№ 20228
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110121089 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1
КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 111699/24.04.2023
г., с която ЗАД „*“ АД, ЕИК ********* е предявило срещу Ж. Б. С., ЕГН
********** установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 124 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т.
1, предл. 1 КЗ за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 741,22 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2017 г., в гр.
София, на кръстовището на ул. „***“ и бул. „--“, причинено виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ** – Ж. Б. С.,
чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при
ЗАД * АД, който водач е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта от 0,71 промила на хиляда, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
Ищецът твърди, че на 20.12.2017 г., в срока на застрахователното покритие
1
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № ***. Поддържа, че щетите са
на стойност 716,22 лв. и посочената сума е била изплатена като обезщетение от
ищеца, като са направени и разходи за определяне на обезщетението в размер на
15 лв., след което в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу
прекия причинител на вредата – ответникът (водач на МПС „БМВ 320“ с рег. №
**), който управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, а именно - с 0,71 промила на хиляда, като в гр.
София, на кръстовището на ул. „***“ и бул. „--“ реализирал ПТП със спрял на
светофара лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № ***. Поддържа се, че до
ответника била изпратена регресна покана, но плащане не последвало.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 741,22 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2017 г., в гр.
София, на кръстовището на ул. „***“ и бул. „--“, причинено виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ** – Ж. Б. С.,
чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при
ЗАД * АД, който водач е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта от 0,71 промила на хиляда, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума на 14.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 67718/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до
настоящия момент не е депозиран отговор на исковата молба от ответника в
производството.
В хода на производството по ч.гр.д. № 67718/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 160 състав от името на ответника е взето становище за
недължимост на процесната сума в полза на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 124 от ГПК, вр. чл. 500, ал.
1, т. 1, предл. 1 КЗ за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 741,22 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие,
настъпило на 20.12.2017 г., в гр. София, на кръстовището на ул. „***“ и бул.
„--“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „БМВ
320“ с рег. № ** – Ж. Б. С., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ЗАД * АД, който водач е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,71 промила на хиляда,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.12.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 67718/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 160 състав.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане
по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ ищецът следва да
установи, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени, от
ответника-делинквент с негово виновно и противоправно поведение; че към
датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало действително
облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е
заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие за репариране на действителните вреди, както и че делинквента при
причиняване на процесното ПТП е управлявал МПС, след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетия по делото Констативен протокол за ПТП № 1681720 от
20.12.2017 г., се установява, че на 20.12.2017 г. около 20:50 часа, лек автомобил
лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № **, управляван от Ж. Б. С. се движи в гр.
София, по бул. Царица Йоанна с посока на движение от бул. Петър Дертлиев към
бул. *** и на кръстовището с бул. --, поради движение с несъобразена скорост,
самокатастрофира в бордюр, като в резултат от удара се отклонява и реализира
ПТП с намиращите се пред него МПС с рег. № СВ5488ВМ и лек автомобил
3
Хюндай Елантра, рег. № ***. Протоколът за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ относно извършените от длъжностното лице или пред
него действия и изявления, като не се ползва с материална доказателствена сила
по отношение на механизма на застрахователното събитие. От друга страна,
обаче, механизмът описан в горепосочения Констативен протокол за ПТП №
1681720 от 20.12.2017 г., се потвърждава и от останалите събраните по делото
доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза, както и
събраните писмени доказателства, включително удостоверение от 20.11.2018,
издадено от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, от което се установява, че във
връзка с Констативен протокол за ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г. на Ж. Б. С. е
съставен АУАН и е издадено наказателно постановление за нарушение на
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, което е влязло в законна сила на
08.01.2018 г. като установените въз основа на горепосоченото удостоверение
обстоятелства, подкрепят напълно посоченото в Констативен протокол за ПТП №
1681720 от 20.12.2017 г., по отношение механизма на реализиране на процесното
ПТП.
В Констативен протокол за ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г. е отразено, че
за управлявания от ответника лек автомобил има сключена застраховка
гражданска отговорност № BG/11/117001224329 със срок на валидност от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., т.е. със срок на валидност обхващащ и датата на
реализиране на процесното събитие, а именно 20.12.2017 г. В Констативен
протокол за ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г. изрично е отразено, че ответникът е
тестван за алкохол с дрегер, като е отчетено съдържание на алкохол в кръвта над
0,5 промила /а именно 0,71 промила алкохол в кръвта/, и на Ж. Б. С. е издаден
талон за кръвна проба.
Не се спори по делото и се установява от събраните по делото
доказателства, че към датата на реализиране на процесния пътен инцидент
„Гражданската отговорност“ на лицата, управляващи лек автомобил „БМВ 320“ с
рег. № **, включително и на водача Ж. Б. С. е била застрахована при ответното
дружество.
На 20.12.2017 г. от името на собственика на увреденото при процесното
ПТП моторно превозно средство - лек автомобил Хюндай Елантра, рег. № ***, е
депозирано пред застрахователя искане за оценка на щетите по горепосоченото
МПС, като е описан посочения в протокола за ПТП механизъм.
4
Направен е опис – заключение на щетите, в който са описани щети,
оценени впоследствие от застрахователя, като по делото е представеното
платежно нареждане от 19.03.2018 г., от което се установява, че в полза на
собственика на увреденото при процесното ПТП моторно превозно средство - лек
автомобил Хюндай Елантра, рег. № ***, на 19.03.2018 г. е заплатено обезщетение
в размер на 716,22 лева.
Приети са като доказателства и документи, удостоверяващи собствеността
върху увреденото МПС, правоспособност на водача, който го е управлявал към
датата на ПТП и Удостоверение за техническа изправност на ППС-то, действащо
към датата на ПТП-то.
По делото е представена и приобщена към доказателствения материал
регресна покана от ищеца до ответника за възстановяване на горната сума, като
липсват данни същата да е получена от ответника, което обстоятелство е
ирелевантно в настоящия случай, доколкото не се претендира обезщетение за
забава, а исковата молба представлява покана за заплащане на претендираната
сума.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
хода на производството по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че от техническа гледна точка всички увреждания по лек автомобил
Хюндай Елантра, рег. № ***, отразени в описа на застрахователя, се намират в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Относно
пазарната стойност на материалните щети по увреденото в резултат на процесното
ПТП моторно превозно средство се установява, че същите са в по – голям размер,
а именно в размер от 1260,22 лева.
Предвид всички изложени по-горе съображения следва извод, че по делото
е установено при условията на пълно и главно доказване, че вредите на
пострадалото от процесното ПТП лице са причинени, от ответника - делинквент с
негово виновно и противоправно поведение, че към датата на ПТП „Гражданската
отговорност“ на лицата, управляващи лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № **,
включително и на водача Ж. Б. С., е била застрахована при ответното дружество
по силата на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по
нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване
на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди.
По отношение на последната предпоставка за уважаване на предявения
5
иск, а именно, че делинквентът - ответник при причиняване на процесното ПТП е
управлявал МПС, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма /с оглед изложените в исковата молба твърдения
за факти и обстоятелства, на които ищецът основава исковата си претенция/,
настоящият съдебен състав намира, че същата се установи от събраните в хода на
производството доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества
или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Случаите, при които застрахователя
има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение
са посочени алтернативно в горепосочената разпоредба, като съдът следва да се
произнесе единствено по искането, с което е сезиран, като е обвързан от заявените
в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи твърдяното от
ищеца и претендирано в исковото производство право на вземане. Действително
правната квалификация е задължение на съда, но същият е обвързан от
твърденията за факти, изложени от ищеца в исковата му молба. В конкретния
случай ищецът излага твърдения, че към момента на реализиране на процесното
ПТП, ответникът е управлявал лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ** под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма, като основава исковата си претенция именно на тези твърдения.
Следователно правната квалификация на предявения иск е чл. 500, ал. 1, т. 1,
пред. 1 КЗ и именно по такъв иск /с оглед твърденията на ищеца/ съдът следва да
се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, доколкото предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят именно от
страните.
Спорният по делото въпрос, който следва да намери разрешение в
настоящото производство, е дали към момента на ПТП ответникът е бил с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма. Именно наличието на
това обстоятелство е основанието за процесното регресно вземане на ищеца
съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Релевантният момент, към който следва да се
6
прецени, дали ответникът е бил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма, е именно моментът на реализиране на проишествието –
20.12.2017 г., около 20:30 часа.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на участника в движението е забранено
да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.
По делото е прието като писмено доказателство Констативен протокол за
ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г., в който изрично е отразено, че ответникът е
тестван за алкохол с дрегер, като е отчетено съдържание на алкохол в кръвта над
0,5 промила /а именно 0,71 промила алкохол в кръвта/, и на Ж. Б. С. е издаден
талон за кръвна проба.
Горните обстоятелства се установяват и от приобщения към
доказателствения материал по делото Талон за изследване № 0025687. Видно от
същия ответникът е тестван за алкохол с дрегер в 21:57 часа на 20.12.2017 г.
/около час и половина след реализиране на проишествието/ и на същия е издаден
талон за изследване на кръвна проба, който е връчен на ответника в 23:50 часа на
20.12.2017 г. /повече от три часа след момента на реализиране на проишествието/,
като на ответникът е предоставен срок от 45 минути, в който да се подложи на
химическо изследване, чрез изследване на кръвна проба за наличие на алкохол в
кръвта. В предоставения срок, а именно в 00:20 часа /почти четири часа след
момента на реализиране на проишествието/ ответникът е дал кръвна проба за
изследване за евентуално наличие на алкохол в кръвта.
Видно от приобщения към доказателствения материал по делото протокол
за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта №
1410/21.12.2017 г., концентрацията на алкохол в тази кръвна проба е била 0.12
промила. Следователно, настоящият съдебен състав намира за безспорно
установено, че към момента на реализиране на проишествието /20.12.2017 г.,
около 20:30 часа/ ответникът е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ 320“ с рег.
№ ** под въздействие на алкохол, доколкото и почти четири часа след
реализиране на проишествието, в кръвта на ответника е била налична
концентрация на алкохол от 0,12 промила.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната, изготвена,
неоспорена от страните и приета съдебно химикотоксилогична експертиза, което
съдът намира, че следва да кредитира, като обективно, ясно, пълно и компетентно
изготвено. От заключението на вещото лице се установява в производството, че
към момента на явяването на ответника в болничното заведение, взимането на
7
проба кръв, алкохолът в организма му е в крайна фаза на елиминиране. Във фаза
на елиминиране, уравнение се използва за обратно преизчисляване (ретроградна
екстраполация) на концентрацията на алкохол към минал момент от време,
(обикновено времето на деянието), на базата на измерена по-късно във времето
концентрация на алкохол в кръв. Установява се още, че съществена особеност по
отношение на елиминационната кинетика на алкохола, касаеща настоящия случай
е, че в крайна фаза на елиминиране, при достигнати концентрации на алкохол в
кръв под 0.2 g/L, %с, елиминирането не винаги е линейно и в тези случаи средната
скорост от 0.15 g/L/h е неприложима при обратното преизчисляване на
концентрацията на алкохол в кръв.
Вещото лице посочва, че съобразявайки възможността за нелинейно
намаляване на концентрацията на алкохола в кръвта на Ж. С. към момента на
вземането й (моментът, в който алкохолът е в своята крайна фаза на елиминиране),
следва обратната екстраполация в настоящия случай да се извърши спрямо
определената с техническо средство концентрация на алкохол в кръв (0.71 %о). В
този случай, прилагайки уравнение, се изчислява, че концентрацията на алкохол в
кръвта на водача С. към времето на инцидента (20:30 ч. на 20.12.2017 г.) е била 0.9
g/L, %о.
Вещото лице посочва още, че в случай, че лицето е употребило алкохол
непосредствено преди инцидента, то въз основа на контролираните
експериментални проучвания, при които е установено, че по време на фазата на
абсорбция (резорбция) и в рамките на до 10 минути след края на приема на
алкохол, концентрацията му в кръв достига около 80 % от максималната, то
концентрацията на алкохол в кръв към момента на инцидента може да се приеме
за 0.6 g/L, %с.
Предвид изложените по-горе съображения вещото лице е достигнало до
извод, че към 20.30 часа на 20.12.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника е била над 0,5 промила и с най – голяма вероятност в интервала 0.6 –
0.9 промила.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, неоспорена от страните и приета съдебно
химикотоксилогична експертиза. Недоумение буди фактът, защо ответникът е
тестван за алкохол с дрегер едва час и двадесет минути след реализиране на
проишествието, и още повече, защо му е издаден талон за изследване на кръвна
проба едва 2 часа след извършеното тестване с дрегер, което е отчело
8
положителен резултат за концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.
Действително извършеното химическо изследване показва наличие на
алкохол в кръвта поd 0,5 промила, а именно 0,12 промила, но същото не
релевантно, доколкото е извършено почти 4 часа след момента на реализиране на
проишествието.
При съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства и
кредитиране заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, неоспорена
от страните и приета съдебно химикотоксилогична експертиза, настоящият
съдебен състав формира краен извод, че към момента на реализиране на
проишествието /20.12.2017 г., около 20:30 часа/ ответникът е управлявал лек
автомобил „БМВ 320“ с рег. № ** под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Предвид горното съдът счита, че по делото се доказа и последната
предпоставка за уважаване на исковата претенция и съответно е налице
хипотезата по чл. 500, ал. 1 , т. 1 пр. 1 КЗ, при която застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение.
Като законна последица от уважаване на предявения иск е присъждането
на законна лихва от датата на подаване на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 67718/2022 г. – 12.12.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането (арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК).
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът. От страна на същия са представени доказателства за извършени в
производството разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер на 25
лева, за заплатен депозит за вещи лица по САТЕ И СХТЕ в общ размер от 600
лева, за заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на 50
лева и за юрисконсултско възнаграждение /което съдът определя в размер на
100,00 лева/, или за извършени разноски в общ размер от 775,00 лева, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ищецът е внесъл държавна такса по исковото производство в размер на 75
лева, от които дължими са 25 лева. Сумата от 50 лева /разликата между
дължимите 25 лева и внесените от ищеца 75 лева/ се явява недължимо внесена
държавна такса, не следва да се възлага в тежест на ответника и подлежи на
възстановяване на ищеца, при поискване с нарочна молба.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
9
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 125,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗАД „*“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: г** срещу Ж. Б. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес /посочен в хода на заповедното производство по
ч.гр.д. № 67718/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/: ***, по реда на чл. 422
ГПК, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 124 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1, пред. 1 КЗ, че Ж. Б. С., ЕГН
********** дължи на ЗАД „*“ АД, ЕИК *********, сумата от 741,22 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно
събитие, настъпило на 20.12.2017 г., в гр. София, на кръстовището на ул. „***“ и
бул. „--“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „БМВ
320“ с рег. № ** – Ж. Б. С., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ЗАД * АД, който водач е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,71 промила на хиляда, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума на 14.12.2022 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 67718/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Ж. Б. С., ЕГН **********, със съдебен адрес /посочен в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. № 67718/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав/: *** да заплати в полза на ЗАД „*“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: г**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 125,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 67718/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Ж. Б. С., ЕГН **********, със съдебен адрес /посочен в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. № 67718/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав/: *** да заплати в полза на ЗАД „*“ АД, ЕИК *********, със седалище и
10
адрес на управление: г**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 775,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 21089/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11