, че следствие на ПТП са му причинени травматични
увреждания - фрактура на костите на носа, рана на лява скула, мозъчно сътресение,
контузии на двете колена и ляво бедро, навяхване и разтягане на ставния апарат на
тазобедрената става, посттравматичен едем на повърхностните мастни планове
налявата орбита, реактивен полисинуит и етмоидит, аносмия, полип на носните
кухини. Твърди се, че фрактурата на костите на носа е наложила оперативна
интервенция, продължила с медикаментозно лечение. В последствие, на
10.10.2023г. били извършени още две оперативни интервенции. Твърди, че от
датата на настъпване на ПТП търпи негативни емоции – болки и страдания, както и
отрицателни изживявания, свързани с ежедневните затруднение в бита, чието
овъзмездяване иска. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по размер. Не оспорва механизма на
настъпване на ПТП, нито вината на водача на застрахования при него автомобил.
Твърди обаче, че не всички травми са в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП, поради което намира размера на претендираното обезщетение за
завишен. Твърди, че определената и изплатените от него суми в размер на 10 000
лева съответстват на търпените от ищеца негативни емоции. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/.валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди
в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
2
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда и причинната връзка не са спорни по делото.
Безспорно е, че на 16.09.2022г. в гр. София, по ул. Димитър Пешев, е
настъпило ПТП между ищеца Х. С. П. управлявал мотоциклет Марка БМВ, модел
900 РТ с per.№ *******, и Г.А.З. , управляващ лек автомобил марка Волво, модел в
70 с per.№ *******.
Не е спорно и това, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на
лек автомобил марка Волво, който, за да се включи в движението по ул. Димитър
Пешев с посока към бул. Искърско шосе, при маневра ляв завой. в района на блок
№ 510, Г.З. не пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет,
управляван от ищеца, и въпреки пътната маркировка действаща в района, а именно
„Единична непрекъсната линия“ - Ml, същия предприел маневра ляв завой като
препречил и двете пътни ленти с управлявания от него автомобил.
Няма спор по делото, че в резултат от процесното ПТП на ищецът е получил
травматични увреждания, причинили му неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване от страна на ответника предвид наличието на сключен между него и
управлявалия МПС виновен водач за настъпване на ПТП договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и плащане в
размер на 10 000 лева от страна на ответника в изпълнение на този договор.
Спорни по делото са вида и характера на причинените травматични
увреждани на ищеца, както и размера на дължимото обезщетение за тях.
За тези обстоятелства са приети писмени доказателства /медицинска
документация/, две СМЕ и са събрани гласни доказателства – показанията на св.
Заркова
Съдът изцяло кредитира заключението на в.л. М. М., прието в с.з. от
15.10.2024г. Заключението на повторната СМЕ е изпълнено от лекуващия лекар на
ищеца, поради което и съдът не го обсъжда.
От заключението на СМЕ, прието в с.з. от 15.10.2024г. се установява, че на
ищеца са причинени контузия на главата с разкьсно контузна рана с дължина 1,5
см. на горния ляв клепач, счупване на носните кости и разкьсно контузна рана по
гърба на носа със счупени и разместени носни кости, а в левия максиларен и левия
фронтален синуси били разположени кръв еквивалентни колекции; контузии на
3
двете коленни стаи, лявото бедро и лявата китка, засягащи тъкани, с развитие на
хематоми. посттравматични отоци, без данни за фрактури. Установява се освен
това, на 16.09.2022г. е извършена -оперативно-хирургична обработка на разкъсно
контузната рана на клепача, а на 19.09.2022г. под обша венозна анестезия е
извършена и мануално —инструментална репозиция на носните кости за
постигане симетрия на носните кости и е поставена предна носна тампонада.
Вещото лице сочи, че периодът на възстановяване е бил 30 дни, когато ищецът е
търпял различни по интензитет болки в травмираните зони.
От показанията на св.В.З., които съдът не намира основание да не цени, се
установяват негативните емоции, търпени от ищеца, свързани както с изпитваната
физическа болка в резултат от травмите, така и неудобствата от битов характер,
свързани с травматичвите увреждания.
Предвид така установените обстоятелства, относно вида и характера на
телесните увреди, съобразявайки изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г.,
задължителната практика на ВС, доразвита в постановени от ВКС решения:
решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по
т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на
ВКС, изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, съдът прие, че
обезщетение в размер на 10 000 лева е достатъчно да обезщети търпените от ищеца
негативни емоции, съставляващи неимуществени вреди.
За да определи този размер, съдът съобрази преценявайки обстоятелствата,
при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите —
счупване на носните кости с разместване, което е наложило оперативна
интервенция разкьсно контузна рана по гърба на носа и ляв клепач, контузии на
двете коленни стаи, лявото бедро и лявата китка, засягащи тъкани, с развитие на
хематоми. посттравматични отоци, без данни за фрактури, възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на увреждането — 38 години, срокът за
възстановяване — около 30 дни, отражението на произшествието върху психо-
емоционалното състояние на ищеца, обществено икономическите условия към
2022 г./ МРЗ от 710 лева/ съдът намира, че сумата от 10 000 лв. представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
4
Бе отчетено и това, че понастоящем ищецът е възстановен напълно /така
заключението на СМЕ/, а наблюдаваните при него загуба на вкус и обоняние, както
и полипи в назалната кухина не се дължат на получените травматични увреждания
при ПТП. Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и характер на
претърпените травми, които включват и болкови симптоми с различен интензитет
през възстановителния период, при липсата на медицински или гласни
доказателства същите да се характеризират с по-висока от обичайната
интензивност или продължителност, при липсата на данни за настъпили
усложнения в здравословното състояние на пострадалия /както бе посочено
загубата на вкус и обоняние и появилите се полипи в носната кухина не са в пряка
причинно – следствена връзка с процесното ПТП/, съдът намира че справедливия
размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 10 000
лв.
Доколкото дружеството-ответник е определило и изплатило по
застрахователната претенция на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева, то предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на претенцията
за присъждане на законна лихва за забава.
При този изход на делото, разноски на ищеца не се дължат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в негова тежест следва да се възложат
сторените от ответника разноски в размер на 400 лева – депозит за възнаграждение
на ВЛ и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. П. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к
******* срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, иск по чл. 432 от КЗ – осъждане на ответника да
заплати още 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди /претърпени
болки и страдания/ от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.09.2022
г. в гр. София и причинено виновно от водача Г.А.З., управлявал МПС, за което
била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
дружеството — ответник, ведно със законна лихва, считано от 28.09.2022 г. до
окончателното й плащане.
5
ОСЪЖДА Х. С. П. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к ******* да заплати
на ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, сумата от 400.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6