Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6
942 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата
от 40 000 лв.
В исковата молба на А.Й. Г.-Д.се твърди, че на 08.12.2018 г., около 15.40
часа, в гр. София, лек автомобил „Деу Тико“ с рег. №********, управляван от С.Т.Д.,
движейки се по бул. „Проф. ********нарушава правилата за движение по ЗДвП като
извършвайки отклонение вляво за навлизане в съседна пътна лента не пропуска и
отнема предимството на попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил
„Ауди А3“ с рег. № ********и реализира ПТП със същия. Твърди се, че при пътния
инцидент е пострадала ищцата като пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил „Деу“. Твърди се, че ищцата получила увреди, изразяващи се в мозъчно
сътресение със загуба на съзнанието, контузия на гръдния кош, двустранни
плеврални изливи, обс. Посттравматични плеврални изливи с малка компресивна
ателектаза. Твърди се, че била транспортирана от екип на „Бърза помощ“ в МБАЛ
„Света Анна“ – гр. София, където били извършени обстойни медицински прегледи и
консултации с пулмолог и неврохирург. Твърди се, че поради болка в областта на
гърдите, на 18.12.2018 г., постъпила в МБАЛББ – Клиника по гръдна хирургия,
София, където й била поставена диагноза: двустранни плеврални изливи /натрупана
излишна течност в плевралното пространство/, обст. Посттравматични плеврални
изливи с малка компресивна ателектаза и престояла в болничното заведение до
20.12.2018 г. Твърди се, че увредите й причинили болки и страдания, силна
тревожност, затруднения в битовото й обслужване. Същите дали негативно
отражение върху психиката й.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Деу“, да
й заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират
се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба.
В срока за допълнителен отговор, такъв не е депозиран.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Й..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. Т..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 25.01.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което
са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена при съвкупен анализ на представения по делото
констативен протокол № К-777/08.12.2018 г. На СДВР и изслушаната по делото
САТЕ, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си, експертът е посочил,
че от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е
навлизане на лек автомобил «Деу Тико» в лентата за движение на лек автомобил
«Ауди А3», най-вероятно на разстояние, което е по-малко от разстоянието на
опасната зона за спиране на лек автомобил «Ауди А3» при налична техническа възможност
да го възприеме, пропусне неговото преминаване, след което да извърши
предприетата маневра т.е. причината за ПТП се корени изцяло в субективните
действия на водача на лек автомобил «Деу Тико».
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещите лица д-р П.С.П. и доц. д-р М.И.Д.. Вещите лица
са посочили, че при ПТП-то ищцата е получила гръдна травма, насинявания по
кожата на гърдите без фрактури на ребра и други костни структури, установени
неголеми плеврални изливи с малка ателектаза в основите. В експертизата е
посочено, че въз основа на приложената медицинска документация не може с
категоричност да се приеме черепно-мозъчна травма /сътресение на главния мозък/
като последица от ПТП-то. Вещите лица са посочили, че поради гръдната травма
ищцата е търпяла болки по кожата с насинявания, имала е кашлица с експекторация
с хемотое, които с времето значително са намалели. Посочено е в заключението,
че за пострадалата има трайни последици не само от ПТП, но и от преболедувано в
миналото белодробно заболяване с реален риск от екзацербации на пулмофиброзата
и бронхиектазиите. Съобразно изявлението на вещите лица в съдебно заседание от
06.07.2020 г., при ищцата активният възстановителен период е около месец като
плевралните изливи с леката електаза на белите дробове минава за около 2
седмици с резорбция. Тези изводи се потвърждават и от представените по делото
болнични листи, от които е видно, че по повод ПТП-то ищцата е била временно
нетрудоспособна за 30 дни респ. останалите болнични листи касаят и са по повод
преболедуваното в миналото белодробно заболяване – туберкулоза. Понесените
вреди от ищцата се установяват и от свидетелските показания на свидетелката А.С.Д.в
съдебно заседание от 06.07.2020 г., които съдът кредитира при съблюдаване
правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й травматични увреждания,
които са довели до болки и страдания се явяват пряка и непосредствена последица
от деянието, то те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период, с оглед на които критерии, настоящият съдебен
състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 6 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване,
което с оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно предвид липсата на ангажирани от страните
доказателства, които да установяват или поне индикират, че с поведението си
ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Напротив в
заключението на КСМЕ е обоснован извод, че ищцата е пътувала с поставен
предпазен колан.
По
отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава
върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати –
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106
ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва
да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението
за забава се следва от 21.01.2019
г. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес обаче същата
следва да се присъди от 28.05.2019 г., както е поискано в исковата молба.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба се следва адвокатско възнаграждение в размер на 259, 50 лв.,
съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съразмерно отхвърлената
част от иска, които възлизат на сума в размер на 1623, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 352,50 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа
на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. З.Т. на основание
чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на А.Й. Г.-Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** – адв. Г.Й. сумата от 6 000 /шест
хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 08.12.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.05.2019 год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска
за горница до пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв.
З.Т. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Г.Й. сумата от 259,
50 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Й. Г.-Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Й. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със съдебен
адрес:*** – адв. З.Т. сумата от 1623, 50 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. З.Т. да заплати
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 352, 50 лв. – ДТ и
разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: