№ 992
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20221100503787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението Гаранционен фонд
срещу акта на частен съдебен изпълнител М.К., постановен на 22.03.2022 г., по изп.д. №
20227880400073 по описа на ЧСИ М.К., с който съдебният изпълнител е отказал да намали
по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.
Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено
процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното
производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размера на
таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на
длъжника.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
1
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20227880400073 по описа на ЧСИ М.К.. Поради изложеното
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 20227880400073 по описа на ЧСИ М.К. е
видно, че същото е образувано по молба на взискателя Х.Р.К. срещу длъжника Гаранционен
фонд за събиране на сумата, присъдена с изпълнителен лист от 11.01.2022 г., издаден по
гр.д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Габрово, а именно на сума в размер на 3
460 лв., представляваща дължими разноски за адвокатско възнаграждение.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят Х.К. е представляван
от адвокат Жанета Д., като в хода му и преди изпълнителното производство да бъде
приключено са представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на
упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 700 лв. Това се доказва от договора за
правна защита и съдействие от 17.01.2022 г., който е подписан от адвокат Д., която е
кредитор на задължението за получаване на възнаграждение и е удостоверил факта, че
сумата от 700 лв. й е заплатена в брой.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение, което е частично уважено от съдебния изпълнител, който е счел, че са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК и в тежест на длъжника трябва да се възложат
разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от заплатения - от 430 лв., като не
е уважил възражението за намаляване на тези разноски до сумата от 200 лв., каквото е
искането на взискателя.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в
производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е
настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 17.01.2022 г., както и на извършване на
плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС -
Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС,
II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за
2
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което предвид размера
на вземането на взискателя, е в размер на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7, ал. 2, т.
2 - 7 от Наредбата, т.е. възлиза на сумата от 236, 10 лв. / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От договора за правна защита и съдействие от 17.01.2022 г. се установява, че на
адвокатa е възложено да извършва както правни действия по образуване на изпълнително
производство, така и действия по защита по това изпълнително дело, които по своя характер
са такива, които имат за цел да бъде постигнато удовлетворяване на паричното вземане. Ето
защо и минималният размер на възнаграждението, което се следва на адвоката, е този по чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 436, 10 лв.
Предвид изложеното се налага изводът, че в случая в полза на взискателя не може да
се присъди адвокатско възнаграждение под 436, 10 лв., без значение каква е правната и
фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални действия е извършил
упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените в негова полза суми.
Съдебният изпълнител е намалил разноските за адвокатско възнаграждение, които е
възложил в тежест на длъжника по изпълнението, до сумата от 430 лв., която е под
минималните размери, предвидени в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Това прави подадената
частна жалба неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Гаранционен фонд срещу
акта на частен съдебен изпълнител М.К., постановен на 22.03.2022 г., по изп.д. №
20227880400073 по описа на ЧСИ М.К., с който съдебният изпълнител е отказал да намали
по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3