Р Е Ш Е Н И Е
№
1592/9.10.2023г.
гр.
Пловдив, 09.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение,
ХVІІІ състав в открито съдебно
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.К.,
като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев адм. дело № 2654 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.В.М.,
ЕГН:**********,***, против Ревизионен акт №
Р-16001621005138-091-001/23.03.2022г. издаден от С.Г.- началник сектор при ТД
на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и П.К.- главен инспектор по приходите
при ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение №
310 от 20.07.2022г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” гр. Пловдив, с която са определени допълнително дължими
суми за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в
размер на 30 609,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
21 425,01лв.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от
съда. Сочи се, че направените изводи от ревизиращите
са в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства в хода на
ревизията и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се оспореният
ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се и
присъждане на сторените разноски по производството. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в жалбата и депозирана по делото писмена
защита.
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрк. С., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без
уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно
осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото ревизионно производство се явява повторно
такова, след като с решение № 474 от 02.09.2021г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издаденият РА №
Р-16001620002145-091-001/19.05.2021г. и на основание разпоредбата на чл. 155,
ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията,
за издаване на нов РА.
Повторното ревизионно производство е инициирано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р -
16001621005138-020-001/09.09.2021г., издадена от С.Г.- началник сектор при ТД на
НАП – гр. Пловдив, е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват
установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за
самоосигуряващо се лице за същия период. Определен е краен срок на извършване
на ревизията от три месеца, считано от връчване на ЗВР, електронно връчен на
лицето на 01.10.2021 г. С последваща ЗИЗВР №
Р-16001621005138-020-002/29.12.2021г. е определен краен срок на ревизията, съответно
до 01.02.2022г.
Заповедите са подписани с квалифициран електронен
подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.
В хода на ревизионното производство е съставен
Ревизионен доклад №
Р-16001621005138-092-001/14.02.2022г., подписан с квалифицирани електронни
подписи и надлежно връчен на ревизираното лице. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е подадено
възражение от страна на ревизираното лице вх. № 5047/11.03.2022г., без
приложени към него писмени доказателства. Въз основа на констатациите в РД е
издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт №
Р-16001621005138-091-001/23.03.2022г., подписан с квалифицирани електронни
подписи и надлежно връчен на ревизираното лице.
Ревизията е възложена от надлежно оправомощен с
правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите, съгласно
заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 г., изменена включително
със заповед № РД-09-849/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Налице е и надлежно оправомощаване на ръководителя на ревизията, съгласно
заповеди №№ РД-09-1530/30.09.2020 г. и РД-09-2514/29.11.2021 г. на директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на
преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК. Представени са и доказателства за
валидност на КЕП на членовете на ревизиращия екип, към момента на издаване на
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.
Ревизионния акт е обжалван от РЛ на основание и в
срока по чл. 152 от ДОПК с жалба вх. № 94-00-3247 от 16.05.2022г. по описа на
ТД на НАП – гр. Пловдив, като с Решение № 310 от 20.07.2022г. директор на
дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив е
потвърдил процесният ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция
част.
Последвало е подаването на жалба на основание и в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на
ревизионния акт е отнесен пред Административен съд - гр. Пловдив, по повод на
която жалба е образувано и производството по настоящото дело.
Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното
производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са
издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите.
Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за
това форма. Ревизионният акт е валиден
административен акт, като издаден от материално компетентен, териториално
компетентен и компетентен по степен административен орган.
Настоящият
съдебен състав намира за установена по делото следната фактическа обстановка:
Като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1,
т. 1 от ЗДДФЛ, М. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и
чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през данъчните периоди, включени в
обхвата на ревизията.
Задълженото лице няма регистрация като едноличен
търговец. Установено е, че А.В.М. е регистриран земеделски производител в ОД
„Земеделие“ Пловдив.
За периода от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. е подадена
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., в която са декларирани доходи по трудови
правоотношения от „Доминус“ ЕООД. Декларирани са и непогасена част по
предоставени заеми и непогасена част по получени заеми. За периода, включен в
настоящата ревизия, жалбоподателят е женен за С.М.и има четири деца.
На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство, на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ, с което са
изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към
източниците на доходите и имущественото състояние, който не са представени в хода
по първоначалната ревизия. Изискани са справки относно наличните недвижими
имоти, моторни превозни средства, за вземания от трети лица, справка за
дължимите и внесени осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица и др. В
законоустановения срок и до приключване на ревизията лицето не е представило
изисканите документи. Представени са единствено декларация за съгласие за
разкриване на банкова тайна за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г., както и
седем броя нотариални актове (за периода от 01.01.2011г. – 31.12.2013г.
Приходните органи приемат сумата в размер на
180 664,66 лв. като начално салдо на паричните средства към 01.01.2014г.,
въз основа на направен анализ въз основа на събраните при ревизионните
производства документи и на приложените към възражението срещу Ревизионен
доклад № Р-16001620002145-092-001/11.02.2021г. при първото ревизионно
производство доказателства - извлечения от банковите сметки на А.М. в
,,Райфайзенбанк“ ЕАД за периода от 03.06.2011 г. до 30.06.2011 г. и за периода
06.12.2010 г. до 01.01.2011 г., нареждане за валутен превод от 08.06.2012 г.,
доклад от органите по приходите и други документи.
Прието било, че през ревизирания период А.В.М. е
получил доходи от ДФ „Земеделие“ общо в размер на 5 768,07 лв., в т. ч. на
04.04.2014 г. - 5 610,12 лв. и на 23.05.2014 г. - 157,95 лв., които не са
декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установено е също, че през 2014 г.
жалбоподателят е предоставил на съпругата си С.М.парични средства по два
договора за заем, както следва:договор за заем от 03.10.2014 г. за сумата от
390 000 лв. за срок от три години, без заплащане на годишна лихва съгласно
чл. 3 от договора. Сумата е преведена по банков път на 03.10.2014 г. чрез
„Райфайзенбанк” ЕАД; по договор за заем от 05.12.2014 г. за сумата от 100 000
лв. за срок от три години, без лихва съгласно чл. 3 от договора. Сумата е
преведена по банков път на 05.12.2014 г. чрез „Райфайзенбанк“ ЕАД. М. е
предоставил, също така, по банков път парични заеми на дружеството „Доминус“
ЕООД общо в размер на 125 600 лв., в т. ч. 10 000 лв. на 02.01.2014 г.,
15 600 лв. на 19.02.2014 г. и 100 000 лв. на 13.10.2014 г.
Прието било също, че през 2014 г. на ревизираното лице
са преведени по банков път парични средства общо в размер на 116 400,00 лв., в
т.ч. от С.М.- съпруга на лицето, в размер на 33 400,00 лв. и от „Доминус“ ЕООД
- 83 000,00 лв. Сумата в посочения размер от 116 400 лв. е включена като
приход при извършената на лицето съпоставка на доходите и разходите му за 2014
г. През ревизираната година ЗЛ е внасял в брой парични средства по банковата си
сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД, общо в размер на 751 882 лв., в т. ч. на
23.09.2014 г. - 459 207,50 лв., на 15.10.2014 г. - 97 550 лв., на
21.10.2014 г. - 97 575 лв. и на 05.12.2014 г. - 97 550 лв.
След извършен анализ на всички представени документи,
декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация
от други контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи
с получените доходи за ревизирания данъчен период – наличие на предпоставките
на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, според която „декларираните и/ли получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват
на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води
до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. С оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от с.к., на лицето е връчено
уведомление, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са
установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което основата
за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. ще бъде определена по
реда на чл. 122 от ДОПК.
Предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1
от ДОПК, органите по приходите са пристъпили към определяне на основата за
облагане с данъци, като са взели предвид всяко от относимите към лицето
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
За 2014 г. на А.В.М. органът по приходите е определил годишна данъчна основа на доходите
за облагане по ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 306 096,44 лв., в
т. ч. получени субсидии от ДФ „Земеделие“ в размер на 5 768,07 лв. и суми с
неустановен произход - 300 328,37 лв. С РА е
определен дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в
размер на 30 609,64 лв. и прилежащи лихви в размер на 21 425,01 лв.
Горестоящият административен орган е намерил подхода
на ревизиращия екип за правилен, и на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК
ревизионният акт е потвърден.
В хода на съдебното
производство са приети допълнително следните писмени доказателства: заверени
копия на извлеченията на банковите сметки на жалбоподателя в „Райфайзен банк“
за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.
В съдебното заседание на
29.06.2023 г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице И.С., без направени възражения от страните
по делото.
В заседанието ВЛ изрично
посочва, че при изготвяне на заключението е ползвала банковите извлечения за
2012 г., 2013 г., и 2014 г., предоставени от жалбоподателя, доколкото за 2011
г. по делото е налично само едно банково извлечение и то е за месец юни. За
останалите месеци от 2011 г., няма представени доказателства за движението на
парични средства по банкови сметки.
В изпълнение на поставената
задача, вещото лице е изчислило паричен поток и началното салдо за всяка една
от годините – 2011 година, 2012 година, 2013 година и 2014 година за
жалбоподателя. В заключението вещото лице е извършило изчисления към всяка от
годините, като е посочило начално салдо съответно към 01.01.2011 г. –
39 422,58 лв.; към 01.01.2012 – 140 567,45 лв.; към 01.01.2013 г. -
259 556,83 лв. и към 01.01.2014 г. - 328 018,12 лв. Вещото лице е
изготвило паричен поток на жалбоподателя, при който стойностите на пресмятане
на формирания паричен поток се променят само досежно началното салдо към
01.01.2014 г., като всички останали данни по паричния поток в приходната и разходната
част остават непроменени и установява недостиг от 152 974,91 лв., или
данъчна основа в размер на 152 974,91 лв. и дължим данък в размер на
15 297,49 лв., ведно с лихва в размер на 10 707,37 лв.
В съдебно заседание на
11.09.2023 г. е изслушана и приета
допълнителна ССчЕ с направено възражение по отношение на изготвените парични
потоци от процесуалния представител на
ответника. За изготвянето на новата експертиза вещото лице е използвало
допълнителни документи за изготвянето ѝ, а именно копия на извлеченията
на банковите сметки на жалбоподателя в „Райфайзен банк“ за 2011 г.
От извършените нови
преизчисления, ВЛ не установява превишаване на разхода над прихода за
ревизирания период, поради което дава заключение, че данък по ЗДДФЛ не се
дължи.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
В случая, на първо място следва да се констатира, че
релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и
обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната
администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112
и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт,
който е постановен в изискваната от закона писмена форма и съдържа
законоустановените реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.
В настоящия случай, по делото не е
спорно между страните, че жалбоподателят е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
ревизирания период, в които е посочил, че е реализирал доходи с определен
източник. В ГДД е декларирано и обстоятелството за предоставени в заем парични
средства, както и остатъци след връщане на заемни средства. В случая основната
причина, поради която ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК,
е обстоятелството, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на жалбоподателя не съответстват на имущественото или
финансовото му състояние. При ревизията е прието, че основно несъответствието
се формира от предоставени парични заеми на С.М.– съпруга на РЛ, предоставените
парични заеми на „Доминус“ ЕООД и внесени парични средства в брой по банкови
сметки на жалбоподателя. В хода на административното производство не са
ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията, че РЛ е разполагало с
налични парични средства към 01.01.2014г. в по-голям размер от тези, посочени
първоначално от ревизиращия екип и в последствие от горестоящия административен
орган и тези парични средства са с установен източник. Наличността се
обосновава въз основа на направени собствени изчисления в жалбата на
предоставени в заем парични средства на РЛ, съответно върнати от него заемни
средства. Тук следва да бъде направено уточнение, че не се държи сметка дали
заемните средства са постъпили по банков път и са върнати по банков път, т.е. в
нито един времеви момент не се трансформират в парични средства в брой или са
постъпили по банков път, изтеглени са в брой и отново са внесени по банкова
сметка ***, след което са възстановени по банкова сметка, ***.е. във определен
времеви момент е налице трансформация на паричните средства в брой. Твърдението
за налични парични средства в брой, под формата на възстановени заемни средства
и изтегляне от банкови сметки, следва да бъде подложено на проверка, при
извършване анализ на вноските и тегленията от банкови сметки и на факта дали
изтеглените парични средства от банковите сметки не са разходвани за извършване
на покупки или за предоставяне на заеми /в годините, предшестващи ревизирания
период и през процесната година се наблюдават именно множество действия на
жалбоподателя по получаване и предоставяне на парични средства в заем/. В тази
връзка, в жалбата се съдържат единствено твърдения за неправилно третиране като
разход на заемни средства, получени от лицата Андреас Полък – Евънс и Н.Л.-Е. и
„върнати“ съответно към 31.12.2011 г. и 31.12.2012 г. Тези твърдения са
подложени на проверка от ревизиращите органи по приходите, като е констатирано,
че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. е деклариран като непогасен заем от Н.Л.-Е.,
получен през същата година, на стойност 97 791,50 лв. В ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. не е деклариран като непогасен заем
/остатък от заем/ в размер на 97 791,50 лв., получен през месец 12.2010 г.
от Андреас Полък – Евънс, от което следва, че заемът е възстановен до
31.12.2011 г., т.е. представлява разход за ФЛ.
В хода на съдебното обжалване, при изготвяне на
началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г. вещото лице е възприело
подход на отделно проследяване на движението парични средства по банковите
сметки и в брой, като е посочило изрично, че за 2011 г. получените и разходвани
средства по банков път възлизат на една и съща стойност, т.е. не е налице
възможност за трансформиране на парични средства в брой от този източник. При
проследяване на движението на парични средства в брой с установен източник е
констатирано, че постъпленията в брой възлизат общо на 332 168,67 лв., а
разходваните средства в брой – общо на 231 023,80 лв. При направените от
вещото лице изчисления е посочено, че заемът от Андреан Полък – Евънс се счита
за върнат към 31.12.2011 г., поради което е включен в разходната част на
паричния поток. При този начин на изчисление е направен експертен извод за
налични парични средства в брой към 01.01.2012 г. в размер на 140 567,45
лв., в т. ч. налични парични средства към 01.01.2011 г. в размер на
39 422,58 лв. и превишение на доходите над разходите за годината със
сумата в размер на 101 144,87 лв.
Същият подход е използван при вещото лице и при
изчисление на паричния поток за 2012 г., като е констатирано, че постъпленията
на парични средства по банковите сметки възлизат общо на 365 232,44 лв., а
предоставените по банков път парични средства на други лица – на обща стойност
269 661,98 лв., т.е. налице е положителна разлика в размер на
95 570,46 лв., която е приета за налични парични средства в брой и включена
в общата им стойност. Настоящият съдебен състав намира този подход за
неправилен, доколкото по делото не са представени доказателства за изтеглянето
на парични средства от банковите сметки и получената разлика ще следва да
намери отражение единствено при изчисление на началната и крайна стойност на
парични средства по банковите сметки. Поради тази причина, следва да бъде
извършена корекция на наличните парични средства в брой към 31.12.2012 г., като
към сумата на налични парични средства в брой към 01.01.2011 г. в размер на
140 567,45 лв. бъдат прибавени сумите с източник доход от трудови
правоотношения и субсидии от ДФ Земеделие, намалени със сумата от 25 лв.,
представляваща разлика в цената между закупена и продадена земеделска земя в
различни населени места. При този начин на изчисление, се установява нова
стойност на налични парични средства към 01.01.2013 г. в размер на
163 986,37 лв.
Същият подход е използван при вещото лице и при
изчисление на паричния поток за 2013 г., като е констатирано, че постъпленията
на парични средства по банковите сметки възлизат общо на 152 300 лв., а
предоставените по банков път парични средства на други лица – на обща стойност
100 100 лв., т.е. налице е положителна разлика в размер на 52 200 лв., която е
приета за налични парични средства в брой и включена в общата им стойност.
Настоящият съдебен състав намира този подход за неправилен, доколкото по делото
не са представени доказателства за изтеглянето на парични средства от банковите
сметки и получената разлика ще следва да намери отражение единствено при
изчисление на началната и крайна стойност на парични средства по банковите
сметки. Поради тази причина, следва да бъде извършена корекция на наличните
парични средства в брой към 31.12.2013 г., като към сумата на налични парични
средства в брой към 01.01.2013 г. в размер на 163 986,37 лв. бъдат
прибавени сумите с източник доход по ГДД и продажба на земеделски земи в
различни населени места, намалени със сумата от 750 лв., представляваща разход
за закупена земеделска земя. При този начин на изчисление, се установява нова
стойност на налични парични средства към 01.01.2014 г. в размер на
180 247,66 лв., която е приблизително еднаква с тази, установена при
ревизията.
При изготвяне на второто заключение по ССЕ вещото лице
е използвало аналогичен подход на изчисление на паричния поток, като е посочило
изрично, че получените и върнати суми по банковите сметки на заемни средства ще
бъдат включени в приходната, съответно разходната част на паричния поток. Както
беше посочено по-горе в настоящото решение, този подход е неправилен, тъй като
не са представени доказателства за изтеглянето на парични средства от банковите
сметки, при установена наличност на суми по тях. В заключението на вещото лице
се констатира и допусната неточност, която се изразява в невключване в
разходната част на паричния поток на сумата в размер на 425 000 лв., която
се твърди да е предоставена от жалбоподателя на дружеството „Доминус“ ООД.
Едва след изготвяне на заключенията по ССЕ, с молба от
30.06.2023г. от страна на жалбоподателя са представяни като доказателство
банкови извлечения за движението на парични средства по банковите му сметки в
„Райфайзен банк“ АД (л. 588 – 638). В същите се съдържа информация за вноските
и тегленията на парични средства от банковите сметки, като изтеглените в брой
парични средства са отразени като „дебитен оборот“. Както беше посочено по-горе
в настоящото решение, тегленията на парични средства в брой не са намерили
отражение в изготвените две заключения по ССЕ. В разпита си в съдебното
заседание по приемане на заключението, вещото лице е уточнило, че при изготвяне
на паричния поток е взела предвид само движенията на парични средства по
банковите сметки, които касаят разчетните взаимоотношения на жалбоподателя с
дружеството „Доминус“ ООД и трети лица (пояснено е Станка Мавродиева и др.).
Според експерта, не е взела предвид тегленията на парични средства на каса, тъй
като е следвала методиката на ревизиращия екип да не включва вноските и
тегленията на парични средства поотделно в паричния поток, а да взема предвид
само началните и крайни стойности на салдата по банкови сметки, съответно към
01.01. и 31.12. на годината.
При направената констатация за неточности в
изчисленията на вещото лице по отношение паричния поток на жалбоподателя в
различни варианти спрямо поставените задачи и наличието на допълнително
представени доказателства за тегления в брой на парични средства от банкови
сметки, отнасящи се до 2011 г., по отношение на които са изложени твърдения в
жалбата за предоставянето им в брой на дружеството „Доминус“ ООД, настоящият
съдебен състав следва да извърши самостоятелно преизчисление на началното салдо
на парични средства към 01.01.2014 г. Съгласно представените банкови
извлечения, за 2011 г. са изтеглени парични средства в брой в следните размери:
за месец януари – 1 700 лв., за месец февруари – 0 лв., за месец март –
22 500 лв., за месец април – 42 520 лв., за месец май –
35 913,30 лв., през месец юни – 15 102 лв., през месец юли –
49 500 лв., през месец август – 3 147,63 лв., през месец септември –
15 008 лв., през месец октомври – 16 846,71 лв., през месец ноември –
15 000 лв. и през месец декември – 431 800 лв. или общо в размер на
634 029,64 лв., които могат да се приемат за парични средства в брой с
установен източник – предоставени в заем средства и получени доходи,
декларирани в ГДД. От общата стойност на изтеглените парични средства в брой
следва да бъде приспадната сумата в размер на 425 000 лв., които са
предоставени отново в заем на дружеството „Доминус“ ООД. Това означава, че в приходната
част на паричния поток за 2011 г. следва да намери отражение сумата на
изтеглени парични средства в брой от банкови сметки в общ размер на
634 029,64 лв., съответно в разходната част – сумата в размер на
425 000 лв., предоставени заемни средства в брой на „Доминус“ ООД. При
непроменени суми на постъпления и разходи за 2011 г., съответно в размер на 332
168,67 лв. и 231 023,80 лв. се изчисляват налични парични средства в брой
към 01.01.2012 г. в размер на 310 174,51 лв.
За 2012 г. постъпленията на парични средства в брой
възлизат на обща стойност 23 518, 92 лв., а извършените разходи – на обща
стойност 113 100 лв., като при изчислено начално салдо на парични средства
към началото на годината в размер на 310 174,51 лв. се изчислява крайно салдо
на парични средства в брой към 31.12. 2012 г. в размер на 220 593,43 лв. В
изчисленията на паричния поток не следва да бъде включена положителната разлика
между постъпленията на парични средства по банкови сметки и разходваните
парични средства от банкови сметки, тъй като не са представени доказателства за
изтеглянето им в брой.
За 2013 г. постъпленията на парични средства в брой
възлизат на 17 011,29 лв., а извършените разходи – на обща стойност 750
лв. При начално салдо към 01.01.2013 г. в размер на 220 593,43 лв. се
изчислява крайно салдо на парични средства в брой към 31.12.2013 г. в размер на
236 854,72 лв. Отново, в
изчисленията на паричния поток не следва да бъде включена положителната разлика
между постъпленията на парични средства по банкови сметки и разходваните
парични средства от банкови сметки, тъй като не са представени доказателства за
изтеглянето им в брой.
При този начин на изчисление, за 2014 г. е налице сума
на налични парични средства в брой размер на 236 854,72 лв. При използване
на методиката на изчисление на ревизиращия екип се изчисляват постъпления на
парични средства за годината в общ размер на 130 242,82 лв. и разходи в
общ размер на 616 176,10 лв., съответно непроменен размер на наличните
парични средства по банкови сметки в началото и края на годината. При този
начин на изчисление се установява недостиг на парични средства в размер на
244 138,31 лв., който представлява и данъчна основа за облагане с данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съответно, обжалваният РА следва да бъде изменен, в
частта на дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. ведно с
прилежащите лихви, като задълженията бъдат определени в следните размери: за
2014 г.: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 24 413,83 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 17 086,48 лв.
При този
изход на спора
и своевременно направените
искания, на страните по делото
следва да бъдат присъдени направените от тях разноски, съобразно уважената и
отхвърлена част на жалбата. За жалбоподателя същите се констатираха в общ
размер на 615 лв., съобразно списък с разноските и за уважената част на жалбата следва
да му бъде присъдена сумата в размер на 124 лв. (сто двадесет и четири). На основание чл. 161 от ДОПК и съобразно направените изчисления по
чл. 8, ал. 1, във
връзка с чл.
7, ал. 2,
т. 4 от Наредба
№ 1 от
09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (в приложимата ѝ
редакция) на ответника следва
да бъде присъдена сумата в
размер на 3 970 (трихиляди деветстотин и седемдесет) лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Водим от горното Съдът,
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на А.В.М., ЕГН **********,*** Ревизионен акт №
Р-16001621005138-091-001/23.03.2022г. издаден от С.Г.- началник сектор при ТД
на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията и П.К.- главен инспектор по приходите
при ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение №
310 от 20.07.2022г. на директор
на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, относно допълнително установените задължения по чл. 48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г., КАТО НАМАЛЯВА размера от 30 609,64 лв. на 24 413,83
лв. и акцесорното задължение за лихва от 21 425,01 лв. на 17 086,48 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да
заплати на А.В.М., ЕГН: **********,*** сумата в размер на 124 (сто двадесет и
четири) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА А.В.М., ЕГН: **********,*** да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 3 970 (трихиляди деветстотин и седемдесет лв.)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четИ.десетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/