№ 13720
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110174477 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от Н. Д. П., ЕГН **********, чрез адв. Л.
Т. К., срещу “,.
Ищцата твърди, че работела на длъжност “счетоводител” по силата на
трудов договор, сключен на 17.10.2011г. с “,. На 28.05.2020г. ищцата била
преназначена на същата длъжност във “, – дружество, което към момента на
преназначението било част от група предприятия по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на КТ, във вр. с пар.1, т.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, заедно с първоначалния работодател “,. Твърди, че към датата на
преназначението на ищцата във “, – 28.05.2020г., същото дружество
притежавало пряко преимуществен дял от записания капитал на “,. Тримата
управители на ответника – ,, били управители и на “, в периода, в който
ищцата работела при последното дружество.
В исковата молба се посочва още, че след преназначаването на ищцата
във “, дружеството продало дружествените си дялове във “, с договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 24.06.2020г.
Твърди, че на 22.12.2019г. ищцата придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, което обстоятелство било отразено в
Разпореждане № ********** за отпускане на пенсия на ТП на НОИ София.
Посочва, че със Заповед с изх. № 02/24.07.2024г. на управителя на
ответното дружество трудовото правоотношение на ищцата с “, било
прекратено на основание чл.326, ал.2 КТ. Към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата работела в групата предприятия “, и “, в
продължение на 12 години и 9 месеца без прекъсване. Брутното трудово
1
възнаграждение за месец юни 2024г. било в размер на 2188.60 лева. При
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не било заплатено
обезщетение от работодателя по чл.222, ал.3 КТ в размера на брутното и
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ в размер на 13 131.60 лева, ведно със законната лихва върху
претендираното обезщетение от датата на депозиране на исковата молба –
13.12.2024г. до окончателното плащане на вземането, както и мораторна лихва
върху претендираното обезщетение за периода от падежа на вземането –
31.08.2024г. до датата на предявяване на иска – 13.12.2024г. в общ размер на
522.01 лева.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от страна на “,. В своя отговор ответното дружество оспорва
предявения иск като неоснователен. Посочва, че обезщетението по чл.222,
ал.3 КТ било дължимо от първоначалния работодател на ищцата – “,, а не от
последващия й работодател – “,, доколкото към датата на прекратяване на
трудовия договор с първия работодател за ищцата били налице законовите
предпоставки за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Неоснователно
било насочването на исковата претенция към последващия работодател на
ищцата – “,, с който е сключен трудов договор на 28.05.2020г., при условие че
предпоставките за търсене на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, еднократно
платимо, са възникнали при прекратяване на трудовия договор с първия
работодател – “ ,. Когато работникът или служителят е придобил право на
пенсия а осигурителен стаж и възраст по време на съществуването на трудово
правоотношение, но при неговото прекратяване работодателят не му е
изплатил обезщетението, изпълнението на това задължение не може да се
търси от следващ работодател. Моли съда да отхвърли исковата претенция
като неоснователна и недоказана по основание и размер.
В условията на евентуалност, при уважаване на иска като основателен,
оспорва размера на претендираното обезщетение. Твърди, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят, “,, не можел да се
определи като част от “група дружества” по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на
КТ, във вр. с пар.1, т.5 от ДР на ЗТМТМ, заедно с първоначалния работодател
“ ,. Не оспорва, че в периода от 17.10.2011г. до 24.07.2024г. ищцата е работела
без прекъсване при “ , ( първи работодател ) и “, ( втори работодател ), както и
че до 24.07.2024г. първият и вторият работодател били в отношения на
свързаност като “група дружества”, а именно “, пряко притежава
преимуществен дял от капитала на “ ,. Тази свързаност отпаднала и ответното
дружество изгубило качеството си на предприятие от "група дружества”,
считано от 24.06.2020г. или с вписването в ТР при Агенция по вписванията на
07.01.2020г., когато с договор да прехвърляне на дружествени дялове
съдружниците на “, прехвърлили 100% от капитала на “, на “,” ЕООД ( нов
едноличен собственик на капитала на “,). Към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата – 24.07.2024г. работодателят “,, не бил
2
част от група дружества с първия работодател. Трудовият стаж на ищцата в
предприятие от група дружества е формиран като такъв единствено за периода
от 17.10.2011г. до 24.06.2020г. ( или 01.07.2020г. – вписване в ТР ), когато
вторият работодател загубил качеството на свързаност с група “дружества”.
Този стаж бил с продължителност под 10 години в посочения период, а също и
към датата на прекратяване на трудовия договор с втория работодател.
Що се отнася до въведеното с исковата молба твърдение, че тримата
управители на ответника – ,, били и управители на “,, се посочва, че този
довод не обосновавал свързаност на ответното дружество с първия
работодател като “група дружества” по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на КТ, във
вр. с пар.1, т.5 от ДР на ЗТМТМ, нито за посочения период, нито към датата
на прекратяване на трудовия договор с ищцата от ответното дружество.
Поради изложеното твърди, че към 24.07.2024г. ищцата нямала
достигнат трудов стаж от 10 години в група “дружества” по смисъла на пар.1,
т.2а от ДР на КТ, във вр. с пар.1, т.5 от ДР на ЗТМТМ, поради което не са
възникнали предпоставките за заплащане на обезщетението в размер на
брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност
оспорва исковата претенция по размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно чл.12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени трудова книжка № 64, както и Трудов договор
от 28.05.2020г. със страни “ , и Н. Д. П.. От същите се установява, че ищцата е
работила по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжност
“Счетоводител” .
Представено е Допълнително споразумение към Трудов договор от
30.10.2023г., съгласно което считано от 01.11.2023г. основното трудово
възнаграждение на ищцата се определя на 1 765.00 лева.
Представена е Заповед за прекратяване на трудово правоотношение с
изх. № 02/24.07.2024г., съгласно което на 24.07.2024г. съществуващото между
страните в настоящия процес трудово правоотношение е прекратено на
основание чл.326, ал.2 КТ – въз основа на писмена молба на служителя.
По делото са представени и Разпореждане на НОИ № ********** от
21.02.2020г., от което е видно, че ищцата е придобила и реално е упражнила
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2
КСО.
Представен е и Договор за покупко-продажба на дружествен дял от
24.06.2020г., сключен между “ ,, ЕИК ,, от една страна и “,” ЕООД, ЕИК ,.
Видно от представения договор ответникът в настоящото производство е
прехвърлил на “,” ЕООД 4998 дяла от капитала на “ ,.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
3
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.222, ал.3 КТ и иск с правна
квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
I. По иска с правна квалификация чл.222, ал.3 КТ:
1. В тежест на ищеца е да докаже: прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника; към същия момент на прекратяването от
работника или служителя да е придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст; служителят да е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и размера
на следващото се брутно трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез
плащане, както и наведените от него в отговора на исковата молба
възражения.
2. Още с доклада по делото като безспорни, на основание чл.153 ГПК, са
отделени следните обстоятелства: че ищцата е сключила трудов договор с
ответника “, на 28.05.2020г., със срок на започване на работа, считано от
01.06.2020г.; че ищцата е работила на длъжност “счетоводител” по силата на
трудов договор от 17.10.2011г., сключен с “,.; че с трудовия договор от
28.05.2020г. ищцата е преназначена на длъжност “счетоводител” в ответното
дружество; че към датата на прекратяване на трудовия договор с първия
работодател – “,, а именно 01.06.2020г., за ищцата е възникнало и е упражнено
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст; на ищцата не е заплащано
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение нито от “,, нито от “,; че до 24.06.2020г. посочените
дружества са в отношения на свързаност като “група дружества” по смисъла
на пар.1, т.2а от ДР на КТ, във вр. пар.1, т.5 ЗТМТМ.
3. Спорни между страните са обстоятелствата кой е пасивно материално
легитимиран да заплати претендираното от ищеца обезщетение, както и какъв
следва да бъде размерът му.
4. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
В тази насока следва да се уточни, че правото по чл.222, ал.3 КТ
възниква от момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, независимо от момента на прекратяване на трудовото
правоотношение– в този смисъл Коментар на Кодекса на труда, тринадесето
4
преработено и допълнено издание, изд. Сиби, стр.745.
Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е от категорията плащания, наречени
в правната теория "гратификационни" - изразяващи благодарността на
работодателя спрямо работника или служителя за това, че "е приключил
живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и
отива в пенсия". Когато придобитият при един и същ работодател трудов стаж
е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е предвидил
това плащане да е в по-голям размер, защото по характера си то изразява
признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и
лоялност, засвидетелствани с продължителната работа.
В практиката на ВКС е изяснено, че предпоставките за придобиване
правото на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ (в приложимата й актуална
редакция към ДВ, бр. 107 от 2020 г.) са - прекратяване на трудовото
правоотношение, без значение на какво основание и към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Допълнителният критерий за възникване
правото на увеличения размер на обезщетението (6 работни заплати ) е през
последните 10 години трудовият стаж да е при един и същ работодател или
група работодатели.
Следва да се посочи и редакцията на чл.222, ал.3 КТ от 2020г., която
разширява приложното поле на разпоредбата, добавяйки “група
предприятия”. Съгласно пар.1, т.5 от ДР на ЗТМТМ "Група от предприятия" са
две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по
отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава
преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира
по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие
акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на
административния, управителния или надзорния орган на второто
предприятие, или предприятията се намират под единното управление на
предприятието майка. За да е налице такава зависимост не е необходимо
едното дружество да притежава мажоритарен дял от другото, а е достатъчно
да е налице такава зависимост, която води до обмен на работници между двете
дружества и определена съгласуваност на действията между двамата
работодатели.
В случая, съдът намира, че е налице такава зависимост между “,”.
5. В настоящия случай, е безспорно, че ищцата е придобила право на
пенсия на 22.12.2019 г., както и че трудовото и правоотношение с
ответното дружество е прекратено на 24.07.2024 г. Следователно са налице
предпоставките за възникване на правото на обезщетение.
6. Изводът на съда не се променя от обстоятелството, че сключеното
между ищцата и „,“ трудово правоотношение е формално прекратено на
28.05.2020г. считано от 01.06.2020 г. и от 01.06.2020 г. е сключен трудов
договор между нея и ответникът „,“.
5
Аргументи за това са следните:
6.1. На първо място, към 28.05.2020 г., така и към 01.06.2020 г.
(формално прекратяване на първия трудов договор и сключване на втория) ,”
са свързани дружества.
Видно от направената служебна справка в Търговски регистър, че към
28.05.2020г., “,” са били свързани в отношения на “група предприятия”, като
ответното дружество “,“ е притежавало преимуществен дял от капитала на “,”,
а именно 4998 дяла от 5000. Останалите 2 дяла от “,” са притежавани от , до
2020 г., който от своя страна до 2019 г. е бил едноличен собственик на
капитала на “,“, а след това до настоящия момент е един от съдружниците в
това дружество.
Свързаността на двете дружества се извежда и при сравняване на
съдружниците и управителите им през годините, и конкретно към 28.05.2020г.,
респективно към 01.06.2020 г.
Следва да се отбележи, че въпреки прехвърлянето на притежаваните от
„,“ дялове в “,” от 24.06.2020г. на трето дружество, то свързаността между
двете дружества продължава, предвид идентичността на лицата който са
управители.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с
ответното дружество – 24.07.2024 г., управители на „,“ са ,, ,, а управители на
“,” са ,, като допреди 01.07.2024 г. са били ,, , (последните трима, както се
вижда са били управители и на „,“). Впечатление прави, че към единия от
управители на „,“ ,, е управител и съдружник в „,“ както към 28.05.2020г., така
към 01.06.2020г. и към 24.07.2024 г.
6.2. На второ място, по делото се установи, че основните белези на
трудовото правоотношение по договора от 17.10.2011г. са се запазили и след
01.06.2020 г. - след формалното му прекратяване и след сключването на
втория договор с ответното дружество.
Установява се от представените по делото доказателства, че
местоработата на ищцата при „,“ е седалището на “, (видно от представения
дружествен договор). Безспорно е, че ищцата е заемала длъжността
счетоводител и при двете дружества.
Според съда, най-големият аргумент, че правоотношението се е
запазило на практика е, че при служебно направената проверка в Търговския
регистър на финансови отчети на “, за 2020, 2021 и 2022 година (след
формалното прекратяване на първия ТД), се установява, че същите са
изготвени от ищцата в настоящото производство – Н. Паймаканова и
удостоверени с нейния подпис. Това е поредна индиция, че трудовия договор
между ищцата и “, е бил само формално прекратен на 28.05.2020г., считано от
01.06.2020г., тъй като ищцата е продължила да изпълнява служебни си
задължения към него. Междувременно след 01.06.2020 г. ищцата изготвя ГФО
и на втория работодател „,“.
6
6.3. На трето място, необходимо е да се отбележи, че прекратяването на
договора с първия работодател и сключването на договор с втория
работодател – са в сила от една и съща дата 01.06.2020 г., за същата длъжност,
със запазване на задълженията, мястото на работа и др., като втория
работодател притежава 99,96 % от дяловете на първия.
7. Всички тези обстоятелства, макар и имащи характера на индиции
(косвени доказателства), преценени в своята съвкупност, водят до безспорен
извод, че единствената цел на ответното дружество - ,, както и на
първоначалния работодател , е била да изключи приложното поле на чл.222,
ал.3 КТ спрямо себе си и/или да ограничи размера на гратификационното
плащане, което ищцата в настоящото производство може да претендира. Този
извод още повече се затвърждава при съобразяване на обстоятелството, че
към момента на прекратяване на първото и възникване на второто трудово
правоотношение, ответното дружество е притежавало преимуществен дял от
капитала на “,, като е било налице и съвпадение между управителите на двете
дружества – тоест ответното дружество и можело едностранно да влияе върху
формирането и изразяването на волята на “,.
8. Поради изложеното съдът счита, че трудовото правоотношение е
запазено по основните си белези, с оглед на което за целите на настоящото
производство и обезщетението по чл. 222, ал. 4 ГПК следва да се приеме, че
ищцата е полага труд по едно правоотношение, възникнало на 17.10.2011г. и
прекратено на 24.07.2024г. Злоупотребата на работодателя „,“, който е бил
мажоритарен собственик на първия работодател “,”, с работодателска
власт, както и поведението на двете дружества, с което целят да
заобиколят и/или накърнят правото на служителя по чл. 222,ал. 3 КТ, не
могат да се тълкуват във вреда на последния. С оглед особеностите на
конкретния случай, поведението на работодателя да се домогне да заобиколи
и/или накърни правото на служителя по чл. 222,ал. 3 КТ, не следва да води до
лишаване на ищеца от благодарственото обезщетение за пенсиониране, тъй
като това не би било в съответствие с целта на закона.
8.1. Според чл. 8, ал. 1, ал. 2 от КТ трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, като
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното.
Настоящият състав е на мнение, че чл. 8, ал. 1 КТ, според който
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите, е императивен, като за спазването му следи
служебно, предвид необходимостта от по-голяма защита на правата на по-
слабата страна в трудовото правоотношение - служителя. В случая е налице
очевидна недобросъвестност проявена от страна на , в самостоятелно
качество и качеството му на мажоритарен собственик на , спрямо ищеца е
неприложим чл. 8, ал. 2 КТ.
Злоупотребата с право е противоправна и тя е налице, когато правото се
7
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси
на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията) – така Решение № 758 от 11.02.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ,.В случая са
неприложими разбиранията в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, докладчик съдията ,, което е постановено в
контекста правото на подбор и на преценката на работодателя, кой от
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре.
8.2. Освен това, съдът намира, че произнасяйки се по трудов спор, може
служебно да се произнесе при наличие на заобикаляне на закона. В случая не
са приложими разбиранията от мотивите на ТР 1/2020 г. 27.04.2022 г. ОСГТК
ВКС, че при общия случай при нищожност поради заобикаляне на закона,
следва да бъде направено изрично възражение от страната и да бъдат доказани
от нея допълнителните факти, които разкриват нищожността, тъй като по
делото заобикалянето на закона е очевидно, тежко и се установява от
събраните по делото доказателства и фактите по делото.
9. Ако се приеме, че първия договор е прекратен на 01.06.2020 г. и
служителят е имал възможността да претендира обезщетението от ,, то то би
било основателно за размер на 2 месечно възнаграждение. Предвид всички
доказателства по делото, подобно разбиране е изключително несправедливо за
служителя, който от 17.10.2011г. до 24.07.2024 г. работи в двете свързани
предприятия общо – 12 години, 9 месеца и 7 дена, а след придобиване на
право на пенсия – 4 години, 7 месеца и 2 дена. Неминуемо служителят е имал
дългогодишен принос към работодателите в групата предприятия, показал е
висока лоялност, засвидетелствал е това с продължителната работа.
10. В обобщение, за целите на делото и във връзка с преценявяне на
предпоставките по чл. 222, ал. 3 ГПК съдът приема, че трудовото
правоотношение на ищеца с , не е било добросъвестно прекратено, а от
01.06.2020 г. същият е бил преназначен в дружеството от групата
предприятия - ,, като е прекратено на 24.07.2024 г. Съдът основава
решението си и на прогласения в чл. 16 от КРБ и чл. 1, ал. 3 от КТ принцип за
закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя
като икономически по-слаба и зависима страна по съответното
правоотношение.
11. Изводът на настоящата инстанция е отражение на общия принцип за
недопускане на злоупотребата с права в гражданското право, позволявайки на
икономически по-силни субекти, каквито безспорно са работодателите по
съществуващите трудови правоотношения, да извличат облаги от
неправомерно упражняване на предоставените им от закона права.
Макар и традиционно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ да се тълкува и
прилага стриктно, не са единични актовете на ВКС, в които Върховната
инстанция приема, че тази формалност не следва да се фетишизира. Така напр.
в Определение № 1112 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2023 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията ,, постановено, че е налице злоупотреба на
8
работодателя с право, при прекратяване на трудовия договор със служител 9
дена преди придобиване на право на пенсия от същия. В подобен смисъл е и
Определение № 889/25.02.2025г. на ВКС по к.гр.д. № 2270/2024г., III г.о., ГК,
докладчик съдията ,а.
12. С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав счита, че
правото на гратификационно плащане да може да бъде упражнено спрямо
ответното дружество. Възприемането на обратното, освен че противоречи
на целта на закона и благодарствения характер на уреденото в чл.222, ал.3
КТ плащане, би отворило вратите за злоупотреба с права и би позволило на
икономически по-силния субект по трудовото правоотношение –
работодателят, да влияе едностранно върху както осъществяването на
пораждащия вземането ФС, така и върху определяне на конкретния му
размер.
13. С оглед положителния отговор на въпроса дали ответното дружество
е пасивно материално легитимирано да заплати дължимото обезщетение,
следва да бъде разгледан и въпросът относно неговия размер.
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Спорен в настоящия процес е въпросът какъв следва да бъде размерът
на гратификационното плащане – в двукратен или шесткратен размер.
Както вече по посочено – за период от 17.10.2011г. до 24.07.2024 г.
ищцата работи в двете свързани предприятия общо – 12 години, 9 месеца и 7
дена, т.е. е придобила при същия работодател и в същата група предприятия
10 години трудов стаж през последните 20 години и и се дължи на
обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение за срок от 6
месеца.
В допълнение, съдът вече изложи съображение, че дори и след
24.06.2020г. - датата на сключване на договор за прехвърляне на дружествени
дялове в , между ответното дружество , и трето дружество, свързаността
между , и , не е прекъсната.
Така определеният размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ възлиза
на 13 131.60 лева. Поради изложеното, предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане
на вземането.
II. По отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
9
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Безспорно в теорията и практиката се приема, че вземането
за лихва има акцесорен характер – тоест предполага наличието на едно главно
и действително задължение, чието изпълнение обезпечава и стимулира.
За обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ няма определен ден за плащане и
при липса на покана за плащане преди предявяване на исковете лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е дължима само от датата на исковата молба
- така Решение № 2450 от 7.04.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 15093/2014 г.
Видно от доклада по делото (лист 71) съдът изрично е указал на
ищцовата страна, че не сочи доказателства относно изпадането на длъжника в
забава и дължимост на мораторна лихва върху претендираното обезщетение
за сочения от нея период. Липсва представена покана, отправена до ответното
дружество, която да постави последното в забава. Доколкото съгласно
правилото на чл.154 ГПК всяка страна следва да докаже фактите, на които
основава своите твърдения, именно ищецът е следвало да представи
доказателства, които да убедят съда, че към момента на депозиране на
исковата молба ответното дружество е било поставено в забава. С оглед
липсата на пълно и главно доказване от страна на ищеца, искът с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
III.По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни,
съгласно чл.78, ал.1, във р. с ал.3 ГПК. Доколкото обаче страните изрично са
посочили, че не претендират такива (л.79 по делото) и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, такива не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта по чл.222, ал.3 КТ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.3 от КТ “,, ЕИК ,, да заплати на Н. Д.
П., ЕГН **********, сумата от 13 131,60 лева, представляваща обезщетение,
дължимо поради прекратяване на трудовото правоотношение, след като
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-13.12.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. П., ЕГН ********** срещу “,, ЕИК ,
10
осъдителн иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 522.01 лева,
представляваща лихва за забава върху претендираното обезщетение за
периода от 31.08.2024г. до датата на депозиране на исковата молба, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение
на решението в осъдителната част относно вземането по чл.222, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му, която съдът е
съобщил на страните в о.с.з. – 14.07.2025г.
Решението в частта, в която е допуснато предварително изпълнение има
характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в 1 седмичен
срок пред Софийски градски съд.
Да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11