Определение по дело №97/2019 на Софийски окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                     Гр. София, 11.02.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                          2. ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр.д. № 97/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по частна жалба на „Л.Ф.“ ООД, гр. София срещу разпореждане от 03.01.2019 год. по гр.д. № 1/2019 год. на РС-Костинброд, с което подадената от него искова молба вх. № 10/02.012019 год. по описа на КРС срещу Л. С. М. от гр. К.с правно основание чл. 240 и чл. 45 от ЗЗД е оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК с  указания до ищеца в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 360 лева. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено в нарушение на чл. 71, ал. 1 ГПК.

След служебна проверка на допустимостта на депозираната частна жалба, съдът прецени следното:

Настоящият състав намира, че подадената частна жалба е недопустима. Постановените от първоинстанционните съдилища определения и разпореждания /чл. 279 ГПК/ могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения: определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т. 2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават законосъобразното развитие на исковия процес, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.

Разпореждането, с което в рамките на правомощията по чл. 129 ГПК първоинстанционният съд указва на ищеца да внесе държавна такса върху предявения иск и определя размера на дължимата такса, не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което изключва приложението на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Възможността за обжалване не може да бъде изведена и от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като разпореждането за внасяне на държавна такса не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Несъгласието на жалбоподателя с размера на определената от съда такса е от значение дотолкова, доколкото той има право на преценка дали да внесе таксата, за да продължи производството по делото, или да откаже внасянето й при риск да понесе неблагоприятната последица на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК - връщане на исковата молба. Разпореждането за връщане на исковата молба подлежи на обжалване по силата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК и частната жалба срещу това разпореждане е

 

 

правното средство за защита на ищеца срещу евентуалната незаконосъобразност на неподлежащото на самостоятелен инстанционен контрол разпореждане за внасяне на

държавна такса. При отсъствие на постановено разпореждане за връщане на исковата молба обжалването на разпореждането за внасяне на държавна такса е недопустимо, поради което подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело - прекратено.

            Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

                             ОПРЕДЕЛИ:   

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Л.Ф.“ ООД, гр. С. срещу разпореждане от 03.01.2019 год. по гр.д. № 1/2019 год. на РС-Костинброд, с което подадената от него искова молба вх. № 10/02.01.2019 год. по описа на КРС срещу Л. С. М. от гр. К.с правно основание чл. 240 и чл. 45 от ЗЗД е оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК с  указания до ищеца в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 360 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. дело № 97/2019 год. по описа на Софийски окръжен съд.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред САС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               2.