РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Белоградчик, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100100 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове: положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане и осъдителен иск по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
В Исковата молба, ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, твърди, че
на 26.06.2023 г. между ищеца, в качеството му на кредитор и ответника М. Г.
П. – кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №
40018230181, по силата на който кредитора е отпуснал на кредитополучателя
парична сума в размер на 4 000 лв., със срок на издължаване 36 месеца, ГПР
48.97 % и ГЛП 41 %. Поискани от кредитополучателя и закупени от него, са
допълнителни услуги: „Фаст” – 1600.00 лв. и „Флекси“ – 2 600.00 лв. Ищецът
в Исковата молба твърди, че от своя страна е изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като е извършил превод за сумата по договора, в
размер на 4 000.00 лв. чрез паричен превод по посочената в договора банкова
сметка на дата 26.06.2023 г. От своя страна, ответника е поел задължение да
погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове,
1
според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
потребителски кредит. Ищецът сочи, че кредитополучателят – ответник е
изпълнил част от задълженията си по Договора и е превел на кредитора сума
от 1 055.00 лв., представляваща 3 месечни вноски. С нея се твърди, че са
погасени 905.80 лв. Поради забава в плащанията, на ответника са начислени и
лихви за забава, които към момента са в размер на 370.60 лв. Поради
допусната забава е начислено договорно възнаграждение в размер на 1 439.77
лв., както и обезщетение за забава в размер на 295 лв. Кредитополучателят е
ползвал и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които също не са
заплатени.
Твърди се в Исковата молба, че поради допуснатото неизпълнение от
страна на ответника, ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.
гр.д. № 740/ 2024 г. на РС – Белоградчик. Издадена е Заповед за изпълнение на
парично задължение, по силата на която ответника е осъден да заплати на
заявителя ищец сумите: 3 770.56 лв. – главница, 1 439.77 лв. – договорно
възнаграждение, 370.60 лв. – лихви за забава и 295.00 лв. – законна лихва.
Отхвърлено е заявлението за присъждане на възнаграждение за закупени
допълнителни услуги „Фаст“ – 1 466.68 лв., „Флекси“ – 2 383.34 лв. и 500 лв. –
такси за извънсъдебно събиране при забава с повече от 90 дни.
Ответникът – длъжник е подал възражение по чл. 414 ГПК против
заповедта за изпълнение на парично задължение в частта, в която е осъден да
заплати сумите на ищеца – заявител, поради което и ищеца предявява
настоящия положителен установителен иск и осъдителен такъв.
По предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК, ищеца претендира, съдът да приеме за установено, че ищеца има
съществуващо вземане против ответника за сумите: 3 770.56 лв. – главница,
1 439.77 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.10.2023 г. – 04.10.2024
г., 370.60 лв. – лихви за забава от 16.07.2023 г. до 04.10.2024 г. и 295.00 лв. –
законна лихва за периода 04.10.2024 г. – 29.12.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – до окончателното й изплащане.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД предявява и осъдителен иск
против ответника, като претендира същия да бъде осъден да му заплати
2
сумата от 3 850.02 лв., от които: възнаграждение допълнителни услуги „Фаст“
– 1 466.68 лв. и за допълнителна услуга „Флекси“ – 2 383.34 лв.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В открито съдебно заседание представител на ищеца не се явява, като са
депозирали писмено становище делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и
се моли съда да уважи предявените положителен установителен и осъдителен
искове. Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор от процесуалния
представител на ответника – мл. адвокат А. М. от АК – Видин.
Оспорва предявените положителен установителен и осъдителен искове.
Твърди, че предявения положителен установителен иск е основателен само за
сумата от 2 945.00 лв. – главница, като в останалата част се моли съда да
отхвърли предявения положителен установителен иск, тъй като Договора е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК в останалата му част. Моли се, съдът да
отхвърли исковете за договорно възнаграждение, лихви за забава, законна
лихва и останалата част от главницата. Оспорва и предявения осъдителен иск
за претендирано възнаграждение „Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че предвидената
клауза в договора за допълнително възнаграждение „Фаст“ попада в забраната
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Навежда доводи, че уговорената допълнителна услуга
„Флекси“ съставлява неравноправна клауза поради което е нищожна.
В съдебно заседание, представителят на ответника се явява и в хода на
устните състезания, пледира съдът да отхвърли исковете. Претендира
присъждане на разноски, като е представен Списък на разноските съгл. чл. 80
ГПК.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 740/ 2024 г. по описа на РС –
Белоградчик.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид твърденията в Исковата молба и възраженията в Отговора на
ответника, съдът разпредели доказателстванета тежест между страните, както
следва: По предявения положителен установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищеца следваше да докаже: наличието
на сключен Договор за потребителски кредит № 40018230181 от 26.06.2023 г.;
че сумата, представляваща заем е преведена на ответника –
кредитополучател.; неизпълнение от страна на ответника – че не е изплатил
3
дължимите месечни вноски по договора за кредит.; размера на неизплатения
кредит и че ответника е изпаднала в забава в плащанията. От своя страна, по
този иск, ответника дължеше доказване на обстоятелството – че по отношение
на останалата част от претендираната главница, а именно за сумата 825.56 лв.,
както и договорено възнаграждение в размер на 1 439.77 лв. и 370.60 лв. –
лихви за забава, и 295.00 лв. – законна лихва, договора е недействителен на
осн. чл. 22 ЗПК.
По предявения осъдителен иск с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
съдът с доклада разпредели тежестта на доказване както следва: Ищецът
дължеше доказване на: наличието на сключен Договор за потребителски
кредит № 40018230181 от 26.06.2023 г., в който са договорени допълнителни
услуги „Факс“ и „Флекси“.; неизпълнение от страна на ответника; размера на
всяка една от допълнителните услуги. Ответникът, по този иск следваше да
докаже: че предвидената клауза в договора за допълнително възнаграждение
„Фаст“ попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и че предвидената
допълнителна услуга „Флекси“ съставлява неравноправна клауза, поради
което е нищожна.
Съдът приема за доказано, а и не се оспорва от ответника, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40018230181 от
26.06.2023 г. Съгласно приложения с Исковата молба европейски формуляр за
предоставяне на потребителските кредити, ответника е поискал отпускането
на кредит в размер на 4 000 лв., със срок – 36 месеца, ГПР 49.19 %. Закупени
са и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Съдът, приема, че по делото се доказа по безспорен и категоричен
начин, че отпуснатият на ответника кредит е в размер на 4 000 лв. Видно от
приложения с Исковата молба Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт от 26.06.2023 г., подписан лично от ответника М. Г. П. – от
една страна и от друга страна кредитора – ищец, се установява, че отпуснатата
му сума като кредит е в размер на 4 000 лв., при размер на вноската по кредита
191.37 лв., ГПР 48.97 %, ГЛП 41 %, закупена допълнителна услуга „Фаст“ –
1 600 лв. и „Флекси“ – 2 600 лв. Приложен е и Погасителен план към
договора, който също е подписан от ответника.
Освен това, с допълнителна Молба от ищеца е представено платежно
нареждане за сумата от 4 000 лв., преведена от ищеца на ответника на дата на
4
26.06.2023 г. – датата на сключване на договора.
Поради това, съдът не се солидаризира с оспорванията на процесуалния
представител на ответника, че недоказано в процеса е, какъв е точния размер
на отпуснатия на ответника кредит. За установяване на това обстоятелство са
представени надлежни писмени доказателства, удостоверяващи размера на
кредита – 4 000 лв., както и обстоятелството, че сумата е преведена от ищеца –
кредитор на ответника – кредитополучател.
По предявеният положителен установителен иск.
Съдът приема, че сключения между страните договор, безспорно попада
в обсега на Закона за потребителския кредит, поради което и трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1
ЗПК императивно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Следователно, визираните изисквания на чл. 11, ал. 1
от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор.
В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не
отговаря на именно на изискванията на закона за посочване на коректен и
действителен размер на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Правилото на чл. 19,
5
ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на
Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския
съюз, което са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни
за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно т. 1 от
Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C
714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува
в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на
разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Указано е, че националният съд
следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните
допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е
задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите
условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни
услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за
кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе
предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор
за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите
обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна
6
конструкция като разглежданата в главното производство не се цели
възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на
договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то
да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в
обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на
понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48.
Съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни услуги "Фаст"
и "Флекси" да не е предвидено изрично като задължително условие за
сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска
практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по
кредита. Това е така, предвид начина и условията за предоставянето на тези
услуги, както и от приобщаването им към общата сума по кредита под
формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за
потребителски кредит и погасителния план към него. Става въпрос за разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към
момента на сключването му. При това положение уговорените
възнаграждения за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" следва да бъдат
квалифицирани като "общи разходи по кредита", поради което следва да бъдат
взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.
Невключването им обаче в ГПР има за цел да създаде една невярна представа
относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той
формално да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
Поради това, посочването в Договора на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение. Смисълът на закона е в договора да се посочи
не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се
считат за изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК.
В процесния случай е видно, че посоченият в договора за потребителски
кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва уговорените
възнаграждения за закупени допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", които
представляват общи разходи по кредита. Този извод следва от параметрите на
процесния договор за потребителски кредит. В случая, не са необходими
специални знания, за да се установи, че при посочените параметри на договора
7
размерите на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги
"Фаст" и "Флекси", които са и явно непропорционални на размера на
получения кредит (сборът им е почти равен на получения кредит), не са
включени в размера на ГПР. При включването на уговорените възнаграждения
за закупени допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" в ГПР размерът му със
сигурност би надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради
това, формално посоченият в договора ГПР е неверен, тъй като не отразява
всички разходи по кредита. Посочването на неправилен размер на ГПР следва
да се приравни по правни последици на липсата на такъв. От тук се извежда
извода, кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит се
явява недействителен.
Съгл. чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно,
кредитополучателят, в случая не дължи на кредитора суми за договорна лихва
и мораторна лихва, поради недействителността на сключения договор. Дължи
се само чистата главница по договора, останала непогасена.
В случая, както бе посочено по – горе, съдът прие за доказано, че на
ответника е предоставен кредит в размер на 4 000 лв. В исковата молба, ищеца
признава и сам посочва, че от страна на ответника са извършени 3 плащания –
на 29.08.2023 г., на 13.11.2023 г. и на 03.02.2024 г., или общата внесена сума е в
размер на 1 055.00 лв. В сумата е включено и погасяване на част от лихвата за
забава.
Тъй като обаче, съдът прие, че договорът е недействителен, цялата
платена сума от ответника в размер на 1 055.00 лв., следва да се отнесе като
дадена за погасяване само на главницата по договора за кредит. Така че,
независимо от отнасянето на част от сумата за погасяване на договорната
лихва, таксата за допълнителни услуги и обезщетението за забава, както е
направил ищецът, след като лихви и такси не се дължат, то цялата платена
сума от ответника, служи за погасяване само и единствено на главницата.
При това правно положение, след като от целия размер на кредита –
4000 лв., се приспаднат внесените 3 вноски от ответника за сумата от 1 055.00
лв., същия остава да дължи сумата от 2 945.00 лв. представляваща главница по
8
Договора за Договор за потребителски кредит № 40018230181 от 26.06.2023 г.
При тези мотиви, съдът приема, че предявения положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е основателен и
доказан за сумата от 2 945.00 лв. представляваща главница по Договора за
Договор за потребителски кредит № 40018230181 от 26.06.2023 г.
След като съдът частично уважи главния иск, то основателен се явява и
акцесорния такъв за законните лихви за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 740/ 2024 г. на
РС – Белоградчик – 30.12.2024 г., от когато ответника се счита за поканен да
плати, до окончателното изплащане на главницата.
По отношение на останалата част от претендираните суми – за разликата
до 3 770.56 лв. – главница, 1 439.77 лв. – договорно възнаграждение за
периода 15.10.2023 г. – 04.10.2024 г., 370.60 лв. – лихви за забава от 16.07.2023
г. до 04.10.2024 г. и 295.00 лв. – законна лихва за периода 04.10.2024 г. –
29.12.2024 г., съдът приема, че вземането на ищеца спрямо ответника, не
съществува, поради което отхвърля предявените искове.
По осъдителния иск за възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“.
Съдът приема, че и осъдителният иск за присъждане на възнаграждение
за закупени допълнителни услуги по договора – „Фаст“ и „Флекси“, също е
неоснователен по вече изложените по – горе мотиви. След като договорът е
недействителен, дължи се само главницата, но не се дължат посочените
допълнителни възнаграждения по него.
Нещо повече – клаузите на договора, които въвеждат възнагражденията
за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са в противоречие и с чл. 10а, ал.
2 ЗПК. Според тази разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В случая, тези претендирани от ищеца такси са свързани именно с
усвояването и управлението на кредита, поради което съдът приема, че не се
дължат и на това основание.
Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната
липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за
противоречие с добрите нрави доколкото те са определени като граница на
свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД.
9
В случая уговорената обща стойност на допълнителните услуги е 4 200
лева, надвишаваща дори стойността на отпуснатия кредит. При това
положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна икономическа
връзка между стойността на договорените допълнителни възнаграждения.
Освен това, допуснатата неравностойност в насрещните престации на
страните уговорили допълнителните услуги е такава, че практически е сведена
до липса на престация от страна на кредитодателя, при което правно
положение съдебната практика е категорична и константна, че е налице
противоречие на договореното с добрите нрави, респективно то е нищожно. В
обобщение съдът намира, че клаузите на договора и чл. 15 от ОУ целят
заобикаляне изискванията на ЗПК, в частност чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и на
добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, респективно цитираните вече се явяват негодни да
породят права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно
ответникът не дължи начислените от кредитора суми за допълнителни услуги,
а предявените от ищеца осъдителни искове за тези вземания, следва да се
отхвърлят като неоснователни, както и акцесорните за обезщетение за забава
върху тези вземания.
При горните съображения, съдът отхвърля като неоснователен и
недоказан и предявения осъдителен иск за присъждане на възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1 466.68 лв. и „Флекси“ в размер на
2 383.34 лв., както и акцесорния иск за законни лихви върху тях.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи частично предявените искове,
то разноските следва да бъдат присъдени пропорционално на уважената и
отхвърлената част от исковете.
Съобразно уважената част от иска, ответника на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да заплати на ищеца направените по заповедното и исковото
производства разноски, както следва: 70.51 лв. – за държавна такса – по
заповедното и исковото производства и 108.00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и исковото производства.
От своя страна, ответника също има право на разноски, пропорционално
на отхвърлената част от иска – съгл. чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая, на ответника е
10
била предоставена безплатна адвокатска помощ съгл. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА,
както по исковото, така и по заповедното производство. От представителят на
ответника е претендирано заплащането на разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на общо 2 166.39 лв. – по заповедното и исковото
производства.
С Молба вх. № 1721 от 06.06.2025 г., депозирана от ищеца по делото, е
направено и възражение за прекомерност на претендираното от адвоката на
ответника възнаграждение, като се моли в случай на евентуално присъждане
на такова, то да бъде в размер на 100 лв., предвид липсата на каквато и да е
било фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид претендираното възнаграждение от
пълномощника на ответника, което е в размер на 2 166.39 лв., от които 593.80
лв. – по заповедното производство, 887.59 лв. – за защита по предявения
положителен установителен иск и 685.00 лв. – за защита по предявения
осъдителен иск, намира, че възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника, е основателно но следва да бъде
частично уважено.
Видно е, че по заповедното производство, протекло по ч. гр.д. № 740/
2024 г. на РС – Белоградчик, процесуалното действие извършено от страна на
пълномощника на длъжника – мл. адвокат М., се изразява в попълване на
утвърден образец от Министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., който
се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Единственото
процесуално действие, което е извършено е подаденото възражение по
образец, което дори не е и мотивирано. Ето защо и действията за защита на
длъжника, които упълномощеният да го представлява адвокат обичайно
предприема в хода на самото заповедно производство за разглеждане на
заявление по чл. 410 ГПК, са само такива по проучване на делото и по
подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а всички
останали процесуални действия за реализиране на защитата срещу
претенцията на кредитора се извършват в хода на исковото производство. В
случая, от материалите по заповедно производство се установява, че в хода му
упълномощеният да представлява длъжника, адвокат е подал единствено
възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, което не е
мотивирано, като предвид липсата на каквито и да е процесуални усложнения,
11
не се е наложило извършването на други процесуални действия по защита.
Поради това, съдът намира, че в настоящия случай следва да се съобрази с
практиката на СЕС, като длъжникът има право на разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адв. възнаграждение с оглед извършеното действие
по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, като същото не е и мотивирано.
Съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение на адвоката на
длъжника по заповедното производство в размер на 100 лв.
По отношение на претендираното възнаграждение в исковото
производство, съдът намира, че същото следва да бъде определено при
спазване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, или съобразно отхвърлената част от
иска, възнаграждението следва да е в размер на 978.10 лв. Съдът намира, че
възнаграждение в този размер изцяло съответства на фактическата и правна
сложност на делото и такова възнаграждение се явява справедливо.
Или общо по исковото и заповедното производства ищеца следва да
заплати на представителя на ответника адвокатско възнаграждение в размер
на 1 078.10 лв. при спазване на разпоредбата на чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
юрисконсулт Е. К., против М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Ч.,
обл. В., ул. „..................“ № ..., представляван от мл. адв. А. М. от САК, ИСК
по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, СЪЩЕСТВУВА за сумата:
2 945.00 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и пет лева./ – по Договор
за потребителски кредит № 40018230181 от 26.06.2023 г. ведно със законните
лихви върху главницата, считано от 30.12.2024 г. – датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 740/ 2024 г. на РС –
Белоградчик, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендирания размер 3 370.56 лв. – главница, 1 439.77 лв. –
договорно възнаграждение за периода 15.10.2023 г. – 04.10.2024 г., 370.60
12
лв. – лихви за забава от 16.07.2023 г. до 04.10.2024 г. и 295.00 лв. – законна
лихва за периода 04.10.2024 г. – 29.12.2024 г., и законни лихви, и приема че
вземането не съществува.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Е. К., против
М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Ч., обл. В., ул. „...................“
№..., представляван от мл. адв. А. М. от САК, осъдителен иск по чл. 79, ал. 1
ЗЗД, за сумите: 1 466.68 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и 2 383.34 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги
„Флекси“, както и акцесорния иск за законни лихви върху тях.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Ч., обл. В., ул.
„..................“ № ..., ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Е. К.,
направените от ищеца разноски: 70.51 лв. – за държавна такса – по
заповедното и исковото производства и 108.00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и исковото производства, като в останалата
част отхвърля искането за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „България” № 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Е. К., ДА ЗАПЛАТЯТ на мл.
адвокат А. А. М. от САК, адрес: гр. София, п.к. 1000, район Средец, ул. „Княз
Александър I“, № 10, вх. А, ет. 2, ап. 8, адвокатско възнаграждение в
размер на 1 078.10 лв. - по исковото и заповедното производства – на осн. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за адвокатска работа, като в частта до претендирания размер
2 166.39 лв., отхвърля искането за разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
13