Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.03.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в открито заседание
на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А.Г., като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 1542/2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС е сезирана с молба от „Н.А.И.“ ООД- в
несъстоятелност, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност
на „Е.“ ООД. Твърди се от молителя, че е кредитор на ответника и има вземания,
произтичащи от развален договор за строителство от 25.06.2007 г. Сочи се от
молителя, че с влязло в сила решение от 21.08.2012 г. на СГС по т.дело N 1787/2008 г. ответникът е осъден да заплати на „Б.К.“ООД сумата от 81 788 лв.,
а с договор от 03.06.2009 г. „Б.К.“ООД е прехвърлил търговското си предприятие
в полза на молителя, поради което на основание чл.226 ал.3 ГПК решението има
действие и за молителя. Тъй като ответникът е спрял плащания от 2008 г., следва
да се приложи презумпцията за неплатежеспособност. Освен това се сочи, че
длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, защото имуществото му не е
достатъчно да покрие задълженията му. Тъй като по баланс към 31.12.2014 г.
длъжникът няма краткосрочни задължения, а краткотрайните активи са на стойност
344 000 лв., коефицентът на обща ликвидност е изключително висок, но това
не е реално, защото кратктрайните активи не са ликвидни и не могат да се
реализират на цени, близки до балансовата им стойност, а всички задължения с
настъпил падеж възлизат на 850 000 лв. Иска се от молителя да се открие
производство по несъстоятелност на длъжника.
Ответникът
е представил писмен отговор, с който оспорва искането по чл.625 ТЗ с
възражението, че няма задължение към молителя в размер на 81 788 лв.,
защото договорът за строителство от 25.06.2007 г. не е сключван и не е бил
развалян. Оспорва се да е настъпило правоприемство между молителя и „Б.К.“ ООД.
Прави възражение за погасителна давност. Сочи се от ответника, че разполага с
достатъчно активи, с които да покрие задълженията си.
Представен е договор за прехвърляне на търговско предприятие чрез
покупко-продажба от 03.06.2009 г., от който се установява, че „Б.К.“ООД е
прехвърлил на „Н.А.И.“ ООД търговското си предприятие като съвкупност от права,
задължения, вземания и фактически отношения.
Представен е изп.лист от 15.10.2014 г. на СГС
по т.дело N 1787/2008 г., с който „Е.“ ООД е осъден да заплати
на „Б.К.“ООД на основание чл.55 ал.1, предл.2-ро ЗЗД сумата от 81 788 лв.
Представени са отчети на ответника.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание
чл.625 ТЗ.
Според съда от представените по делото доказателства
се установяват факти, които легитимират молителя като кредитор на длъжника по
вземания, които произтичат от последици на неосъществена търговска сделка.
Установи
се от представения изп.лист от 15.10.2014 г. на СГС по т.дело N 1787/2008
г., че длъжникът „Е.“ ООД е осъден да заплати на „Б.К.“ООД на основание чл.55
ал.1, предл.2-ро ЗЗД сумата от 81 788 лв. Този изп.лист е издаден в полза
на „Б.К.“ООД, но този кредитор с договор
за прехвърляне на търговско предприятие чрез покупко-продажба от 03.06.2009 г.
е прехвърлил в полза на молителя своето търговското предприятие като съвкупност
от права, задължения, вземания и фактически отношения. Прехвърлителната сделка
е извършена в хода на процеса по т.дело N 1787/2008 г., поради което
молителят в качеството на правоприемник на ищеца, в полза на който е
постановено осъдителното решение, на основание чл.226 ал.3 ГПК се ползва от
силата на присъдено нещо. Следователно молителят е носител на съдебно
признатото вземане по чл.55 ал.1, предл. 2-ро ЗЗД.
Възраженията на ответника, че договорът за
продажба на търговско предприятие е нищожен, са недоказани и неоснователни. Не са
представени доказателства за пороци на волята на страните по него, както и за
нарушение на добрите нрави.
Възражението за липса на взети решения от
общите събрания на дружествата е неоснователно, защото след извършена служебно
проверка по партидата на праводателя се установи, че с Протокол от ОС на
съдружниците на „Б.К.“ООД от 02.06.2009 г.
е прието с единодушие решение за продажбата на търговското предприятие,
както и че на 02.06.2009 г. общото събрание на съдружниците на правоприемника „Н.А.И.“
ООД е приело решение за придобиване на търговското предприятие. Освен това
лицата, които са представлявали двете търговски дружества при сключване на
договора за продажба на търговско предприятие, към 02.06.2009 г. са били вписани
в ТР като техни законни представители и са притежавали надлежна представителна
власт.
Доколкото договорът за продажба на търговско
предприятие има за предмет съвкупност от права, задължения, вземания и
фактически отношения и води до универсално правоприемство, не е необходимо изрично
вземането в размер на 81 788 лв. да е включено в баланса на прехвърлителя,
за да се приеме, че е включено в обема на прехвърлени права.
Възражението за погасителна давност е
неоснователно, защото решението на СГС е влязло в сила на 13.09.2013 г., поради
което давностният срок по чл.117 ал.2 ЗЗД изтича на 13.09.2018 г., а молбата по
чл.625 ТЗ е подадена на 07.03.2016 г.
Вземането по чл.55 ал.1, предл.2-р ЗЗД, на
което е носител молителят, попада в обхвата на чл.608 ал.1, т.1 ТЗ и го
легитимира да предяви молбата по чл.625 ТЗ.
Според
съда от събраните по делото доказателства не се установяват по несъмнен и
категоричен начин факти, които да сочат, че длъжникът е в състояние на
неплатежеспособност. Предвидената в закона презумпция
на чл. 608 ал. 3 ТЗ размества доказателствената тежест при
преценката дали длъжникът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност / р.
по т. дело № 219/2008 г. ВКС - ТК, р. по т. дело № 1493/1995 г. ВКС - V г. о.,
р. по т. дело № 169/2006 г. ВКС - ТК, I т. о., р. по т. дело № 443/2004 г. ВКС
- ТК, I т. о., р. по т. дело № 512/2004 г. ВКС - ТК, I т. о., р. по т. дело №
730/2004 г. ВКС - ТК, I т. о., р. по т. дело № 756/2005 г. ВКС - ТК, I т. о. и
др./. Сам по себе си фактът на неизпълнени задължения
не може да бъде опора за извод, че длъжникът е в състояние на
неплатежеспособност, ако не е подкрепено с доказателства за това, че е налице
трайно влошено финансово състояние, което води до невъзможност да се погасяват
изискуемите задължения.
Констатацията за обективното състояние на
неплатежоспособност може да бъде направена само на база цялостна проверка на икономическо и финансово
състояние на длъжника относно възможността му с наличните краткосрочни активи
да изпълнява паричните си задължения към кредиторите. Необходимо е
да се установи какво е икономическото и финансово състояние на длъжника и дали
коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под
единица. Допуснатата
от съда СИЕ е била заличена поради невнасяне от молителя на определения от съда
депозит, поради което няма никакви данни за икономическото и финансово
състояние на длъжника, както и за показателите на коефициентите за обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. В този случай допуснато от съда доказателствено средство не е събрано
поради процесуалното поведение на молителя, на който на два пъти е дадена от
съда възможност да внесе депозит за СИЕ.
Невнасянето
на депозита по допуснатата СИЕ води до липса на експертна проверка
на финансовото състояние на длъжника,
а това
не позволява да се направи извод за наличие на предпоставките за откриване производство
по несъстоятелност.
От събраните по делото доказателства не се
установява, че неизпълнението на задължението по чл.55 ал.1, предл.2-ро ЗЗД е последица
от трайна и
обективна невъзможност на длъжника да изпълнява задълженията си. По делото няма данни за показателя на
коефициента
за обща
ликвидност, който има водещо значение за възможносттта търговецът да реализира на
пазара материални активи и да кумулира парични средства, с които да покрива
изискуемите си задължения. Установените факти от събраните по делото
доказателства не обуславят извод, че е налице трайно състояние на неспособност
на длъжника
да извършва текущи разплащания към своите кредитори.
От представените по делото доказателства не се
установява, че задълженията в пасива на длъжника надхвърлят
имуществото от
актива, в
резултат на което имуществото на капиталовото търговско дружество да е
обективно недостатъчно за удовлетворение на всички кредитори, поради което не може да се
направил извод за състояние на свръхзадълженост.
С оглед
на изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от „Н.А.И.“ ООД-
в несъстоятелност молба с правно основание чл.625 ТЗ, с която се иска да се
открие производство по несъстоятелност на „Е.“ ООД.
Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: