В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот. Ищцата твърди в исковата си молба, че е собственик на 9/20 (девет двадесети) идеални части от УПИ *, кв.* по ПУП на гр.Н., целият с площ от 490 кв.м., ведно с 9/20 (девет двадесети) идеални части от построената в него триетажна масивна жилищна сграда (близнак), цялата със застроена площ от 144 кв.м. Сочи, че границите на парцела са: на изток - УПИ *; на запад – улица; на север - УПИ * и улица; на юг - ПИ пл.№ * и УПИ *, *. Твърди, че собствеността има по наследство от баща си Р. К. Б., починал на ...........г. и давностно владение, за което представя Нотариален акт № */2008г., както и по силата на Нотариален акт № */2008г. срещу задължение за издръжка и гледане на майка си А. А. Б.. Й. Т. Б. е собственик и ползвател на половината от горепосочената къща близнак, както и на половината от урегулирания поземлен имот (застроена и незастроена част). С. Р. Б. е неин починал брат и по линията на наследяването и заместването, неговите наследници са собственици на 1/20 идеална част от половината на къщата близнак, построена от баща й Р. Б. и на 1/20 идеална част от целият УПИ. Не могат да постигнат доброволно съгласие за оßемите (квадратурите) на ползване, както на полагащата й се част от къщата, така и на дворното място, като основните проблеми идват от Е. Д. Б. и другите наследници на починалия й брат С.. Същите не й позволяват да ползва никаква част от дворното място или по-малко от правото й на собственост и никаква част или по-малка от къщата близнак. По този начин препятстват и задължението й да упражнява издръжка и гледане на майка си. Пречат й да влиза в къщата и да я ползва според правата си. Създават й затруднения в ползването и на дворното място. Правят скандали, а напоследък започнали да хвърлят пиратки във входната врата на майка й, за да я безпокоят и плашат. Майка й здравословно не е добре и се нуждае от придружител и помощ, като тя й указва такава и обстоятелствата налагат, да бъде до нея непрекъснато. Отделно от това желае, да ползва такива обеми от имота, които съответстват на правото й на собственост, а не такива каквито разпоредили Е. или П. Б.. Моли съдът, да постанови съдебен акт, с който да разпредели ползването на процесния, съсобствен, УПИ *, кв.* по действащия ПУП на гр.Н. (застроена и незастроена част), според притежаваните права на собственост, а именно, 9/20 идеални части за нея; 1/20 идеална част за наследниците на С. Р. Б. и 10/20 идеални части за Й. Т. Б.. Претендира и за направените по делото разноски. Ответникът Й. Б. в писмения си отговор признава, че притежава източната част от къщата-близнак и ползва източната половина от дворното място. Останалите ответници не могат да постигнат съгласие с ищеца за ползването на имота. Ответницата П. Б., чрез адв. Д. в писмения си отговор, оспорва истинността на представените нотариални актове №* и */2008 год. и моли да бъде открита процедура по оспорването им. Твърди, че тя с децата си А. и С., и с Е. Б. ползват вторият и третият етаж от жилищната сграда, гараж и стопанска сграда и 10 кв.м. от дворното място, повече от 20 год. и собствеността им не е била оспорвана от никого. Позовават се на Нотариален акт №*/1989 год. и съдебна спогодба по гр.д.*/1991год. на ЗРС, постигната в производство по чл.32, ал.2 ЗС за дворното място. Ответницата А. Б. моли да не се уважава исковата молба. Ответницата Е. Б., също моли да не се уважава исковата молба, като остане да се ползва както си го ползват. Ответницата Р. Б. също желае да се ползва, както са го ползвали досега. Ответницата П. Б. чрез процесуалния си представител адв. Д. моли да се постанови съдебен акт, с който изцяло се отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Считат, че ако А. Б. и Р. Б. са били собственици, то двамата би следвало да бъдат включени и като страни по развилото пред ЗРС гражданско дело от 1991 година. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че ищцата и ответниците (с изключение на Й. Б.) са наследници на Р. К. Б., починал на ............ год. в гр. Н.. В процесния УПИ *, кв... има застроена триетажна жилищна сграда(близнак), цялата върху площ от 144 кв.м., като ответника Й. Б. ползва източната половина от сградата ведно с източната половина от дворното място. Между Й. Б. и С. Р. Б.( син на Р. Б. и наследодател на останалите ответници, починал на 03.12.1998 год.) е водено гр.д.*/1991 год. на ЗРС на основание чл. 32 ЗС за разпределение ползването на незастроеното дворно място в парцел *, кв.*, като страните не са спорили, че в този имот имат построена жилищна сграда близнак и всеки ползва своята част. Постигнали са съдебно споразумение за ползването на незастроената част, одобрено с Определение от 13.05.1991 год.(л.79-83). Видно от изготвената тогава техническа експертиза, общата площ на парцела е 520 кв.м., от които застроени – 144 кв.м. и незастроена част – 376 кв.м. Други страни в това производство не са участвали и не са конституирани. От представените копия от нотариални дела №№* и * от 2008 год. се установява следното: На 06.11.2008 Òод. е подадена Молба-декларация до нотариус М. Д. от А. Б., Р. Г., Е. С., Н. Б., Е. Б., Р. С., П. Б., А. И. Б. и С. И. Б. за признаване правото на собственост върху процесния имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Молбата е подписана от един от молителите. В своето Постановление от 20.11.2008 год., нотариусът е приел, че „къщата е строена преди повече от 10 години и оттогава молителите я ползват, заедно с мястото”, поради което приема, че в тяхна полза е изтекла придобивна давност по чл. 79 ЗС. От приложеното по нот.дело Удостоверение по §16, ал.1 от ПР към ЗУТ се установява, че къщата е строена преди 7 април 1987 год. и е „търпим строеж”. Издаден е Нотариален акт за собственост по давностно владение №*, том.*, рег.№ *, дело * от 20.11.2008 год., с който молителите А. А. Б., Р. Р. Г., Е. Р. С. и ищцата – Н. Р. Б., са признати за собственици по наследство и давностно владение на 9/20 ид.ч. от УПИ *, кв.*, целият с площ 490 кв.м., ведно с 9/20 ид.ч. от построената в него ЗМСБЖ (близнак), цялата със застроена площ 144 кв.м., при граници на парцела: на изток – УПИ *, на запад – улица, на север – УПИ * и улица, на юг – ПИ пл. № * и УПИ *, при идеални части, както следва за: 6/20 ид.ч. за А. А. Б. и по 1/20 ид.ч. за Р. Р. Г., Е. Р. С. и Н. Р. Б.. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, № *, том *, рег. № *, дело */2008 г., А. А. Б., Р. Р. Г. и Е. Р. С. прехвърлят на Н. Р. Б. собствените си идеални части от описания в Нотариален акт № *, том *,рег. № *, дело */2008 г. недвижими имот, т.е. ищцата притежава 9/20 ид.ч. По делото е приложено Удостоверение за регулационното положение на процесния имот № */17.12.2010 г. и Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК, изх. № */09.12.2010 г. Представено и ксерокопие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство то 15.02.2011 г. срещу Е., П., А. и С. Б. за престъпление по чл. 323, ал.1 НК. По делото бяха разпитани като свидетели Р. Г. – сестра на ищцата, Д. А. – дъщеря на ищцата, И. К. и Р. Д. – без родство със страните. Св. Р. Г., заяви че ищцата ползва две стаи от първия етаж и част от дворното място, ответника Й. Б. си ползва своята част от къщата – близнак и дворното място, а останалите ответници ползват втория и третия етаж, както и помощните постройки. Спорове не са имали до смъртта на С. Б. (починал 1998 год.) и синът му И. ( починал през 2005 год.). Твърди, че земята и къщата са на баща й Р., като тя не ползва нищо. Това потвърди и дъщерята на ищцата – св. Д. А., като заяви, че майка й живее на ползвания от нея етаж от 22 години. Втората група свидетели не са в родствени взаимоотношения със страните. Заяви, че къщата е строена преди повече от 30-40 години, като той е правил мазилката и водната инсталация на двата етажа, за което му плащал С. Б., който тогава работел като миньор. Дори му помагал като общ работник. Св. Р. Д. познава страните и приживе познавал С.. Той бил нает да ръководи строителството на къщата от С. и Й. Б. По това време Р. Б. бил възрастен, имал задух и ходел с бастун. Къщата е построена за 3-4 години, като за труда му е заплащал С.. След като къщата-близнак била построена, в едната част останал да живее Й., а в другата – С. със семейството си, както и майка му А. Знае, че земята върху която е построена къщата е на Р. и брат му, който е баща на отв. Й.. Н. не е помагала при строежа на къщата и тогава не е живеела в нея. По делото е назначена Съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е дало два варианта за разпределение ползването на процесния недвижим имот, при квоти 9/20 ид.ч. за Н. Б., 10/20 ид.ч за Й. Б. и 1/20 ид.ч. за наследниците на С. Б.. Вещото лице поясни, че трите етажа са самостоятелни апартаменти и стаята на първия етаж, която се ползва от П., не влиза в апартамента на първия етаж, тя е самостоятелна. Двете стаи на първия етаж са със самостоятелни входове. Едната стая ползвана от П. приблизително представлява 1/20. Изготвена е допълнителна Съдебно-техническа експертиза, като вещото лице съобразно изискванията на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, предлага един от апартаментите в триетажната масивна сграда (западният близнак), с площ 72 кв.ý., да се предостави за ползване от наследниците на С. Р. Б., а именно: Е. Д. Б., Р. С. С., П. З. Б., А. И. Б. и С. И. Б., с оглед установената собственост 1/20 ид.ч., равняваща се на 21.62 кв.м. Разликата от 50,40 кв.м., би следвало да се уреди с наем. Наемната цена за един месец за разликата от ползваната в повече жилищна площ, е 50.40 х 1,50 лева = 75.60 лева. Пазарната наемна цена на нежилищната площ (допълнително застрояване) за един месец, е 0.90 лева за 1 кв.м. Пазарната наемна цена на земя ( незастроено дворно място) за един месец е 0.50 лв. за 1 кв.м. Съдът прие изготвените заключения, като обективно и компетентно изготвена. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Безспорно е, че ответникът Й. Б. е собственик на 10/20 ид.ч., представляващи източната част със самостоятелен вход от триетажната жилищна сграда – близнак, и източната половина от дворното място. Това него ползване е установено и с постигната съдебна спогодба по гр.д.*/1991 год. на ЗРС и страните не го оспорват. Взаимоотношенията, относно ползване на общия имот, между Й. Б. и останалите страни са вече администрирани от съда с влязъл в сила акт по гр. д. */91 год. на ЗРС. Оттогава отв. Й. Б. ползва и владее имота съобразно постигнатата спогодба и разпределението по нея, без да е имало спорове и по този начин той осъществява в пълен обем своето право на собственост. След това не са настъпили нови обстоятелства спрямо този ответник, които да са основание за нова административна намеса на съда, поради което в тази част искът е неоснователен. Материалноправните предпоставки за уважаване на исковата претенция са свързани с установяване на собственическите права върху процесния имот. Спорът, с оглед направеното възражение от останалите ответници, е относно обема на собственически права върху процесният имот, като същите заявяват че са собственици на втория и третия етаж от къщата, гараж, стопанска сграда и 10 кв.м. от дворното място. Позовават се на придобивна давност над 20 години, поради което оспорват възможността ищцата да придобие по давност собствеността върху 9/20 ид.ч. В тази насока е направено оспорване на Нотариален акт за собственост по давностно владение №*, том.*, рег.№ *, дело * от 20.11.2008 год. и Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, № *, том *, рег. № *, дело */2008 г.. Нотариалният акт за собственост въз основа на извършена обстоятелствена проверка се издава в охранително производство по чл. 587, ал.2 ГПК, т.е. едностранно. За това той не се ползва със сила на присъдено нещо и с него не се учредява право на собственост. Всяко лице което не е участвало в охранителното производство може да установява, че означеният в акта като собственик не е всъщност собственика, щом нотариалният акт му се противопоставя. Ответниците не са участвали в това производство, въпреки че имената им фигурират като молители наред с останалите наследници на Р. Б. в молбата от 06.11.2008 год. по нот.дело */08 год. Молителят е само един, видно от положения подпис, но въпреки това и в несъответствие с разпоредбата на чл. 587, ал.3 ГПК нотариусът издава оспорения НА №*/20.11.2008 год. в полза на четирима – А. Б., Р. Г., Е. С. и ищцата Н. Б.. Нотариалният акт е издаден на основание давностно владение, но в неговото съдържание се сочи и наследство, без да е посочено от кого произтича наследството. Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От събраните гласни доказателства се установява, че от построяване на къщата(западен близнак) вторият и третият жилищни етажи се владеят и ползват единствено от С. Б., а след неговата смърт - от неговите наследници. Свидетелите, които са без родствена връзка и на които съдът дава пълна вяра, са единодушни че С. Б. е строил със свои средства и е демонстрирал поведение на собственик на двата етажа, за които вещото лице установи, че са самостоятелни и отговарят на нормативните изисквания. С. Б. открито е демонстрирал намерението си за своене, израз на което е и воденото гр.д. */91 год. ЗРС по чл. 32 ЗС с ответника Й. Б. по чл. 32 ЗС, който изпълнява и до днес от постигнатата спогодба. Владял е заедно със съпругата си, а след неговата смърт, синът му и семейството са продължили това владение. Съдът намира, че е оборена констатацията в оспорения нот.акт № */2008 г., относно частите на собственост, тъй като посочените в акта молители, нито техният наследодател Р. Б., не са владели през никакъв период от време вторият и третият жилищен етаж от процесната сграда. На основание оргинерен придобивен способ – давностно владение, тези ответници са станали собственици на посочените жилищни етажи, като е допустимо собствеността върху постройка, отделно от собствеността върху мястото да се придобие освен по способите посочени в чл. 63 ЗС и по давност /решение № */11.04.1967 г. по гр.д. № */66 г., І-во гр.отде.ВС/. Установи се от гласните доказателства, че първият жилищен етаж от владян от А. Б., а от няколко години там живее и ищцата. Реално към настоящия момент ползването се осъществява по този начин. Съдът приема, че относно западният близнак от триетажната жилищна сграда, както и за половината от парцела, в която е построена тази сграда, е възникнала етажна собственост между наследниците на С. Б. останалите наследници на Р. Б., поради което отношенията следва да се уредят по правилата за етажната собственост – чл. 38 и сл. ЗС, а не по реда на чл. 32 ЗС. В случая, с оглед характера на производството по предявения иск, съдът няма правомощия да отмени оспорените от ответниците нот. актове № */2008 г. и № */2008 г. С оглед гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като на ответниците бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, видно от който същите възлизат на 435.00 лв. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Р. Б., ЕГН * от гр. Н., ул. ............. № .. срещу Й. Т. Б., Е. Д. Б., ЕГН *; Р. С. С., ЕГН *; П. З. Б., ЕГН *; А. И. Б., ЕГН * и С. И. Б., ЕГ * – всички от гр. Н., ул. ............. № .., иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на недвижим имот - УПИ *, кв. * по действащия ПУП на гр. Н. /застроена и незастроена част/, съобразно утвърдените права на собственост – 9/20 ид.ч. за ищцата, 10/20 ид.ч. за Й. Б. и 1/20 ид.ч. общо за всички останали ответници, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Н. Р. Б., ЕГН *, с постоянен адрес, гр. Н., ул. ................. № .. да заплати на П. З. Б., ЕГН *, с постоянен адрес гр. Н., ул. ............. № .. разноски в размер на 435.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: /п/ |