Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260016/27.05.2022г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 2/2021 год за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е
въззивна жалба от КПКОНПИ чрез процесуалния представител А.Б.В. – държавен
инспектор в ТД на КПКОНПИ – Варна, срещу решение № 260 028/13.11.2020 год
по гр.д. № 112/2017 год на Окръжен съд Търговище, с което е отхвърлен изцяло
предявения иск на осн. чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм) срещу К.Н.И. и Х.А.М. за
отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 177 881,25 лв, след
допуснато в хода на производството изменение на иска.
Въззивникът
е изложил доводи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил правните норми,
уреждащи значителното несъответствие между имуществото и нетния доход, което
надвишава 150 000 лв за целия проверяван период, а не само разликата между
притежаваното от ответниците имущество в началото и края на периода.
Употребеният в закона израз „значително несъответствие“ изисква съпоставка
между съвсем различни величини, а именно: разликата между доходите, приходите и
източниците на финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни
разходи, които формират нетния доход.
На следващо
място въззивникът сочи, че никъде в приложимия закон не се вменява като
задължение на органите на комисията да установяват имуществото, налично към
началото на проверявания период и да го съпоставят с това, което е налично към
крайната дата на проверката. Правомощията на комисията се ограничават в това да
изследват само и единствено имуществото, придобито в рамките на проверявания
период.
Изложени са
също съображения относно въпроса подлежат ли на отнемане парични средства,
преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към края на периода.
В този случай въззивникът застъпва становището, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ (отм).
По
изложените доводи въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен, като претендира разноски за
двете инстанции.
В постъпилия
отговор от К.Н.И. и Х.А.М. чрез процесуалния им представител адв. С.Х. е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението.
Съставът на Апелативен
съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разглеждайки я по същество,
съдът намира следното:
Предмет на разглеждане е мотивираното искане
на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно имущество
с правно осн. чл. 74 ал1 от ЗОПДНПИ (отм), приложим към настоящия спор на осн.
§ 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ, срещу К.Н.И. и Х.А.М. за отнемане в полза на държавата
на имущество на обща стойност 157 806,25 лв, включващо недвижим имот, МПС
и парични суми. В хода на процеса исковата молба е изменена, като
претендираното за отнемане имущество е увеличено на обща стойност
177 881,25 лв.
Комисията поддържа, че е налице значително несъответствие по см. на §1,
т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, а именно над 150 000лв., между имуществото и нетния
доход на въззивниците за проверявания период, предвид което това имущество
следва да се счете за незаконно придобито и да бъде отнето в полза на
държавата.
От събраните по делото доказателства е установено следното:
С протокол № ТД 04ВА/УВ-12184/14.08.2015 год на ТД на КОНПИ Варна е
започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото
на К.Н.И. и Х.А.М., при хипотезата на чл. 22 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) поради
одобрено от съда споразумение по ДП № 16/13 на ОСлО при ОП гр. Шумен, с което К.Н.И. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 246 ал.3 във вр. с чл. 243 ал.2
т.3 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22 ал.1, т.17 от ЗОПДНПИ (отм), респ. чл.
108 ал.1 т.17 от ЗПКОНПИ. С решение № 167/26.04.2017 год на КПКОНПИ въз основа
постъпило от ОП Шумен уведомление от 27.03.2017 год, е образувано
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество срещу К.Н.И. и Х.А.М..
Периодът на проверката обхваща 14.08.2005 до 14.08.2015 год.
В уточняващата молба с вх. № 260164/11.03.2022 год процесуалният
представител на КПКОНПИ – държ.инспектор А.Б.
Вълчена е посочено, че в началото на проверявания период ответниците са
притежавали 2,78 лв, налични по картова сметка и 2,89 лв по разплащателна
сметка в Райфайзенбанк. По делото няма доказателства за други имущества, които
ответниците са притежавали към 14.08.2005 год.
След тази дата ответниците са придобили имущества на обща стойност,
определена от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, в размер на 313 067,87 лв. В тази сума
са включени стойността на придобитите недвижими имоти в размер на 68 734
лв, моторни превозни средства на обща стойност 60 757,40 лв, дружествени
дялове в размер на 10 875 лв, внесени суми по банкови сметки, вкл. и от
трети лица на обща сума 34 175,37 лв и погасителни вноски по кредити в
размер на 138 525,10 лв. От тях налични към края на проверявания период са
имущества на стойност 90 468,67 лв, в т.ч. дружествени дялове в размер на
5000 лв, недвижими имоти на стойност, съответно 4220 лв и 66 500 лв, и МПС
на обща стойност 14 743 лв. Наличните парични средства са в размер на 5,67
лв. Останалите имущества, и в частност паричните суми, внесени от трети лица по
банкови сметки на ответниците, не са налични към края на проверявания период и
не са преобразувани в други имущества.
Доходите на ответниците са в общ размер 335 598,69 лв, в т.ч.
приходи от продажба на дружествени дялове, от продажба на МПС, обезщетения и
помощи, кредити и др. приходи. Обичайните и извънредни разходи на домакинството
през проверявания период възлизат на 73 726,98 лв. Нетният доход,
определен като разлика между източниците на финансиране и разходите, е в размер
на 261 871,71 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Преобладаваща понастоящем съдебна практика, обективирана в решение
№97/18.05.2018г. по гр.д.№3224/17г., ВКС, IV
гр.о.; решение №200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г.,
ВКС, III гр.о., решение №147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.; решение №263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г.,
ВКС, IV гр.о., решение №191/15.02.2021г. по
гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., макар и формирана
основно по приложението на ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2019 год), е приложима и по
отношение разпоредбите на ЗПКОНПИ, които са аналогични на тези по отменения
закон.
Съгласно цитираните решения, отнемането може да бъде извършено, в
случай че имуществото (дефинирано в §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ) в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение
подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането
е възможно при наличието на несъответствие, а такова е налице, когато
превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са:
възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение,
доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни
професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други
доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването, на които е
установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на
дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и
комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването,
на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела,
отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. Липсва посочването за
това, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници от
финансиране, но това не означава, че такива са изключени, тъй като изброяването
не е изчерпателно. От текста на разпоредбите следва, че акцентът се поставя
върху изискването за законност на доходите, т.е. те да не са придобити от
незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Начинът
на получаването на парични средства - в брой, превод по сметка в банка, системи
за бързи разплащания и др. е без значение за това дали същите представляват
законен доход. Законността на доходите се определя от основанието за тяхното
плащане, съответно за получаването им. На отнемане обаче подлежи имущество
(чл.141 от ЗПКОНПИ), а не доход (доход може да бъде отнет само на основание
чл.53, ал.2, б.“б“ от НК). За да е възможно отнемането на някакво имущество,
то: 1) трябва да съществува реално (да е налично) към момента на приключването
на проверката, като част от патримониума на проверяваното или 2) да е във
владение на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ (защото разпорежданията, които са направени в тяхна
полза, са непротивопоставими на държавата), а само 3) в случаите, когато с него
е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради
която сделка отнемането е невъзможно (защото разпореждането е противопоставимо
на държавата), се присъжда паричната му равностойност.
В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са
налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на
отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани
и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи
или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Постъпилите
суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С
изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и
престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него
лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават
изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на
извършените преводи. Ако те са налице в края на проверявания период, те
формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните
законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже, какво имущество
притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания
период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или
наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или
погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено,
изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или
погинало. В случая разпоредбите на чл.142, ал.1 от ЗПКОНПИ, съответно чл.151 от ЗПКОНПИ не могат да намерят приложение. Парите могат да бъдат предмет на
отнемане в качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат,
когато са налице съответните парични знаци. Посочените по-горе разпоредби имат
предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при
невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им
равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Освен
това правилото е приложимо в случаите, когато от имуществото на проверяваното
лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а
също така и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на
исковете, но не може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено чрез възмездна
разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но
липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини,
за които лицето отговаря. Ако обаче липсата на имуществото се дължи на
обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират
отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната
равностойност на имуществото.
Настоящият състав на ВАпС споделя горепосочената преобладаваща
понастоящем съдебна практика, предвид което и при определяне на имуществото на
проверяваното лице и свързаните му лица и съответно извършване на икономическия
анализ по делото се съобразява с разрешенията, дадени в нея.
При установените по делото факти, а именно: че нетният доход, определен
като разлика между източниците на финансиране и разходите, е в размер на
261 871,71 лв., а налични към края на проверявания период са имущества на
стойност 90 468,67 лв, съдът намира, че не е налице значително
несъответствие по смисъла на §1 т.3 от ДР към ЗПКОНПИ. По изложените мотиви
обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответниците не са представили списък на разноските и не претендират
присъждане на такива за настоящата инстанция. В тежест на въззивника следва да
се възложи дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на
3557,62 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260 028/13.11.2020 год по гр.д. № 112/2017 год на Окръжен съд Търговище,
г.о.
ОСЪЖДА
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество да заплати по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса за
настоящото производство в размер на 3557,62 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на
предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.