Р Е Ш Е Н И Е №127
гр. Пазарджик, 08.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на десети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря Константина Рядкова, като разгледа
докладваното от
съдия Ил. Димитрова т. д. N 218 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК.
Предявени
са искове за обявяване относителна недействителност на правни сделки по
отношение на държавата на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК във вр. с чл.216,
ал.2 ДОПК. Исковете са предявени от Национална агенция по приходите (НАП), чрез
ТД гр.Пловдив - офис Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт М.Т., в защита
правата на държавата срещу страните по атакуваната сделка - „Б." ЕООД, ЕИК
********, със седалище
и адрес гр. Б., ул. О. №**и „Е." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. Б., ул. О. № **.
Претенцията
е да бъдат признати за недействителни, с всичките законови последици от това,
по отношение на държавата, сключените между „Б." ЕООД, ЕИК ******** и „Е."
ЕООД, ЕИК ******** покупко-продажби на следните автомобили:
-
****, марка **** рег. № ****, рама ****,
дв. ****, год. на производство ***** г.,
-
****, марка **** **** с рег. № ****,
рама ****, дв. ****, год. на производство ****г.,
-
****, марка **** **** с рег. № ****,
рама ****, дв. ****, год. на производство ****г.,
-
****, марка **** **** с рег. № ****,
рама ****, дв. ****, год. на производство ****г.,
-
****, марка **** **** с рег. № ****,
рама ****,дв. ****;
които са били прехвърлени с договор за покупко-продажба от ******
г. нотариално заверен от нотариус А.И.с район на д-е РС- П..
Претендират
се и разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В исковата
молба се твърди, че „Б." ЕООД имал неуредени уредени публични задължение
към НАП в общ размер над 420 000 лв., формирани от ревизионен акт, от
задължения по справки – декларации (СД) по ЗДДС и от данъчно-осигурителни
задължения по декларации обр.6. ДОД, ДОО, ЗО и УПФ, а именно :
- Ревизионен акт № ********г. в размер на 34047,23 лв., в т.ч.
главница - 7085,70 лв. и лихва по РА - 26961,53 лв.;
- задължения по ЗДДС като основано са формирани от една СД по
ЗДДС № *******г в размер на 251 745,31 лв. главница и лихва към ****** г. от
34558,09 лв.
- декларации обр.6 /ДОД, ДОО, ЗО , УПФ/ от 01.01.2014 г. до ******
г. общо в размер на 73 403,61 лв., в т.ч. главница -62 323,38 лв. и лихви към
22,06,2017 г. - 11080,23 лв.
Сочи
се, че тъй като декларираните от дружеството задължения не били изплатени към
бюджета, от страна на НАП-Пазарджик били предприети действия по принудителното
им събиране.
Изложени са
обстоятелства относно част от историята на двете дружества във връзка с
атакуваната сделка. Описано е, че до момента, в който били натрупани задълженията на „Б."
ЕООД към НАП, а именно от ****** г. до ******** г., дружеството било управлявано
от лицето В.Г.А.. Към настоящия момент управител обаче бил друг. Сочи се, че
при извършване на атакуваната продажба управител и едноличен собственик на
капитала на втория ответник „Е.“ ЕООД бил В.К.К., но
след продажбата дяловете на това дружество управлението му било поето от същото
лице - В.Г.А.. Мотивирана е позицията, че по този начин последният на практика
прехвърлил цялото имущество на “Б." ЕООД на „Е." ЕООД, като в
последствие го придобил отново и поел и управлението му.
Твърди се,
че във връзка с образувано изпълнително производство № ******* г. срещу „Б.“
ЕООД за събиране на публични вземания в размер на 423 973,13 лв., публичният
изпълнител установил наличието на извършени разпоредителни сделки с имущество
на длъжника, сключени след връчването на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР),
установяваща публични задължения на дружеството за сумата от 34 047,23 лв.
Пояснено е, че въпросната ЗВР № Р-*********г. била връчена на „Б.“ ЕООД на *********
г., като бил издаден и Ревизионен доклад (РД). Същият бил връчен по електронен
път на ****** г., а на ***** г. бил връчен и ревизионен акт (РА). Установено
било, че на 01.02.2016 г. са извършени разпоредителни сделки за продажбата на
описаните 5 бр. МПС с купувач втория ответник „Е.“ ЕООД, в чиято собственост
същите били и към настоящия момент.
Твърди се,
че във връзка с неплатените задължения, с Постановление № ******* г. и с постановление № ******** г.
били наложени обезпечителни мерки по отношение имущество на длъжника. В хода на
извършена проверка в електронна справка ИКАР на *******г. било установено, че
върху притежаван от длъжника недвижим имот, възбранен от НАП с първото
постановление, е била вписана ипотека от ****** г., в резултат от която обаче
по искане на обезпечения кредитор, ЧСИ продал имуществото на ****** г. Така,
наложените обезпечителни мерки се оказали неефективни и към момента въпросното
движимо имущество, чиято продажба се атакува в настоящото производство, било
единственото, спрямо което можело да се насочи принудителното изпълнение, за да
се защитят интересите на държавата.
Сочи се, че
на практика след връчване на ЗВР и малко преди да бъде издаден РД и PA,
с които се установяват задължения, ответника „Б.“ ЕООД се лишил от почти цялото
си налично имущество като продал всички притежавани МПС на втория ответник.
След тези продажби единствената останала собственост на длъжника бил недвижим
имот, който обаче бил вече ипотекиран, а в последствие и продаден на публична
продан. Аргументира се, че след извършването на описаните сделки, всички активи
на „Б.“ ЕООД преминават в патримониума на втория ответник. В същото време „Б."
ЕООД, чрез неговия представляващ В.Г. натрупва огромни задължения, не ги внася,
а малко преди спрямо него да бъдат предприети мерки за събиране на тези
задължения, прехвърля цялото имущество на друго дружество, което в последствие
отново придобива.
В обобщение
повече от ясно било, според ищеца, че се касае за умишлени действия, при които
фактическата власт върху имуществото отново преминава в едно и също лице, но се
избягва погасяването на установените задължения, съставляващо ясна индикация за
намерението му, чрез тази поредица от сделки, да увреди публичния взискател,
като направи невъзможно изпълнението върху притежаваното имущество.
Твърди се,
че на управителят на дружеството била връчена лично покана за доброволно
изпълнение, т.е. дружеството било надлежно уведомено за предприетите
изпълнителни действия. Въпреки предприетите мерки до настоящият момент „Б." ЕООД продължавало да е с неуредени
задължения за над 440 000 лв. С описаните сделки била възпрепятствана възможността
на публичният взискател да реализира принудително изпълнение спрямо
прехвърленото имущество, като по този начин държавата претърпяла пряка и
непосредствена вреда, обуславяща интереса от предявяване на иск по реда на чл.
216, ал.1, т.4 и ал.2 ДОПК.
Представени
са писмени доказателства.
Направено е
доказателствено искане по чл.192 ГПК, за което е представена и нарочна молба.
С
определение № 610/14.08.2018 г. съдът е уважил молбата на ищеца по реда на
чл.389 ГПК, като е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор върху
процесните 5 бр. МПС.
В законния
срок от всеки от ответниците е постъпил писмен отговор, в който се оспорва
изцяло предявения иск.
В
отговорите и на двамата ответници са изложени идентични по смисъл възражения в
няколко групи.
Не се
спори, че на ******* г. между посочените дружества е била сключена атакуваната
покупко-продажба на 5 бр. ****и.
Възразява
се обаче процесната сделка да е била извършена с намерение за увреждане
интересите на кредитора, тъй като същата била възмездна, а цената по нея била
заплатена.
Оспорва се
твърдението, че към ******* г. продавачът „Б." ЕООД е имал
цитираните в исковата молба задължения към публичния изпълнител. Към тази дата
спрямо дружеството нямало установени публични задължения, тъй като за такива
съгласно съдебната практика се приемали публични задължения, установени с
влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение. Към датата
на сделката обаче нямало влязъл в сила административен акт или съдебно решение
в този смисъл.
Също така
към тази дата, дружеството-продавач не било уведомено за възложена ревизия.
Оспорва твърдението, че на ***** г. на „Б." ЕООД е била връчвана ЗВР *********г.,
чрез неговия законен представител и/или надлежно упълномощено за това лице.
Оспорва се
и представеното към исковата молба удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол“ на ЗВР ********* какъвто документ не бил връчен на „Б.“ ЕООД. Пояснява
се, че въпреки данните за изпращането му от органа по приходите, електронния
документ не бил изтеглен от този ответник, тъй като същият не притежавал
електронна поща с наименование: ******** Сочи
се, този адрес се ползвал от
фирма „С.“ ЕООД, ЕИК ********, която
нямала представителна власт и функции спрямо ответника „Б." ЕООД.
Поради
същата причина липсвали доказателства, че на ******** г. на това дружество е
била надлежно връчена и заповед за изменение на възлагане на ревизия ********
г., която била изпратена на до длъжника на ******* г. отново по реда на
електронното връчване до същия получател с електронна поща ********.
По
идентични аргументи е оспорено и удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол“ на документ по Ревизия Р-******, представляващ
заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия с Р-******** г., за
който се твърди, че също е бил връчена електронно на *********г. с
получател ***********.
Отделно се
излагат доводи, че атакуваната от ищеца правна сделка е сключена между две
юридически лица, които към дата ***** г. не са били „свързани лица“ по смисъла
на § 1 ТЗ във вр. с чл.216, ал.З ДОПК
Възразява
се да са налице предпоставките по смисъла на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК по
отношение на процесната сделка. Обобщено е, че към датата на извършването на
продажбата - ****** г. „Б." ЕООД не е имал установени публични задължения.
Дружеството не е било уведомено за възложената ревизия. Разполагало е с
материални активи (банкови сметки по които ежедневно са преминавали парични
потоци, недвижимо имущество и други движими вещи). В този смисъл било и
твърдението на ищеца в исковата си молба, че по същото време е предприел
обезпечителни мерки спрямо „Б." ЕООД, изразяващи се в издаване на
постановление №***** г. за налагане възбрана на недвижим имот с идентификатор ********,
собственост на този ответник. Затова и към датата на извършване на продажбата
на ****ите, дружеството-продавач разполагало с друго
имущество, с което ищеца обезпечил своите вземания.
Иска се
отхвърляне на претенцията и присъждане на разноските.
Не се сочат
доказателства. Не са направени доказателствени искания.
На ищеца е
връчен препис от отговорите и в законния срок е постъпила допълнителна искова
молба (наименована писмен отговор),
в която се оспорват изцяло всички възражения, направени с писмените отговори на
ответниците.
На първо
място е направено е възражение за разглеждане на спора по общия ред, т.е. че
реда на гл. 32 от ГПК е неприложим за настоящия спор.
Във връзка
с възраженията, че „Б." ЕООД не е уведомен за започналата ревизия се сочи,
че посоченият имейл е бил деклариран в системата на НАП, което било видно и от
представените към ИМ писмени доказателства. От същите било видно също така и че
на този имейл е извършено връчването на ЗВР, както и заповедта за нейното
изменение. В приложения ревизионен доклад ясно било посочено, че на дружеството
е връчвано и искане за представяне на писмено обяснения и документи, каквито в
последствие са били представени с нарочна молба и опис към нея.
Освен това
от представените доказателства било видно, че въпросния имейл адрес е
деклариран от „Б." ЕООД и че на него дружеството е получавало документи,
след което е представяло отговори на исканията на НАП, в т.ч.справки-декларации
и отчетни регистри. Пояснено е, че такива документи са били подавани от името
на дружеството от лицето К. Н. Т.. За нея именно било декларирано, че има право да
подава по електронен път документи, като в тази връзка й е бил издаден КЕП
/квалифициран електронен подпис/, което станало още при подаване на декларация
по чл.92 от ЗКПО за **** г.
Прилага се
като писмено доказателство справка от системата на НАП, от която било видно, че
сертификата за КЕП, издаден на това лице, съвпада с този, посочен в данните за
подадените декларации на дружеството по ЗДДС за **** г. В тях отново фигурирал
ел. адрес, на които били връчвани ЗВР и искания за представяне на документи.
Твърди се, че въпросното лице - К.Т. била заета на трудов договор, както в „Б."
ЕООД, така и в цитираното от ответниците дружество „С."
ООД.
Във връзка
с възраженията на ненадлежно извършено връчване на заповедите за извършване на
ревизия е направено доказателствено искане за допускане разпита на двама
свидетели, при режим на призоваване.
Сочат се
писмени доказателства.
В срока по
чл. 373 ГПК е постъпил писмен отговор само от ответника „Б." ЕООД, в който се поддържат изцяло
възраженията и обстоятелствата, изложени в и първоначалния отговор. Оспорват се
като несъстоятелни доводите, наведени с допълнителната искова молба.
Поддържа
се, че посочения имейл адрес ************** не е на „Б.“ ЕООД, като не е и на служител в дружеството.
Твърди се, че към датата, за която ищецът твърди, че „Б." ЕООД е подал
декларация по чл.92 от ЗКПО за ***** г., едноличен собственик на капитала на
този ответник е бил „Х.“ ЕООД, ЕИК ********, а имейлът, посочен в декларацията
по чл.92 от ЗКПО за *****г., е бил на служител именно на това дружество. Твръди
се, че контактите с „Б." ЕООД в този период, а и преди това ставали по два
имейл адреса. Единият - **************,
бил ползван от дружеството, когато то било собственост на „Х." ЕООД.
Другият - ********., бил използван
от дружеството след започване на ревизията. На него също били изпращани
уведомления, но след ***** г. Сочи се, че след прехвърляне на дружествените
дялове от „Х.“ ЕООД на В.Г. А. през **** г., счетоводното обслужване на фирмата
било поето от лицето С. Д., която използвала за кореспонденция именно имейл:*******. Пояснява
се, че преди смяната в собствеността на дружествените дялове, счетоводство на
фирмата било извършвано от К.Н.Д. и К. М.Е.
Направено е
искане да се допусне разпита на двама свидетели, при режим на довеждане. Сочат се писмени доказателства.
С оглед
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, съдът
приема, че предявеният иск е процесуално допустим и същият намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 216,
ал.1, т.4 и ал.2 от ДОПК.
Не се спори
между страните по делото, че на 22.01.2016 г. между посочените две ответни
дружества е била сключена атакуваната покупко-продажба на 5 бр. ****и, описани
в приложения към исковата молба договор с нотариална заверка на подписите.
Предвид характера на сделката, чиято относителна недействителност е предмет на
иска /търговска продажба/, делото бе разгледано по специалния ред, предвиден за
търговски спорове, като по възражението на ищеца за разглеждане по общия ред се
отбележи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 369, ал.1 ГПК възражението, че спорът не подлежи на
разглеждане по реда на тази глава, може да се направи само от ответника
най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в
същия срок. Затова като бе прието, че ищецът не е легитимиран да прави такова
възражение, а съдът не намира основание служебно да премине към разглеждане на
спора по по общия ред, същият беразгледан като търговски спор. Атакуваните в
настоящото производство покупко-продажби притежават характеристиките на търговски
сделки, поради което по отношение исковете за относителната им недействителност
би следвало да намери приложение разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК.
След
преценка на събраните доказателства съдът прие за устаовено следоното:
Безспорно
се признава от всички страни по делото установения и с писмено доказателство
факт, че на ******* г. 5 бр. ****и са прехвърлени от първия на втория ответник
по делото. Продажбите са извръшени с един общ договор, сключен в съответната
форма – писмена с нотариална заверка на подписите на страните.
Безспорно е
установено също така, че продавачът „Б.“ ЕООД има качеството на длъжник по
отношение на Държавата, като публичните му задължения са установени с
Ревизионен акт от ***. /л. **** от гр.д. № 2371/2018 г./, връчен на **** г.,
видно от представеното удосотверение за връчване по електорен път.
Редовността
на връчването на ревизиония акт не се оспорва по делото, а колкото до
възражението, че към момента на извършваните разпоредителни сделки не са съществували
публични задължения, които да са установени с влязъл в сила акт, то това отговаря
хронологически на действителното положение, но е ирелевантно за приложение на
второта хипотеза от разпоредбата на чл. 216, ал.1 от ДОПК , която изисква в
последна сметка в резултат на ревизията да са установени пубични задължения, а
не това да е станало преди атакуваната сделка.
Преди
осъществяване на сделката следва да е осъществен другия факт от тази втора
хипотеза на правната норма, а именно – връчването на заповедта за възлагане на
ревизия. Именно това твърди ищецът от фактическа страна и с доклада му бе
възложено в тежест да докаже надлежното съобщаване на заповедта да ревизия на
ответника – продавач Б.“ ЕООД преди ****
г., когато се е прехвърли собствеността върху 5 ****а.
Ищецът
представя тази заповед, издадена на ****** г. и последвалите я две заповеди за
нейното изменение. Първата заповед, чието връчване поставя фактически началото
на т. нар. в практиката „подозрителен период“ е придружена от удостоверение за
извършено връчване по електронен път /л. ** от делотото на РС-Пазарджик/, в
което е посочена като дата на връчването ***** г.
Удостоверено е, че докуменът е изтеглен от имейл **************.
Ответниците
не оспорват верността на съдържанието на това удостоверение, като не твърдят
заповедта да не е била изпращана по
електорен път или докуменът да не е бил изтеглен на посочената дата. Следователно
тези два факта следва да се приемат за доказани с оглед доказателствената сила
на официалния удостоверетител документ, какъвто е обсъжданото Удостоверение за
извършено връчване по електорен път.
Това което оспорват ответниците е, че
адресът, до който е изпратена заповедта
като ел. документ, не се използвал към онзи момент от дружеството и всъщност
имейлът не бил получен от негов законен представител или упълномощено лице. На
това възражение ищецът противопостави твърденията си че: 1. в приложения ревизионен доклад ясно било посочено, че именно
на същия адрес на ревизираното дружество е връчвано и искане за представяне на
писмени обяснения и документи, каквито в последствие са били представени с
нарочна молба и опис към нея и 2. въпросния имейл адрес бил деклариран от „Б."
ЕООД и на него дружеството е получавало
по-рано други документи, след което е представяло отговори на исканията на НАП,
в т.ч.справки-декларации и отчетни регистри.
Пояснено е,
че такива документи са били подавани от името на дружеството от лицето К. Н. Т.. За
нея именно било декларирано, че има право да подава по електронен път документи, като
в тази връзка й е бил издаден КЕП /квалифициран електронен подпис/, което
станало още при подаване на декларация по чл.92 от ЗКПО за ***** г.
Тези
твърдения на ищеца за доказани по убедителен начин със следните писмени
доказателства: искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице /л. *** от т..д. № 218/2018 на ПОС/, удостоверение за връчването
му и отговор вх. № ****** г., в който изрично е посочено че е по повод на това
искане и който изхожда и е подписан от „управител“, както и извлечение от
регистъра на НАП за декларарираните от дружеството електрнни адреси./л. 58 от
делото на районния съд/.
Оказва се,
че адресът **************. от една страна е деклариран през 2103 г. като адрес на
дружеството и е продължавал да е вписан в регигистъра като актуален, активен
адрес „Б." ЕООД. Никой не е уведомил НАП, че не се използва от този
данъчен субект. Ето защо всички съолбщения и документи, изпратени до този адрес
следва да се смитат за редовно връчени на датата, отбелязана в
удостоверението за връчване на ел. път,
която съвпада с датата, на която документ е бил изтеглен.
Нещо
повече, в хода на самата ревизия – след връчване на първоначалната заповед за
възлагането й отново на същия адрес е
изпратено и получено искане за обяснения и документи от **** г. На същата дата
документът е изтеглен от адресата, а **** г. по него в НАП е постъпил отговор
от управителя на дружеството, което е потвърждение и за реалния технически
достъп и фактическото ползване на адреса от дружеството.
Кои лица
фактически са имали достъп до ел. поща, получавана на този адрес, ползван ли е
той и от други дуржества и пр., както и промяната в персоналния /членски/
състав на дружеството – факти на които се позовават ответниците в отговорите
си-е без значетие за разглежданото делот.
Ищецът
успешо доказа фактите, с чието установяване се свързва редовното съобщаване на
длъжника на Заповед за възлагане на ревизия от **** г. , като за датата на нейното връчване съдът приема *** г.
Следователно
атакуваните разпоредителни сделки са осъществени след това връчване, а както
стана ясно – в резултат от ревизята впоследствие са установени публични
задължения на дружеството.
Това дава
основание, при наличие на някоя от хипотезите, изброени чл. 216, ал.1 в т. 1- 6, публичния
изпълнител в лицето на НАП, да поиска обявяване на сделките да отностиено
недействителни по отоншение на държавата, доколокто става дума за пблични
държавни вземания в случая.
Ищецът се
позовава на т. 4, като твърди, че продажбите на ****ите
са извръшени с намерение да се увреди държавата, като
публичен взискател. За доказаването на това намерение, което е достатъчно да е
съществувало само у длъжника, ищецът се позовава на доказателства за липса на
парични средства и друго имущество, което да послужи за удовлетворяването на
държавата.
Установи
се, че длъжникът не е имал налични средства в банки, а единствния притежаван от
него недвижим имот е запориран от ЧСИ още в края на **** г. по искане на друг кредитор. Длъжникът е знаел
за запора, както и за ипотеката върху този имот, преди да се разпореди с
превозните средства. В последствие се е стигнало и до продажбата на недвижимия
имот и удовлетворяване на лицето – ипотекарен кредитор.
Тези факти
не се оспорват от ответниците и се установяват от приложени към първоначалната
искова молба писмени доказателства.
В доклада
си в първото съдебно заседание съдът възложи в тежест на ответниците да
докажат, че след разпореждането с процесните МПС е разполагал с друго
имущество, от което биха могли да бъдат удовлетворани публичните вземания на
държавата, като им указа на осн. чл. 146, ал.2 от ГПК, че не са посочили доказателства
за тези факти, които пък са свързани с възражението им, че продажбите не били
осъществени с намерение да увредят държавата като публичен взискател.
Безспорен
по делото е и фактът, че до настоящия момент вземанията, установени с
процесната ревизия не са погасени. Това е твърдението на ищеца, на което
ответниците не са противопоставали каквито и да било възаржения или
доказателства, които да ги опровергават.
Предявените
искове следва да бъдат уважени като в тежест на ответниците се възложат разноските
на ищеца за юрисконсултско възнаграждение – 450 лв. на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл. 25, ал.1 и 2 от НЗПП.
Що се отнася до искането да се
присъдят разноските „за образуване на изпълнително дело и спрямо имуществото,
предмет на исковата претенция“, макар да са подробно описани в списъка с
разноските, не са предстаени доказателства реалното им заплащане.
Освен това, претендираните разноски,
така както са описани в списъка, всъщност са направени в изпълнителното
производство по налагане на обезпечителните мерки. Без съмнение това не са
разноски за обезпечителното производство по смисъла на т. 5 от ТР № 6/2013 г.
по т. д. № 6/2012 г., които да се се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото
на спора, с оглед крайният му изход. Става дума за разноски по изпълнителното
дело, както самата страна сочи, които б следвало да се съберат чрез съдебния
изпълнител. В този смисъл има постановени актове от ВКС, след споменатото
Тълкувателно решение – Определение № 336/2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., Определение № 876/2014 г. по ч. т. д. № 3490/2014 г. др.
Ето защо искането за присъждане на разноски в размер на
2 156,70 лв. – за образуване на изп. дело и налагане на обезпечителни
мерки,следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
По
исковете с правно основание чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК, предявени от Национална
агенция по приходите:обявява за относително недействителни по отношение на
държавата – Република България, сключените между ответниците
„Б."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес гр. Б., ул. О. №** и „Е."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. О. № **
с договор за покупко-продажба на МПС от ***
г. сделки за покупко-продажба на
следните 5 бр. ****и:
-
****, марка **** рег. № ****, рама ****,
дв. ****, год. на производство *****г.,
-
****, марка **** **** с рег. № ****,
рама ****, дв. ****, год. на производство ****г.,
-
****, марка **** **** с рег. № ****,
рама ****, дв. ****, год. на производство ****г.,
-
****, марка **** **** с рег. № ****,
рама ****, дв. ****, год. на производство ****г.,
-
****, марка **** **** с рег. № ****,
рама ****,дв. ****.
ОСЪЖДА ответниците да заплатят разноски по
делото в размер на общо 450 лв. или по 225 лв. всеки от тях в полза на Национална агенция по приходите
– гр. София, като отхвърля искането на ищеца за присъждане на разноските за образуване на изпълнително
дело и налагане на обезпечителни мерки в общ размер на 2 156, 70 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в2-седмичен срок от получаване на препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: