№ 4480
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело №
20241100505623 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20117386 от 05.03.2024 г. по гр.д. № 7193/2020 г. на Софийски
районен съд е признато за установено, че Ф. П. Г. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 752,07 лв. – цена топлинна енергия на самостоятелен обект
за търговска дейност на адрес: гр. София, бул. „*********, аб. Т340141 през периода от
01.02.2015 г. до 30.04.2017 г.; сумата 54,91 лв. – цена за дялово разпределение за
съ6щия период и имот; сумата 10,61 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия, дължима за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на
393,74 лв., за периода от 16.12.2017 г. до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
двете главници за периода от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20906/2018 г. на
СРС, като е отхвърлен иска за главницата за топлинна енергия за разликата над сумата
752,07 лв. до пълния предявен размер от 843,27 лв., за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над сумата 10,61 лв. до пълния предявен
размер от 152,11 лв., за сумата 10,93 лв. мораторна лихва върху цената за дялово
разпределение за периода от 31.03.2015 г. до 22.03.2018 г.
1
Решението е обжалвано от ответника в частите, с които е признато за
установено, че дължи сумите: 752,07 лв. главница за топлинна енергия, 54,91 лв. цена
дялово разпределение и 10,61 лв. мораторна лихва. В жалбата се излага оплакване, че
първоинстанционното решение е с предмет, различен от предмета на предявените
искове. Жалбоподателят възразява, че съдът неправилно бил приел, че исковете са с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съответно погрешно се е
произнесъл по съществото на спора.
Въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалба и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Ф. П. Г. искове за признаване
за установено съществуването на вземания за: сумата 843,27 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2015 г. до м.04.2017 г.,
доставена в имот с адрес: гр. София, бул. „*********, представляващ самостоятелен
обект за търговска дейност; сумата 152,11 лв. – законна лихва за забава от 31.03.2015 г.
до 22.03.2018 г., сумата 54,91 лв. – дялово разпределение за същия период, и сумата
10,93 лв. – обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за същия
период, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 20906/2018 г. на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ответникът Ф. П. Г. е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди /небитови/ нужди. Сочи се изрично, че между ответника и
„Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия,
поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството с
доставената в имота топлинна енергия и дължи да му върне онова, с което се е
обогатил неоснователно до размера на обогатяването.
Ответникът е оспорил исковете с доводи за липса на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна
енергия в посочения имот и за погасяване на вземанията по давност.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
и допустимостта на решението /в обжалваната му част/, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е недопустимо в
обжалваната му част, тъй като с него съдът се е произнесъл по непредявени искове.
2
Съдът дължи произнасяне и защита в рамките на изложените в исковата молба
фактически твърдения и заявеното искане - по начина, по който е поискан от ищеца.
Когато в нарушение на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с
който не е бил сезиран, или е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е постановено по
непредявен иск. Разглеждането и произнасянето по различен от заявения с исковата
молба предмет на спора обуславя недопустимост на решението и същото подлежи на
обезсилване.
Разглеждането на непредявен иск или на иск на непредявено основание е
различно от неправилното или неточно квалифициране на спорното право.
Определянето на правната квалификация на спора от съда е подвеждане на въведените
фактически обстоятелства и отправеното искане под съответната приложима
материално правна разпоредба. Ако съдът се е произнесъл изцяло в рамките на
изложените от ищеца фактически твърдения и заявения петитум, т.е. по предмета на
спора, но е дал неправилна или неточна правна квалификация на този предмет,
решението не е недопустимо. В такава хипотеза и при наведени от страната
оплаквания, въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обезпечи
правилното приложение на материалния закон, като при необходимост даде указания
относно релевантните за спора факти и необходимостта от ангажиране на
доказателства, за да се гарантира съответствие на решението с приложимия в случая
материален закон – арг. от т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.
В случая с обжалваното решение, с което е признато за установено на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца
стойността на доставената в имота топлинна енергия, съдът се е произнесъл по
незаявен от ищеца предмет на спора.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдение, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот, предназначен за задоволяване на
стопански нужди, съответно небитови нужди, представляващ магазин. Посочено е, че
за процесния период между ответника и топлофикационното дружество не е имало
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
Изложено е твърдение, че със стойността на доставената в имота топлинна енергия
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил. С оглед на тези твърдения за липса на договорни
отношения между страните по продажба на топлинна енергия, предявените от ищеца
искове не се основават на договорно неизпълнение, а имат за източник
извъндоговорно основание, а именно неоснователно обогатяване. Следователно
установителните искове са с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Процесуалната воля на
ищеца относно основанието, на което претендира установяване дължимостта на
исковите суми, а именно неоснователно обогатяване, е ясно и недвусмислено изразена
3
чрез изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за липса на
сключен договор с ответника за топлоснабдения имот, предназначен за стопански
нужди.
Първоинстанционният съд е разгледал предявените искове за установяване
дължимостта на процесните суми на договорно основание, позовавайки са на
наличието на сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия,
въпреки изричното твърдение на ищеца, че договор за продажба на топлинна енергия
не е сключен. Така първоинстанционният съд се е произнесъл извън предмета на
спора, с който е бил сезиран. Волята на ищеца е за установяване на вземанията му,
произтичащи от неоснователно обогатяване, а не от съществуващо договорно
правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия. Предявените от
ищеца установителни искове по чл. 422 от ГПК са с правно основание чл. 59 от ЗЗД, а
не с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ. Исковете по чл. 59 от ЗЗД и по
чл. 79 от ЗЗД имат различен предмет. В случая не става въпрос за неправилна правна
квалификация, а за произнасяне по незаявено от ищеца искане, поради което
решението е недопустимо.
С оглед на гореизложеното, на основание чл. 270, ал. 3, предл. 3 от ГПК,
обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20117386 от 05.03.2024 г. по гр.д. № 7193/2020 г. на
Софийски районен съд в обжалваната част, с която е признато за установено, че Ф. П.
Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 752,07 лв. – цена
топлинна енергия на самостоятелен обект за търговска дейност на адрес: гр. София,
бул. „*********, аб. Т340141 през периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2017 г.; сумата
54,91 лв. – цена за дялово разпределение за съ6щия период и имот; сумата 10,61 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на 393,74 лв., за периода от 16.12.2017 г. до
22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от 29.03.2018
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 20906/2018 г. на Софийски районен съд.
4
ВРЪЩА делото на първоинстанционниия съд за произнасяне по предявените
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5