Определение по дело №255/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5258
Дата: 16 ноември 2015 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20151200600255
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 25 юни 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 5226

Номер

5226

Година

11.12.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

12.11

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Маргарита Коцева

Секретар:

Илияна Стоилова Величка Пандева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маргарита Коцева

дело

номер

20141200200354

по описа за

2014

година

Производството пред Благоевградски окръжен съд е по реда на чл.32, ал.1 вр.чл.16, ал.1 и 8 от ЗПИИРКОРНФС и е образувано по постъпило в съда удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/П. на Съвета, издадено въз основа на решение за плащане на финансова санкция, наложена от полицейските власти в У., Ш., с което на засегнатото лице В. Г., български гражданин, е наложена финансова санкция в размер на 3 000 шведски крони.

В съдебно заседание пред Окръжния съд засегнатото лице не се явява като същото не може да бъде намерено на заявения от него и вписан в регистрите на НБД „Население“ постоянен адрес в [населено място] – „ул.“О.“ №, като същият се представлява по делото от служебен защитник.

Представителят на ОП Б. изразява становище, че искането на издаващата държава следва да бъде уважено като се признае решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице и същото се изпрати за изпълнение. При условията на алтернативност изразява становище замоленият съд да откаже признаване и изпълнение на решението, тъй като в изпратеното до съда удостоверение от издаващата държава не са посочени всички обстоятелства, касаещи самоличността на засегнатото лице и извършеното нарушение, както и с оглед установеното по делото, че лицето, срещу което е постановено решението, не притежава имущество, не получава доходи и няма местоживеене или обичайно пребиваване в Р България.

Служебният защитник на засегнатото лице прави искане съдът да откаже признаване и изпълнение на решението на компетентните власти на Ш., тъй като удостоверението не е пълно и няма събрани доказателства по делото дали лицето не е платило наложената му финансова санкция.

Благоевградският окръжен съд след като обсъди изпратените до съда документи и доводите на страните в хода на пренията намира следното:

Засегнатото лице В. Г. с ЕГН [ЕГН] е с настоящ адрес в М. от 10.01.2006г., но същият има регистриран постоянен адрес в България в [населено място], ул. „О.“ № от 27.05.2007г. като същият има двойно гражданство – на Р България и на Р М.. Видно от отразеното в удостоверението българският гражданин В. Г. на 02.10.2013г. в 12.10 часа е бил в Ш. в местността, посочена в удостоверението и полицията за трафика в У. при контрола на същото лице и превозното му средство е установила, че той не е имал заверено копие от разрешението на Общността в ЕС като за нарушение на шведското законодателство за международен превоз на В. Г. е наложена финансова санкция в общ размер на 3000 шведски крони. В удостоверението е посочено, че производството по налагане на финансова санкция е било писмено като засегнатото лице е уведомено за начините и сроковете на обжалване и това решение е влязло в сила, като видно от решението, приложено към удостоверението, същото като дата на неговото издаване е посочена датата на извършване на нарушението /л.42 от ЧНД №254/2014г./. В удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила на датата, на която е издадено – 02.10.2013г.

Представеното удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/П. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, е преведено на български език. Според настоящия състав на съда същото е пълно, отговаря на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити. Към удостоверението е приложено без превод поради липса на такова изискване и решението, въз основа на което е издадено удостоверението.

Благоевградският окръжен съд в случая е компетентния да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция с оглед съдържащото се в материалите в настоящото производство определение на ВКС, с което е определен компетентния да разгледа искането съд.

Решението на полицейските власти в У., Ш., следва да бъде признато и изпълнено от българската държава, тъй като се отнася за деяние, за което законодателят не изисква наличието на двойна наказауемост, макар и същата да е налице в конкретния случай с оглед отразеното в удостоверението, че засегнатото лице е санкционирано за поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата. Не е налице пречката за признаване на решението, посочена в чл.30 , ал.3 от Закона, макар и местоживеенето на засегнатото лице, което е с двойно гражданство, да е в Р М.. В същото време, с оглед придобиване на статут на български гражданин и получаване на необходимата кореспонденция в страната ни, същият е посочил постоянен адрес на територията на Р България, който следва да се определи като такъв на обичайното му пребиваване на територията на нашата страна, а видно от справката за задграничните пътувания същият многократно е влизал в страната ни, поради което следва да се приеме за изпълнено и условието, че българският гражданин В. Г. има обичайно пребиваване в Р България на заявения от него и вписан в НБД „Население“ постоянен адрес. Не са налице основания съдът да откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от Закона, тъй като следва да се приеме, че удостоверението е пълно и отговаря на приложеното към него решение като макар и да не е отразено гражданството на лицето, е посочено като личен номер на лицето България и номера на българска лицензия. Непосочването на мястото на раждане и конкретното гражданство на засегнатото лице, които обстоятелства безспорно се установяват от събраните в настоящото производство доказателства, а в същото време уточняването на данни, които свързват лицето с България и с известен адрес в България, според съда дава основание да се приеме за посочени в необходимата пълнота данни, установяващи самоличността и гражданството на лицето. Не може да се приеме, че отразените факти в удостоверението не отговарят на приложеното към него без превод решение. От събраните в производството доказателства не се установява за същото деяние засегнатото лице да е наказано в Р България или в друга държава, да е изтекла давността по българското законодателство или деянието, за което е наказано засегнатото лице да е подсъдно на български съд, както не се установява и наличие на условията по чл.35, т.4 и 5 от Закона. Наложената санкция в размер на 3000 шведски крони с левова равностойност към датата на издаване на решението за налагане на финансова санкция е в размер на 677,931 лева, поради което не е налице пречка да се постанови признаване и изпълнение на решението, посочено в чл.35, т.6 от Закона.

Съдът не констатира наличие на пречките по чл.35, т.7 и 8 от Закона. Посоченото в удостоверението, че производството е било писмено, както и че лицето, макар и да е уведомено за решението, същото е влязло в сила на датата на неговото издаване, не дава основание съдът да приеме, че е налице пречката по чл.35, т.9 от Закона, тъй като издаващата държава е посочила, че уведомяването на засегнатото лице е било в съответствие с нейното законодателство. Не са налице и основания за отказ по чл.35, т.10 и 11 доколкото в издаващата държава не е бил проведен съдебен процес, на който да е следвало лицето лично да се явява, тъй като производството е било писмено.

Неоснователно е възражението на защитника на засегнатото лице, че в производството не били събрани доказателства за това дали не е платена наложената финансова санкция, тъй като в самото удостоверение не е посочено, че е имало пълно или частично плащане на финансовата санкция, а засегнатото лице не се явява по делото, за да представи доказателства в обратна насока.

С оглед на изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице български гражданин, като левовата равностойност на наложената му финансова санкция, с оглед фиксинга на шведската крона към 02.10.2013г., следва да се приеме на сумата от 677,931 лева.

Водим от горното на основание чл.32, ал.1 вр.чл.16, ал.7, т.1, чл.36, вр. чл.22, ал.1, чл.38, ал.1, т.1 и 4 от ЗПИИРКОРНФС Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА решение от 02.10.2013г., влязло в сила на 02.10.2013г. на полицейските власти в У., Ш. с рег.№0340-*********, с което на засегнатото лице В. Г., род. на г. в Р М., с постоянен адрес [населено място], ул. „О.“ №, с ЕГН [ЕГН] е наложена финансова санкция от 3 000 /три хиляди/ шведски крони за извършено административно нарушение на шведското законодателство за международен превоз, а именно полицията за трафика в У., Ш. контролира засегнатото лице и превозното му средство на 02.10.2013г. в 12.10 часа, на Е 4 в местността „T. A.“ и е установила, че той не е имал заверено копие от разрешението на Общността в ЕС, като левовата равностойност на глобата е 677,931 /шестотин седемдесет и седем лева и девдесет и три стотинки/ лева и НЕЗАБАВНО изпраща решението на НАП за изпълнение.

НЕЗАБАВНО да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за постановеното решение, като копие от същото се изпрати на Министерството на правосъдието.

Решението може да се обжалва и протестира в седмодневен срок от днес пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: