РЕШЕНИЕ
№
……...…/............2020 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети
май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 830
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Национална агенция за приходите (НАП) против „Крамер Център"
ЕООД (в несъстоятелност) и „Крамер Груп" АД иск с правно основание чл.135 ЗЗД във вр. с чл. 216, ал. 3 от ДОПК за обявяване за недействителна спрямо
държавата на сделката за покупко-продажба, обективирана в писмен договор с
нотариална заверка на подписите от 30.03.2018 г., с който „Крамер Център"
ЕООД прехвърля на „Крамер Груп" АД, собствеността върху временен
преместваем търговски обект, представляващ лека конструкция, изработена от
разглобяеми елементи – базар, преработен в ресторант и сладкарница, находящ се
в гр. Варна, ул. Марин Дринов № 66, построен в поземлен имот с идентификатор
10135.2557.154 /собственост на Община Варна/, с обща покрита площ на
преместваемия обект 543 кв.м, от които 93 кв.м. са собственост на Община Варна.
Ищецът поддържа, че срещу „Крамер
Център" ЕООД е образувано изпълнително дело № *********/2016 г по описа на
ТД на НАП – Варна, за събиране на изискуеми публични вземания, които произтичат
от декларации за данъци и задължителни осигурителни вноски, представляващи
изпълнителни основания за принудително изпълнение, по см. на чл. 209, ал. 2, т.
2 от ДОПК. Сочи, че към датата на предявяване на иска вземанията са в общ
размер на 359 604,00 лева, а за периода януари – март 2018 г. дружеството
е декларирало главници, от справки-декларации по ДДС и декларации обр. 6, в
размер на 103 000 лв. Твърди, че след извършено пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, е установено наличието на един единствен
актив, а именно временния преместваем търговски обект, предмет на атакуваната
сделка от 30.03.2018 г. Поддържа,че към датата на подписване на договора за
покупко-продажба главниците по изпълнителните титули са били в размер на
102 466,00 лв. Сочи, че е запорирана единствената банкова сметка ***, че
публичният изпълнител е издал разрешение за неотложно плащане на 09.03.2018, но
длъжникът не е спазил условията по издаденото разрешение. Междувременно във
връзка със наложен запор върху касовите наличности се установило, че
дружеството е пререгистрирало и фискалните устройства на друга фирма. Поддържа,
че вследствие на разпоредителната сделка имуществото на фирмата е изчерпано, с
което държавата е лишена от възможността да събере дължимите й вземания.
Твърди, че от сделката не са постъпили суми по изп. дело. Твърди, че „Крамер Център"
ЕООД и „Крамер Груп" АД са свързани лица по смисъла на, пap. 1, т. 3 и т.
4 ДР ДОПК, а именно Т.Х.Н.е представляващ и управляващ както на дружеството
едноличен собственик на капитала на продавача, така и на купувача. Прави извод,
че е налице законова презумпция за знание на лицето, с което длъжникът е
договарял за увреждането, както и намерение за увреждане на публичния
взискател. Претендира присъждане на разноските по делото.
В подадените по реда на чл.131,
ал.1 от ГПК отговори с почти идентично съдържание ответниците застъпват
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорват всички
твърденията в исковата молба, в частност относно наличие на вземания на ищеца
към датата на сключване на процесната сделка, размерът на вземанията, че целта
на сделката била да се увреди публичния взискател, че е налице свързаност между
двамата ответници, че вследствие на атакуваната сделка имуществото на „Крамер
Център" ЕООД е изчерпано и че от сделката не са постъпили суми по изп.
дело.
Ответникът „Крамер Център"
ЕООД сочи, че след 30.03.2018 г. дружеството е продължило да обслужва
публичните си задължения, като преди да изтече срока на разрешението за
неотложно плащане от 09.03.2018 г. е било дадено ново разрешение за неотложни
плащания със срок 3 месеца. За периода от 30.03.2018 г. до 06.02.2019 г.
дружеството платило на ищеца публични задължения в общ размер на 123 056 лева
като по тази начин били погасени сочените в исковата молба публични задължения
в размер на 102 466 лева. След 06.02.2019 г. дружеството преустановило всички
плащания и подало молба за откриване на производство по несъстоятелност, по
която било постановено решение от 03.07.2019 г. по т.д. № 693/2019 г., с което
дружеството било обявено в несъстоятелност, а производството било спряно. Излага,
че „Крамер Център" ЕООД е имало задължения с настъпил падеж към втория
ответник "Крамер Груп" АД в размер общо на 13 946,66 лева с
включен ДДС, което било погасено на 23.04.2018 г. чрез прихващане с част от
цената по процесната сделка в размер на 13 944,66 лева, дължима от
"Крамер Груп" АД. Останалата част от цената била платена на части
от "Крамер Груп" АД по
единствената банкова сметка ***:***. Възразява, че процесната сделка не уврежда
държавата и, че същата е извършена без намерение да увреди ищеца, т.к. към
датата на сключването й 30.03.2018 г. дружеството разполагало и с други активи.
Ответникът "Крамер
Груп" АД излага същите обстоятелства относно наличието на задължение на
„Крамер Център" ЕООД в размер общо на 13 946,66 лева с включен ДДС.
Допълнително сочи, че непосредствено
преди процесната сделка от страна на продавача „Крамер Център" ЕООД
е било обяснено, че дружеството има текущи публични задължения, които обслужва
редовно и че разполага и с други активи, които могат да послужат за погасяване
на публичните му задължения, представляващи вземане от трето лице в размер над
100 000 лева, както и че след приключване на сделката „Крамер Център" ЕООД
ще продължи да обслужва публичните си задължения. Сочи, че по-голямата част от
цената била платена по банковата сметка на „Крамер Център" ЕООД с
убеждението, че държавата ще може да се удовлетвори с платените суми. Поддържа,
че процесната сделка е извършена от "Крамер Груп" АД без знание, че
уврежда ищеца.
Варненски окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
Видно от представената от ищеца справка
за задълженията на „Крамер център" ЕООД задълженията на посочения
ответник, произтичащи от справки декларации по ЗДДС и декларации обр. 6 за
дължими осигурителни вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, за периода от 10.10.2014
г. до 23.05.2019 г. възлизат общо на 363 776,14 лева.
Видно от приетото по
делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на публичните задължения на „Крамер център" ЕООД (в несъстоятелност)
към 30.03.2018 г. е 166 951,43 лв. главници и 24 052,08 лева лихви.
След 30.03.2018 г. „Крамер център" ЕООД (в несъстоятелност) е погасило публични задължения в размер
на 123 056,60 лева. Всички извършени погасявания са по и.д. ********* / 2016 г.
по описа на ТД на НАП. В производството по делото не са ангажирани други
доказателства, удостоверяващи плащане на останалата част от публичните
задължения на този ответник, възникнали за периода до 30.03.2018 г.
Видно от представения с и.м. писмен договор от
30.03.2018 г., „Крамер Център" ЕООД е продало на „Крамер Груп" АД, собствеността върху временен преместваем
търговски обект, представляващ лека конструкция, изработена от разглобяеми
елементи – базар, преработен в ресторант и сладкарница, находящ се в гр. Варна,
ул. Марин Дринов № 66, построен в поземлен имот с идентификатор 10135.2557.154
/собственост на Община Варна/, с обща покрита площ на преместваемия обект 543
кв.м, от които 93 кв.м. са собственост на Община Варна, за цена в размер на 84 000,00 лева с ДДС. Това обстоятелство е
прието за безспорно установено между страните.
Видно от приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, част от задължението за плащане на цената в
размер на 13 946,66 лева е погасено на 23.04.2018 г. посредством
прихващане на насрещни вземания, с което задължение на „Крамер център"
ЕООД (в несъстоятелност) в размер на 13 946,66 лева по описаните в заключението
фактури е прихванато със задължението на „Крамер Груп" АД по фактура
94/30.03.2018 г., в която е отразена процесната сделка. В резултат е
осчетоводено погасяване на тези фактури и съответно вземането по фактура 94/30.03.2018
г. е намалено като остатъкът за плащане е в размер на 70 053,34 лева,
която сума е заплатена на няколко транша по банковата сметка на продавача
„Крамер център" ЕООД (в несъстоятелност).
От показанията на свидетелката Д. П., които предвид
наличието на служебно правоотношение с ищеца ТД на НАП – Варна съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че през 2016 г. срещу „Крамер
Център“ е образувано изпълнително дело за непогасени публични задължения. Във
връзка с делото били провеждани срещи и били издавани разпореждания за
неотложно плащане със средства от запорираната сметка на длъжника, но въпреки
продължаващата дейност не се стигнало до
трайно намаляване на дълга.
От показанията на свидетелката Я. А., които предвид
наличието на служебни и мандатни отношения с ответните дружества съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че е била проведена среща, на която управителите на ответните дружества Т. Н. и Р. Ч. са обсъждали условията, при които да се извърши продажбата на
процесния имот, като са решили част от цената да бъде прихваната за погасяване
на задължения на „Крамер център“ ЕООД към „Крамер Груп“ АД. Управителят на
„Крамер Център“ ЕООД е представил разрешение за неотложно плащане във връзка с
това, че дружеството има задължения към НАП и е бил поет ангажимент задълженията
да продължават да се обслужват и по никакъв начин да не се уврежда държавата. И
двете страни били запознати с това, че „Крамер Център“ ЕООД дължи пари на
държавата. Същевременно страните искали по някакъв начин „Крамер Груп“ АД да получи това, което му се дължи,
без да имат намерение да увредят държавата. Свидетелката сочи, че Т. Н. е изпълнителен
директор на „Крамер Груп“ АД и изпълнителен директор на „Крисия“ АД, която е
счетоводна фирма и обслужва „Крамер Център“ ЕООД и „Крамер Груп“ ЕООД. Според
свидетелката балансовата стойност на процесния временен търговски обект била около седемдесет и няколко хиляди лева.
Видно от търговския регистър, към 30.03.2018 г.
едноличен собственик на капитала на продавача „Крамер Център" ЕООД е
„Крисия” АД, ЕИК *********, представлявано от Т. Х. Н.. Към същата дата „Крамер
Груп" АД се представлява от Т.Х.Н.– член на съвета на директорите.
С решение №
620/03.07.2019 г., постановено от Окръжен съд – Варна по т.д. № 693/2019 г. е
обявена неплатежоспособността на „Крамер Център" ЕООД с начална дата
30.09.2018 г., открито е производство по несъстоятелност на „Крамер
Център" ЕООД и същото е обявено в несъстоятелност като производството е
спряно на основание чл. 632, ал. 1, изр. 1, предл. посл. от ТЗ.
При така установената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 216, ал.1 от ДОПК недействителни по отношение на държавата са изброените
в шест хипотези (т.1 - т.6) сделки или действия, сключени, респ. извършени,
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването
на заповедта за възлагане на ревизия.
По делото не са
наведени твърдения и не са представени доказателства за установяване на
публичните задължения по реда на чл. 108 от ДОПК, съответно за връчване на
заповед за възлагане на ревизия. В настоящия случай установяването на
задълженията е станало не по реда на чл. 108 – чл. 109 от ДОПК, а по реда на
чл. 105 – чл. 107 от ДОПК – не въз основа на ревизионен акт, а чрез изчисляване
и деклариране на задълженията от самото задължено лице. В този случай задълженията
се внасят от задълженото лице в сроковете, определени в съответния закон, т.е.
същите стават изискуеми и без последващото им установяване с писмен акт на
органа по приходите.
Съгласно чл. 216,
ал.3 от ДОПК извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и чл. 135
от ЗЗД могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от
публичния изпълнител.
Следователно, предявеният
иск е с правно основание чл.135 ЗЗД във вр. с чл. 216, ал. 3 от ДОПК.
Основателността му
предполага установяване кумулативното наличие на предвидените в нормата
предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, действието, чиято
относителна недействителност се претендира, да има характер на увреждащо по
отношение на кредитора и длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели
за увреждането. По отношение на знанието на третото лице, ако същото е свързано
лице, законът въвежда оборима презумпция за знание за увреждането, за
опровергаването на която доказателствена тежест носи длъжника.
В настоящото
производство, съдът не изследва отношенията, легитимиращи ищеца като кредитор,
а изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти (така, решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 171/2009
на IV г.о. и решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС
и др.).
В случая,
легитимацията на ищеца съответства на твърденията, че към датата на сделката – 30.03.2018
г., ответникът „Крамер център" ЕООД (в несъстоятелност) е имал непогасени
публични задължения, произтичащи от справки-декларации на задълженото лице,
които според заключението на експертизата са в размер на 166 951,43 лева
главници и 24 052,08 лева лихви.
Установено е, че към
момента, в който „Крамер център" ЕООД (в несъстоятелност) е имало
изискуеми публични задължения в посочените размери, дружеството е отчуждило
свое движимо имущество, което на общо основание служи за удовлетворяване на
кредиторите му. Увреждането на кредитора става факт със самото отчуждаване на
имуществото, доколкото горното препятства възможността от евентуално
принудително изпълнение за събиране на задълженията на длъжника – насочено към
това имущество.
Възражението, че
сделката няма увреждащ характер, е неоснователно.
На първо място, видно
от обсъденото по-горе заключение на вещото лице, само част от задълженията,
съществували към момента на сделката, в
размер на 123 056,60 лева са били погасени след 30.03.2018 г.
Възражението, че
„Крамер център" ЕООД (в несъстоятелност) разполага и с други активи, които могат да послужат за погасяване
на публичните му задължения, е неоснователно. Безспорно е установено, че към
момента на приключване на съдебното дирене, това имущество не е послужило за
удовлетворяване на кредитора, а ответникът „Крамер център" ЕООД е обявен в
несъстоятелност като при това производството е спряно в хипотезата на чл. 632,
ал. 1, изр. 1 от ТЗ – поради липса на ликвидно имущество, с което да се покрият
разноските по несъстоятелността.
На следващо място и
двамата ответници изрично твърдят, което се потвърждава и от заключението на
вещото лице, че част от уговорената продажна цена в размер на 13 946,66
лева не е заплатена по запорираната от НАП сметка на ответника „Крамер
център" ЕООД (в несъстоятелност), а задължението е погасено чрез
прихващане между двамата ответници, т.е. сумата е постъпила в патримониума на
ответника „Крамер Груп" АД, което без съмнение е действие увреждащо ищеца,
чиито вземания се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД пред
вземанията на хирографарния кредитор „Крамер Груп" АД.
По отношение на последната
предпоставка за уважаване на иска, а именно длъжникът и лицето, с което е
договарял, да са знаели за увреждането, съдът намира следното:
Ответниците изрично заявяват в
отговорите на исковата молба, че са знаели, че продавачът „Крамер център"
ЕООД (в несъстоятелност) има непогасени публични задължения и че му е наложена
обезпечителна мярка запор на банкова сметка. ***идетелката А.. Доколкото
изпълнителният директор на дружеството купувач „Крамер Груп" АД Т. Н. е
едновременно и представляващ „Крисия” АД, което от своя страна обслужва
счетоводно и ищеца и ответника, съдът приема, че „Крамер Груп" АД е имало
точна информация за размера на задълженията на „Крамер център" ЕООД към
държавата, респ., че посредством уговорения начин на плащане на цената същите
няма да бъдат изцяло погасени. Уговаряйки прихващане на част от продажната цена
за погасяване на задължение на продавача към купувача, страните са знаели, че
държавата няма да получи сумата, предмет на прихващането, и по този начин ще
бъде увредена.
Освен това, ответниците изрично
признават, че държавата се е опитвала да насочи принудително изпълнение към
процесния обект чрез налагането на запор с постановление от 12.03.2018 г. и
вписването му в ЦРОЗ на 26.03.2018 г. като постановлението е било обжалвано и
отменено от административния съд. Това обстоятелство също сочи знание за
увреждането, тъй като е очевидно намерението да се предотврати принудителното
изпълнение от страна на държавата върху обекта чрез извъждането му от
патримониума на първия ответник „Крамер център" ЕООД.
Наред с горното, знанието за
увреждане следва и от презумпцията на чл. 216, ал.3, изр.2-ро от ДОПК поради
обстоятелството, че ответниците са свързани лица по смисъла на §1, т.3,
б."ж" във вр. с т. 4, б. „д“ от ДР на ДОПК. „Крамер Груп" АД е
лице, което упражнява контрол върху „Крамер център" ЕООД, тъй като
изпълнителният директор на „Крамер Груп" АД Т. Н. е изпълнителен директор
на едноличния собственик на капитала на „Крамер център" ЕООД „Крисия” АД.
Иначе казано, „Крамер Груп" АД чрез своя органен представител Т. Н. може
да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността
на „Крамер център" ЕООД, тъй като Т. Н. се явява органен представител и на
едноличния собственик на капитала на последното „Крисия” АД.
От изложеното следва, че
атакуваната от публичния взискател отчуждителна сделка с имуществото на първия
ответник следва да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата,
доколкото са налице всички предпоставки на чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 216,
ал.3 от ДОПК.
Тъй като с оглед разпоредбата на
чл. 84, т.1 от ГПК ищецът е освободен от внасянето на държавна такса, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на ВОС дължимата за производството по делото ДТ в
размер на 3 360,00 лева. Размерът на таксата е изчислен като 4% от цената
на иска, определена по реда на чл. 69, ал.1, т.4 от ГПК – върху стойността на
договора или 84 000,00 лева, съставляващи цената на продадените движими
вещи.
С оглед на изхода от спора на
Национална агенция за приходите следва да бъдат присъдени и разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което за конкретното дело съдът определя в
размер на 300,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА на осн. чл. 135 от ЗЗД
във вр. с чл. 216, ал.3 от ДОПК по отношение на държавата недействителността на
продажбата, извършена с договор от 30.03.2018 г., сключен между „Крамер
Център" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Ген. Цимерман", № 12, ет. 5, ап. 10, и „Крамер Груп" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, ул. „Ген. Цимерман", № 12, ет. 4, ап.
10, с който „Крамер Център" ЕООД прехвърля на „Крамер Груп" АД,
собствеността върху временен преместваем търговски обект, представляващ лека
конструкция, изработена от разглобяеми елементи – базар, преработен в ресторант
и сладкарница, находящ се в гр. Варна, ул. Марин Дринов № 66, построен в
поземлен имот с идентификатор 10135.2557.154 (собственост на Община Варна), с
обща покрита площ на преместваемия обект 543 кв.м, от които 93 кв.м. са
собственост на Община Варна.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК „Крамер Център" ЕООД, ЕИК *********, и „Крамер Груп" АД, ЕИК
*********, да заплатят по сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 3 360,00 (три хиляди триста и шестдесет) лева,
съставляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „Крамер Център" ЕООД, ЕИК *********, и „Крамер Груп" АД, ЕИК
*********, да заплатят на Национална агенция за приходите, гр. София, сумата от
300,00 (триста) лева, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: