РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 21959
гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20231110166709 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 349462/05.12.2023 г. на [фирма], ЕИК ***** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. И. Т., ЕГН ********** за
сумите, както следва: 1 585, 87 лв. – главница по договор за заем ****/08.02.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане; 199, 64 лв. – договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.; 1320, 48
лв. – възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги към договор за заем
****/08.02.2022 г. – Пакет „Комфорт“.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумата от 1320, 48 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Процесният договор за заем **** е сключен на 08.02.2022 г., като породените от него
отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
случая, видно от т. 12 от заявлението, както и от подадената уточнителна молба услугите, за
които се отнася претендираното възнаграждение, се изразяват в предоставяне на заема по
адрес на клиента, респективно събиране на вноски от дома на клиента, приемане на
плащания в офис на кредитодателя, предоговаряне и разсрочване на заема, а това по
съществото си са услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, за които
финансовата институция има забрана да събира суми – чл. 10а от ЗПК. Нещо повече,
възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплати за предоставения му пакет
от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона, то е
почти равно на главницата по договора за кредит. Предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
1
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите поотделно. Това обстоятелство не се променя от факта, че е сключен “договор за
допълнителни услуги към заем ***/08.02.2022 г.” В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е
предвидено, че „видът, размерът н действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“, a в
противоречие на императивното правило не са разграничени цените на различните видове
допълнителни услуги, а е определено общо възнаграждение. Наред с това заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния
договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1320,
48 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите
на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с № 349462/05.12.2023 г. на [фирма], ЕИК ***** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. И. Т., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 1320, 48 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2