Решение по дело №371/2024 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 48
Дата: 26 февруари 2025 г. (в сила от 5 май 2025 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20241840200371
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Ихтиман, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20241840200371 по описа за 2024 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
А. Л. И. ЕГН ********** е обжалвал наказателно постановление № 24-1204-
000543/04.04.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-София, с което за нарушение на
чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба от 200 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е бил спрян със стоп-
палка.
Въззиваемата страна, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 21.03.2024 г. вечерта св. В. В. и И. И., които са служители на ОДМВР-София
работели в района на КПП „Траянови врата“ на 54 кмм. АМ „Тракия“, заедно с екип от
Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" към МВР.
Получили оперативен сигнал за приближаващ лек автомобил, в който е възможно да се
превозват нелегални мигранти. Когато възприели автомобила св. В. подал сигнал със стоп
палка и осветил водача с фенерче. Водачът не спрял, а ускорил движението си и продължил
към Тунел „Траянови врата“. Бил подаден сигнал на оперативния дежурен и друг
полицейски патрул в състав св. П. П. и В. А. го спрял за проверка в района на пътен възел
Вакарел.
След като било установено, че в автомобила няма нелегални емигранти водачъйт А. И.
е бил отведен при първоначалния полицейски екип, като св. В. му съставил АУАН №
1164501 от 21.03.2024 г., в който приел, че около 21,30 часа в района на КПП „Траянови
врата“ управлява лек автомобил „Опел Мерива“, като при подаден ясен и своевременно
разбираем за водача сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР и осветен с фенер
1
не се е подчинил и е продължил движението си в посока гп. София, което представлява
нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на И. за извършеното
нарушение по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба от 200
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
При установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето
на АУАН и издаването на НП, като прие, че те са издадени от териториални и материално
компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание. В
обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП макар и лаконично, има точно и ясно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – че водачът в района
на КПП „Траянови врата“ не се е подчинил на ясен и разбираем сигнал за спиране от
контролен орган.
Въпреки че по делото няма категорични данни за мястото на съставяне на АУАН, това
обстоятелство е без правно значение, доколкото законът не изисква началото на
административнонаказателното производство да бъде поставено на мястото, където е
извършено нарушението.
По същество съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда задължение за водачите на пътни превозни
средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълняват неговите указания. Видовете сигнали за спиране са
детайлизирани в чл. 170 ЗДвП и в чл. 207 ППЗДвП. Така съгласно чл. 170, ал. 3 ЗДвП при
спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят
от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.
Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал
само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил
или мотоциклет.
Законовата регламентация не изключва възможността водачите на ППС да бъдат
спирани и по друг начин, стига обаче сигналът да бъде подаден така, че водачът
недвусмислено да разбере, че съдържа в себе си разпореждане за спиране, (а не за друг
участник в движението или за преминаване на автомобил със специален режим на
движение) и че се отнася именно за него. Неизпълнението на задължението за спиране при
подаден сигнал от контролните органи, би могло да се вмени в отговорност на водача на
превозното средство, само когато той е възприел подадения сигнал.
В случая от показанията на св. И. И., на които съдът няма основание да не се довери, се
установи, че полицейските служители са се намирали на КПП „Траянови врата“, което е
изградено на между двете платна за движение на автомагистралата и участъкът е осветен,
като сигналът за спиране е подаден едновременно със стоп палка и чрез осветяване с фенер.
В този смисъл съдът намира за недостоверно твърдението на жалбоподателя за това, че
не е възприел сигнала, тъй като полицейският служител се е намирал край пътното платно в
противоположната лента за движение спрямо тази, по която се е движел жалбоподателя, т.е.
при подаването на сигнала св. В. е бил вляво от водача, което предполага обективната
възможност той да възприеме подадения сигнал за спиране, в случай че се е движел с
разрешената скорост от 80 км/ч.
Това дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
2
субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението е предвидено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. При определянето на размера на наказанието наказващият орган не е
изложил и мотиви относно наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват налагането на санкцията в максималния, предвиден от закона размер. В случая
при последвалата проверка не са установени други нарушения на правилата за движението
по пътищата, както и с автомобила да са били превозвали нелегални мигранти, поради което
съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено, като
наказанието бъде определено в минималния, предвиден от закона размер, а именно глоба в
размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
На основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на жалбоподателя следва да
бъдат възложени раноските сторени от съда в производството в размер на 71,96 лева,
представляващи пътни разноски за явяване на разпитани свидетели.
По изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1204-000543/04.04.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР-София, срещу А. Л. И. ЕГН ********** като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на глоба в размер на
50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА А. Л. И. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Ихтиман
сторените разноски в размер на 71,96 лв. (седемдесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки).

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3