Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти
тричленен състав, в публично заседание
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: М.Иванова-Даскалова
Станислава Стоева
при секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора
Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия М. Иванова- Даскалова
КАНД №2440 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Директора на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Варна против Решение №1248/20.09.2022г. постановено
по НАХД №2278/2022г. на РС-Варна, с което е отменено НП №13-35825/28.01.2013г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Варна, с което на „Престиж
Финанс Консулт“ЕООД - гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.
В касационната жалба се твърди, че
Решението на РС-Варна е постановено в нарушение на закона и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Оспорват извода, че е изтекъл абсолютния
давностен срок от четири години и половина след извършване на нарушението за
търсене на административно-наказателна отговорност за него на лицето, на което
било издадено НП. Излагат съображенията си поради които считат НП за
законосъобразно издадено за нарушение на ЗКПО, което безспортно било извършено
от привлеченото към отговорност лице. Молят решението на РС-Варна да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено.
Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции. Прилагат списък на разноските с искане за присъждане на 150лв. на
основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. В писмено становище
упълномощеният юрисконсулт поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира
отмяна на Решението на ВРС и потвърждаване на НП. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално
претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждането му в минимален
размер по Наредба №1 поради липса на фактическа и правна сложност.
Ответникът „Престиж Финанс Консулт“ЕООД
от гр.Варна се представлява от упълномощен адвокат, който в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Решението на РС-Варна
намира за правилно и законосъобразно. Правилно РС достигнал до извода, че в
случая административно-наказателната отговорност на сочения като нарушител
субект е погасена още на 03.10.2016г. по давност с изтичане на четири години и
половина на от извършване на нарушението на 03.04.2012г. Моли решението да бъде
потвърдено като валидно, законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Преди съдебното
заседание упълномощения адвокат депозира молба за даване ход на делото със
становище по доказателствата и по съществото на спора. Прилага договор за
правна защита и съдействие с разписка за заплатени в брой 300лв. за адвокатско
възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба. Моли на
дружеството да бъде присъдена сумата от 300лв. за адвокатското възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случая че се
претендира такова от представителя на НАП и е над размера в Наредба №1/2004г.
Представителят на Окръжна
прокуратура–гр.Варна изразява становище за отхвърляне на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218
от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решението, следи и
служебно. В жалба се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на закона от РС-Варна.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивният съд не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на
мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е
постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са
редовно призовани за съдебното заседание и са имали процесуална възможност да
изразят становище по доказателствата и да направят доказателствени искания. По
делото е разпитан допуснатия от съда свидетел- актосъставителя Цонева и са
приети представените от страните писмени доказателства, както и наличните в
преписката доказателства. Правилно делото е счетено за изяснено от фактическа
страна със събраните писмени и гласни доказателства от ВРС и той дал ход на
съдебните прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при разглеждане на делото и при постановяване на
решението на ВРС. В него установяванията за релевантните факти и обстоятелства
свързани с нарушението и с проведеното производство пред АНО са основани на
преценка по отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни доказателства
и са формирани правните изводи. Решението е мотивирано. Поради това не е налице
основание за отмяната му предвидено в чл. 348, ал.1 т. 2 във вр. с ал. 3 от НПК.
Неоснователни са оплакванията в
касационната жалба за неправилно приложение на закона от предходната съдебна
инстанция. Касационният състав извърши проверка за правилността на приложението
на материалния закон въз основа на фактическите установявания в решението на
ВРС, съгласно забраната в чл.220 от АПК за нови установявания. Въз основа на
твърденията и становищата на страните, след преценка на доказателствата , РС установил от фактическа
страна, че „Престиж Финанс Консулт“ЕООД е регистрирано в ТД на НАП-Варна и до
02.04.2012г. от негово име не е била подадена декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО
за 2011г. Съдът установил, че в последствие инспекторът по приходите Е. Ц.
извършила проверка в информационните масиви и установила липсата на подадена от
дружеството ГДД за 2011г. и за
неизпълнение на това задължение в законовия срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО
съставила АУАН. РС установил, че АУАН е съсставен въз основа на писмени доказателства
в отсъствието на представляващия дружеството и му бил предявен за подпис, при
което той не вписал в него възражения. Писмени възражения постъпили в 3-дневния
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, които били преценени като неоснователни и въз
основа на този АУАН на 28.01.2013г. Директорът на Дирекция „Обслужване“ при ТД
на НАП-гр.Варна издал НП №13-35825, с което за неподаване в срок на ГДД на
дружеството наложил на „Престиж Финанс Консулт“ЕООД от гр.Варна имуществена
санкция в размер на 500лв. на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО. РС установил, че това
НП е връчено на 27.05.2022г. на представляващия дружеството и оспорено в срок с
жалбата, по която е образувано дело
№2278/2022г. по описа на РС-Варна.
Въз основа на тези фактически
установявания от доказателствата по делото при правилно съобразяване на
приложимите разпоредби от ЗКПО, ЗАНН и НК, РС-Варна заключил, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН и с
необходимото съдържание.
РС уважил жалбата и отменил НП №13-35825/28.01.2013г.,
тъй като отговорността на дружеството за нарушението описано в него, извършено
2012012г. е погасена по давност. Този извод РС направил водейки се от
постановеното в задължителното Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, че сроковете в чл.34 от ЗАНН са давностни, поради което по
препращане от чл.11 от ЗАНН в производствата по ЗАНН са приложими разпоредбите
за погасителните срокове в НК. На основание чл.11 от ЗАНН в решението РС
приложил чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно който наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години,
както и чл.81, ал.3 от НК, съгласно който независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. При
правилно приложение на тези норми РС направил извода, че в случая на
03.10.2016г. са изминали четири години и половина от 03.04.2012г. когато е извършено
нарушението , поради което към 2022г. вече е погасена по давност възможността
за него да се ангажира обективната отговорност на юридическото лице.
Тези изводи настоящият тричленен състав
намира за постановени при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗАНН
и НП към конкретните факти и обстоятелства за деянието и предприетите
процесуални действия по ангажиране на отговорността на дееца. В жалбата до ВРС от
дружеството се твърди, че НП №13-35825/28.01.2013г. на Директора на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Варна е връчено на представляващият юридическото
лице повече от девет години след извършване на нарушението – на 27.05.2022г.
Това е съдържанието на разписката на гърба на НП. Административно-наказващият
орган с преписката и представителят му в съдебната фаза не оспорват този факт и
не представят доказателства за връчване на НП по-рано и не правят възражения за
подаване на жалбата след изтичане на срока за оспорване. В случая се касае за
административно-наказателно производство по налагане на ЮЛ на имуществена
санкция за деяние, което е осъществено с бездействие и неподаване на ГДД за 2011г.
в срок до 02.04.2012г., по което последното действие по ангажиране на
отговорността му след съставянето и връчването на АУАН е издаването на НП на 28.01.2013г.
В резултат на невръчването на НП на лицето, на което е наложена имуществена
санкцията, не е започнал да тече срока за обжалването му и то не е влязло в
сила през изминалите години до май 2022г. През тези 9 години са изтекли
преклузивните срокове в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложим
на основание чл.11 от ЗАНН за ангажиране на отговорността на дружеството за
конкретното нарушение с наложената с НП имуществена санкция. През януари 2016г.
е изтекъл три годишния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК от издаването на НП на 28.01.2013г.,
а в началото на октомври 2016г. е изтекъл срока по чл.81, ал.3 от НК който е
четири години и половина считано от датата на деянието – от началото на април
2012г. Поради това правилно ВРС е приложил тези разпоредби и постановил, че с
изтичането на погасителната давност е преклудирана възможността да се ангажира обективната
имуществена отговорност на „Престиж Финанс Консулт“ЕООД - гр.Варна за
нарушението, за което е издадено НП №13-35825/28.01.2013г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Варна, поради което уважил жалбата и го
отменил.
Доводите развити в касационната жалба
за неправилно приложение на закона при изчисляване на сроковете в Решението на
ВРС и позоваването на чл.82 от ЗАНН са неоснователни. Те са изложени и пред РС,
който правилно ги отхвърлил. Сроковете в чл.82 от ЗАНН касаят изпълнението на
наказанията по влезли в сила изпълнителни основания, т.е. по влезлите в сила
НП, които са връчени на нарушителя и не са обжалвани в срок, както и по
обжалваните НП, които са потвърдени или изменени от съда с влезли в сила
съдебни решения, а конкретното НП издадено 2013г. не се установи да е било
връчено до 2022г.
С оглед изложеното не са налице
основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на РС-Варна. То е
постановено при правилно приложение закона, поради което касационната жалба
следва да бъде отхвърлена изцяло, а Решението на ВРС - да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на
представителя на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции е неоснователно. Своевременно направеното искане от представителя
на касационния ответник за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание
чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН Териториална дирекция на НАП-Варна следва да
заплати на „Престиж Финанс Консулт“ЕООД - гр.Варна сумата от 300лв. за
заплатено съгласно договора от 02.10.2022г. и списъка по чл.80 от ГПК
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция /л.22 от делото/.
Възражението за прекомерност на същото е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение
е под минимума по Наредба №1 от
09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
този вид производства, касаещи наложена санкция до 1000лв.
Водим от това и на основание чл.221
ал.2 от АПК, вр. чл.63а, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1248/20.09.2022г.
постановено по НАХД №2278/2022г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
НАП-Варна да заплати на „Престиж Финанс Консулт“ЕООД - гр.Варна с ЕИК *********
сумата от 300/триста/лева за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.