Р Е Ш Е Н И Е
№ 641/20.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, XII
касационен състав, в
открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
Членове: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Димитрина
Георгиева, и с участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 488 по описа за 2022 година на
Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите
гр. Пазарджик, подадена чрез директора против Решение № 19 от 17.03.2022 г.,
постановено по АНХД № 243/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пещера. С
обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 246/14.12.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което на ЕТ „МЕТИ –
72 – М.А.С.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Нова
Махала, общ. Батак, ул. „Родопи“ №17, представлявано от М.А.С., е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 100, 00 лв. за нарушение на
чл. 266, ал. 2, от Закона за горите (ЗГ)
и отнемане в полза на Държавата на иглолистни материали от ела и смърч в размер
на 22.00 пр. куб. м., задържани с АУАН №002656 от 08.09.2021 г., за нарушение
на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 3, от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии.
В касационната жалба се излагат
аргументи, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на закона. Твърди се, че обжалваното НП не е
постановено при съществени процесуални нарушения, както и че нарушението не е
маловажно. В съдебно заседание, касаторът не се представлява. Постъпило е
писмено становище с вх. № 5420/20.06.2022 г., в което се иска отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „МЕТИ –
72 – М.А.С.“, не се явява, представлява се от адв. П.. В постъпилия отговор на касационната жалба, както и в
съдебното заседание се иска потвърждаване на решението на РС Пещера. Претендира
разноски съгласно предоставен списък.
Прокурорът сочи, че касационната жалба е
неоснователна, а решението на РС Пещера е правилно, обосновано и
законосъобразно.
Административен съд Пазарджик, като взе
предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила.
С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 246/14.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите
гр. Пазарджик, с което на ЕТ „МЕТИ – 72 – М.А.С.“ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Нова Махала, общ. Батак, ул. „Родопи“ №17, представлявано
от М.А.С., е наложено административно наказание "имуществена санкция"
в размер на 100, 00 лв. за нарушение на чл. 266, ал. 2, от Закона за горите (ЗГ) и отнемане в полза
на Държавата на иглолистни материали от ела и смърч в размер на 22.00 пр. куб.
м., задържани с АУАН №002656 от 08.09.2021 г., за нарушение на чл. 213, ал. 1,
т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 3, от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрол
и опазване на горските територии.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно: На ответника ЕТ „МЕТИ – 72 – М.А.С.“,
представлявано от М.А.С. е съставен АУАН серия НОО № 002656/08.09.2021 г. от Станимир Иванов Атанасов на длъжност
гл. специалист горски инспектор в РДГ - Пазарджик, в присъствието на свидетеля
Николай Г. за това, че съхранява в двора на обект по 206 от ЗГ, намиращ се в с.
Нова Махала, стопански двор, собственост на едноличния търговец, 22 пр. куб.
м. иглолистен материал – маркиран с КГМ
А4571 КГБ Б0807, с дължина 1 м., дебелина от 8 см. до 60 см., от дървесен вид
ела и смърч, като същите не са придружени с превозен билет, удостоверяващ
техния произход. Нарушението е извършено
в периода 09.08.2021 г. до 11.08.2021 г. и е установено на 24.08.2021 г. в
14:30 часа, с което е извършено
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 3 от НОКГГ № 1. Актът
бил съставен в присъствието на нарушителя, като същия е отказал да го подпише.
Сигнал с изх. № 7258 от 17.09.2021 г.,
ведно с АУАН серия НОО № 002656/08.09.2021 г. е изпратен на РП-Пазарджик,
ТО-Пещера по компетентност. Впоследствие с Постановление от 04.11.2021 г. на
РП-Пазарджик, ТО-Пещера е прекратена преписка с вх. № 4733/2021 г. на РП-Пазарджик,
ТО-Пещера, образувана по повод на сигнал с изх. № 7258 от 17.09.2021 г., на Директора на РДГ - Пазарджик, с който е бил
изпратен АУАН серия НОО № 002656/08.09.2021 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1,
т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 3 от НОКГГ № 1 срещу едноличния търговец.
Издадено било НП под № 246 от 14.12.2021
г. от Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което за
констатираното
нарушение
описано в обстоятелствената част по следния начин: "като
разгледах
административно наказателната преписка образувана въз
основа
на АУАН серия НОО № 002656/08.09.2021 г., КП № 161519/24.08.2021 г. и КП №
161520/08.09.2021 г., с данните от постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 04.11.2021 г. по преписка № 4733/2021 г. на РП –
Пазарджик, ТО – Пещера и преписка № 315000-4442/2021 г. на РУМВР – Пещера срещу
ЕТ „ МЕТИ – 72 – М.А.С.“, представлявано от М.А.С. за това, че в периода от
09.08.2021 г. до 11.08.2021 г. в двора на обект, регистриран по чл. 206 от ЗГ,
находящ се в стопански двор на с. Нова Махала, собственост на едноличния
търговец, съхранява 22.00 пр. куб. м. иглолистни материали, маркирани с КГМ А4571 КГБ Б0807, с дължина 1 м., дебелина
от 8 см. до 60 см., от дървесен вид ела и смърч, непридружени с превозен билет,
удостоверяващ законният им произход, с което е нарушил чл. 213, ал. 1, т. 2 от
ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2021 г. за контрол и
опазване на териториите, за което му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 100 лева на основание чл. 266, ал. 2 от
Закона за горите и отнемане в полза на държавата на вещите предмет на
нарушението на основание чл. 273 от ЗГ.
Разпитаният в с. з. актосъставител С.А.
сочи, че работи в РДГ – Пазарджик като по случая си спомня, че в обекта, собственост
на едноличния търговец, са установили 22
пр. куб. м. иглолистни материали. Предоставени им били два броя превозни
билети, които не били записани в електронния дневник. В същите билети било посочено
друго направление, а не адреса на обекта в който се съхранявал дървения
материал. В случая установили, че дървесината е съхранявана не на адреса
посочен в превозния билет, а на друг адрес, но не се касае за незаконна
дървесина.
Свидетелят по акта Г. в показанията си
сочи, че е присъствал при проверката в цеха. Установили наличие на дървен материал, за който са
представени превозни билети, в които адресите не съответствали на адреса на
цеха.
Сочената фактическа обстановка е приета
от съда въз основа на показанията на свидетелите – актосъставител и свидетелят
по акта, както и писмените доказателства приобщени по делото му.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални
нарушения. За такива е посочено, че се приемат издаването на обжалваното НП,
без съставеният АУАН да е анулиран и административнонаказателното производство
да е било прекратено от наказващия орган. Сочи се, че целта на разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е да не се допусне за едно деяние да се водят две
паралелни производства-наказателно и административно, които са с идентичен
предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и
също нещо, което ще е нарушение на принципа non bis in idem. Според съда,
смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретното деяние е започнало
наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат
каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат
произнасянето на компетентните органи - съд или прокуратура, които след като се
произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще
е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН без да е съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния
случай не е спазена: започнато е АНО със съставяне на АУАН, който в същото
време е изпратен на прокуратурата, защото деянието е съдържало признаци на
престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което след
произнасяне на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е била
нарушена императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 изр. 1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административното наказване и на
собствено основание налага отмяна на издаденото НП.
На следващо място, в мотивите си
районният съд е посочил, че в конкретния случай, съществуват безспорни правни
аргументи и за неправилно приложение на материалния закон от АНО. Прието е от
контролните органи, че от ответника - едноличен търговец е извършено нарушение,
тъй като същият е съхранявал иглолистен материал, маркиран с КГМ А4571 и КГМ
Б0807 непридружен с превозен билет,
удостоверяващ законния им произход. Въз основа на АУАН е издадено и процесното
НП, с което на ответника като нарушител е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2
от ЗГ на основание чл. 266, ал. 2 от ЗГ. По отношение на вещите, предмет на
нарушение, същите са отнети в полза на държавата на основание чл. 273, ал. 1 от
ЗГ.
При проведеното първоинстанционно производство
е установено, че коментирания иглолистен материал е имал КГМ, като за него е
имало и изискуемите превозни билети, но е бил съхраняван на място различно от
посоченото в превозните билети. Това обстоятелство е установено при разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта и не е отразено нито в АУАН, нито в НП. В АУАН
актосъставителят не е посочил текста на съответната правна норма, която счита за нарушена, а е посочил само нейното
цифрово изражение - чл. 213, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 3 от НОКГГ № 1. Този
пропуск, според решаващият съд, представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като нарушава правото на защита на санкционираното лице, поради което е
приел, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова го е отменил.
Частично тези аргументи се възприемат и
от настоящия съдебен състав, доколкото действително при установените по делото
факти следва да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания
акт. Прието е, че в акта за установяване на нарушението и в обжалваното
наказателно постановление липсва коректно изложение на фактическите
обстоятелства от състава на нарушението, въз основана на които е ангажирана
отговорността на ответника. В оспорения акт са посочени само чрез цифрово
изразяване нарушените материалноправни
норми, без посочване текста на съответните правни норми.
С оглед на това не са спазени
императивните изискванията на чл. 42, т. 4, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН относно описание на нарушението, чрез посочване на обективните признаци
от неговия състав.
В мотивите на постановеното решение
районният съд е изложил подробни съображения относно допуснатото в
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е отменено наказателното постановление.
Липсата в обстоятелствената част на АУАН
и НП на факти относно извършеното нарушение води до невъзможност на нарушителя
да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна
отговорност. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление не е конкретизирано в достатъчна степен, поради което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Не могат да се споделят аргументите за
допуснати съществени процесуални нарушения, независимо от това че в НП е
описано че се издава след получаване на постановление за отказ да се образува
досъдебно производство. ЗАНН не съдържа в себе си изрична разпоредба, която да
сочи на необходимост от анулиране на съставен АУАН. Такова изискване не се
поставя, тъй като при анулиране на АУАН се сочи на прекратяване на висящо
производство и в последствие именно с оглед принципа non bis in idem не би могло
да се ангажира административна отговорност спрямо конкретно лице въз основа на
същите факти. В конкретния случай пък няма образувано наказателно производство,
доколкото е постановен отказ да се образува досъдебно производство, т. е. не се
е стигнало до паралелно водене на наказателно и административно – наказателно
производство. Дори и да се беше стигнало обаче процесуален проблем би имало
едва, ако има наложено административно-наказателно наказание, което е влязло в
законна сила или бъде наложено наказание по системата на наказанията по НК,
което е влязло в законна сила и бъде наложено след това административно
наказание. Такива данни в случая няма, поради което и не е имало процесуална
пречка да се издаде НП. От друга страна разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
не е аргумент да се твърди, че следва да се анулира съставения АУАН. Тази
разпоредба сочи само, че прекратяването на производството от съда или прокурора
или постановление за отказ да се образува наказателно производство имат силата
на редовно съставен АУАН, ако са изпратени на наказващия орган. С оглед на
всичко това, съдът счита че соченото съществено процесуално нарушение не е
допуснато в случая.
Независимо от това достигайки до извод, за
неправилно приложение на материалния закон от АНО и отменяйки процесното НП,
съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на делото на ответника ще
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Неоснователни са направените
възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
доколкото същото е договорено и изплатено в размер близък до минималния.
С оглед изхода на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик, ХII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 19/17.03.2022 г. постановено
по АНД № 243/2021 г. по описа на Районен съд Пещера.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик,
ул. „Александър Стамболийски“ №50, да заплати на ЕТ „МЕТИ – 72 – М.А.С.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Нова Махала, общ. Батак, ул.
„Родопи“ №17, представлявано от М.А.С., направените по делото разноски в размер
на 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/
2. /п/