Р Е Ш Е Н И Е
№260270 07.10.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и шести август година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 2382 по описа на съда за 2020
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по повод жалбата на „….” ООД, БУЛСТАТ:…., със седалище и адрес на управление:
гр. Созопол, ул. „…” бл. 43, ет.3, ап.2, представлявано от М. Н. Д. против НП №
К20 9-F521523/30.01.2020 г., на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП
Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, с което за нарушение на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, на основание
чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в
размер на 500 лв.
В жалбата се моли, съдът да постанови решение, с което
да отмени обжалваното наказателно.
В съдебно заседание, за жалбоподателя, не се явява
представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане
за разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е
подадена в срок и съдържа необходимите реквизити, поради което и производството
по нея е редовно образувано пред РС-Бургас.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на ТД НАП Бургас,
проверяващите установили, че жалбоподателят, като задължено лице не е спазило
законоустановения срок за подаване на заявление за регистрация на основание чл.
97а, ал. 1 от ЗДДС в срок не по - късно от 7 дни преди датата, на която данъкът
за доставката става изискуем. Било установено, че дружеството получава услуги
по онлайн резервации за настаняване в апартаменти за гости “…“. „…“ ООД е
получило 1 бр. фактура с номер както следва: № **********/03.07.2019г. от
BOOKING.COM B.V. С VAT НОМЕР NL8… В01 за дължима комисионна за получените
посреднически услуги за резервации за извършено хотелско настаняване на обща
стойност 310,62 лв. Първата фактура за дължима комисионна за получените
посреднически услуги била издадена от Booking.com B.V. на 03.07.2019г. Задълженото
лице е следвало да подаде заявление за регистрация, на основание чл. 97а, ал. 1
от ЗДДС в срок не по - късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), т.е. до 26.06.2019г.,
включително, като данъчната основа на получените услуги подлежи на облагане с
данък. За периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден
актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите, ЗЛ е получило услуги на
обща стойност 310,62 лв., за които е
следвало да се начисли ДДС, по реда на ЗДДС.
За извършената проверка, бил съставен АУАН № F521523
от 5.11.2019 г., който бил връчен на упълномощено лице, като към момента на
връчването му, не били направени възражения.
Сезиран с преписката по акта,
административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за
доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което
за нарушение на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено
за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на
АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради
следните съображения:
Производството по установяване на административни
нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес,
който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1
от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който
съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че
предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия
извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в
срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не
следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното
се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН
компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен
право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват
своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на
АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на
дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на
административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този
факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че
задължението на лицето за подаване на декларация е било в срок до 26.06.2019г.,
то от 27.06.2019г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто
извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия
работен ден след датата, следваща последния срок 26.06.2019г., а именно 27.06.2019г.
Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП-Бургас са имали
обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни,
даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на
разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо
извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по
разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е
или не нарушението. Същите е следвало да съставят АУАН до 27.09.2019г. Видно от
представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 05.11.2019г, т.е.
след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на
по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия
едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за
срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се
намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на
тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок
от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение,
независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя.
Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се
погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно
правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на
едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след
изтичане на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството
и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда
спора по същество.
Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да
отбележи, че в НП, не е посочена дата на извършване на нарушението. Въпросната
дата, не следва да се определя чрез тълкуване на обстоятелствената част на НП и
изричното и посочване е задължение на АНО. Това обстоятелство, от своя страна
също е съществено процесуално нарушение и се явява още едно основание за отмяна
на обжалваното НП.
По делото няма направени искания за разноски от страна
на жалбоподателя, поради което същите остават така, както са направени от
страните.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен
съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № К20 9-F521523/30.01.2020 г., на Директора
на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ -
ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против „…” ООД,
БУЛСТАТ: …., със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „….“ бл. 43,
ет.3, ап.2, представлявано от М, Н, Д,, с което за нарушение на чл. 97а, ал. 1
от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“, в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О: К.СЛ.