РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 29.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 277 по описа за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция
по горите гр.Ловеч, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 307 от 11.10.2019
година, постановено по наказателно административен характер дело № 547 по описа
за 2019 година на Ловешкият районен съд, с което първи наказателен състав е отменил Наказателно постановление № 685 от 10.05.2019 година,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, като
незаконосъобразно.
В касационната жалбата се
съдържат подробни доводи, че така постановеното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател, счита, че визираното в НП нарушение е
доказано, правната му квалификация е правилна и съответства на описаното
нарушение, като не са налице условията да се приеме за маловажен случай, поради
извършени други нарушения, за които са издадени изброените, влезли в законна
сила наказателни постановления. Счита, че липсата на съставен АУАН на лицето
извършило фактическата сеч, не прави НП срещу жалбоподателя незаконосъобразно. Излага,
че както съставеният АУАН,
така и издаденото НП отговарят на всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и чл. 57
от същия закон, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е
правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между констатациите в
КП, АУАН и НП. В
заключение моли да бъде отменено решението на РС и потвърдено издаденото НП в
неговата цялост.
В съдебно заседание касаторът - Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител подържа жалбата по изложените в нея съображения, развити
и в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба
- Б.Х.Д. ***, редовно призован, се представлява от адв. М., която оспорва касационната
жалба и моли да остане в сила
постановеното решение като правилно и законосъобразно. В депозиран по делото отговор на
касационната жалба излага подробни съображения в тази връзка.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли
да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно. Счита, че Съдът е обсъдил всички събрани
доказателства по административно-наказателната преписка и в хода на съдебното
производство, и обосновано е приел, че вмененото нарушение на жалбоподателя не
е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, наведените
от жалбоподателя доводи
и становищата на страните, извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК,
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу решение на Районен съд - Ловеч,
което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в нея касационни основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63
ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В съответствие с чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение първи наказателен състав на Ловешкият районен съд е отменил Наказателно
постановление /НП/ № 685 от 10.05.2019 година, издадено от Директора на
Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
Земеделието и храните, с което на Б.Х.Д. ***, е наложено административно наказание на основание чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ глоба в размер на 900 /деветстотин/
лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо
от Закона за горите, във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61
от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1,
т.1 от същата наредба, във връзка с чл.126, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
При
субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил процесуалното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото, при спазване на предвидения процесуален ред за събиране, проверка
и анализ на доказателствената съвкупност. Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства правилно
решаващият съд е приел, че в проведеното административно
наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като наказващият орган е издал процесното наказателно постановление при
неизяснена фактическа обстановка, като не са изяснени спорни обстоятелства от
значение за установяване нарушението от обективна и субективна страна, като вмененото
нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, вкл. че в НП не са
изложени съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда, както и мотивите
на решаващият съд за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
В
съответствие с ангажираната от наказващият орган разпоредба на чл.108, ал.3 от
Закона за горите лицето, на което е издадено позволително за сеч носи
отговорност и упражнява контрол по извършване на добива на дървесина до освидетелстване
на сечището. Според чл.47, ал.1, т.1 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в
горите „При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са
длъжни да: секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч
- всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета,
указани в позволителното за сеч.” Съгласно
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии лицата по чл.108, ал.2 от Закона за горите след получаването
на позволителното за сеч са длъжни да: следят за спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета
върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч. По смисъла на §1, т.21 от ДР на Закона за горите „добив
на дървесина” е сеч и извоз на дървесина до временен склад.
Анализа на приложимите към казуса норми от Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му изискват в имота, за който е издадено позволително за сеч, при
провеждането на позволената с него сеч, същата да е започнала и при
провеждането й, лицата извършващи добив на дървесина да не са спазили
законовите изисквания. Според
доказателствената
съкупност сеч в процесния имот, в
периода посочен за извършване на нарушението не е била започната, не е реализиран добив на дървесина по издаденото
позволително за сеч по смисъла на закона, и не може да се приеме, че Д. само поради качеството си на лице, на което е
издадено позволителното за сеч следва да носи административнонаказателна
отговорност за неправомерна сеч на 12 дървета, която е констатирана в имота и
не е свързана с неговата дейност в това му качество.
Доколкото по смисъла на §1, т.21 от ДР на ЗГ „добив на
дървесина” е сеч и извоз на дървесина до временен склад, както в административното производство, така и в съдебното не са
ангажирани доказателства, че Д. като лице, упражняващо лесовъдска практика по
чл.108, ал.2 от ЗГ не е упражнил контрол по извършване на добива на дървесина в
процесния имот, за
който е безспорно установено, както е отразено и в касационната жалба, че не е започнала фактическата законна сеч по издаденото позволително. В
процесния случай няма
констатирани нарушения по добива на дървесина и не са налице нормативни
предпоставки констатираната неправомерна сеч, която
не е свързана с добив на дървесина да бъде вменена във вина на ответника по делото.
Установено по делото е, че във връзка с
издаденото позволително за сеч
№ 0492415/29.03.2019 година, като представител на И.Ц.Ц. два дни преди издаването му, Д.
е маркирал дърветата за сеч в
имота с контролна горска марка 0442, оформен е карнет опис, било
определено след добиване дървесината да се извози до временен склад - стадиона
гр.Угърчин, изготвен е
технологичен план и е следвало собственика, да
посочи дали ще извършва сечта сама, с наети от нея работници или ще сключи
договор с фирма която ще извърши сечта, след което Д. може да оформи и издаде
разрешително за достъп в горски територии, което е поименно и разрешително за
достъп на превозни средства.
Според показанията на
свидетелката И.Ц.Ц., братовчет й като съсобственик
по наследство е започнал да реже дърветата от имота, като по-късно същият е
подал сигнал на 112 за незаконна сеч, в която връзка е образувано досъдебно
производство, извършена е проверка от горските служители, а след узнаването за
това сечището е затворено от инж.В., тъй като според свидетелските му показания
имало неуредени взаимоотношения между собствениците, всичко се случило в
рамките на няколко дни, като в имота не е извършвана сеч от Д. преди да затвори
сечището, защото не е издаван превозен билет, каквато е практиката. В наличното
по преписката Обяснение във връзка със съставеният му АУАН Д. излага тези обстоятелства, установени и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, представил е необходимите документи, като е посочил че няма вина за незаконната сеч, че добив
на дървесина в имота не е извършван и се касае за престъпление, за което има
образувана прокурорска преписка и установен от полицията извършител. Видно от преписката обяснението, с характер на възражение по
акта, не е прецено от наказващият орган и не е извършено разследване на
спорните обстоятелства.
Обосновано с доказателствата първоинстанционният съд е приел, че преди
да се произнесе наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4
от ЗАНН, да извърши разследване на спорните обстоятелства, каквито безспорно са
налице по съставомерността на нарушението при установените
с гласните доказателства обстоятелства по организацията на сечта за разрешеният добив на дървесина, влошените
отношения между част от наследниците на процесния имот, като не са обсъдени и възраженията на нарушителя, посочени
в АУАН.
За пълнота следва да се отбележи, в издаденото НП липсват
мотиви и за размера на наложеното административно
наказание. При определяне вида и размера на наложената глоба,
в съотвествие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН административно наказващия орган
следва да изложи мотиви ако приеме че размера, в който следва да бъде понесен
от санкционирания е над минимално установения. Това негово законово задължение
е предвид необходимостта нарушителят да получи адекватно наказание за
извършеното противоправно деяние и няма как да бъде поправено на по- късен
етап, включително в хода на съдебното обсъждане на постановения санкционен акт. В тази връзка
остава неясен подхода на наказващият орган въз основа на какво в случаят е
определил глоба от 900 лева при нормативно заложения размер от 300 до 5000
лева. При което съдът не може
да извърши контрол за законосъобразност на размера на наложеното наказание, с необходимата преценка съответства ли на
тежестта на обществената опасност на деянието и дееца, и доколко ще допринесе в
най-пълна степен за реализиране целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН, на които се
позовава касаторът в касационната жалба и писмените защита.
По тези съображения не се оправдаха фактически и от гледната
точка на закона оплакванията в касационната жалба.
С оглед на изложеното,
съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като
правилно. Не са
налице касационните основания по
смисъла на чл.348 от НПК, които
да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307 от 11.10.2019
година, постановено по наказателно административен характер дело № 547 по описа
за 2019 година на Районен съд Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.