Р Е Ш Е Н И Е
№260661, 06.12.2020
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6345/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.Н.В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, чрез адв. Х.Д. против
Електронен фиш серия К № 3802839 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ, тъй като липсва надлежно
описание на нарушението, не е изяснено мястото на извършването му, както и дали
са спазени изискванията за работа с техническото средство. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не
се явява, представлява се от адв. Х.Д., който поддържа жалбата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на
лист 1-2 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, правилно да са определени правната
квалификация на деянието и размерът на административното наказание глоба. Взема
становище нарушението да е заснето с одобрен тип средство за измерване и при
отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа
ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Е.Н.В., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради
което съдът приема жалбата за своевременно подадена, тъй като не се доказва
срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно
от това от приложената по делото (лист 13) справка от системата за управление
на административнонаказателната дейност за дата на връчване на ЕФ е отбелязана
05.09.2020 г. Жалбата е подадена на 18.09.2020 г. (пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което
дори и ЕФ да е бил връчен на посочената дата /18.09.2020 г./, то срокът по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да
бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 16.07.2020 г. в 16:46 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско
шосе“ срещу № 47 в посока път II-86 жалбоподателят Е.Н.В. управлявал собствения си лек
автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № **със скорост на движение от 73 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост
било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M с идент. номер 648. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 76 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на
движение от 73 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на
разрешената скорост с 23 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя В. бил издаден Електронен фиш
серия К с № 3802839, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 4835.
От Протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M се
установява, че процесното техническо средство с идент. № 648 е преминало
последваща проверка на 25.10.2019 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
(протокол с рег. № 1030р-23067/17.07.2020 г.) се установява, че на дата 16.07.2020
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични
изображения с номера от 21990 до 22012, с начален час на работа 14:35 ч. и
краен час на работа 16:55 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Кукленско
шосе“ срещу № 47 в посока от север към юг, където е действало ограничение на
скоростта на движение от 50 км/ч.
От клип № 22011 от радар TFR1-M № 648 се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
**е 76 км/ч, а заснемането е извършено на 16.07.2020 г. в 16:46 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № **се
установява, че същото е собственост на жалбоподателя Е.Н.В..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ срещу № 47 в посока път II-86; датата
– 16.07.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 16:46 ч.;
регистрационният номер на МПС – **; собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и който е бил негов водач – жалбоподателят Е.Н.В.; описание
на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 73 км/ч при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1
от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното ѝ заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната
банкова сметка.
*** техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно
§ 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно
извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата
по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно
автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото.
Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС
е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя
и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в
приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във
време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен
режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с
електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между
процесния ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 648. От протокола за използване
на АТСС с рег. № 1030р-23067/17.07.2020 г. се установява, че техническото
средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ срещу № 47
в посока път II-86.
Работата с него е започнала на 16.07.2020 г. в 14:35 часа и е приключила в 16:55
часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с
пореден № 21990, а последното с № 22012. Процесният клип е с № 22011 и
следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. № 648 на дата 16.07.2020
г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 16.07.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24,
както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези
обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност.
По наведените възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения на първо място съдът не споделя твърдението на
жалбоподателя да липсва надлежно описание на нарушението. С обжалвания ЕФ е
наложено наказание за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В
обстоятелствената част на електронния фиш всеки общ и абстрактен правен признак
от състава на административното нарушение е описан чрез конкретно фактическо
твърдение, индивидуализирано по време, място и начин на извършване. Посочени са
датата и мястото на извършване на деянието, неговият автор, качеството му на
собственик на МПС, определящо го като годен субект на нарушението,
индивидуализирано е превозното средство чрез посочване на марка, модел,
регистрационен номер и собственик, описано е и конкретното поведение от
обективна страна, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението
– управление на моторно превозно средство със скорост на движение от 73 км/ч в
населено място, където е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч. В ЕФ
ясно са посочени стойностите на разрешената, установената и превишената
скорост. С оглед изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП времето на
осъществяване на нарушението е описано не само с дата, но и с точния час на
извършването му. Посочени са още вида на техническото средство и
идентификационния му номер. При тези факти съдът приема, че е спазен
необходимият набор от фактически твърдения с оглед на правната квалификация на
нарушението, които обуславят съставомерността на деянието и участието на жалбоподателя
в осъществяването му, а следователно определят и редовността на описанието на
нарушението. С Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по нак. дело № 2/2002
г., ОСНК на ВКС е изяснено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
трябва да се съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят времето и
мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на
обвиняемия. В случая предметът на доказване в процеса се очертава чрез
описанието на нарушението в ЕФ. В тази връзка не следва да се поставят
по-високи изисквания към описанието на нарушението в производството по ЗАНН
спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в извършване на
престъпление – деяние с многократно по-висока степен на обществена опасност
спрямо административното нарушение. Отново съгласно т. 4.2 от ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви други обстоятелства, които не са част от
състава на престъплението (в случая на нарушението), могат да се установяват и
в хода на съдебното следствие. Самото възражение е изцяло голословно, тъй като
както в жалбата, така и в съдебната реч на жалбоподателя единствено се повтаря
да не е направено надлежно описание, но така и не се сочи за кой конкретен
правен признак от състава на нарушението липсва фактическо твърдение.
Все в тази връзка съдът не споделя възражението да не
е установено по делото мястото на извършване на нарушението. Мястото на
заснемане притежава характеристиките на „населено място“ по смисъла на § 6, т.
49 от ДР на ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е недвусмислено
определено чрез посочването на конкретно населено място, булевард, номер и
посока на движение – гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу № 47 в посока път
II-86, където
разрешената максимална скорост на движение е била 50 км/ч. Така направеното
описание еднозначно индивидуализира място от земната повърхност на територията
на страната и позволява мястото на извършване на нарушението да бъде
отграничено от кое да е друго място, като не възниква съмнение или неяснота
къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила (така Решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив).
Неоснователно е и възражението да не е установено по
делото дали контролът с процесното мобилно АТСС е бил осъществяван при използването
на служебен автомобил, който се е движил в пътнотранспортния поток или е
работил на мястото за контрол, т.е. дали контролът е осъществяван във време на
движение или не. Съгласно изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
доказателствената информация за това обстоятелство следва да се черпи от
протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата. В случая в протокола изрично е удостоверено, че измерването е
извършено в стационарен режим. Доказателствената стойност на протокола не е
оборена или разколебана по делото. Същевременно в клип № 22011 за скорост на
патрулния автомобил е отразена стойност от 0 км/ч, което затвърждава горния
извод. По надлежен начин и с допустими доказателства е установено, че
измерването на скоростта на движение на процесния автомобил е осъществено с
мобилно АТСС, прикрепено към позициониран на мястото за контрол служебен
автомобил. Следователно не е осъществена хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., както вече беше изяснено, поради което
санкционирането на деянието чрез ЕФ не е в нарушение на процесуалния закон, а
разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Не се споделят твърденията да е допуснато нарушение на
процедурата по установяване на нарушението поради липса на снимка на
разположението на уреда. На първо място по преписката е приложена снимка, като
регистрационният номер на служебния автомобил съвпада с този, посочен в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. На следващо
място съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за
съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася
единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на участък от
пътя. Такава например е преносимата система за контрол на скоростта на МПС
тип ARH CAM S1. Процесното нарушение обаче е установено с мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M. Същата е
била разположена в служебния автомобил с посочени в протокола регистрационен
номер и адрес, на който е осъществяван контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал.
1 от Наредбата са описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно
в случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък от
пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на
разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този изричен
смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д.
№ 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к.а.н.д. №
725/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен
съд – Стара Загора; Решение № 1578 от
03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. №
92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че дори и в случаите, когато представянето на снимка на
разположението на уреда е било необходимо, то липсата на такава в съдебната
практика не се цени като процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ – така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. №
3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив.
Неоснователни
са възраженията за нередовност на съставения клип № 22011 от радар TFR1-M с № 648. В
съдебната практика, изхождайки от инструкцията за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M,
е изяснено, че за да се счита за валиден, един видеоклип трябва задължително да
отговаря едновременно на няколко условия: в момента на засичане на скоростта в интервала
на измерване превозното средство, превишило зададеното ограничение, трябва да
бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с посоката, указана на
радара; от документационния снимков материал трябва еднозначно да се определи
нарушителят, т.е. регистрираната скорост да не може да се причислява на друго
МПС и от направения клип и съдържащия се в него снимков материал във вид на
кадри трябва да се избере кадър, в който ясно да се вижда регистрационният номер
на извършилото нарушение МПС – така изрично Решение
№ 1947/14.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2413/2019 г. на Административен съд –
Пловдив. В настоящия случай тези изисквания са спазени в пълнота. Представеният
по преписката кадър (снимка) позволява еднозначно да се установи извършеното
нарушение и автомобилът, с който това е направено. Не се установява друго МПС,
на което да може да бъде причислена регистрираната скорост. Не се установяват
никакви обстоятелства, дисквалифициращи редовността на съставения клип или
поставящи под съмнение техническата годност и изправност на АТСС, за което е
доказано да е преминало успешно последваща периодична проверка със заключение,
че съответства с одобрения тип.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
удостоверение № 10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на одобрения
тип на средството за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г. Това обстоятелство
обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй
като съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 648, тъй като тя е била в употреба към 16.07.2020
г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 8-32-19 за извършена последваща проверка на
средството за измерване на дата 13.03.2020 г. Заключението е, че то съответства
на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на
лазарните скоростомери е една година съгласно т. 31 от Заповед №
А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, публично достъпна на интернет
страницата на ДАМТН, на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/03/z-616-11-9-18.pdf. По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за
измерване. В този смисъл е и съдебната практика – така Решение от 19.02.2009 г. по к.а.н.д. № 742/2009 г. на Административен
съд – Добрич; Решение № 5472 от
02.12.2011 г. по к.а.нд. № 7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение № 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. №
594/2010 г. на Административен съд София – област; Решение № 336 от 05.06.2009 г. по к.а.н.д. № 284/2009 г. на
Административен съд – Плевен.
При издаването на обжалвания електронен фиш правилно е
приложен и материалният закон. От събрания по делото и непротиворечив доказателствен
материал се установява по категоричен начин, че жалбоподателят В. е осъществил
от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
за което е наказан. От обективна страна
на 16.07.2020 г. в 16:46 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ срещу №
47 в посока път II-86
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. №
**, като се е движил със скорост от 73 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
От субективна страна деянието е
извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание
за това, че е управлявал моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост
се е движил, както и какво е действалото ограничение при движение в населено
място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и
фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост на движение.
Доказа се и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя В.. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното
движение в 16:46 часа на 16.07.2020 г. със собствения му лек автомобил, с
превишена скорост и в нарушение на правилата за движение е осъществено при
управлението на превозното средство от друго лице съгласно правото му по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно не е оборена установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за
извършител на нарушението, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е
направено при правилно приложение на закона.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е с 23 км/ч, поради което то попада в
приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на
превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място. Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на
движение на жалбоподателя, а именно 73 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава
като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 76 км/ч, се извадят 3
км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на
скоростта, а именно 73 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е
установено превишаване с 23 км/ч. По тези съображения настоящият състав намира,
че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата
скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ наказание
на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания
за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения съдът намира, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по
делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв
трябва да бъде потвърден.
По
разноските:
Присъждането на разноски са поискали и двете страни, но
с оглед неоснователността на жалбата, то основателна е единствено претенцията
на административнонаказващия орган. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При
определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на
чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба
от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към
максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът
определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е направил писмено становище, приложено на лист 1-2 от
делото, с което са оспорени възраженията по жалбата и е предложено на съда на
кои доказателства да бъде дадена вяра и какви факти да бъдат приети за
установени от тях. От друга страна съдът намира, че делото не разкрива завишена
фактическа или правна сложност, в хода на съдебното следствие не са разпитвани
свидетели. Като отчете тези обстоятелства настоящият състав намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева,
който е съобразен с правилата за неговото определяне. За заплащане на същото
следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят Е.Н.В..
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3802839 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Е.Н.В., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА Е.Н.В.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.