О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е №260636
гр.Пловдив,
05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 418/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от «Рафайзенбанк
/България/» ЕАД гр.София, чрез юрисконсулт Г.С. срещу определение от 21.01.2021г. по гр.д. № 16583/2020г.
на РС Пловдив, ІІ гр.с., с което е върната исковата молба на искова
молба вх. № 2015192/ 07.08.2020 г. по описа на СРС, подадена от „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, срещу Д.А.Д., в частта й по отношение
на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: главница в размер на 1000
лв., изискуема редовна лихва от 42,16 лв.; изискуема наказателна лихва от 1,15
лв., изискуема такса – 33,97 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, предсрочно
изискуеми и е прекратено
производството в тази част.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че обективното
съединяване на искове е допустимо. Иска
се отмяна на обжалвания съдебен акт.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
На първо място ако съдът счита, че
не са налице условията на чл.210 от ГПК за обективно съединяване на два вече
предявени иска, то закона ясно отразен в чл.210 ал.2 от ГПК го задължава не да
прекратява производството и да връща исковата молба като недопустима, а да
постанови исковете да се разделят, но да се разгледат. Това е така, защото
условията за допустимост на обективно съединяване на исковете не са едно и също
като условията за допустимост на исковете. В тази хипотеза връщането на исковите молби е равносилно на отказ от
правосъдие.
На второ място условията за
допустимост на съединяването на няколко иска от ищеца срещу ответника в една
искова молба са ясно законодателно визирани в чл.210 от ГПК и те са и двата
иска да са подсъдни на същия съд и да подлежат на разглеждане по реда на едно и
също производство. В хипотезата на установителния иск по чл.422 от ГПК и осъдителния
иск за същото вземане, тези условия безспорно са налице в казуса. В Т.Р. №
4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК в т.11б ясно е записано, че
е допустимо в производството по иска по чл.422 от ГПК да се приема за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца – чл.210 ал.1 от ГПК. В мотивите на това решение
се сочи, че иска по чл.422 от ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на
разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото /глава 15 на ГПК/ не
е изрично изключено от законодателя. Тоест в казуса се прилага чл.210 от ГПК и
условията за обективно съединяване на исковете са налице.
Явно объркването в казуса идва от
прекалено буквалното прилагане на мотивите на т.11б от Т.Р. № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК, в което като условие за обективно съединяване
на евентуален осъдителен иск е посочено въвеждането на друго основание на иска.
Това обаче е посочено само като един пример за обективно съединяване на искове,
а не като условие за допустимостта на това съединяване на искове. Тоест това ТР
нито се е произнасяло по тълкуването на съдържанието на чл.210 от ГПК, нито е
добавяло нови основания за допустимост на обективното съединяване на исковете,
като резултат от подобно тълкуване. Напротив ВКС е приел, че е допустимо
прилагането на чл.210 от ГПК, без изобщо да вземе отношение по въпросите какви
са основанията за допустимост на обективното съединяване на искове. Такъв
въпрос в това тълкувателно решение не е поставян и такова тълкуване на закона
ВКС не е правило.
Неправилно е и виждането на ПРС, че
главния и евентуалния иск са един и същ иск. Предмета на делото според нашето
право се дефинира като „претендираното или отричано от ищеца право, чието
правно естество обективно следва от основанието и петитума на иска въз основа
на правната норма“ /БГПП, 9 издание, л.210/. От това доктринерно виждане за
понятието предмет на делото съдът не вижда основание да се отклонява. При което
следва извода, че нов /различен/ предмет на делото е налице и когато се промени
само петитума на иска без да се променя основанието. Нещо също ясно прието в
теорията „Както множество петитуми при същото основание, така и множеството
основания при същия петитум водят до множество предмети на делото“ / БГПП, 9 издание, л.211/. Тоест при промяна само на петитума и едно и
също основание имаме различен предмет на делото, различен иск, който подлежи на
обективно съединяване, ако са налице основанията на чл.210 от ГПК. Като повод
за евентуално обективно съединяване на искове теорията сочи хипотезите при
които „Въз основа на един и същи факт се предявява едно главно и едно
евентуално искане“ /пак там стр.434/. Тоест когато на едно и също основание
имаме два различни петитума имаме два различни иска и два различни предмета на
делото, при което се прилагат нормите на глава 15 от ГПК отклонение във връзка
с предмета на делото и се следи дали са налице основанията на чл.210 от ГПК за
подобно съединяване на исковете.
В тази насока е и безспорната практика на ВКС както в процесния казус –
решение №139/5.11.2014г. по т.д. №57/2012г. І т.о., определение
№128/15.02.2017г. по гр.д. № 60200/2016г. на ІІІ г.о., определение №
387/24.07.2017г. по т.д. №1369/2017г. на ВКС, І т.о., така и в аналогични
казуси за обективно съединяване на искове при едно и също основание – решение
№23/13.02.2014г. по гр.д. №2334/2013г. на ІІІ г.о. и решение №60/25.03.2010г.
по гр.д. № 394/2009г. на ІV г.о.
Ето защо обжалванато определение е незаконосъобразно и следва да се отмени,
а делото да се върне на РС Пловдив, за продължаване на съдопроизводствените
действия по това дело.
Въззивният съд не може в настоящото производство да се произнесе по искането за разноски направено от жалбоподателя по аналогия с тълкуването дадено в т.5 от ТР № 6/2012г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, производството е едностранно /чл.129 ал.3 от ГПК/, няма състезателен характер и въпроса за разноските зависи от решението на делото по същество.
Мотивиран така съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 21.01.2021г. по гр.д. № 16583/2020г. на РС Пловдив, ІІІ гр.с. и ВРЪЩА
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.