Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.С.,
………………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
–во ГО, 7 състав в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря В.К.
и в присъствието на
прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 8422 по
описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „П.Л.Б.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц.Ш.”, №***, чрез адв.А.В. от САК срещу Л.Д.В. с ЕГН **********,***, в която се
твърди, че ищцовото дружество е собственик на описан в исковата молба лек
автомобил марка П0, модел 911 Т. К., с ДК № **********, собствеността върху който придобил по силата на Договор за
покупко-продажба от 07.03.2008г. Твърди се също, че по силата на Договор за
финансов Л.№3171/2008г., автомобилът бил отдаден за ползване на ответника Л.Д.В.,
като финансираната сума по договора била в размер на 172 561,01 евро. Сочи се, че въз основа
на това правоотношение ищеца предоставил на ответника ползването на описания
автомобил и правната възможност да го придобие
след изтичане на Л.овия период, съобразно уговорените условия, срещу задължението за плащане на 60
месечни Л.ови вноски. Сочи се също, че след като Л.ополучателя спрял да заплаща
дължимите ежемесечни Л.ови вноски, ищецът го поканил с нотариална покана,
връчена на 12.08.2009г., да изпълни задълженията си по договора, като му
предоставил подходящ за това срок с предупреждение, че след изтичането му ще
смята правоотношението развалено. Твърди се, че ответника не извършил плащания
след връчване на нотариалната покана, като със същата бил поканен да върне Л.овата
вещ обратно на Л.одателя в случай, че договорът бъде развален, като за целта
бил предоставен двудневен срок от датата на разваляне. Сочи се, че съгласно
чл.49 от ОУ към договора, при разваляне или прекратяването му без изкупуване на
вещта от Л.ополучателя, последния бил длъжен да предаде Л.овата вещ на Л.одателя
в срок от 2 дни на място, посочено от Л.одателя в добро функционално състояние.
Твърди се, че след отказа на ответника да върне автомобила обратно на Л.одателя,
последния правил многобройни опити за възстановяване на владението върху
собствената му вещ, като били получавани
и обещания за това от страна на Л.ополучателя. Сочи се, че поради
създалата се опасност от противозаконно присвояване на собствената му движима
вещ или незаконосъобразно разпореждане с
нея, Л.овото дружество сигнализирало
прокуратурата, вследствие на което на ответника било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.206, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1, предл.1 от НК
и образувано наказателно дело от общ характер
под номер 12 960/2012г. по описа на СРС, производството по което
било висящо. Твърди се, че от
установеното в рамките на наказателното производство станало ясно, че
автомобилът не се намирал във владение
на ответника Л.Д.В., т.к. последния го бил предоставил на трети лица,
вследствие на което МПС било изчезнало и към момента на завеждане на исковата
молба местонахождението му било неизвестно
и съответно невъзможно връщането му обратно на Л.овото дружество. Навеждат
се доводи, че с поведението си Л.ополучателя
нарушавал разпоредбата на чл.345, ал.1 от ТЗ, която предвиждала
задължение за връщане на вещта обратно на нейния собственик след прекратяване
на договора за Л.. Претендира се да бъда осъден ответника да заплати в полза на
ищеца сумата от 315 000лв., представляваща равностойността на Л.овата вещ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът Л.Д.В. ангажира
становище за неоснователност на насочената срещу него искова претенция. Твърди,
че причина да не върне Л.овия автомобил били измамливи действия на трето лице.
Твърди също, че вземането на ищеца,
произтичащо от процесния договор било прехвърлено с договор за цесия на „С.Г.Г.” ООД и ответника
извършил плащания в полза на цесионера. Заявява възражение за погасяване по
давност на заявената от ищеца претенция.
Ищецът „П.Л.Б.” АД оспорва
твърдението на ответника за сключен договор за цесия със „С.Г.Г.” ООД с предмет
процесното вземане. Твърди, че с пълномощно, изходящо от ищеца са били
предоставени на „С.Г.Г.” ООД само фактически правомощия
по физическо прибиране на Л.овата вещ. Сочи, че е постъпило предложение от
соченото дружество за цедиране на вземането, но не било постигнато съгласие и
не бил сключен договор за цесия, както и длъжника не бил уведомяван за такова
прехвърляне на вземането.
В о.с.з. на 07.10.2014г. е допуснато
изменение на цената на исковата претенция, на основание чл.214, ал.1 от ГПК,
която се счита предявена за сумата от 197 538,83лв.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството доказателства намира за установено следното от фактическа
страна :
Безспорно е между страните и това се
установява от приложения препис на договор за финансов Л.№3171/2008г. от
06.03.2008г. и общи условия, приети от страните по договора, че по силата на
постигнатото съглашение, П.Л.Б.” ЕАД (чийто
правоприемник е ищеца), в качеството си на Л.одател се задължил да придобие нов
лек автомобил марка П., модел 911
Турбо Кабриолет и да го предостави за ползване на ответника Л.Д.В., в качеството му на
Л.ополучател. Последният е поел задължение да заплати първоначална вноска в
размер на 19 173,45 евро, както и да заплаща ежемесечни Л.ови вноски,
определени в погасителен план към договора - в размер на по 3 300,01лв.
без ДДС, включващи погасителна вноска по
главница и начислена уговорена лихва. Страните са приели, че всяка Л.ова вноска
става изискуема на първо число от съответния месец на Л.овия период.
Установява се от приложения препис
на договор за покупко-продажба от 07.03.2008г., сключен между „К.К. ******” ЕООД-гр.С., в качеството на
продавач и „П.Л.Б.” ЕАД, в качеството на купувач, че последния, в изпълнение на
задълженията си, произтичащи от процесния договор за Л., е придобил собствеността върху процесния лек
автомобил марка П., модел 911 Турбо
Кабриолет. Видно е от приложеното в препис свидетелство за регистрация – част
І, че автомобилът е бил регистриран с ДК № ********.
От представения препис на
Приемо-предавателен протокол от 10.03.2008г., подписан от двете страни по
правоотношението, се установява, че Л.одателя е изпълнил задължението си,
произтичащо от процесния договор, да предаде на Л.ополучателя уговорената Л.ова
вещ.
Видно е от приложения препис на
нотариална покана с рег.№2402, том І, №96 от 05.08.2009г. на нотариус Б.Й. с
рег.№530 на НК, че „П.Л.Б.” ЕАД е предприело разваляне на процесния договор,
поради неизпълнение на задължения на Л.ополучателя, произтичащи от договора –
за заплащане на Л.ови вноски; разходи, свързани с ползването на вещта, лихва за
забава върху сумите и други задължения, изчислявани към датата на поканата в
общ размер от 18 300,04евро с ДДС. Със същата покана е бил предоставен на
длъжника срок от 5 дни, считано от датата на получаването й, в който да погаси
задълженията си в посочения размер, с предупреждение, че при неизпълнение на
задължението в дадения срок, договора ща се счита развален на основание чл.44,
т.1 от ОУ. Предоставен му е бил и двудневен срок от развалянето му, в който да
предаде държането на Л.ованата вещ. Нотариалната покана е била връчена лично на
адресата Л.В. на 12.08.2009г.
От представения препис на вносна
бележка от 10.08.2009г. /на л.113/ е видно, че на сочената дата е била внесена
по сметка на Л.одателя сума в размер на 6 500евро с наредител „Б.А.” ЕООД и
посочено основание за превода – вноска по процесния Л.ов договор №03171/2008г.
Между страните е безспорно че ищеца е
депозирал жалба срещу ответника за обсебване на автомобила, предмет на
процесния Л.ов договор, като по случая е било образувано наказателно
производство и ищеца предаден на съд с обвинителен акт, въз основа на който е
било образувано производството по НОХД №12960/2012г. по описа на СРС.
Ответникът е представил препис на
договор от 29.08.2011г., подписан от него и Л.П.С., от една страна, като
длъжници и от друга страна – от „С.Г.Г.” ООД, като кредитор, в който страните
по правоотношението са приели, че сочения кредитор е цесионер по договор за
цесия, сключен с „П.Л.” ЕАД и в това качество придобил вземания на Л.одателя
към длъжниците по договори за финансов Л., в това число процесния с
№3171/2008г. Отразено е в договора, че прехвърлените вземания били на стойност
142 000 евро, като заедно с тях на кредитора била прехвърлена и
собствеността на описаните автомобили. Според обективираното в т.4 от същия
договор, погасяването на горните вземания следвало да се извърши с плащането на
сума в размер на 30 000лв. в срок до 31.08.2011г. и 246 900лв. в срок
до 30.09.2011г.
Видно е от приложения препис на
пълномощно, изходящо от Е. А. А. и И.Ж.К., като пълномощници на „П.Л.Б.” ЕАД,
че със същото са били делегирани на „С.Г.Г.” ООД права да получи от името и за
сметка на Л.одателя процесния автомобил от ответника Л.Д.В.. Делегирани са му били също така права да
представлява дружеството пред държавни органи и длъжностни лица във връзка с
управлението и стопанисването на автомобила.
От представения препис на вносна
бележка от 01.09.2011г. се установява, че Л.П.С. е превела по сметка на „С.Г.Г.”
ООД сумата от 29 955лв. при посочено основание за плащане – договор за
цесия от 29.08.2011г.
Не се спори между страните и това се
установява от приложените копия на постановление от 14.01.2014г. на ЧСИ с
рег.№790 на НК по изп.д.№20107900401785, искова молба от „П.Л.Б.” АД срещу
„С.Г.Г.” ООД-гр.Монтана, отговор по същата искова молба, определение от
04.08.2014г. по образуваното въз основа на исковата молба гр.д.№97/2014г. по
описа на ОС-Монтана и протокол от проведено на 18.09.2014г. о.с.з. по същото
дело, че ищеца в настоящото производство, в качеството на кредитор на Л.П.С.,
упражнявайки правата на последната е предявил иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, претендирайки връщане на горната сума от 29 955лв. от „С.Г.Г.” ООД,
като платена без основание. Други факти не могат да бъдат приети за установени
в настоящото производство въз основа на тези доказателства. Не могат да бъдат
съобразявани и противопоставени на ответника Л.В. изявленията на третото за
спора лице – „С.Г.Г.” ООД, направени в депозирания писмен отговор по горното
дело, както и изявленията на пълномощника на ищеца по същото дело – Л.С..
От изслушаното в о.с.з. на
08.04.2014г. заключение по допуснатата съдебно-оценителна АТЕ, което не беше
оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно, се
установява, че средната пазарна стойност на процесния лек автомобил към
19.08.2009г. възлиза на 101 000 евро с левова равностойност
197 538,83лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Правоотношенията между страните са се
развили по сключен между тях Договор за финансов Л.на №3171/06.03.2008г., по
който праводателя на ищеца – „П.Л. Б.” ЕАД е бил Л.одател, а ответника Л.Д.В. – Л.ополучател.
С договора за финансов Л. Л.одателят
се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от Л.ополучателя
и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Безспорно се установи от обсъдените
доказателства, че Л.одателя е изпълнил задълженията си, произтичащи от
процесния договор, като е придобил от трето лице Л.овата вещ и я е предоставил
на Л.ополучателя за ползване срещу съответно уговорено възнаграждение.
Не се събраха доказателства какви
плащания са били извършени от Л.ополучателя по договора, освен на уговорената
първоначална вноска от 19 173,45 евро и сума от 6 500евро, преведена
на 10.08.2009г. При съобразяване, че към датата на представяне пред нотариуса
на нотариалната покана, съдържаща покана за плащане и изявление за разваляне на
договора – 05.08.2009г., ответника е имал задължения с настъпил падеж в
посочения от кредитора размер от 18 300 евро и отчитане на извършеното
след тази дата плащане от 6 500 евро, съдът приема, че Л.ополучателя е
останал с непогасени задължения към момента на връчване на поканата
(12.08.2009г.) в размер на 11 800
евро. Относно това не е и налице спор между страните.Не се представиха
доказателства от ответника за извършени други плащания до изтичане на
предоставения допълнителен срок за изпълнение на просрочените задължения.
Съгласно правилото на чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато е налице неизпълнение по един двустранен договор по причина, за
която длъжникът отговаря, кредитора може да развали договорната връзка с
едностранно изявление. То трябва да
съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е
настъпил, или настъпва по силата на изявлението. В случая, Л.одателя, като
кредитор по правоотношението и изправна страна по същото, е упражнил
законосъобразно това свое право – при наличното неизпълнение на задълженията на
длъжника в сочения размер от 11 800 евро към датата на връчване на нотариалната
покана, кредитора е отправил достигнало до адресата волеизявление за разваляне
на процесния договор, предоставяйки допълнителен срок от 5 дни, в който да
бъдат погасени просрочените задължения. С изтичане на предоставения срок за
изпълнение и при липсата на извършено плащане от длъжника е настъпил и целения
ефект на разваляне на договорната връзка.
В съответствие с правилото на чл.55,
ал.1 ,пред.3 от ЗЗД, при разваляне на договора, Л.ополучателя дължи връщане на
автомобила, негов предмет. Поради това, че договорът между страните е бил с
периодично действие, то съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД ефектът на
развалянето е занапред и вземането на Л.одателя, основано на реалното
изпълнение на договора, дължимо до развалянето, се запазва.
Ответникът е навел твърдения, че са
налице неправомерни действия на трети лица, вследствие на които Л.овия
автомобил е бил отнет от него. Тук следва да се посочи, че не са налице
твърдения и доказателства в настоящото производство, Л.ополучателя да е
изпълнил своите задължения, произтичащи от договора му с Л.одателя, свързани
със застраховането на тази вещ – чл.14 и чл.15 от Общите условия, поради което
и изследване в тази насока не следва да се провежда. В случай, че автомобила е
бил предмет на такива престъпни действия, но не е било предприето необходимото
за защита правата и интересите на Л.одателя, произтичащи от сключен договор,
покриващ риска от твърдяното противозаконно действие, извършено от трето лице,
то ответника не би могъл да се освободи от задължението за връщане на Л.овото
имущество.
Безспорно е, че автомобилът не е бил
върнат след разваляне на процесния договор. В случай на невъзможност да бъде
върната вещта, както се твърди от ответника, поради това, че не се намира в
негово държане, то дължима е нейната равностойност, доколкото кредитора е
съгласен да получи нещо различно от дължимото (чл.65, ал.1 от ЗЗД)–
равностойността на дължимата за връщане вещ.
Установи се от заключението по
допуснатата оценителна автотехническа експертиза, че пазарната стойност на
автомобила, който е следвало да бъде върнат на Л.одателя при разваляне на
договора, възлиза на 197 538,83лв. Следва да бъде съобразена стойността
към датата, на която е изтекъл предоставения от кредитора с връчената
нотариална покана двудневен срок за връщане на вещта – 19.08.2009г.
Не се установи от събраните
доказателства, че ищеца е прехвърлил претендираното в настоящото производство
вземане на трето по спора лице – „С.Г.Г.” ООД, в каквато насока са налице
твърдения от ответника. Изводи в тази насока не следват от обсъдения договор от
29.08.2011г., който е бил подписан със соченото трето лице от ответника и Л.П.С..
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземане в полза на трето лице има действие спрямо длъжника от
деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. В случая няма и
твърдения от ответника да е било извършено такова съобщаване за извършена
цесия, поради което не е следвало да престира в полза на трето лице, вместо на
кредитора, т.к. това плащане не би могло да погаси задължението му към Л.одателя
и не може да се противопостави на последния. Не се събраха и доказателства, сумата
от 29 955лв., която е била преведена на 01.09.2011г. от Л.С. в полза на
„С.Г.Г.” ООД, реално да е постъпила в патримониума на ищеца за погасяване на
процесното вземане.
Предвид изложеното, съдът намира, че
претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 197 538,83лв.,
представляваща равностойността на процесния лек автомобил, дължим за връщане
поради разваляне на сключения договор за Л., се явява основателна и доказана.
Върху главницата е дължима и законната лихва, както е претендирана с исковата
молба – от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Съдът обсъди и правопогасяващото
възражение на ответника за погасяване на тази претенция по давност, основано на
чл. 111, б. "б" от ЗЗД и го намира за неоснователно. Процесния случай
не се обхваща от сочената хипотеза, тъй като вземането не е за обезщетение или
неустойки от неизпълнен договор. Претенцията е за връщане на имущество на
отпаднало основание – след разваляне на договорна връзка и приложима е общата
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.
При този изход на производството и
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в производството разноски за държавна такса и възнаграждение на
вещо лице в общ размер на 12 900лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 55,
ал. 1, пр.3 от ЗЗД, Л.Д.В. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „П.Л. Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц.Ш.”, №***, ет.*, сумата от
197 538,83 лв., представляваща паричната равностойност
на лек автомобил марка „П.”, модел „*** Турбо Кабриолет”, с
ДК № ********, подлежащ на връщане поради разваляне на договор за финансов Л.
№3171/06.03.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.06.2013г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК Л.Д.В. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „П. Л. Б.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц.Ш.”, №*** сумата от 12 900лв., представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :