Решение по дело №1619/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 146/28.05.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20233120200404/2023г. по описа на Районен съд - Девня, четвърти състав, с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Решението е оспорено с твърдения за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Жалбоподателят счита за неправилна преценката на районния съд за липсата на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Моли съда да отмени въззивното решение, като постанови ново, с което да потвърди процесния електронен фиш.

Ответникът по делото – „Евротрак лизинг“ ООД, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебна проверка в производството пред районния съд е бил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от АПИ срещу „Евротрак лизинг“ ООД, ЕИК *********, за това, че на 05.05.2021г. в 09.37 часа с устройство 10071 е установено нарушение с ППС в състав от влекач с рег. № [рег. номер] с ремарке, при движение по път А-2 км 399+703 с посока нарастващ километър, изразяващо се в изцяло незаплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „Евротрак лизинг“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. В електронния фиш е указано, че дружеството може да се освободи от административнонаказателно отговорност, ако в 14 – дневен срок от получаването на фиша заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750.00 лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че за вмененото на въззивника нарушение по чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата към датата на неговото извършване не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш, доколкото чл.189ж, ал.1 от Закона за движението по пътищата не предвижда такъв ред за тези нарушения, а само за тези по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Приел е също, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури заради нарушение на изискването за пропорционалност, поради което същата следва да се остави без приложение.

Постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав споделя напълно, както установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. Решаващият състав на въззивната инстанция е проявил необходимата процесуална активност за изясняване на фактическата обстановка, като е събрал доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Основал е решаващите си изводи въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Преценени са всички доказателства при постановяване на обжалваното решение, като изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение.

По отношение на санкцията и в допълнение на мотивите на районния съд следва да бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз по дело С – 61/23 тълкуване. Според съда на ЕС посоченото в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2022г., изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността от освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Следователно Съдът на ЕС е взел предвид и обстоятелството, че чл.179, ал.3б от ЗДвП е част от система от санкции, включваща и възможност за освобождаване от отговорност със заплащане на компенсаторна такса, която сама по себе си също е фиксиран размер. С оглед на това изводът на районния съд, че нормата следва да остане неприложена, за да се осигури пълният ефект на правото на Европейския съюз е правилен и в съответствие с принципите на правото на ЕС.

По тези съображения, касационната инстанция счита, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно въззивно решение и не се установяват твърдяните касационни основания за неговата отмяна.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146 от 28.05.2024г. на Районен съд-Девня, четвърти състав, постановено по н.а.х.д. № 20233120200404/2023г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.