Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 1398 / 26.10.2020г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

      СЪДИЯ:    ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 440 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството по делото е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.

Жалбоподателят В.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.К. – БАК, е оспорил решение № 159/24.01.2020г. на директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-В-416/09.12.2019г. по регистъра на ТД на НАП Бургас, с която е обжалвал постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190002-022-0103598/08.11.2019г., издадено на основание чл.200 от ДОПК във вр. с чл.195 от ДОПК от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, като неоснователна.

Иска съдът да отмени оспореното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроцесуалните правила на ДОПК.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и иска отмяна на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Претендира разноски и представя списък.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмено становище по същество на спора, в което посочва, че оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.  

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) № С190002-022-0103598 от 08.11.2019г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, на основание чл.200 от ДОПК и чл.205, във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка възбрана върху апартамент КИД 07079.614.139.1.40 с площ 82.66 кв.м, находящ се в гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ № 24, вх.3, ет.4, ап.5, с граници на същия етаж: 07079.614.139.1.23, 07079.614.139.1.39, под обекта: 07079.614.139.1.38 и над обекта: 07079.614.139.1.42, с прилежащи части – избено помещение № 16 с площ 7,00 кв.м и 1,544% идеални части от общите части на сградата. ПНОМ е връчено лично на жалбоподателя на 29.11.2019г. - известие за доставяне на л.23 от делото.

С уведомително писмо с изх. № 011-230 от 14.11.2019г. В.А. е уведомен, че на 14.11.2019г. в „Служба по вписванията“ – Бургас с ПНОМ е вписана възбрана, акт 16, том 4, вх. рег. № 14700/14.11.2019г. върху имот негова собственост, описан по-горе (л.39).

На 09.12.2019г. до директора на ТД на НАП Бургас е подадена жалба от А. против ПНОМ с искане същото да бъде отменено като неоснователно, необосновано и незаконосъобразно, както и издадено при нарушаване на материални и процесуални разпоредби на закона (л.34-37).

Във връзка с постъпилата жалба против ПНОМ на 30.12.2019г. е изготвено становище от главен публичен изпълнител Р.П.– наложил ПНОМ до началника на ТД на НАП. В становището се заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна. Изложени са мотиви, че до налагането на възбраната на имота, лицето не е извършвало плащания, не е предоставило погасителен план, както и не е представило имущество за обезпечаване на задълженията по изпълнителното дело (л.24).

С решение № 159 от 24.01.2020г. на директор на ТД на НАП гр.Бургас жалба на В.А. е оставена без уважение, като неоснователна (л.8-10). В мотивите на решението е посочено, че в ТД на НАП Бургас е образувано изпълнително дело № *********/2019г. за непогасени публични задължения възникнали на основание издаден ревизионен акт № 020021803869167/24.04.2018г. в размер на 103 048.70 лева главница и 16 924.71 лева лихва към датата на образуване на изпълнителното дело. Установено, че към 23.01.2020г. размерът на непогасените публични задължения е в размер на 103 078.70 лева – главница и лихва в размер на 25 112.00 лева (л.14-16).

Към административната преписка е приложена данъчна оценка на възбранения имот, издадена от Община Бургас, която е в размер на 81 499,40 лева (л.13). Приложени са и справки по лице от Служба по вписванията – Бургас по партиди № 237480 (л.24-25), № 797259 (л.26) и № 24675 (л.27-28).

Правни изводи

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок, при спазване на принципа за задължително оспорване на ПНОМ по административен ред съгласно чл.197, ал.1 ДОПК, поради което жалбата е допустима.

Съгласно чл.197, ал.1 и 2 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата. Решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП Бургас, същото се отнася и до органът издал постановлението за налагане на обезпечителни мерки, който има качеството на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас.

Според чл.195, ал.1 и ал.2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Съгласно чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК обезпечението се извършва със запор на движими вещи и вземания на длъжника. Съответно в нормите на чл.200-чл.207 от ДОПК е предвиден реда за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.

Законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава, когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки. В разпоредбите на чл.213 от ДОПК е регламентирано върху кое имущество не се допуска принудително изпълнение, а от там и кое имущество не би могло да служи за обезпечение на установените и изискуеми публични вземания.

В случая са налице предпоставките на чл.195 от ДОПК. По делото не е спорно, че съществува публично вземане, установено с ревизионен акт № 020021803869167/24.04.2018г., което е в размер на 104 048,70 лв. главница и 16 924,71 лв. лихва до датата на образуване на изпълнителното дело през 2019г. Не е спорно, че жалбоподателят не е предложил обезпечение нито по самото изпълнително дело, нито в хода на процесното обезпечително производство, нито е започнал да погасява задължението определено с ревизионния акт.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, според което липсват мотиви относно необходимостта от налагане на постановената обезпечителна мярка. Както беше посочено, налице е публично вземане в голям размер, което предпоставя нужда от обезпечаване. Тези факти са посочени в хода на изпълнителното производство. Заявени са и в постановлението за налагане на обезпечителната мярка.

Макар действително в постановлението да не е посочена данъчната оценка на възбранения имот, по делото е представено удостоверение за данъчна оценка, което сочи, че същата е в размер на 81 499,40 лв. Размерът на данъчната оценка, по която е извършено обезпечението съгласно чл.195, ал.6, т.1 от ДОПК, съпоставен с размера на публичното вземане несъмнено сочи, че е неоснователно и друго наведено възражение, а именно, че наложената обезпечителна мярка явно не съответства на размера на обезпеченото задължение. Данъчната оценка на възбранения имот представлява от около 60% от размера на публичното вземане, ведно с лихвата към датата на образуване на изпълнителното дело.

На последно място жалбоподателят твърди, че възбраната е наложена върху несеквестируемо имущество, тъй като възбраненият имот е единствено жилище на жалбоподателя и на неговото семейство.

Принципът е, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори (частни и публични) – чл.133 от ЗЗД. Изключенията от това правило се основават на разбирането, че едно лице не следва да бъде третирано антихуманно, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които няма да застрашат съществуването му и възможността да преживява нормално в бъдеще.

Несеквестируемо е това имущество на длъжника, за което законът въвежда забрана да бъде предмет на принудително изпълнение. В процесния случай задълженията са публични, затова приложими са разпоредбите на чл.198, ал.3 във вр. с чл.213 от ДОПК. Според тях запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл.213. Според чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв.м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят няма сключен брак. Има три малолетни деца. От извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ се установява, че още през 2000г. жалбоподателят е регистрирал постоянен и настоящ адрес ***. Трите деца имат един и същ постоянен и настоящ адрес, който не е нито на адреса на жалбоподателя, нито на адреса, където се намира възбраненият имот. Децата имат постоянен и настоящ адрес ***. На същия адрес се намира постоянният и настоящ адрес на тяхната биологична майка Илиана Валериева Караиванова. Тези факти сочат, че жалбоподателят макар да е баща на три деца, не живее с тях.

Освен това по делото е установено, че освен възбранения имот, представляващ апартамент, жалбоподателят притежава склад с площ 130 кв.м в гр.Несебър, придобит през 2018г., УПИ Х-494 в кв.32 по плана на с.Равда, придобит през 2006г., който през 2007г. е бил апортиран в капитала на „Лонг Айлънд“ ЕООД и идеална част от УПИ ІІІ-39, целият с площ 917 кв.м в с.Равда.

В цитираната по-горе разпоредба на чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК се предвижда, че жилищната площ следва да е по 30 кв.м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му. В процесния случай жалбоподателят не доказва, че децата живеят с него, а от събраните служебно от съда доказателства се установява, че техният постоянен и настоящ адрес е в гр.София, където живее тяхната майка. Това обосновава извода, че жалбоподателят не живее със своите биологични деца. Възбраненото жилище е с площ 82 кв.м, а цитираната разпоредба на ДОПК счита за несеквестируеми само 30 кв.м, колкото съответстват на нуждите на длъжника според изискванията на този кодекс. Съгласно тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, включително и върху единственото жилище на длъжника, както и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни действия, тъй като запорът/възбраната задържат това имущество в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещта не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

По тези съображения съдът счита, че не е основателно и възражението на жалбоподателя, според което възбраната е осъществена спрямо несеквестируема вещ. Макар сред недвижимите вещи, които притежава жалбоподателят, само тази вещ да е апартамент, с оглед обстоятелството, че нито той живее в апартамента, нито неговите деца, може да се обоснове извод, че жалбоподателят не използва това жилище за себе си. В този смисъл не се нуждае от него до такава степен, до каквато се свежда защитата, която законът дава, като определя някаква част от притежаваните вещи като несеквестируеми.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, VІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес ***, чрез адвокат И.К. – БАК, против решение № 159/24.01.2020г. на директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-В-416/09.12.2019г. по регистъра на ТД на НАП Бургас против постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190002-022-0103598/08.11.2019г., издадено на основание чл.200 от ДОПК във вр. с чл.195 от ДОПК от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, като неоснователна.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 СЪДИЯ: