Р Е Ш Е Н И Е №260343/15.9.2021г.
гр. Ямбол, 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 3296 /
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София,
представлявано от адв. Г., срещу Х.Б. ***. Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, която е връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Заявителят е
подал заявлението поради това, че между страните бил сключен договор за мобилни
услуги от 16.11.2018 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ***.
По силата на ДС от 08.11.2017 г. абоната предпочел нова абонатна програма,
Тотал 26,99 лв. . Ответника Х. била
абонат на дружеството – доставчик на мобилни услуги „Теленор България“ ЕАД
-гр.София с абонатен номер № *** за уговорения срок на действие от 24 месеца на
предпочетена абонаметна програма до 16.11.2020 г. Във връзка с използване на
преференциалните условия на оператора, доставчик на обилни услуги, абоната
сключил и договор за лизинг към мобилен номер ***, по силата на който му било
предоставено за ползване мобилно устройство „ Alcatel 1 Dual Blue“ за период от 23 месеца, срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 1, 69 лв., съгласно
уговорения погасителен план на лизинговия договор. Въз основа на посочения
договор ответника ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № № ***. Длъжника
не изпълнил свои парични задължения,начислени му в 3 бр.фактури в периода 05.11.2018
г. – 04.02.2019 г.
Фактура № *** г. била
издадена за отчетен период 05.11.2018 г.-04.12.2018 г. и включвала устройство
на лизинг на стойност 62,97 лв., приспадане на аванс за устройство на лизинг –
29,17 лв., разговори,данни,съобщения и
други таксувани услуги в размер на 26,76 лв., месечни и еднократни такси /
абонаменти, допълнителни услуги / в размер на 38,39 лв., отстъпки в размер на –
1,66 лв., данъчна основа в размер на 97,29 лв., начислено ДДС 20 % в размер на 19,46 лв., на обща стойност
116, 75 лв., при разсрочване на устройството на лизинг -40, 56 лв., или сумата
от 77,88 лв. с включено ДДС. Дължимата
сума била платима в срок 20.12.2018 г., като към нея било приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура № *** г.
била издадена за отчетен период 05.12.2018 г.-04.01.2019 г. и включвала
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги на стойност 59,08 лв.,
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) на стойност 24,90 лв.,
отстъпки- 1,66 лв., данъчна основа 82,32 лв., ДДС 20 % на стойност 16,46 лв.,
или обща стойност 98,78 лв. и вноска за лизинг 1,69 лв., задължения от преходен
период с ДДС на стойност 77,88 лв., или обща сума за плащане с ДДС на стойност
178,35 лв.
Дължимата сума била
платима в срок 20.01.2019 г., като към нея било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
Фактура № *** г. била издадена за отчетен
период 05.01.2019 г.- 04.02.2019 г. и включвала месечни и еднократни такси (
абонаменти, доп. пакети) на стойност 24,15 лв., отстъпки -1,66 лв., данъчна основа
22,49 лв., ДДС 20% на стойност 4, 50 лв., или обща сума с ДДС 26,99 лв., както
и вноска за лизинг 1,69 лв., задължения от преходен период с ДДС 178,35 лв.,
или обща сума за плащане с ДДС в размер на 207, 03 лв.
Дължимата сума била
платима в срок 20.02.2019 г., като към нея било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
В тази връзка се
твърди, че абоната потребил и не бил заплатил мобилните услуги на обща стойност
201,00 лв., което ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния
договор, като във вр. с чл.75, вр. с чл. 19б ОУ на мобилния оператор, последния прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти, като
била издадена за абонатния номер № ***
крайна фактура № *** г.
Поради прекратяване
на договора за мобилни услуги автоматично на дата 01.04.2019 г. и
преустановяване на предоставените услуги, на основание т.12, ал.2 ОУ, приложими
към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставяне на абоната
мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми от месец април 2019 г. По
договора за лизинг от 16.11.2018 г. за посоченото по-горе устройство се дължала
цена в размер на 33,80 лв., която представлявала 19 бр. месечни вноски, дължими
за периода от 04.2019 г. – 09.2020 г.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение
срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена
по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да предяви граждански иск, поради което се предявява
настоящият установителен иск.
Поради това се иска
да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 234,80 лв., от
които сумата от 201,00 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 33,80 лв., неплатени
лизингови вноски по договор от 16.11.2018 г., както и законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да
заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не
изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор ответника,чрез
особения си представител оспорва изцяло иска, като в съдебно заседание щял да
изложи мотивите си.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен представител,който
моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно
сключването на описаните в исковата молба Договор за мобилни услуги № *** г. и договор за
лизинг от същата дата. Представени са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж. Представени са ОУ на договор за
лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G CONNECT CENTER, телефонен апарат или друго
устройство, ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от 16.11.2018 г.Представена е и декларация-съгласие към договора за мобилни услуги от 16.11.2018 г., в
която ответника потребител декларирал,че получил подписан от представител на
оператора ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с
потребители на фиксирани телефонни услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал
да ги спазва,като същите били приложими за всички СИМ карти/номера,ползвани от
потребителя към момента на подписването на тези декларации,както и за в бъдеще
такива. Също така декларирал,че оператора му предоставил и получил информацията
по чл.4,ал.1 ЗЗП. Представени са още ОУ на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребител на мобилни телефонни номера.Всички описани по-горе
писмени доказателства са представени от ищеца в заповедното проиводство, което
е продължение на настоящото.
От заключението на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че в системата на „Теленор
България“ ЕАД за клиент Х.Б.Х. се водил клиентски (абонатен) номер № ***. От
билдинг системата на ищеца била представена справка, отразяваща фактурираните
задължения, извършени плащания и размерът на неплатените суми, като в. лице ги
отразило в Таблица № 1. Фактурирането на телекомуникационните услуги им се
извършвало от ищеца, през билинг система с която работили. Процесните фактури
били осчетоводени в „Дневника на продажби“ на ищцовото дружество. На гърба на
всяка от фактурите, имало данни от детайлна справка и ценови листи, които в.
лице отразило в Таблица № 2. За периода на потребление в процесните фактури
били начислени абонаментни такси на база трафични данни, описани на гърба на
фактурите. Размерът на неплатените задължения към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК- 10.09.2020 г. за периода от процесните фактури
05.11.2018 г.-04.03.2019 г., предоставени за мобилен номер +***, включващи
месечни абонаменти, включените допълнителни пакети, услуги извън включеното в
абонамента и 4 бр. фактурирани и неплатени месечни лизингови вноски, били в общ размер на 201,00 лв., по три
фактури и кредитно известие. Също така в.лице установило, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК-10.09.2020 г., размерът на лизинговите
вноски, дължими за цената на устройство „Alcatel
1 Dual Blue“, взето
във връзка с абонамента на мобилене номер
+***, след месец 04.2019 г., съгласно погасителния план по договора за
лизинг от 16.11.2018 г. била общо 33,80 лв.
На въпрос на
особения представител на ответника в.лице отговори, че това били фактурите.
Нямало понятие „едностранни“ фактури. Фактурата съдържала две страни- издател и
получател, като същите били приложени от ищеца и той ги издавал.
Експертизата е
приета като неоспорена от страните,като съдът счита,че същата е обективно
изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова
Издадена е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки,
че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от
сключени между страните договор за предоставяне на
услуги и лизинг. Същите са валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на
услугите на ответника ищецът установява с представените
фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, лизингови вноски, използван мобилен интернет и др. Фактурите са генерирани автоматично от
системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди
същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното потребление,като това
обстоятелство се установява и от изслушената ССЕ неоспорена от страните. Въпреки така
предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради
което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема в тази насока предявения иск за доказан по
основание, посредством представените фактури и кредитно известие за дължимите суми за процесния период и с оглед на обстоятелството,
че ответника, не е
представил доказателства, че сумите са недължими.
По
отношение договора за лизинг. Вземането на ищеца произтича от
сключен между страните договор за лизинг от 16.11.2018 год. Същият е валиден и
поражда правни последици, не е и оспорен от ответника. Не са представени
доказателства за плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се
твърди от ответната страна да е извършено плащане.Липсват и доказателства
мобилното устройство да е върнато на
оператора от страна на ответника. Получаването му същия е декларирал с подписването на договора за
мобилни услуги и на договора за лизинг от 16.11.2018 год. Същия се е задължил да заплаща за ползването
лизинговата цена по инкорпориран в договора погасителен план.Ето защо и претенцията
следва да бъде уважена в пълния й размер.
В тази насока съдът, намира за неоснователно е възражението на особения представител на ответника,че
посочените фактури, за него не били фактури и същите не били подписани от
ответника. Не са представени доказателства за плащане на
стойността на предоставените услуги и лизингови вноски, нито
се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно възникналото
вземане не е погасено. По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че
от представените писмени доказателства – фактури и заключението на ССЕ се установи, че за исковия период ответника е
потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги на стойност общо 201, 00
лв., и лизингови вноски в размер на общо 33,80 лв.
Само за пълнота настоящия съдебен
състав следва да отбележи, че прекратяването на услугите е
безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора
едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл.
87, ал. 1 ЗЗД,
като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се
уважат.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78
ал.1 от ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските
по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Б. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор
България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК *** гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от
общо 234,80 лв., от които сумата от 201,00 лв. по договор за мобилни услуги от
16.11.2018 г.-представляваща дължими и и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и сумата
от 33,80 лв. неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.11.2018 г.
, ведно със законната
лихва върху
главницата от датата на
подаване на заявлението в съда - 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Х.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД -гр.София направените по делото разноски пред настоящата истанция в размер на
685,00 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 145,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: